Р Е Ш Е Н И Е
София,
12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - а състав, в
закрито заседание на дванадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН КИРИМОВ
като разгледа докладваното
от мл. съдия Киримов ч.гр.дело № 15661 описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 435, ал. 2, т. 7, вр. чл. 78 от ГПК.
Образувано е по повод
постъпила жалба от „Т.С.“
ЕАД срещу постановление на ЧСИ А.П.,
рег. № 849 на КЧСИ от 07.11.2019 г., с
което е
отказано изменение на разпореждане от 22.10.2019 г., с което е прието като
разноски по изпълнението адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., както и
е отказано намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
В жалбата са наведени
доводи, че атакуваното постановление е незаконосъобразно. Твърди се, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност
и не е извършено процесуално представителство по смисъла на чл. 10, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2004 г... Изложени са доводи, че подаването
на молба за образуване на изпълнителното дело, с посочване в същата на способа
за изпълнение е единственото действие
извършено от пълномощника
на взискателя. Ето защо моли съда да отмени разпореждането и да определи размер на възнаграждението от 200 лв.,
както и съответно да намали разноските по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендира
разноски в настоящето производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока
по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя
Т.З.Т., чрез процесуалния ѝ представител, в което се излагат съображения
за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
В мотивите си ЧСИ А.П., рег. № 849 в КЧСИ, с
район на действие СГС сочи, че подадената жалба е неоснователна.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Изпълнително
дело № 20198490401435 г. на ЧСИ А.П., рег. № 849 в КЧСИ, с район на действие
СГС е образувано въз основа на молба от Т.З.Т. от 22.10.2019 г. срещу „Т.С.“
ЕАД, за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в
размер на 1200 лв., за която е издаден на 09.10.2019 г. изпълнителен лист по гр.д. № 79802/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 142 състав. Молбата е депозирана чрез адв. Л.Г.,
като в същата е претендиран адвокатски хонорар по изпълнителното дело.
Представен е договор за правна защита и представителство от 22.10.2019 г., в
който е посочено, че договореното възнаграждение е 350 лв.. Като способ за изпълнение пълномощникът на взискателя, в молбата си за образуване, е поискал да бъде наложен запор върху вземанията на длъжника по
банковите му сметки в ЦКБ и Общинска банка. По
делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника покана за доброволно
изпълнение, в която съдебният изпълнител е приел адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. и 168,64 лв. такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Настоящият
състав намира от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което
подлежи на съдебен контрол – арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на
чл. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело се дължат 200 лв. (т. 1), а
за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи
1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от същата наредба.
Видно от доказателствата по делото с молбата за образуване на изпълнителното
дело взискателят е посочил способ за събиране на вземането от ЧСИ – запор на банковите сметки. В случая по делото са представени
доказателства, че взискателя е представляван в изпълнителното производство от
адвокат, предвид което в негова полза следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение. От доказателствата обаче се установява, че осъщественото от пълномощника
на взискателя процесуално представителство, се изчерпва с
подаването на молба за образуване на изпълнително дело, в която е посочен и
способа за удовлетворяване. Други изпълнителни действия в случая, не са
извършвани. Не на последно място следва да се отбележи, че производството не се
отличава с фактическа и правна сложност, което да предпоставя начисляването на
възнаграждение за други процесуални действия по събиране на вземането. Ето защо
възнаграждението следва да бъде намалено до минималния размер от 200 лв.
При така приетото по-горе са налице предпоставки за намаляване на приетата от ЧСИ А.П. пропорционална такса от т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Същата следва да се изчисли съобразно указанията дадени в т. 26, б. „в“ от ТТР към ЗЧСИ, като съобразно забележка 4 от разпоредбата в размера на парично вземане не се включват авансовите такси. При така изложеното пропорционалната такса следва да се изчисли при следните суми: главница – 1200 лв., 6,60 лева – такса за издаване на изпълнителен лист и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. – при сбора на сумите се получава обща сума от 1406.60 лв.. Съобразно разпоредбата на т. 26, б. „в“ от ТТР към ЗЧСИ за парично вземане от 1000 до 10000 лв. се събира такса в размер на 100 лв. + 8 % за горницата над 1000 лв.. В случая горницата над 1000 лв. е сума в размер – 406.60 лв., като се получава общ сбор от 100 + 8 % от 406.60 лв. – 132.53 лв. към която сума следва да се добави 20 % ДДС и общият размер на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ възлиза на сумата от 159,03 лв..
По
отношение на разноските в настоящото производство:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в
настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена.
Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено
решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В
случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител
като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното
производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може
да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие
на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се
реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК. Не се дължат разноски
и на взискателя, доколкото частната жалба се явява основателна.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******постановление от 07.11.2019 г. на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, с район на действие
Софийски градски съд по
изпълнително дело с № 2019********** по
описа на същия, с което е определен размер на разноските за адвокатска защита и пропорционална
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като
незаконосъобразно и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА, на основание чл.
78, ал. 5 ГПК, размера на дължимото адвокатско възнаграждение на
взискателя Т.З.Т. по изпълнително дело 201984904041435
по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849, р-н СГС до размера на сумата 200 лв., както и таксата, начислена по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители до размера на сумата 159,03 лв. с ДДС.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.