Решение по дело №64/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 121, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на Д. Д. Н. от гр. Русе против заповед № РД-11-00-25 от 05.01.2024 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта (АЗ) – гр. София, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и във връзка със заповед № РД-11-00-23 от 05.01.2024 г. за утвърждаване на длъжностно разписание на A3 в съответствие с ПМС № 1 от 02.01.2024 г. относно изменение и допълнение на Устройствения правилник на A3, обнародвано в ДВ, бр. 2 от 05.01.2024 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Н., заемащ длъжността „директор“, длъжностно ниво 6, „ръководно ниво 6А“ на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – гр.Русе в АЗ, поради съкращаване на длъжността, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен по съображения за липсващо задължително съдържание на заповедта; допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на заповедта (неравноправно третиране на служителите, липса на предварително разрешение от Инспекция по труда и др). Излагат се доводи, че процесната заповед е издадена в нарушение на материалния закон, доколкото не са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Твърди се, тя е издадена и в противоречие с целта на закона. Подробни съображения относно незаконосъобразността на оспорения акт са изложени в жалбата, в проведеното на 14.05.2024 г. открито съдебно заседание в хода по същество на делото, както и в депозираната писмена защита вх. № 2771 от 27.05.2024 г. по описа на съда.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесната заповед.

Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък на разноските на л. 78 от делото.

Ответникът в производството – изпълнителен директор на АЗ, чрез процесуален представител, моли съда да отхвърли жалбата по подробно изложени съображения в депозирано по делото становище вх. № 1331 от 06.03.2024 г. по описа на съда (л. л. 22 и 23 от делото), в проведеното на 14.05.2024 г. открито съдебно заседание в хода по същество на делото и в писмени бележки вх. № 2793 от 28.05.2024 г. по описа на съда. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Административен съд - Русе, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:

По фактите

Със заповед № 18 от 18.01.2005 г. на изпълнителния директор на АЗ, Д. Д. Н. е назначен за държавен служител на длъжността „директор“, длъжностно ниво 6, „ръководно ниво 6А“, с ранг II м. в Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – гр. Русе в АЗ, считано от 19.01.2005 г. (л.12 от преписката).

По приобщената към делото административна преписка се съдържа длъжностна характеристика за длъжността „директор“, длъжностно ниво 6, „ръководно ниво 6А“, с ранг II м. в Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – гр. Русе в АЗ, утвърдена на 27.10.2022 г., екземпляр от която е бил връчен на жалбоподателя на 28.10.2022 г. (л. л. 6 – 11 от преписката).

С оспорената заповед № РД-11-00-25 от 05.01.2024 г. на изпълнителния директор на АЗ – гр. София, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и във връзка със заповед № РД-11-00-23 от 05.01.2024 г. за утвърждаване на длъжностно разписание на A3 в съответствие с ПМС № 1 от 02.01.2024 г. относно изменение и допълнение на Устройствения правилник на A3, обнародвано в ДВ, бр. 2 от 05.01.2024 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Н., заемащ длъжността „директор“, длъжностно ниво 6, „ръководно ниво 6А“ на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – гр.Русе в АЗ, поради съкращаване на длъжността, считано от датата на връчване на заповедта (л. 1 от преписката). Със заповедта на жалбоподателя е определено изплащането на следното обезщетение: на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл – да се изплати обезщетение за неспазено предизвестие в размер на основната заплата за неспазения срок на предизвестието. Действително е налице пропуск, в процесната заповед да се определи и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като този пропуск е отстранен със заповед № РД-11-00-378 от 09.01.2024 г. на изпълнителния директор на АЗ, с която е наредено на Н. да се изплати парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както следва: по чл. 50, ал. 2 от ЗДСл – ненормиран работен ден за 2023 г. – 8 дни (л. 2 от преписката).

Със заповед № РД-11-00-3961 от 29.12.2023 г. на изп. директор на АЗ, на основание чл. 54, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 5, ал. 1, т. 5 и т. 18 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта, приет с ПМС № 73 от 12.05.2023 г., обн. ДВ, бр. 43 от 16.05.2023 г., е утвърдено актуализирано длъжностно разписание на Агенцията по заетостта към 29.12.2023 г. Длъжностното разписание към 29.12.2023 г., включва заповед № РД-11-00- 1758 от 16.05.2023 г. за утвърждаване на длъжностно разписание, в сила от 16.05.2023 г. и всички заповеди на изпълнителния директор за промяна в длъжностното разписание от 16.05.2023 г. до 29.12.2023 г. включително. Тази заповед, длъжностното разписание на АЗ към 29.12.2023 г. и поименно разписание на длъжностите на ДРСЗ – гр. Русе към 01.01.2024 г. са представени с приобщената към делото административна преписка (л. л. 13 – 16 от преписката).

Видно от длъжностното разписание на АЗ към 29.12.2023 г. числеността на персонала на ДРСЗ – Русе е 34 бр. Дирекцията се е ръководела от директор /настоящия жалбоподател/, като в нея са били създадени следните звена: отдел „Услуги по заетостта“, ръководен от началник отдел, с подзвена: сектор „Посреднически услуги“ (7 бр. – 1 началник сектор и 6 щатни бр. гл. експерти), сектор „Програми, мерки, квалификация и контрол“ (5 бр. – 1 началник сектор и 4 гл. експерти) и сектор „Верификация“ (8 бр. – 1 началник сектор, 3 гл. експерти, 3 ст. експерти и 1 мл. експерт) и отдел „Финансово-стопански дейности, персонал и правно обслужване“ (12 бр. – 1 началник отдел, 3 гл. експерти, 2 ст. експерти, 1 мл. експерт, 2 гл. експерти УП, 1 гл. специалист УП, 1 гл. специалист и 1 юрисконсулт).

Видно от поименно разписание на длъжностите на ДРСЗ – гр. Русе към 01.01.2024 г., директор на дирекцията към 01.01.2024 г. е бил жалбоподателят. Към дата 01.01.2024 г. незаети са били следните длъжности: началник отдел „Услуги по заетостта“, началник сектор „Посреднически услуги“, главен експерт в сектор „Програми, мерки, квалификация и контрол“, в сектор „Верификация“ е имало 3 незаети по щат длъжности – 1 за гл. експерт и 2 за ст. експерт, свободна длъжност по СПО е имало и в отдел „Финансово-стопански дейности, персонал и правно обслужване“.

Въз основа на събраните гласни доказателства в хода на съдебното дирене и след извършена от съда служебна проверка на интернет сайта www.strategy.bg/publicconsultations относно публикуването в Портала за обществени консултации на Министерски съвет на проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенцията по заетостта се установи следното:

На 15.11.2023 г. проектът на постановление, ведно с проект на доклад от министъра на труда и социалната политика до Министерския съвет и частичната предварителна оценка на въздействието са публикувани на цитираната интернет платформа за провеждане на обществени консултации с целева група – всички заинтересовани, сфера на действие – социална политика и заетост и дата на приключване на обществените консултации – 15.12.2023 г.

От доклада на министъра на труда и социалната политика до Министерския съвет става ясно, че с проекта на постановление се предлага да бъде извършено преструктуриране и деконцентриране на териториалните административни звена на Агенцията по заетостта като форма на децентрализация, с оглед привеждането им в съответствие с районите за планиране в рамките на териториалната основа на регионалното развитие.

Съгласно чл. 4, глава втора „Териториална основа на регионалното развитие“ от Закона за регионалното развитие (ЗРР), за целите на планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението и оценката на регионалното развитие се обособяват райони, които се разделят на нива в съответствие с изискванията на общата класификация на териториалните единици за статистически цели, прилагана в Европейския съюз.

Тези нива са три, съгласно същия член на ЗРР - районите, които образуват ниво 1 (район „Северна и Югоизточна България“ и район „Югозападна и Южна централна България“); районите, които образуват ниво 2 (Северозападен район, Северен централен район, Североизточен район, Югоизточен район, Югозападен район, Южен централен район) и районите, които образуват ниво 3 (административно-териториални единици, които обхващат територията на отделните области).

Функция на Агенцията по заетостта, съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), е изпълнение на държавната политика по насърчаване на заетостта, защита на пазара на труда, професионално ориентиране, обучение на възрастни, за извършване на посреднически услуги по заетостта, за работа с икономически неактивни лица и за проучване и анализиране на трудовите ресурси в страната. В този смисъл за ефективно изпълнение на държавната политика по насърчаване на заетостта, териториалните звена на Агенция по заетостта следва да кореспондират на районите съгласно Закона за регионалното развитие.

Посочено е, че в дотогава действащия Устройствен правилник на Агенцията по заетостта, приет с ПМС № 73 от 12.05.2023 г., в относимата към настоящия правен спор част, дирекциите „Регионална служба по заетостта“, съгласно чл. 24, ал. 1, са териториални поделения към Главна дирекция „Услуги по заетостта“. Седалищата и териториалният обхват на дирекциите „Регионална служба по заетостта“ са посочени в Приложение № 2 към Устройствения правилник и не кореспондират с районите по Закона за регионалното развитие. В момента съществували 9 дирекции „Регионална служба по заетостта“ (ДРСЗ), които са образувани в следствие на административното деление от края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век (с Указ № 2704 на Държавния съвет на Народна република България от 26 август 1987 г. е определен броят на областите - 9, общините, които се включват в тях, както и административните им центрове). Сочи се, че наличието на 9 ДРСЗ и дирекции „Бюро по труда“ (ДБТ) (106 ДБТ страната и 135 филиала към тях), които са на тяхно подчинение, не кореспондирали с районите за планиране съгласно Закона за регионалното развитие.

Посочено е също така, че следва да се вземе предвид, че съгласно чл. 9 от ЗНЗ областните съвети се създават от областните управители и в тях участват областните дирекции „Бюро по труда“ (28 областни ДБТ плюс 2 за София). Освен това, съветите за сътрудничество по чл. 12 от ЗНЗ също се създават към дирекциите „Бюро по труда“. Тези специфични функции на ДБТ обуславяли наложителното преструктуриране на териториалните звена съобразно районите за регионално и икономическо планиране и развитие. Самите дирекции „Бюро по труда“ познавали в детайли общинския и областния пазар на труда, за разлика от регионалните служби (9 на брой), които обхващали повече от една област, като управляваните от регионалните служби области не съвпадали с NUTS-2.

Сочи се, че дейността на дирекциите „Регионална служба по заетостта“, свързана с взаимодействието им с общините и подпомагането им при разработването и изпълнението на стратегии и планове за развитие в частта им по заетостта била в голяма степен неизпълнима, тъй като тези дейности се изпълнявали от дирекциите „Бюро по труда“, които били йерархично подчинени на ДРСЗ и нямали необходимата степен на оперативна самостоятелност, посредством която да изпълняват възложените им функции в пълен обем и съобразно собствената си преценка. Всичко това водело до невъзможността им пълноценно да участват в планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението и оценката на пазара на труда. Често дирекциите „Регионална служба по заетостта“ били много отдалечени от самите бюра по труда и не можели да изпълняват своите функции, а където можели, било свързано с необосновано високи разходи. Разпределението на средства, одобряването на образците на договорите, методическите указания, ръководства и планови показатели се одобрявали и утвърждавали от Централната администрация на АЗ и това правело съществуването на регионалните служби неефективно и неефикасно. Наличието им забавяло процеса на обобщаване на данни, криело рискове от субективизъм и увеличавало административната тежест в областта на пазара на труда. С въвеждането на електронните системи за документооборот, обработка на плащания и отпуски, тяхната роля също се обезсмисляла. Осъществяваната от дирекциите „Регионална служба по заетостта“ дейност, свързана с изпълнението и отчитането на бюджета, финансово-счетоводните дейности и управлението на собствеността, както и дейностите, свързани с управлението и развитието на човешките ресурси били неефективни и нецелесъобразни, тъй като изцяло дублирали функциите на дирекция „Финанси и управление на активите“ и дирекция „Човешки ресурси“ в агенцията. Дублирането на дейности, които вече са вменени на други дирекции, увеличавало административната тежест за служителите и гражданите, а в резултат на извършената промяна щяло да се насърчи ефективното регионално развитие, съобразно районите на планиране в страната.

Така, с проекта на Постановление се предлага преструктуриране на специализираната администрация и прецизиране на функционалните задължения на административните звена в Агенцията по заетостта. В относимата към настоящия правен спор част, се предвижда извършване на промени в Главна дирекция „Услуги по заетостта“, с премахването на деветте регионални дирекции „Регионална служба по заетостта“ и преструктурирането им, съобразно районите за планиране, програмиране, управление, ресурсно осигуряване, държавно подпомагане, наблюдение, контрол и оценка на регионалното развитие (NUTS 3). Основната цел е намаляване на административната тежест за крайните потребители на услугите на Агенцията, оптимизиране на срокове, с цел повишаване на ефективността на административните процеси и координацията на отделните звена, както и премахване на дублиращи функции с други вече съществуващи дирекции в Агенцията.

В доклада се сочи още, че при определянето на числеността на персонала в общата и специализираната администрация ще бъде спазено нормативно определеното съотношение на общата и специализираната администрация. Предложените промени ще се реализират чрез вътрешно преструктуриране, като ще бъдат спазени и изискванията за щатната численост на отделните административни звена, съгласно Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Числеността на част от териториалните поделения Дирекции „Бюро по труда“, които са част от специализираната администрация, ще се промени, с цел запазване на изградения кадрови потенциал, създаден в 9-те дирекции „Регионална служба по заетостта“.

С проекта на постановление не се въвеждат норми на европейското право, поради което не е приложена справка за съответствието му с него.

Посочено е, че с проекта на акт не се предвиждат допълнителни разходи, трансфери или други плащания, които да бъдат одобрени по бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Предложеният проект на Постановление не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което към него е приложена финансова обосновка, изготвена съгласно Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

Проектът на акт е съгласуван в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, като получените становища са отразени в приложена справка.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектът на Постановление, доклада и частичната предварителна оценка на въздействието са публикувани на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет за срок от 30 дни.

С Постановление № 1 на МС от 02.01.2024 г., обн., ДВ, бр. 2 от 05.01.2024 г., е изменен и допълнен Устройствения правилник на Агенцията по заетостта, приет с Постановление № 73 на Министерския съвет от 2023 г. (ДВ, бр. 43 от 2023 г.). Промените са влезли в сила от 01.01.2024 г.

Със заповед № РД-11-00-23 от 05.01.2024 г., на основание чл. 55 от ЗА, чл. 5, ал. 1, т. 5 и т. 18 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта, приет с ПМС № 73 от 12.05.2023 г., изм. и доп. ДВ, бр. 2 от 05.01.2024 г., изпълнителният директор на АЗ утвърждава ново длъжностно разписание на АЗ, в сила от 05.01.2024 г. (л. 17 от преписката).

В заповедта е посочено още, че в едномесечен срок след утвърждаване на длъжностното разписание на A3, дирекция „Човешки ресурси“ следва да изготви актуални длъжностни характеристики, необходимите документи за преназначаване на служителите по СПО и ТПО, както и да приведе в съответствие поименното разписание на A3.

Видно от длъжностното разписание на АЗ към 05.01.2024 г. (л. л. 18 и 19 от преписката) числеността на персонала на Областна дирекция „Бюро по труда“ – Русе е 39. Дирекцията се ръководи от директор, като в нея са създадени следните звена: отдел „Посреднически услуги“ (общо 16 бр. По щат служители), ръководен от началник отдел, в отдела се предвижда да има 3 бр. гл. експерт, 5 бр. ст. експерт, 1 бр. мл. експерт, 3 бр. по щат длъжности гл. специалист по ТПО и 2 бр. длъжности за ст. специалист по ТПО, като към отдела се създава и Филиал Сливо поле – 1 бр. длъжност за гл. специалист по ТПО, отдел „Активна политика на пазара на труда“ (16 бр.): началник отдел, гл. експерт – 4 бр., гл. експерт АИС – 1 бр., ст. експерт – 1 бр. и гл. специалист – 9 бр. и отдел „Разплащания по програми и проекти и финансови дейности“ (6 бр.): началник отдел, гл. експерт – 3 бр., ст. експерт – 1 и мл. експерт - 1.

В областта е предвидено още функционирането на Д БТ – Бяла (15 бр. численост) със структурни звена: отдел „Посреднически услуги“, към който са създадени Филиали Две могили, Борово, Ценово, както и отдел „Активна политика на пазара на труда“, т.е. в Д БТ – Бяла няма структурно звено отдел „Разплащания по програми и проекти и финансови дейности“, или може да бъде направен извод, че тези функции се осъществяват само от областна дирекция „Бюро по труда“. В областта функционира още и Д БТ – Ветово (8 бр. численост на персонала), като в тази дирекция няма създадени подзвена.

Видно от поименно разписание на длъжностите и работните заплати на ДБТ – Русе към 12.01.2024 г. няма незаети длъжности по щат (л. 20 от преписката).

Въз основа именно на заповед № РД-11-00-23 от 05.01.2024 г. на изпълнителния директор на АЗ за утвърждаване на длъжностно разписание на A3 в съответствие с ПМС № 1 от 02.01.2024 г. относно изменение и допълнение на Устройствения правилник на A3, обнародвано в ДВ, бр. 2 от 05.01.2024 г., е издадена и оспорената в настоящото производство заповед № РД-11-00-25 от 05.01.2024 г. за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя поради съкращаване на длъжността, връчена му на същата дата (л. 1 от преписката).

Жалба срещу заповедта е подадена директно пред АдмС – Русе на 18.01.2024 г. (л. 2 от делото).

Към жалбата Н. е приложил заверено копие на Експертно решение № 92625, от заседание № 235 от 13.12.2021 г. на ТЕЛК – I-състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „К.“ АД, гр.Русе. С това ЕР на жалбоподателя е определена 50% ТНР пожизнено, т.е. увреждането е определено като трайно такова, с дата на инвалидизиране 09.10.2014 г. и водеща диагноза „Злокачествено новообразувание на бъбрека, с изключение на бъбречното легенче“, общо заболяване „Злокачествено новообразувание на бъбрека, с изключение на бъбречното легенче“. ТЕЛК е дал заключение, че освидетелстваното лице може да работи на заеманата длъжност, като обаче са посочени и противопоказни условия на труд: тежък физически труд, йонизираща среда, химични онкогенни, психо-емоционално и невросензорно напрежение, силово обременяване на крайник и коремна стена, неблагоприятна температурна среда /прегряване, преохлаждане/, постоянна работа на открито, ръчна работа с тежести с тегло над единичния товар над 5 кг., принудителна поза, работа с наложен ритъм, нощен и извънреден труд, удължено работно време, двигателна монотонност (л. 10 от делото). Жалбоподателят твърди, че описаните по-горе обстоятелства са известни на изпълнителния директор. Позовава се още на разпоредбата на чл. 9а, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, съгласно която в АЗ следва да има определени най-малко две на сто от общия брой на длъжностите за заемане по служебно правоотношение такива за хора с трайни увреждания, като е предвиден и ред за заемането им. А той се явява именно лице с такива трайни увреждания, като се ползва и от предварителна закрила, която в случая не била осъществена. Твърди, че по този начин органът по назначаването е допуснал съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, което е и основание за отмяна на заповедта.

В хода на съдебното дирене, във връзка с наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, са представени от ответника в два тома писмени доказателства – заверени копия от длъжностно разписание на Агенция по заетостта, заедно със заповед за утвърждаване; заповед за обявяване на конкурс за длъжността „директор“ на Дирекция „Бюро по труда“ - Търговище, заедно с докладна записка и заповед за преназначаване; заповед за обявяване на конкурс за длъжността „директор“ на ДБТ - Русе, заедно с докладна записка и заповед за назначаване; формуляри за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции на Д. Н. - за длъжността „директор“ на дирекция „Регионална служба по заетостта“ - Русе, ведно с отчети за изпълнението, писма до директорите на дирекции „Бюро по труда“, заедно с формуляр за оценка за постигнати резултати на служител от ДРСЗ - Русе, за определяне на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати на Д. Н.; справка за напуснали Агенция по заетостта служители за период 05.01.2024 г. - 20.01.2024 г.; справка за преназначени служители на Агенцията по заетостта за периода от 05.01.2024 г. до 20.01.2024 г.; информация за незаетите щатни бройки за ръководни и експертни длъжности в ЦА на A3 към 05.01.2024 г. и справка за незаети щатни бройки за ръководни и експертни длъжности в ДБТ към 05.01.2024 г.; множество документи относно отправяни предложения до служители от премахнатите 9 броя ДРСЗ да бъдат преназначени на съответни длъжности в новосъздадените структурни звена /не само в областните дирекции БТ, а и в другите/, заверени копия на длъжностни характеристики на длъжности от новосъздадените структурни звена.

Разпитани са и свидетелите К. А. К. и П. К. М., и двете дългогодишни служители в АЗ, заемали през годините различни длъжности,вкл и като тази на органа-ответник. Показанията им потвърждават промените, които са настъпили след измененията и допълненията в УП на АЗ, в сила от 01.01.2024 г., както и твърдението на жалбоподателя, че на всички служители от премахнатите ДРСЗ е било предложено да бъдат преназначени на други длъжности от новосъздадените структури, освен на него, чието служебно правоотношение било прекратено поради съкращаване на щата.

Приети са постъпилите от ответника с писмо вх. № 1648 от 20.03.2024 г. писмени доказателства – заверени копия от заповед № РД-11-00-3161 от 30.10.2023 г. относно обявяване на конкурс за длъжността директор на Д БТ - Русе, извлечение от протокол от проведен конкурс за длъжността „директор“ на ДБТ - Русе, имейл за уведомяване до избрания кандидат и справка за платено обезщетение на Д. Н. (л. л. 38 – 40 от делото).

Правни изводи

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя в деня на издаването й – на 05.01.2024 г., видно от направеното върху самата заповед отбелязване и положен от служителя подпис (л. 1 от преписката). Жалбата срещу акта е депозирана в съда на 18.01.2024 г., поради което се следва, че се оспорването е реализирано в преклузивния 14-дневен срок. Оспорва се административен акт, който подлежи на съдебен контрол, от надлежна страна, при наличие на правен интерес. Жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, който е компетентен административен орган, съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗДСл, във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 15 от Устройствения правилник на АЗ.

Спазени са изискванията за форма и съдържание на оспорения административен акт в съответствие с чл. 108 от ЗДСл. Съгласно тази разпоредба служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал.1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Цитираната норма не въвежда изискване за излагане на специални мотиви относно прекратяването на служебното правоотношение, когато то се извършва на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, както е в процесния случай. Освен това, изрично е посочено и че заповедта се издава и във връзка със заповед № РД-11-00-23 от 05.01.2024г. за утвърждаване на длъжностно разписание на A3 в съответствие с ПМС № 1 от 02.01.2024 г. относно изменение и допълнение на Устройствения правилник на A3, обнародвано в ДВ, бр. 2 от 05.01.2024 г. Актовете, приложени в административната преписка, в достатъчна степен мотивират заповедта, без да е необходимо възпроизвеждането на тяхното съдържание. Със заповедта на жалбоподателя е определено изплащането на следното обезщетение: на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл – да се изплати обезщетение за неспазено предизвестие в размер на основната заплата за неспазения срок на предизвестието. Действително налице е пропуск, в процесната заповед да се определи и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като този пропуск е отстранен със заповед № РД-11-00-378 от 09.01.2024 г. на изпълнителния директор на АЗ, с която е наредено на Н. да се изплати парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както следва: по чл. 50, ал. 2 от ЗДСл – ненормиран работен ден за 2023 г. – 8 дни (л. 2 от преписката).

Съдът, обаче, намира, че при постановяване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които се явяват и самостоятелно основание за неговата отмяна.

Налице е сочения от жалбоподателя процесуален порок, свързан с правото му на предварителна закрила при уволнение. При съобразяване с критериите за преценка, изведени в решението на СЕС от 09.03.2017 г. по дело С-406/15, постановено по преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд, както и на формираната след постановяването на решението на СЕС съдебна практика на ВАС (вж. например решение № 5760 от 14.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1959/2022 г., V о., решение № 1204 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5536/2019 г., V о. и мн. др.) съдът намира, че изначалното изключване на заемащите длъжност по служебно правоотношение от кръга на лицата с привилегия да ползват закрила при прекратяване на правоотношенията им със съответния работодател, поради липсата в ЗДСл на уредба, аналогична на тази по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, компрометира както принципа на равно третиране на базата на установен обективен критерий, отнасящ се до здравето и живота на личността, така и основния принцип за стабилитет при изпълнението на държавната служба като елемент от статута на държавния служител съгласно чл. 18 от ЗДСл. Сам по себе си видът на правоотношението, по което лицата с увреждания полагат труд срещу възнаграждение, не би могъл да се възприеме като обективна причина или законно преследвана цел, която да обосновава разлика в третирането на лицата, полагащи труд по трудово, респ. по служебно правоотношение. Поради това жалбоподателят също следва да се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Последният е представил заверено копие на Експертно решение № 92625, от заседание № 235 от 13.12.2021 г. на ТЕЛК – I-състав при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „К.“ АД, гр.Русе. С това ЕР на жалбоподателя е определена 50% ТНР пожизнено, т.е. увреждането е определено като трайно такова, с дата на инвалидизиране 09.10.2014 г. и водеща диагноза „Злокачествено новообразувание на бъбрека, с изключение на бъбречното легенче“, общо заболяване „Злокачествено новообразувание на бъбрека, с изключение на бъбречното легенче“. ТЕЛК е дал заключение, че освидетелстваното лице може да работи на заеманата длъжност, като обаче са посочени и противопоказни условия на труд: тежък физически труд, йонизираща среда, химични онкогенни, психо-емоционално и невросензорно напрежение, силово обременяване на крайник и коремна стена, неблагоприятна температурна среда /прегряване, преохлаждане/, постоянна работа на открито, ръчна работа с тежести с тегло над единичния товар над 5 кг., принудителна поза, работа с наложен ритъм, нощен и извънреден труд, удължено работно време, двигателна монотонност (л. 10 от делото).

Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Няма спор, че основанието, на което е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя – чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (съкращаване на длъжността) е идентично с основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ (съкращаване на щата). С Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, са определени болестите, за които се прилага закрилата по чл. 333 от КТ, респективно и при прекратяване на служебно правоотношение, като сред тях са и онкологичните заболявания (чл. 1, ал. 1, т. 3). Н. страда от злокачествено образувание на бъбрека с изключение на бъбречното легенче, като увреждането му е определено като трайно и по съществото си е онкологично, т.е попада именно приложното поле на Наредба № 5 от 20.02.1987 год. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят твърди, че описаните по-горе обстоятелства са известни на изпълнителния директор. Освен това предвид и че информацията относно заболяването на жалбоподателя съставлява категория защитена информация – здравна информация по смисъла на чл. 27, ал. 1 от ЗЗ, то съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/1987 г. предприятието е длъжно да събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1. Анализът на текста на тази разпоредба сочи, че информацията дали конкретен работник/служител страда от болест, която му дава право на закрила по чл. 333 от КТ, се събира от работодателя/органа по назначаване непосредствено преди издаване на акта за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение, когато се определи кои работници или служители предстои да бъдат уволнени. Ангажимент на работодателя е да изиска такава информация преди да постанови заповедта за уволнение с цел изпълнение на процедурата, предвидена в Наредба № 5/1987 г. и предварително получаване на съответното разрешение от Инспекцията по труда. Този извод се подкрепя и от нормата на чл. 2 от Наредба № 5/1987 г. според която работниците, които страдат от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1, са длъжни при поискване да представят в предприятието медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет.

В случая, преди да пристъпи към прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, доколкото основанието за това е именно съкращаване на длъжността, органът по назначаването е следвало да изиска от Н. да посочи дали страда от някоя от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/1987 г. и ако служителят посочи, че страда от такава, да поиска той да представи и съответните медицински документи, от които се установява това обстоятелство. В настоящия случай това не е сторено като по този начин са пряко засегнати правата на уволнения държавен служител, който е бил лишен от възможността да се ползва от предоставената му от закона предварителна закрила. Това процесуално нарушение е съществено по своя характер и също е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

Съдът намира, че заповедта е издадена и при неправилно приложение на материалния закон.

Легалната дефиниция на понятието „длъжност в администрацията“ се съдържа в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Според дефиницията „длъжност в администрацията“ е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана с конкретен вид дейност на лицето, която я заема, и се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. От това определение е видно, че основните белези на понятието „длъжност в администрацията“ са две: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Съобразно изложеното следва, че когато органът по назначението твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, в негова тежест е да установи, че тази длъжност вече не фигурира като наименование /нормативно определена позиция/ в щатното разписание на съответната администрация и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. Двете обстоятелства следва да са налице кумулативно.

Съдът намира за основателни твърденията на жалбоподателя, че в случая не са установени двете кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

Т.е. незаконосъобразно би било уволнението на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл по арг. чл. 2, ал. 1 от Наредбата, ако бъде установено отсъствието на един от двата белега на понятието „длъжност в администрацията“, а именно: длъжността не е престанала да съществува като нормативно определена позиция в новото длъжностно разписание и/или функциите, задълженията и изискванията за заемането й по това разписание не са преустановени, а са запазени, макар под наименованието на друга длъжност. В конкретния казус безспорно в новото длъжностно разписание длъжността, заемана от жалбоподателя, вече не фигурира, като няма спор че са премахнати всички дирекции Регионална служба по заетостта, съответно премахната е и длъжността директор на ДРСЗ. Следва да бъде разгледана втората предпоставка, а именно дали функциите, задълженията и изискванията за заемането й по новото разписание са запазени, макар и под наименованието на друга(и) длъжност(и).

С ПМС за изменение и допълнение на УП на A3 № 1 от 05.01.2024 г. (ДВ бр. 2/2024 г.) се закриват ДРСЗ. От длъжностното разписание на A3 и приложените длъжностни характеристики е видно, че правомощията на директор на закритите ДРСЗ се поемат в по-голямата си част от директорите на Областните дирекции „Бюро по труда“ и от 6 отдела „Мониторинг и контрол“ (NUTS 2), териториални поделения към Главна дирекция „Мониторинг, статистика и контрол“ на A3. Този извод следва при сравнителен анализ на длъжностната характеристика за длъжността ДРСЗ на жалбоподателя (л. л. 6 – 11 от преписката) и например длъжностна характеристика за длъжността директор на Областна дирекция „Бюро по труда“ – Монтана (л. л. 71 – 76 от делото) длъжностната характеристика за длъжността началник отдел „Югозападен“ или „Югоизточен“ в Главна дирекция „Мониторинг, статистика и контрол“ (л. л. 62 – 66 от делото и л. л. 213 – 217 от черен класьор, папка 1). Противно на доводите на ответната страна, този извод се подкрепя именно и от уредбата в Устройствения правилник на АЗ, при сравнителен анализ на относимите норми – чл. чл. 23 – 26, в редакция към ДВ, бр. 43 от 2023 г., в сила от 16.05.2023 г. и в редакция след изм. – ДВ, бр. 2 от 2024 г., в сила от 01.01.2024 г., като една от основните промени засяга териториалния обхват на действие – от регионално ниво, на областно такова. Фактически функциите, задълженията и изискванията, които са били вменени на Д. Н. като директор на ДРСЗ се запазват, но се вменяват на други органи. Следователно реално съкращение на длъжността няма, а са налице само промени на длъжностните лица, които следва да я изпълняват. Поради това възражението за липса на реално съкращаване се явява основателно.

Дори и да се приеме обратната теза, че в настоящия случай е налице реално съкращаване на длъжността на жалбоподателя, настоящата съдебна инстанция намира, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с целта на закона.

Съдът, в настоящия си състав, счита, че при постановяването на процесната заповед, от изпълнителния директор на A3 са нарушени основополагащи принципи на АПК, а именно на съразмерност (чл. 6), истинност (чл. 7), безпристрастност (чл. 10) и последователност и предвидимост (чл. 13). Неспазването им, дори и само на един от тях, е винаги съществено нарушение на административнопроизводствените правила и основание за отмяна на издадения акт.

По делото чрез събраните писмени и гласни доказателства се установява, че преди издаването на заповед № РД-11-00-25/05.01.2024 г., от всички служители на A3 (извън тези които са преминали на държавна служба в друга администрация или прекратили служебното си правоотношение по взаимно съгласие), единственият, на който не е предложена друга длъжност (включително и от останалите осем директори на ДРСЗ), е Д. Н.. Това е в противоречие със заявеното от изпълнителния директор на A3 при публичното обсъждане на проекта за ПМС за изменение и допълнение на УП на АП, включително и във ведомството и пред синдикалните организации, както и с изложеното в изготвения доклад на министъра на труда и социалната политика до МС, че предложените промени ще се реализират чрез вътрешно преструктуриране. Фактически административният орган не е действал, въпреки изискването на чл. 6, ал. 1 от АПК, по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Нарушено е изискването и на чл. 6, ал. 2 - 4 от АПК. При засягане на правата на Д. Н. със закриването на всички ДРСЗ, е следвало да се приложат същите мерки, както за останалите държавни служители в тях, които са по-благоприятни и за него - изпращане на писмо-покана за преназначаване на друга длъжност в новосъздадените структури на A3. Пред изпълнителния директор е имало две законосъобразни възможности — изпращане на писмо-покана и до Д. Н. или прекратяване на служебното правоотношение. Той е следвало да избере първата от тях, посредством която и ще бъдат спазени изискванията на чл. 6, ал. 2 от АПК - административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, както и на чл. 6, ал. 5 от АПК. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Действително изцяло в преценката на органа по назначаване е дали ще предложи друга длъжност на дадено лице или не, както и изцяло е в преценката на органа по назначаване, има ли друга подходяща длъжност или не. Тази негова преценка, обаче, при упражняване на оперативната му самостоятелност, не следва да е в противоречие с основополагащи принципи на АПК и в нарушение на преследваната от закона цел.

Следователно е налице недобросъвестно упражняване на правомощията на органа по назначаването, който е игнорирал факта, че правото му на преценка винаги е ограничено от преследваната от закона цел. Нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК (в този смисъл решение № 9587 от 23.09.2021 г. по адм.д. № 6212/2021 г., решение № 12564 от 08.12.2021 г. по адм. д. № 8636/2021 г., и двете на ВАС, V о.).

По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което оспорената заповед като незаконосъобразна на посочените основания - чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, следва да бъде отменена.

По разноските

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски.

В случая се претендира сумата от 1 200 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 11.03.2024 г., който удостоверява плащането и в тази част има характера на разписка (вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).

Ответникът по жалбата е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на това възнаграждение. Възражението е основателно. При неговото разглеждане следва да се преценява размерът на минималното адвокатско възнаграждение към датата на заплащане на сумата, както и действителната фактическа и правна сложност на делото, при съобразяване практиката на СЕС в тази насока и по-конкретно решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, което е задължително за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК.

Към посочената дата – 11.03.2024 г. минималният размер на възнаграждението по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, е в размер на 1 000 лева, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед практиката на СЕС, при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът действително би могъл да определи размер и под установения с Наредбата минимум, ако това се следва с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, т.е. определяща при намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение при приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК е именно фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния казус по делото са проведени повече от едно съдебно заседания, процесуалният представител на жалбоподателя, след упълномощаването му на 11.03.2024 г., е проявил процесуална активност, подавайки молба вх. № 2139 от 15.04.2024 г. по описа на съда с доказателствени искания (л. 48 от делото), в хода на съдебното дирене по инициатива на жалбоподателя, чрез неговия процесуалния представител, са събрани множество писмени доказателства, както и са разпитани водени от него свидетели, впоследствие процесуалния представител се е явявал в проведените открити съдебни заседания по делото, съответно на дата 16.04.2024 г. и на 14.05.2024 г., проведени са съдебни прения с участието на процесуалния представител на жалбоподателя, респективно представена е от него писмена защита вх. № 2771 от 27.05.2024 г. по описа на съда по реда на чл. 149, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Освен това спорът е по Закона за държавния служител и касае прекратяване служебното правоотношение на жалбоподателя, заемащ длъжността „директор“, длъжностно ниво 6, „ръководно ниво 6А“ на дирекция „Регионална служба по заетостта“ – гр.Русе в АЗ, поради съкращаване на длъжността. Съдът е разгледал спора по същество, като при произнасянето му е разгледал и обсъдил редица въпроси, касаещи законосъобразността на оспорената заповед, както във връзка със спазване на административнопроизводствените правила, така и във връзка с правилното приложение на материалния закон и съответствие на акта с целта на закона, при съобразяване със събраните по делото множество писмени доказателства, както и гласни такива.

В заключение, в случая заплатеното възнаграждение действително надвишава минималното такова по Наредбата, като с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът, в настоящия си състав, намира, че същото следва да бъде намалено именно на размера на нормативно установения минимум от 1 000 лева.

Направените деловодни разноски, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъде възложена в тежест на Агенция по заетостта, която агенция има качеството на юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 2 от УП на АЗ.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № РД-11-00-25 от 05.01.2024 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта – гр. София, издадена на основание чл.106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и във връзка със заповед № РД-11-00-23 от 05.01.2024 г. за утвърждаване на длъжностно разписание на A3 в съответствие с ПМС № 1 от 02.01.2024 г. относно изменение и допълнение на Устройствения правилник на Aгенцията по заетостта, обнародвано в ДВ, бр. 2 от 05.01.2024 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Д. Д. Н., заемащ длъжността „директор“, длъжностно ниво 6, „ръководно ниво 6А“ на дирекция „Регионална служба по заетостта“ – гр. Русе в Агенция по заетостта, поради съкращаване на длъжността, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Агенция по заетостта, гр. София, [улица]да заплати на Д. Д. Н., [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес: гр. Русе, [улица], бл. Сопот, вх. В, ет. 6, сумата от 1 000 лева – деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.