Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 171
08.03.2023г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Атанас Палхутев при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 1211 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от П.И.Ш. ***, против
Решение №312 от 02.11.2022 г., постановено по АНД №715 по описа на Районен съд
– Хасково за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението било
постановено в нарушение на закона, при непълнота на доказателствата,
необосновано и при допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд
постановил решението без да изложи реално мотиви по същото. С жалбата били
направени редица оплаквания, които останали без обсъждане при постановяване на
решението. При всички положения съдът бил длъжен да следи за давностните
срокове, в които се движи едно административно производство. Нямало данни по
делото от момента на констатиране на нарушението да били изпращани съобщения на
лицето или по друг начин да е уведомяван за констатираното нарушение. В същото
време не променял постоянния си адрес и регистрацията на автомобила си. От
друга страна, съдът следвало да приложи и служебното начало при събиране на
доказателства, в случая, установяващи обстоятелството внесена ли е
компенсаторната такса, предвидена в закона, или не. Следвало да се изисква
информация от ответника по жалбата за постъпили плащания в агенцията по
издадени електронни фишове или АУАН. Това било изключително важно доказателство
с оглед на второто предложение в чл.10 ал.2 на ЗП. Съгласно този текст при
заплащане на посочената такса следвало да се прекрати административното производство
от ответника или в случая от съда. При липсата на това доказателство освен
нарушение на материалния закон били нарушени и правата на лицето за защита по
оспорвания акт. По изложените в касационната жалба съображения се моли за
отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да се
уважи жалбата.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа
чрез пълномощник.
Ответникът, чрез процесуален представител оспорва
касационната жалба, като неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението на
районния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно
представен списък за разноски. Прави възражение за прекомерност.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение № 312 от 02.11.2022г.,
постановено по АНД №715/2022г., Районен съд – Хасково потвърждава Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране
на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата №**********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който на П.И.Ш., за нарушение на 139 ал.5 и 6, във
връзка с чл.102 ал.2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание
чл.179 ал.3 във връзка с чл.187а ал.1 от ЗДвП , е наложена глоба в размер на 300.00
лв. и осъжда П.И.Ш. да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
За да постанови решението, районният съд е приел, че нарушението
е установено по несъмнен начин. Напълно основателно била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за така установеното
нарушение и му било наложено наказание. Съдът е посочил, че при извършената
служебна проверка не констатира допуснати в хода на административнонаказателнотопроизводство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на ЕФ.
Касационната
инстанция намира проверяваното решение за правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за потвърждаване на обжалвания пред него електронен фиш.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че е
доказано извършването на описаното в електронния фиш административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да
не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното
превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател,
задължението се изпълнява от него.
В чл.139 ал.5 от ЗДвП е посочено, че движението на пътни превозни
средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Съгласно
чл.139 ал.6 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима
според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице.
Съответно разпоредбата на чл.179 ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач,
който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1
от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв. В чл.187а ал.1 от ЗДвП е посочено, че при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано
от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.
Районният съд, след анализ на събраните
по делото доказателства, обосновано е приел, че нарушението е установено по
несъмнен начин, като е доказано, че на 05.10.2020г. в 15:01ч., с устройство № 20831, представляващо елемент от електронната система
за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закон за пътищата, намиращо се на
път I-5 км 300+026 Община Хасково, е установено движение на
същия път с посока нарастващ километър на ППС – лек автомобил „Мерцедес С 180“
с регистрационен номер ******, с обща техническа допустима максимална маса
1830, брой оси 2. Пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за
движение по него се дължат такси по чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата, които
зависят от категорията ППС и изминатото разстояние. Безспорно за процесното ППС
на основание чл.10а ал.7 от Закона за пътищата за движението му по платената
пътна мрежа се дължи винетна такса.
Настоящата инстанция приема, че
конкретното нарушение на чл.139 ал.5 и 6, във връзка с чл.102 ал.2 от ЗДвП е
безсъмнено доказано от представените по делото писмени доказателства, както и
чрез приложения снимков материал. Доказателства, които да опровергават факта на
извършеното нарушение, за което е издаден процесният електронен фиш, не са
представени по делото.
Правилен е изводът на районния съд, че при
установяване на нарушението и провеждането на особената
административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш
няма допуснати съществени нарушения. Наложената глоба от 300 лева съответства
на нормативно предвидения в чл.179 ал.3 във връзка с чл.187а ал.1 от ЗДвП вид и
размер на наказанието.
Неоснователни са наведените в
касационната жалба доводи, че пред
районния съд били направени редица оплаквания, които останали без обсъждане при
постановяване на решението, като се сочи, че при всички положения съдът бил
длъжен да следи за давностните срокове, в които се движи едно административно
производство. Възражения за неспазване на установените в чл.34 от ЗАНН срокове са били навеждани пред
районния съд, който е обсъдил същите и е приел, че са неоснователни. Настоящата
инстанция намира за правилни направените в тази насока изводи и не счита за
необходимо да преповтаря същите. Изложените от районния съд мотиви за
потвърждаване на електронния фиш изцяло се споделят от настоящия състав,
предвид което на основание чл.221 ал.2
изр. 2 от АПК се препраща към тях.
Неоснователни са и наведените доводи, че
не били събрани всички доказателства от значение за делото. Касационната
инстанция намира, че районният съд е пристъпил към решаване на делото след като
е събрал всички необходими и относими доказателства за установяване на
правнорелевантните факти и обстоятелства по спора. Изводите на съда относно
релевантните за спора факти се основават на подробен и задълбочен анализ на
всички писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност
и възприети според точното им съдържание от районния съд. Безспорно районният
съд има задължение да съдейства за установяване на обективната истина и
служебно да събира доказателства за това дали има извършено нарушение и дали то
е извършено от лицето, посочено като нарушител, с оглед на цялостната проверка
за законосъобразност на издадения в случая електронен фиш, но без да нарушава
общите правила за доказване, замествайки пасивното поведение на някоя от
страните, в чиято тежест е да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства,
от които черпи изгодни за себе си правни последици. В този смисъл, ако
жалбоподателят е смятал, че фактическата обстановка по делото е останала
неизяснена, е трябвало да поиска събирането на други годни доказателства, което
той не е сторил. Следователно непопълването на делото с относими според
касатора доказателства не може да се вменява допуснато процесуално нарушение от
страна на съда, който, въз основа на съвкупна преценка на събраните
доказателства, е стигнал до обоснования извод за доказаност на деянието и
неговия извършител.
Районният съд правилно е приложил закона, като е потвърдил
процесния електронен фиш. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено
изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и предвид своевременно направеното
искане от процесуалния представител на ответника в настоящото производство,
съдът намира, че на основание чл.27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, във връзка с чл.37 от Закон за правната помощ, вр. чл.64д ал.4 от ЗАНН, в
полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №312/02.11.2022 г., постановено по АНД №715 по описа на Районен съд – Хасково
за 2022 година.
ОСЪЖДА П.И.Ш.
ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София, сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.