О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Габрово 20.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд в закрито заседание на двадесети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:В.Топалова
Членове: В. Генжова
Г.Косева
като разгледа докладваното от съдия Топалова
В. ч.гр.д. № 225 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Изи
Финанс" ЕООД- София против разпореждане № 584 /11.06.2020г. по ч.гр.д. № 481/2020г. по описа на РС-
Габрово.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено изцяло заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал.
2 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна поради
следното:
Производството пред Районен съд– Габрово е
образувано по заявление по чл.410 ГПК от "Изи Финанс"
ЕООД- София срещу Х.К.Х. *** за парични вземания по договор за предоставяне на
паричен кредит от разстояние №253932/23.05.2019г.
С
обжалваното разпореждане е отхвърлено
заявлението за всички претендирани суми с мотив, че искането противоречи на закона- чл. 411 ал.2
т.2 ГПК. Посочено е, че са приложими разпоредбите
на Закона за потребителския кредит, а представеният по делото кредит и общи
условия не съдържат подписи на страните и заявителя не е представил
доказателства, че същия е подписан с електронно изявление по смисъла на ЗЕДЕП и
ЗЕДЕУУ.
В
частната жалба се заявява, че процесният договор е подписан съгласно
изискванията на ЗПФУР и волеизявлението по него е дадено чрез техническо
средство, като това се доказва в исков процес, със съответните технически
експертизи, но не и в заповедното производство. Съдът следвало да следи само за
посочените в чл.411 ГПК обстоятелства.
Въззивният съд намира, че не е
налице хипотезата на чл. 411 ал.2 т.2
ГПК и заявлението следва да бъде уважено в частта за сумите от 315.17 лева главница по договор за
предоставяне на паричен кредит от разстояние, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда
и 33 лева договорна лихва за периода 22.07.2019
г. - 19.11.2019г., както и направени разноски по съразмерност.
Налице е сключен
чрез средствата за комуникация от разстояние договор за предоставяне на кредит,
съобразно Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние - ЗПФУР. При този вид
договор контакта между страните и волеизявленията от тях се правят чрез средства за комуникация от разстояние,
както и подписването е съгласно специални законови текстове- чл. 13, ал. 1
от ЗЕДЕУУ във вр. чл. 3, т. 10
от Регламент (ЕС) № 910/2014 и
чл. 13, ал. 4
от ЗЕДЕУУ. Налице са предпоставките на чл. 410 ГПК, както и чл.411
ал.1 ГПК, като по отношение на претендираните суми за главница, договорна лихва
и лихва за забава не може да се направи
обоснована вероятност за неравноправност
на клаузите или противоречие със закона.
Видно от
представеният договор, дадената в заем сума е 400 лева, а срока на договора,
сключен на 23.05.2019 г., е 180 дни. ГПР е съобразен с разпоредбата на
чл. 19 ал.4 ЗПК. Посочени са размерите на месечните вноски и падежните дати, договорната
възнаградителна лихва, при която е подписан договора не е едностранно изменяна
от страната, предоставила кредита. На длъжника е предоставена законовата
възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение
и в исково производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява
точно и подробно договора и клаузите от същия,
включително процедурата и волеизявленията по същия, предвид факта, че е сключен
от разстояние, за което е налице специална законова разпоредба.
Неоснователна се
явява претенцията за неустойка, възникнала
въз основа на задължение, което не е свързано пряко с претърпени от кредитора
вреди, видно от разпоредбата на чл. 3 от договора. Това води до извода, че тя излиза извън
присъщата обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, което води до нищожност на клаузата и недължимост на вземането в тази му част.
Неоснователна е
жалбата и в частта си относно претенцията за заплащане на сумата от 10.15 лв.,
нормативно признати разходи, съгласно чл.7 от договора. Съгласно цитирания
текст, потребителят не дължи такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, но дължи нормативно позволени разходи,
свързани с неизпълнение на договора. Тази разпоредба е изключително обща и не
дава възможност да се установи с кой нормативен акт са позволени, при какви
точно условия и какъв е конкретният им размер.
Дължат се и
разноски, съобразно уважената част на заявлението в размер на 84 лв., държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Поради изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане
№ 584 /11.06.2020г. по ч.гр.д. № 481/2020г. по описа на РС- Севлиево в частта,
в която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Х.К.Х. ЕГН:**********,***
за сумите: 315.17 лева главница по договор за предоставяне на кредит, ведно със
законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда и 33 лева договорна
лихва за периода 22.07.2019 г. - 19.11.2019г., вместо което
ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на "Изи Финанс" ЕООД-
София, ЕИК:**********,
със седалище гр. София, ул. **********, партер, срещу Х.К.Х. ЕГН:**********,*** за сумите:
315.17 лева главница по договор за предоставяне на кредит, ведно със законната
лихва от датата на подаване на
заявлението -10.06.2020 г. до окончателното изплащане, 33 лева договорна лихва за периода 22.07.2019 г. - 19.11.2019г.,
дължими по договор за предоставяне на кредит № 253932/ 23.05.2019 г., както и направените разноски в размер на 84
лв.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата
част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: