О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 361
гр.Стара Загора, 04.12.2018г.
Старозагорският административен съд в закрито заседание на четвърти
декември през две хиляди и осемнадесета година, VII състав
СЪДИЯ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при участието на
секретаря......................................................, като разгледа адм.д. № 604 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба Община Сопот, адресирана до Административен съд – Пловдив, против
Писмо №08-00-294/14.08.2018г. и Писмо №08-00-1991/15.11.2016г., и двете на
Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2007-2013г. (ОПОС).
С
определение №1709/30.08.2018г. по адм. дело №2723/2018г. на Административен съд
– Пловдив производството по делото е разделено, като жалбата срещу Писмо
№08-00-1991/15.11.2016г. на УО на ОПОС е отделена за разглеждане в самостоятелно
дело – адм. дело №2752/2018г., а първоначалното производство е продължило по
жалбата срещу Писмо №08-00-294/14.08.2018г. на УО на ОПОС.
С
определение №2058/17.10.2018г. по адм. дело №2752/2018г. на Административен съд
Пловдив, производството по жалбата срещу Писмо №08-00-1991/15.11.2016г. на УО
на ОПОС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд
Стара Загора.
В
жалбата на Община Сопот срещу Писмо №08-00-1991/15.11.2016г. на УО на ОПОС се
сочи, че същото е получено на 18.11.2016г. с вх.№ПР-2-7/18.11.2018г. Твърди се,
че при издаване на писмото не е спазена установената в АПК форма, като липсват
фактически и правни основания за издаване на акта, липсва информация пред кой
орган и в какъв срок акта може да се обжалва. Сочи се, че в него липсват
твърдения за нарушения на материалноправни
разпоредби, включително и на общностното право. Обосновава се, че
административният орган е извършил редица действия при спряно действие на
ДБФП-1, с които се вменяват неправомерно задължения на община Сопот. Заявява
се, че в УО при прилагане на неясни правила и ред е изчислил неправомерно и
дължимата лихва.
Въз
основа на данните от представената административна преписка съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Община Сопот е бенефициент по Договор
за безвъзмездна финансова помощ БФП №58111-С0740265/12.01.2009г. (ДБФП-1) с
номер на проекта рег.№58111-74-265 и с наименование на проекта „Комплексно
почистване водите на гр.Сопот“.
С писмо изх.№08-00-1991/15.11.2016г.
на Главен директор на ГД ОПОС Кмета на Община Сопот е уведомен, че е възникнала
необходимост от преизчисляване размерът на верифицираните допустими разходи по
проекта и собствения принос на бенефициента в рамките на допустимите разходи.
Посочено е, че сумата на неверифицираните общо по
проекта разходи е 3 504 567,31 лева, която включва: 1. Наложени
финансови корекция в общ размер на 2 859 622,20 лева без ДДС и 2. Неверифицирани разходи по проекта в общ размер на
22 620,56 лева без ДДС. Указано е, че бенефициентът следва да възстанови
по банковата сметка на ОПОС сумата от 3 599 859,99 лева, както и
натрупана до момента лихва.
Видно от писмо
изх.№11-00-212/27.11.2018г. на Ръководител УО на ОПОС доказателства за
връчването на това писмо на Община Сопот липсват.
С възражение изх.№ПР2-7/2 от 24.11.2016г.
на Кмета на Община Сопот е възразено срещу писмо изх.№08-00-1991/15.11.2016г.
на Главен директор на ГД ОПОС. Това възражение е регистрирано в МОСВ с
вх.№08-00-191/25.11.2016г. Във възражението са посочени несъгласията с писмо
изх.№11-00-212/27.11.2018г. на Главен директор на ГД ОПОС, като в заключение е
посочено, че при липса на отговор в срок от една седмица след получаване на
настоящото възражение, Община Сопот ще приеме, че налице отказ от действия на Главен
директор на ГД ОПОС без правно основание. Посочено е също, че в случай, че не
бъдат приети аргументите, изложени във възражението, то последното да се счита
за обжалване на наложените ограничения и задължения, включително и за
възстановяването на сумата от 3 599 859,99 лева, като преписката
следва да се изпрати на компетентния орган.
На 09.05.2018г. е сключено тристранно
споразумение от между Ръководител на УО на ОПОС, Кмета на Община Сопот и
Министъра на финансите на РБ. С това споразумение страните, на основание чл.83,
ал.3 от Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2018г., се
споразумяват, че дължимата към датата на влизане в сила на споразумението сума
от Община Сопот, представляваща сбора на неразплатените главници по
задълженията във връзка с наложените две финансови корекции, определени с писмо
изх.№95-00-924/04.10.2010г. и писмо изх.№95-00-633/23.06.2010г. по ДБФП-1 е в
общ размер на 2 859 847,18 лева (чл.1, ал.1. от споразумението). С
чл.2 от споразумението е постигнато съгласие сумата по чл.1, ал.1 от
споразумението, на основание чл.83, ал.3 от ЗДБРБ, да се намали със сумата от
общо 2 287 877,74 лева, представляваща 80 на сто от задължението по
чл.1, ал.1. Съгласно чл.3 от споразумението длъжникът признава задълженията си
по чл.1 от споразумението, възникнали в полза на УО. Отделно от това в
споразумението е описано, че Община Сопот към датата на сключването му е в
забава към УО на ОПОС по отношение на
парични задължения по наложени финансови корекции по ДБФП-1 във връзка с
регистрирана нередност ОПОС/17/КФ/316, като главницата по тази регистрирана
нередност е в общ размер на 3 599 859,99 лева, съгласно писмо
изх.№08-00-151/10.02.2017г. във връзка с писмо изх.№08-00-191/15.11.2016г.
Като взе предвид доказателствата по
делото настоящият съдебен състав намира, че оспорването направено Община Сопот
против изх.№08-00-1991/15.11.2016г. на Главен директор на ГД ОПОС, е процесуално недопустимо по следните
съображения:
Правото
на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени
процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на
съдебното производство. По аргумент от разпоредбите на чл.159, т.4 и т.5 от АПК, две от предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба са
правен интерес от обжалването и жалба срещу оспорения акт, подадена преди
изтичане на преклузивния срок за обжалване. Тези процесуални предпоставки са от
категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно.
В разглеждания случай, въпреки, че по
делото липсват данни за точния момент на получаване на оспореното писмо от
Община Сопот, то от подаденото възражение изх.№ПР2-7/2 от 24.11.2014г. на Кмета
на Община Сопот срещу него се установява, че най-късния момент, в който може да
се приеме, че оспореното писмо е постъпило в Община Сопот е 24.11.2014г.
Жалбата с изх.№С-35-18/28.18.2018г. на Община Сопот срещу това писмо е подадена
много след изтичане на преклузивния 14-дневен срок за
обжалването му, като дори и да се приеме, че са налице предпоставки за приложението
на разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, същата отново се явява просрочена.
Освен гореизложеното, съдът намира, че
е налице и друго основание за процесуална недопустимост на жалбата. С оспореното
писмо по ДБФП-1 е определено общо задължение от размер на
3 599 859,99 лева, която сума включва наложени финансови корекции и неверифицирани разходи. Същевременно, видно чл.1, ал.1 от
приложеното по делото тристранно споразумение, се установява, че дължимата сума
от Община Сопот, представляваща наложените финансови корекции по ДБФП е
намалена на основание чл.83, ал.3 от ЗДБРБ. Съгласно текста на посочената
разпоредба „размерът
на неразплатените задължения на общини – бенефициенти по програми,
съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони и Европейския фонд за рибарство, за наложени финансови корекции и/или за
предоставени безлихвени заеми от централния бюджет
за финансиране на плащания по проекти с наложени финансови корекции за програмен
период 2007 – 2013 г. се намалява с 80 на сто чрез сключване на тристранно
споразумение между управляващия орган на оперативната програма, министъра на
финансите и кмета на съответната община“. С подписването на това споразумение
длъжникът е признал задължението си т.1 от същото в полза на УО (чл.3 от
споразумението). Освен това в споразумението изрично е записано, че Община Сопот към датата на сключването
му е в забава към УО на ОПОС по
отношение на парични задължения по наложени финансови корекции по ДБФП-1 във
връзка с регистрирана нередност ОПОС/17/КФ/316, като главницата по тази
регистрирана нередност е в общ размер на 3 599 859,99 лева, съгласно
писмо изх.№08-00-151/10.02.2017г. във връзка с писмо
изх.№08-00-191/15.11.2016г. Следователно с настоящата жалба Община Сопот се
опитва да оспори отново по съдебен ред вземания, признати от нея по основание и
размер с тристранното споразумение, което е недопустимо.
По тези съображения жалбата на Община
Сопот против писмо изх.№08-00-1991/15.11.2016г. на Главен директор на ГД ОПОС, като недопустима следва да бъде оставена без
разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство – прекратено.
Водим от
тези съображения и на основание чл.159, т.4 и т.5 от АПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Община
Сопот против писмо изх.№08-00-1991/15.11.2016г. на Главен директор на ГД ОПОС, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.
№ 604/2018г. по описа на Административен съд Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване пред
ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: