РЕШЕНИЕ
№ 1193
гр. Варна, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110204104 по описа за 2021 година
за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на АЛБ. П. К. ЕГН ********** от гр.Балчик, подадена чрез адв. Х.Я. от
ВАК, против НП № 21-0436-000155/08.09.2021год. на Началника на сектор
към ОДМВР Варна ІІ РУ, с което на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДП й е
било наложено адм. наказание глоба в размер на 20лв.
В жалбата си въззивницата сочи, че НП е неправилно и
незаконосъобразно като навежда доводи както за допуснати съществени
нарушения на процес. правила (не било ясно точно кой знак бил нарушен В-
27 или В-28, не било посочено точното място на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата при които е извършено) така и за нарушение на
материалния закон като изцяло оспорва извършването на нарушението за
което е санкционирана. Сочи, че не било ясно как изобщо тя била възприета
за нарушител, тъй като автомобилът бил лизингов и тя била съдлъжник в
договора за лизинг с друго лице което било упълномощено да го управлява
автомобила, че не й била дадена възможност изобщо да подаде декларация по
чл. 186 от ЗДП, както и че автомобилът изобщо не е бил паркиран в зона на
действие на ПЗ В-27. Моли НП да бъде отменено. Алтернативно навежда и
доводи за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
1
В съдебно заседание въззивницата редовно призована, не се явява и не
се представлява.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова-Атанасова, в които
същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Алтернативно, в случай, че жалбата бъде уважена и се иска присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение моли да бъде присъдено такова в
минимален размер.
ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено
следното:
На 14.07.2021год. св. Н. – полицейски инспектор в група „Териториална
полиция“ към сектор „Охранителна полиция“ във ІІ РУ ОДМВР Варна,
изпълнявал служебните си задължения като съвместно с двама свои колеги
осъществявали контрол на пътното движение. Около 15:20ч. същият
забелязал МПС с ДК№ СВ0235ВС паркиран на ул. „Брегалница“, от лявата
страна по посока на движенето на улицата която била еднопосочна с посока
на движение към ул. „Битоля“, и в непосредствена близост до кръстовището с
ул.“Битоля“. Тъй като на ул.“Брегалница“ до №12 имало поставен ПЗ В-27 св.
Н. преценил, че автомобилът е паркиран в нарушение на знака. Същият
извършил проверка за собственика на автомобила и установил, че такъв е ЮЛ
„Сожелиз-България“ ЕООД, а въззивницата била вписана като ползвател.
Направени били снимки на паркирания автомобил, както и снимка на
разположението на пътния знак, а св. Н. съставил уведомление по чл. 186,
ал.3 от ЗДП и го закрепил на МПС-то. По късно същия ден св. Н. съставил на
въззивницата фиш съобразно разпоредбата на чл. 186 от ЗДП, в който
посочил, че същата на 14.07.2021год. в 15:20ч. в гр.Варна, на ул. Брегалница“
срещу магазин „Лидл“ е паркирала автомобила при пътен знак В-27. Във
фиша св. Н. посочил, че било извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДП и
наложил на въззивницата санкция глоба в размер на 20лв. на основание чл.
183, ал.2, т.1 от ЗДП. Фишът бил изпратен за връчване на въззивницата. След
получаване на фиша въззинвицата го оспорила и той бил анулиран. На
12.08.2021год. св. Н. съставил срещу въззивницата АУАН бл.№ 840821 в
който посочил, че същата е нарушила разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДП тъй
като на 14.07.2021год. около 15:20ч., в гр.Варна ул. „Брегалница“ срещу
магазин Лидл“ ул. „Битоля“ № 1а е паркирала т.а. „Хюндай И30 с рег.№
СВ0235ВС, собственост на „Сожелиз-България“ ЕООД БУЛСТАТ *********
и ползвател АЛБ. П. К. ЕГН **** като рушила пътен знак В27 „Забранени са
престоят и паркирането. В АУАН св. Н. посочил, че същият се съставя във
връзка с оспорване на извършено нарушение (съставен фиш сер. Х№ 0967140
2
от 14.07.2020год.). Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивницата
която подала и писмено възражение срещу него.
Възражението не било прието от АНО и на 08.09.2021год. въз основа на
акта, било издадено атакуваното НП. В него АНО приел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, приел че въззивницата е нарушила
разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДП, като нарушението не е маловажно и на
основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДП й наложил адм. наказание глоба в размер
на 20лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан
актосътавителят К.Н., който в показанията си възпроизвежда констатациите
отразени в акта с нужната конкретика, разяснява къде точно е бил поставен
ПЗ въвеждащ забраната, както и обстоятелствата при които е било
констатирано нарушението, съставянето на фиша, а след това и на АУАН.
Като писмени доказателства към АНП, освен АУАН е приложено и
становище относно извършена проверка по АНП във връзка със съставено НП
№ 21-0436-000155/08.09.2021год.
Допълнително в хода на съдебното следствие са изискани и приобщени
Заповед № 365з-4338/01.11.2017год. на директора на ОД на МВР Варна,
заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи,
справка за собственост на т.а. Хюндай с ДК№ СВ0235ВС, справка за
анулиране на фиш серия Х № 0967140/14.07.2021год., както и материалите по
прекратено НАХД № 4154/2021год. по описа на ВРС в това число глоба с
фиш серия Х № 0967140/14.07.20212год., докладна записка относно съставен
фиш серия Х № 0967140/14.07.2021год. съставена от пол. инсп. К.Н., снимков
материал, - 3бр., становище относно извършена проверка по АНП във връзка
със съставен АУАН № 840821/12.08.2021год.; възражение срещу АУАН;
справка за нарушител, уведомление на основание чл. 186, ал.3 от ЗДП.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени така и гласни които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не
водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, същата е процесуално
допустима и приета от съда за разглеждане по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче констатира, че в хода на
адм. наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на
процес. правила състоящо се в липса на яснота досежно това къде точно е
било паркирано МПС-то доколкото както в акта, така и в НП са посочени две
улици – ул. „Брегалница“ и ул. „Битоля“ №1а, като уточнението срещу
3
магазин „Лидл“ също не дава яснота досежно конкретното мястото, тъй като
и двете улици са срещу магазина. В обс. части не е посочена дори и улицата
на която е бил поставен знака.
Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е
съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП на процес.
основание, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на
въззивницата. Същата е лишена от възможността да разбере в извършването
на какво нарушение е обвинена, при какви приети за установени факти за да
организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. В случая
съдът намира за нужно да отбележи, че с оглед вмененото на въззивницата
нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДП точното място на паркиране на МПС-то както
и разположението на ПЗ вменяващ забраната за паркиране са съставомерни
факти и липсата им всякога води до нарушаване правото на защита. Отделен е
въпроса, че в случая неяснотата във волята на АНО досежно приетите от него
за установени факти води и до неяснота по отношение на предмета на
доказване, който се очертава именно от фактите изложени в НП. В тази
връзка следва да бъде отбелязано още, че е абсолютно недопустимо едва в
хода на съдебното следствие посредством разпита на актосъставителя и след
приобщаването на ВДС (снимков материал) да се установяват съставомерни
факти, непредявени на нарушителя с АУАН.
Що се касае до наведеното в жалбата възражение, че от НП не ставало
ясно кой ПЗ бил нарушен – В27 или В28 то не се споделя от съда доколкото
ясно в НП е посочено ,че се касае за нарушение на ПЗ В27.
Доколкото с НП на въззивницата е наложено наказание за нарушение на
чл. 6, т.1 от ЗДП, съдът след преценка на събраните по делото доказателства и
излизайки извън неясния предмет на доказване очертан от обст. част на НП
прецени, че същото е издадено и в нарушение на материалния закон по
следните съображения:
Съгласно цитираната по-горе разпоредба участниците в движението са
длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.
В случая повдигнатото обвинение за неспазване на ПЗ –В27
„"Забранени са престоят и паркирането".
От приобщения по делото снимков материал, а и от показанията на св.
Н. се установява, че автомобилът, чийто ползвател е въззивницата
(последният факт е безспорно установен от справката от АИС КАТ досежно
собствеността на МПС-то) е бил паркиран на ул. „Брегалница“, от лявата
страна на улицата, която е еднопосочна с посока на движение към ул.
4
„Битоля“ и в непосредствена близост до кръстовището между двете улици.
Видно от приобщената снимка на разположението на ПЗ В-27, и
показанията на св. Н., знакът не е поставен в близост до паркирания
автомобил ползван от въззивницата, а на значително разстояние преди това.
Видно от снимковия материал знакът е поставен от лявата страна на платното
за движение, до игрална зала, която се намира на кръстовището между ул.
„Брегалница и ул. „Топра хисар“. Съгласно нормата на чл. 50, ал.1 от ППЗДП
забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат
до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние,
указано с допълнителна табела Т2.
В случая видно от приложения снимков материал указателна табела
указваща разстояние на действието на знака. Не е спорно и това, че знак
отменящ забраната до мястото на което е бил паркиран автомобила няма,
както и че между мястото на което е поставен знака и мястото на което е бил
паркиран автомобила на въззивницата е имало кръстовище – това между ул.
„Дойран“ и ул. „Брегалница“ нещо повече този факт е и изрично посочен от
АНО в изготвеното от него становище относно извършена проверка по АНП
във връзка със съставеното НП. И след като автомобилът на въззивницата е
бил паркиран след това кръстовище, то нарушение на ПЗ 27 не е налице тъй
като действието му е било до кръстовището с ул. „Дойран“ е е било
преустановено след това. Що се касае до изложеното в коментираното по-
горе становище на АНО, че нарушение имало защото кръстовището било
отдясно, а улицата била еднопосочна, то определено не се споделя от съда.
Първо защото ППЗДП не прави никакво ограничение досежно това какво е
кръстовището от дясно или от ляво. Горното е и разбираемо доколкото от
всяко кръстовище по пътя могат да навлязат нови участници. Точно за това и
зоната на действие на забранителните знаци е определена до следващото
кръстовище. На следващо място вярно, е че улицата е еднопосочна и
принципно е възможно забраната да важи само за част от пътното платно (за
една пътна лента). Това специално ограничение обаче следва да е изрично
указано с допълнителна табела от група „Т“ (чл.41, ал.1 от ППЗДП), а не с
пътен знак за еднопосочно движение както счита АНО. Такава допълнителна
табела в случая също няма поставена видно от снимковия материал. Отделен
е въпроса, че при наличие на междинно кръстовище наличието на такава
табела би било без значение защото забраната така или иначе след
5
кръстовището с ул. „Дойран“ не важи.
С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че автомобилът посочен в
НП не е бил паркиран в нарушение на забрана въведена с ПЗ В27 каквото е
повдигнатото обвинение.
Що се касае до наведеното в жалбата възражение за това, че не било
ясно как точно бил установен нарушителя, в частност че точно тя е била
водача паркирал автомобила, както и че не й била дадена възможност да
подаде декларация по чл. 186 от ЗДП то не се споделя от съда. В случая
АУАН е бил издаден след оспорване на фиш издаден в хипотезата на чл. 186,
ал.3 от ЗДП. Съгласно тази разпоредба фиш за неправилно паркирано
моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В
този случай фишът се издава на собственика на моторното превозно средство,
като първият екземпляр от фиша му се изпраща, а вторият и третият
екземпляр остават за съхранение в службата за контрол. Към моторното
превозно средство се закрепва уведомление, в което се посочват мястото и
времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено
нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
или мястото за доброволното й заплащане. Закрепването на уведомлението
към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша.
В няма спор, че МПС-то е собственост на ЮЛ, но доколкото
въззивницата е посочена официално от собственика на автомобила като негов
ползвател и този факт е официално отразен в СРМПС и съответните
регистри, то точно тя е и субекта на нарушение установено в хипотезата на
чл. 186, ал.3 от ЗДП. В случая още изначално собственикът на МПС (който е
ЮЛ) е посочил на кого е предоставил автомобила за управление и това лице
понася и санкциите за нарушения извършени с автомобила. Доколкото обаче
ползвателя вече веднъж е бил посочен от собственика, то за него (за
ползвателя) не съществува законова възможност да подава декларации по чл.
188 или по чл. 186 от ЗДП, в които да посочва друго лице като водач.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете ,че атакуваното НП е
издадено в нарушение на материалния закон, същото страда от пороци, които
го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски е направено своевременно от двете
6
страни в процеса, както от въззивницата така и от въззиваемата страна.
С оглед крайния изход на спора (НП подлежи на отмяна) искането на
процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение бе прието от съда за неоснователно. В този
случай разноски не се дължат.
Що се касае до искането на въззивницата, то също бе прието от съда за
неоснователно макар и принципно същата да има право на разноски
съобразно нормата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК. И това
е така защото по делото липсват каквито и да било доказателства за
направени от нея разноски във връзка с процес. представителство пред ВРС.
В тежест на въззивницата е да ангажира доказателства в тази насока, но
такива не са представени.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0436-000155 от 08.09.2021год. на началника на
сектор към ОД МВР Варна, ІІ РУ, с което на АЛБ. П. К. ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Балчик, ул. „Христо Смирненски“ № 26, за нарушаване
разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в
размер на 20лв., на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДП
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата АЛБ. П. К. за
присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7