Решение по дело №337/2021 на Районен съд - Кърджали

      Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

19.05.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

20.04.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

337

по описа за

2021

година.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1300-002023 от 08.12.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.178е от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лв., на В.М.И. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.15, ал.7 от ЗДвП.  

Жалбоподателят В.М.И. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че автомобилът му бил спрян в непосредствена близост до неговия личен поземлен имот, който се явявал „открита строителна площадка“ с разрешително за строеж. На процесната дата жалбоподателят извършвал товаро-разтоварна дейност във връзка със строителството и автомобилът му бил спрян извън пътното платно, на разстояние около 1,5 метра от входната врата на имота му, върху място, което може би било планирано за изграждане на тротоар. Моли съдът да отмени издаденото наказателно постановление или да намали глобата до минимален размер. Претендира и за направените разноски в производството.   

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Твърди, че нарушението не било индивидуализирано по никакъв начин, не били посочени всички негови съставомерни признаци.  Моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.11.2020 г. свидетелите С.Ч. и Н.П. били на работа като мл. автоконтрольори в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали. Около 11.00 часа те получили сигнал от служителя в ОДЧ за неправилно паркирани автомобили в с.Резбарци, общ.Кърджали. Свидетелите Ч. и П. отишли на място, за да вземат отношение спрямо нарушителите. Установили, че в с.Резбарци до ул.„Иван Вазов“ имало товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег.№ К 2365 ВМ, който бил паркиран в тревна площ до имот на жалбоподателя В.М.И.. Водачът на автомобила не бил там, поради което била направена справка в информационните масиви на МВР и се установило, че моторното превозно средство е собственост на дружество с управител В.М.И.. На същия още на 05.11.2020 г. бил съставен фиш за налагане на глоба по реда на чл.186 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.15, ал.7 от ЗДвП. На 12.11.2020 г. В.И. депозирал възражение и оспорил съставения му фиш. Затова на 14.11.2020 г. срещу него бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.15, ал.7 от ЗДвП. На 08.12.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.178е от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 150 лв. за извършено нарушение по 15, ал.7 от ЗДвП, а именно за това, че е паркирал пътно превозно средство в парк, градина или детска площадка в населено място извън обозначените за това места.

 

 Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите С.Ч. и Н.П.; Акт за установяване на административно нарушение от 14.11.2020 г.; Разрешение за строеж № 235 от 09.11.2018 г.; Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 10.01.2019 г.; Уведомление по чл.186, ал.3 от ЗДвП; Възражение от 12.11.2020 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Глоба с Фиш серия GT № 482477 от 05.11.2020 г.; Справка за собственост на МПС; Справка от Търговски регистър; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР, както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.  

На жалбоподателя е вменено нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП, която разпоредба забранява преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места. В приложената санкционна норма на чл.178е от ЗДвП е предвидена „глоба“ от 50 до 200 лв. за лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира за недоказано жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение на ЗДвП. Както вече се посочи, разпоредбата на чл.15, ал.7 от ЗДвП въвежда забрана за преминаване и паркиране на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места. В случая се установи, че мястото на нарушението не е представлявало нито парк, нито пък градина или детска площадка. Това е видно от показанията на двамата разпитани полицейски служители, които са констатирали нарушението на процесната дата. Свидетелят Ч. обяснява, че автомобилът бил паркиран отстрани до къщата на жалбоподателя, като мястото било нещо от типа на тротоар и тревни площи. Тази тревна площ обаче не представлявала парк или градина. Според свидетеля П. товарният автомобил на жалбоподателя бил паркиран върху тревните площи в близост до с.Резбарци, където нямало тротоар, а имало бордюр и тревна площ. На по-късен етап, когато водачът дошъл в сектор „Пътна полиция“, им представил документ, че мястото на което паркирал е негова частна собственост. Последното не им било известно към момента на констатиране на нарушението. При тези доказателства съдът намира, че не се установиха съставомерните признаци на нарушение по чл.15, ал.7 от ЗДвП, а именно паркиране на пътно превозно средство в парк, градина или детска площадка в населено място извън обозначените за това места. Изложеното до тук води до извода, че незаконосъобразно и неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя с атакуваното наказателно постановление, което като правна последица обуславя неговата отмяна.

От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 300 лв. Макар и да е направено възражение за прекомерност, следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение от 300 лв., тъй като същото не надхвърля минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото.  

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1300-002023 от 08.12.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.178е от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лв., на В.М.И. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.15, ал.7 от ЗДвП.  

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на В.М.И. ***, с ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.     

 

                                                         Районен съдия: