Р Е Ш Е Н И Е
№260019
14.04.2022 г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на тридесет
и първи януари две хиляди и двадесет и втора година, в открито заседание, в
следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА С.
и секретар: ВИОЛЕТА БОЕВА, като разгледа т.д.№ 44 по описа за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по повод
постъпила искова молба от В.Т.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д.С.Т. (САК) против „З. А. Д. „О.- З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., район В., ул. „С. С.“ № **, ет. **.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди следното:
На ***г., около ***ч. на
кръстовището на бул. Б. и ул. Ц. Ш.в гр. П. настъпило ПТП с участието на МПС,
марка „Ф.“, модел „Ф.“, с peг. № ***, собственост на „Г.“ ЕООД,
ЕИК *** и управлявано от Г.А.К., ЕГН **********, при което пострадала
пешеходката В.Т.С., ЕГН **********.
Инцидентът настъпил през светлата
част от денонощието при наличието на добра видимост, при суха пътна настилка.
Бил съставен Констативен протокол за ПТП е пострадали лица № **** г. по описа
на РУП - П.. Според протокола виновен за настъпването на произшествието бил
водачът на л.а. Ф. Ф. с peг. № ***** - Г.А.К., който не
съобразил скоростта си на движение с пътните условия и релефа на местността,
движейки се по бул. Б., на зелен сигнал на светофара, извършил маневра „завой
на ляво“ и не пропуснал пресичащата на пешеходната пътека на зелен сигнал
пешеходка и я блъснал. Твърди се, че ищцата се движела от градинката на
паметника „****“ в посока бул. „Б.“ и малко преди да стъпи на тротоара била
блъсната от завиващия автомобил в дясната й страна, след като почти е преминала
пешеходната пътека пред Община П., след което паднала на земята и изпаднала в
безсъзнание.
За случая било образувано ДП №** г. на РУП- П., съответно
пр.пр. № ** г. на РП-П., което било прекратено.
Непосредствено след ПТП ищцата изпаднала в
безсъзнание, поради което очевидци повикали спешна помощ. Била приета в тежко
общо състояние в МБАЛ – П. АД. Постъпила с „***“, с ********. Била хоспитализирана за периода от ***г.
до ***** г. и подложена на редица
изследвания, при които се установило наличието на следните увреждания: ****************.
Твърди се, че получила
придружаващи заболявания, изразяващи се в ***** (кръвонасядания и отоци и по
този повод е била приета в Неврохирургично отделение), ********. Оплаквала се
от дезориентация, главоболие, световъртеж, виене на свят и гадене. Била
подложена на редица ******
В исковата молба са описани подробно телесните
повреди, констатирани съгласно издаденото на ищцата съдебномедицинско
удостоверение № *** г., (изд. от д-р Б. П.съдебен лекар при МБАЛ „П.“ АД), а именно: 1. ******************
Ищцата получила придружаващи заболявания, изразяващи се в силни **
(кръвонасядания и отоци), *****. Контузните рани на крайниците, лицето и в
областта на цялата глава били болезнени и загрозяващи. Поради описаните
счупвания и травми била подложена на редица интервенции.
Твърди се, че след изписването й от болничното
заведение продължила
лечението си в домашни условия. Усещала болки в областта ******. Била
подложена на продължително медикаментозно лечение, което продължавало и към
момента.
Посочено е, че близо три седмици след инцидента се
оплакала от болки в ****** диагноза „******“, с предписано последващо
медикаментозно лечение и контролни прегледи.
Изложени са твърдения, че получените травми се отразили изключително зле на
психическото здраве на ищцата. След инцидента, била ********. Оплаквала се от
постоянни болки, породени от травмите в областта на горните и долните крайници,
торса и главата. Бил извършен преглед,
според който пострадалата *******. Сочи се, че била *******. Наред с това ********.
Била емоционално *** и волево *****. Изпитвала *******. Трудно се справяла с
дейности от бита, което налагала до нея постоянно да има човек, който да се
грижи за нея. Изпитвала ****.
Според прегледа, извършен при д-р
Г.(****) се констатирало следното обективно състояние: *******. Констатирана е ******.
Поставена е била основна диагноза: „******“.
Изписано е медикаментозно лечение.
Твърди се, че лечебният и
възстановителен период на ищцата продължавал и към настоящия момент, като се
очаквало при добро развитие да приключи след около половин година, а
възстановяването на психическото й здраве било възможно, но за неопределено
време.
В обобщение е посочено, че
получените от пострадалата телесни увреждания представлявали пряка и
непосредствена последица от ПТП, настъпило на ***г, като вредите се изразяват
както във физически болки и страдания и последващото болезнено и незавършило
възстановяване, така и в претърпения психически и емоционален стрес.
Твърди се, че виновният за процесния инцидент водач,
попадал в кръга на лицата, чиято
отговорност се
покрива от застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със З. „О.-З.” АД
по застрахователна полица № ******, сключена на 31.07.2020 г. и
валидна до 30.07.2021 г.
След предявяване на претенция от страна на ищцата за
заплащане на обезщетение по реда на чл. 380 КЗ, от страна на ответния
застраховател били изискани допълнителни документи, като в крайна сметка
последвал и отказ за изплащане на парично обезщетение. Ето защо се твърди, че
бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, като е заявен
следния петитум:
Да се осъди ответното дружество да й заплати парично
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на ***г., около ***ч. на кръстовището на бул. „Б.“ и ул. „Ц. Ш.“ в
гр. П. в размер на 25 100 лв., предявени като частичен иск от 40 000 лв., ведно
с дължимата лихва за забава върху присъденото обезщетение от датата на
процесното ПТП (***г.) до окончателно изплащане на сумата.
Претендират
се разноските, в т.ч. и адв. възнаграждение по чл.38, а.2 ЗАдв.
В срока по
чл.367 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника чрез пълномощника адв. Т. Т. (САК), в който са изложени следните
възражения:
Оспорва се вината на посочения водач Г. К.за
причиняване на вредоносния резултат, предвид липсата на влязла в сила присъда,
като освен това изрично се сочи, че процесният инцидент не е настъпил по негова
вина.
Оспорва се механизма на настъпилото ПТП, описан в
исковата молба, тъй като същият не отговарял на действително развилата се
фактическа обстановка.
Твърди се, че вина за получените увреждания имала и
пострадалата, която с висока степен съпричинила вредоносния резултат. Твърди
се, че пострадалата пресичала пътното платно в противоречие на правилата на ЗДвП, а именно в момент, в
който светофарната уредба излъчвала червен светлинен сигнал. Поради
напредналата си възраст, същата се движела твърде бавно, като вместо да прецени
физическите си възможности и да изчака нов зелен светлинен сигнал предприела
пресичане, като светлинният сигнал бил червен за нея, а за процесният автомобил
- зелен. Твърди се, че от друга страна процесният автомобил се движел едва с 25
км/ч и предприел спасителна маневра - рязко спиране. Ето защо се твърди, че с
това си поведение пострадалата се изложила на неоправдано висок риск и
направила процесното събитие неизбежно,
като този й принос бил основание за намаляване размера на претендираното
обезщетение по реда на чл. 51, предл.2-ро ЗЗД.
Предвид на изложените съображения се оспорва пълния
размер на исковете, който бил неоснователно завишен и прекомерен, а освен това
не съответствал на принципа за справедливост, установен с нормата на чл. 52 ЗЗД. По делото били ангажирани противоречиви относно претърпените травми.
Твърди се, че пострадалата получила леки наранявания,
като нито едно от тях не можело да бъде квалифицирано като нещо повече от лека телесна повреда.
Не били налице ********.
Оспорва се основателността и размера на акцесорната
претенция за лихви. Оспорва се началния момент от който се претендира лихвата.
Сочи се, че ответния застраховател не били изпадал в забава.
Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на
разноските.
В срока по
чл. 372 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба от ищцата, в която същата поддържа съображенията си и
същевременно оспорва всички възражения на ответника, направени с отговора.
Оспорва се възражението за липса на виновно поведение
от страна на посочения водач, като се сочи представеният по делото констативен
протокол, който представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ГПК, носещ материална
доказателствена сила относно фактите, възприети лично от длъжностното лице
съставител, а именно: участниците в процесното ПТП, пострадалите при ПТП,
материалните щети по МПС-то, наличието на валидно правоотношение по застраховка
ГО между водача на МПС с peг. № ****** и застрахователното
дружество; изяснени били обстоятелствата и причините довели до процесното ПТП,
описана била подробно схемата на ПТП, както и всички приобщени доказателства по
ДП.
Уточнява се още, че в случая
образувано ДП № *** г. на РУП-П., съотв. пр.пр. № ****** г. на РП-П., било на
етап прекратяване поради признаване на вината на виновния водач, участието му в
ПТП, противоправното му поведение, наличието на причинно-следствена връзка с
вредоносните последици, както и поради изявлението на ищцата (поради проявена
добронамереност и човещина) същото ДП да бъде прекратено.
Излагат се обстоятелствени съображения.
В срока по
чл. 373 от ГПК е постъпил отговор на
допълнителната искова молба от ответното дружество, в който е заявено, че
изцяло поддържа първоначалния си отговор, посочените в него съображения, както
и направените възражения.
В проведеното на 31.01.2022 г. съдебно заседание на
основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на размера на иска, която следва
да се счита за предявен за сумата от 30 000 лева, представляваща
претендираното обезщетение от ищцата за претърпените от нея неимуществени
вреди.
Страните по делото са представили доказателства за
установяване на твърдените от факти и обстоятелства и направени възражения.
Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при
спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и
правна страна:
Относно установяване
механизма за настъпване на процесното ПТП по настоящото дело е приета съдебна
автотехническа експертиза, заключението на която съдът изцяло кредитира, тъй
като същата не е оспорена от страните и кореспондира изцяло с доказателствения
материал по делото.
Установява се от
заключението на същата, както и от показанията на свидетелката В. М. – пряк
очевидец на инцидента, че на *** г. около *** часа водачът
Г. К.е управлявал л.а. „Ф. Ф.“, като се е движел ускорително и е навлязъл в
кръстовището със завой на ляво с намерение да се включи в западното платно на
ул. Ц. Ш.в посокаот изток на запад с цел да пресече ул. Ц. Ш.на светофара в
зоната на кръстовището с бул. Б. в посока „Ч. В.“. Наличната светофарна уредба
работела с времетраене за пешеходци 19 секунди, а общата дължина, която
следвало да премине пешеходката била 16,80 метра. Когато пешеходката навлязла
по западната част на пешеходната пътека, л.а. отстоял на 4,8-5,3 метра от
нейната траектория. Водачът на ППС възприел пешеходеца като опасност за
движението е предприел екстремно спиране, но тъй като траекториите на движение
на двамата участници в движението се пресекли настъпил удар от предната част на
автомобила в дясната странична част на пешеходеца при скорост 12-13 км.ч.
Автомобила бил спрян върху пешеходната пътека, а пострадалата отхвърлена напред
на 1-1,5 метра и паднала по гръб. В момента на сблъсъка пешеходката била
изминала 13,5 метра до мястото на сблъсъка за време около 14 сек.
Според
експерта инж. Ф. основната причина за възникването на процесното ПТП е
избраната траектория и маневра на движение от водача К. в зоната на наличната
пешеходна пътека, когато по нея се е движела ищцата. При тази ситуация
траекториите на движение както на автомобила, така и на пешеходката се
пресичали по време в конфликтната зона – мястото на удара. Наред с това вещото
лице сочи и още една причина, а именно закъснялото възприятие за опасност от
водача. Последният е имал възможност да избегне удара ако е възприел и реагирал
в момента, когато пешеходката е навлязла на пътното платно на пешеходната
пътека. Ето защо инж.Ф. заключава, че от техническа гледна точка поведението на
водача К. е причина за настъпване на процесното ПТП.
Пак от
САТЕ се установява, че при така създадената пътна ситуация, навлизането на
ищцата на зелен сигнал на светофара от пътния разделителен остров към западната
част на пешеходната пътека в платното на движение на автомобила няма внезапен
характер, поради което и не може да се направи извод, че действията на същата
са причина за настъпване на произшествието. Ищцата се е движела бързо със
скорост 3,5 км/ч. и е можела да премине пътеката във времевите рамки на зеления
сигнал на светофара.
Така
описаното ПТП е онагледено в скица, изготвена от вещото лице и приложена към
заключението.
За установяване на
характера и степента на получените увреждания от ищцата, както и извършените от
нея разходи за лечение, е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р П.М., която като неоспорена от страните и кореспондираща изцяло
с доказателствения материал по делото съдът изцяло кредитира. От същата се
установява, че след настъпване на ПТП-то ищцата
е откарана с линейка до Спешно отделение при МБАЛ “П.” АД, където е била
прегледана, изследвана, консултирана, диагностицирана и приета за лечение в Хирургичното
отделение на болницата. На следващия ден, по преценка на лекарите, ищцата е
преведена в Нервнохирургичното отделение, в което й е поставена диагноза: *******.
След проведено лечение е изписана на *** г. в стабилизирано сомтично и
неврологично състояние. На ** г. след проведен преглед съдебен лекар е
констатирал всички видими травматични увреждания, а именно: *************
На **** г. ищцата е прегледана и от ортопед, който
е установил ***** и е определил прилагане на локално противовъзпалително
средство и анестетик.
Според
експерта описаните травматични увреждания са резултат от действието на твърд
тъп предмет като общ механизъм и отговарят да са получени при станалото на **
г. процесно ПТП по механизма“ Удар на движещ се автомобил в тялото на пешеходец“,
което обуславя извода, че са в пряка причинна връзка с него.
Обобщено
д-р М. сочи, че описаните в мед.документация травматични увреждания
представляват сравнително тежки мекотъканни увреждания, дисеминирани в различни
телесни области, които без съмнение са генерирали интензивни болеви усещания от
първите дни на травмата до към края на третата седмица от нея. При извършен от
него преглед не е установено да са останали трайни видими белези по тялото на
ищцата към настоящия момент.
Пак от
заключението на приетата СМЕ се установява, че при обичаен ход на оздравителния
процес и предвид възрастта на ищцата, получените от нея травми са отшумели в
рамките на месец и половина, като е настъпило пълно й възстановяване от физическите такива. Не са
събрани данни за предшестващи ПТП-то други заболявания на ищцата, както и
последващи такива настъпили в резултат на претърпяната катастрофа.
Не се
установява и от приетата съдебно психиатрична експертиза, изготвена от д-р Н. П.,
при ищцата да са наблюдава, като следствие на преживения инцидент, данни за
нарушение на функционирането, които да са основание за поддържане на диагноза „****“.
Според експерта текущите оплаквания
могат да са причинени от множество други преживени стресогенни фактори,
които към момента не причиняват промяна в общото функциониране и не минават
диагностичния праг за психична болест в тесния смисъл на думата.
По
делото отново за установяване твърдените болки и страдания, изпитани от ищцата,
са събрани гласни доказателства – показанията на св. П. С., съпруг на ищцата и свидетелката С. М., дъщеря
на ищцата. Показанията на посочените свидетели в частта относно протичането на
възстановителния период в домашни условия са противоречи помежду си и поради
това не се ценят от съда в тази им част. Същите противоречат и в частта относно
психичното здраве на ищцата, разклатено от претърпяното от нея ПТП, с изводите
в заключението на д-р П., който е категоричен, че липсват данни за настъпили
трайни психични травми у нея в резултат на инцидента. Ето защо и в тази им част
съдът приема, че не следва да бъдат кредитирани.
Показанията на двамата свидетели в частта, в която
установяват изпитани от ищцата болки в резултат на травмите и продължително ( в
рамките на около два- три месеца) влошаване на качеството й на живот съвпадата
и затова в тази им част ще следва да се кредитират. Така и двамата свидетели
установяват, че В.С. е изпитвала силни болки в първите дни след прибирането й в
дома й, които са отшумели след *** месеца. Ищцата в
резултат на тези болки е имала *******След
приключване на рехабилитацията движенията й са се подобрили. И двамата
свидетели твърдят, че ищцата след инцидента е променена като човек. Преди него
тя е била активна физически и жизнена жена, докато сега постоянно се оплаквала.
При излизане от дома й ищцата изпитвала страх, особено ако й се налагало да
пресече улица.
Относно наличието на
валидно застрахователно правоотношение страните не спорят в процеса и затова
съдът приема за безспорно, че описаните вредоносни последици на престъплението
са настъпили при действието на договор за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, обективиран застрахователната
полица N ****, с
период на действие 31.07.2020 г. - **** г., сключен между
сочения причинител на вредата и ответното дружество.
Няма спор между страните в
процеса, че ищцата е предявила писмено застрахователна претенция за заплащане
на дължимите й се обезщетения, като ответната застрахователна компания не е изплатила
такова и към настоящия момент.
При така установеното по
делото от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Правното основание на
предявеният иск против О. „З.“ АД, е чл.432 ал.1 от КЗ и
същият е процесуално допустим като предявен от надлежни страни, при наличие на
правен интерес за същите.
Искът е основателен предвид
наличието на материалноправните предпоставки за това. Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ визира възможността за увреденото лице да претендира заплащане на
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на деликт
направо от застрахователя при наличието на застрахователно правоотношение за
застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответното застрахователно
дружество. Налице са и предпоставките на чл.380 от КЗ предвид отправената към
застрахователя писмена застрахователна претенция от ищцата, по която О. „З.“ АД е
отказала изплащане на застрахователно обезщетение в претендирания от нея размер.
Безспорно и по несъмнен
начин се доказа в процеса извършването на твърдяното в исковата молба деяние,
неговата противоправност, авторството на Г. К.и неговата вина за настъпване на
процесното ПТП, както и нанесените на
ищцата телесни увреждания. В този смисъл безспорно се установи в процеса, че на
***г., около ***ч. на кръстовището на бул. Б.
и ул. Ц. Ш.в гр. П. е настъпило ПТП с участието на МПС, марка „Ф.“, модел „Ф.“,
с peг. № ***, собственост на „Г.“ ЕООД, ЕИК *** и управлявано
от Г.А.К., ЕГН **********, при което е пострадала ищцата В.Т.С.. Установен е и
механизма на настъпване на процесното произшествие, а именно през светлата част
от денонощието при наличието на добра видимост, при суха пътна настилка водачът
на л.а. Ф. Ф. с peг. № **** - Г.А.К., който като не съобразил скоростта си на
движение с пътните условия и релефа на местността, движейки се по бул. Б., на зелен
сигнал на светофара, извършил маневра „завой на ляво“ не е пропуснал
пресичащата на пешеходната пътека на зелен сигнал пешеходка и я блъснал. При
така установените в процеса факти, се налага извод, че виновният водач К. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5
ал.2 т.1 от ЗДвП, чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.119 ал.1 от ЗДвП и в резултат на тези
му действия е причинил по непрадпазливост на ищцата В.С. лека телесна повреда
изразяваща се в: ****************
Ето защо съдът приема за доказани по несъмнен начин
сочените по – горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
От установеното по делото
от фактическа страна се установява наличието и на останалите предпоставките
ангажиращи деликтната отговорност на ответното застрахователно дружество -
настъпилите за пострадалата ищца болки и страдания от причинените й вреди,
техния характер, степен и продължителност във времето, както и пряката им
причинна връзка с деянието.
Поради изложеното и с оглед
валидно сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност” с ответното О. „З.“ АД,
съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя.
По отношение на размера на
дължимото обезщетение:
При условията на чл.52 от ЗЗД, съдът следва да съобрази тежестта на търпените от ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, от една страна, и доколко е налице и
в каква степен съпричиняване на вредоносния резултат от същата предвид
направени в процеса възражения за наличието на предпоставките на чл.51 ал.2 от ЗЗД от ответното застрахователно дружество.
Така, за да определи
справедливият размер на обезщетението съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът съобрази
задължителните указания дадени в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на
ВС, съгласно които за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на
моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента,
интензитета и продължителността на болките и страданията, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
В този смисъл от приетото
за установено от фактическа страна получените от ищцата при процесното ПТП
травматични увреждания имат характер на лека телесна повреда по см.на чл.130 от НК и са резултат от действието на твърд тъп предмет като общ механизъм и
отговарят да са получени при станалото ПТП по механизма “Удар на движещ се
автомобил в тялото на пешеходец“. Ударът е реализиран от предната част на
автомобила в дясната странична част на пешеходеца при скорост 12-13 км.ч. При
инициалния удар са получени процесните травматични увреждания, които според
експерта представляват сравнително тежки мекотъканни увреждания, дисеминирани в
различни телесни области, които без съмнение са генерирали интензивни болеви
усещания от първите дни на травмата до към края на третата седмица от нея, като
не е установено да са останали трайни видими белези по тялото на ищцата към
настоящия момент.
Установено
е и още, че при обичаен ход на оздравителния процес, какъвто е случая и предвид
възрастта на ищцата, получените от нея травми са отшумели в рамките на месец и
половина, като е настъпило пълно й
възстановяване от физическите такива. Не са събрани данни за предшестващи
ПТП-то други заболявания на ищцата, както и последващи такива настъпили в
резултат на претърпяната катастрофа.
Не се
установи, като следствие на преживения инцидент от ищцата, данни за нарушение
на функционирането, които да са основание за поддържане на диагноза „***“. От заключението на експерта
- психиатър текущите оплаквания могат да
са причинени от множество други преживени стресогенни фактори, които към
момента не причиняват промяна в общото функциониране и не минават диагностичния
праг за психична болест в тесния смисъл на думата.
От всичко
изложено до тук относно
вида и интензитета на търпените от ищцата болки при получената травма, мотивира
съда да приеме, че
справедливият размер на застрахователното обезщетение е 20 000 лева.
Съдът прима за
неоснователно направеното от ответното застрахователно дружество възражение за нарушение
от страна на пострадалата на
разпоредбите на ЗДвП, поради липса на доказателства в този смисъл. Не се
установи също така и твърдението на ответното застрахователно дружество, че ищцата
е създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е
положила необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което
поведение е довело да настъпване на процесното събитие.
Напротив, доказано е по
несъмнен начин, че тъкмо водача на автомобила, станал причина за настъпване на процесното
ПТП, е допуснал посочените множество нарушения на ЗДвП, което и е довело до
причиняване на телесната повреда на ищцата. В този смисъл, а и предвид
разпореденото в чл.119 ал.5 от ЗДвП пешеходецът не следва да се счита за
съпричинител за настъпване на съответното произшествие. Ето защо съдът прави
горният извод за неоснователност на възражението на ответника.
Предвид всичко изложено до
тук предявеният иск с правно основание чл.498 ал.3 от КЗ във вр.с чл.432 ал.1
от КЗ като основателен ще следва да се уважи за сумата 20 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди, ведно
със законната лихва за забава при спазване разпоредбата на чл.497 ал.1 от КЗ,
която е приложима в случая. Съгласно последно цитираната законова норма
законната лихва върху обезщетението се дължи от по - ранната дата измежду двете
- изтичането на 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл.106 ал.3
от КЗ или изтичане на срока по чл.496 ал.1
от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателствата, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3
от КЗ. В случаят ищцата С. е поискала от застрахователя изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди на 18.09.2020
г. С писмо от 21.09.2020 г. и в срока по чл.496 ал.1
от КЗ, застрахователят е дал указания на ищцата за
представяне на допълнителни документи, което същата е сторила. Последвало е и второ указание за представяне
на още документи.
На 18.12.2020 г. след изпълнение от страна на ищцата, е последвал отказ от
ответното застрахователно дружество да изплати обезщетение на С.. Следователно срокът за окончателно произнасяне
по претенцията е бил тримесечният срок по чл.496 ал.1 КЗ. Поради това началният момент на дължимата лихва трябва да се
определи по чл. 497 ал.1 т.2 предл.1-во от КЗ, а именно от 18.12.2020 г.,
което между впрочем обстоятелство се признава и от ответното застрахователно
дружество. Над този размер – 20 000 лева до
предявеният такъв от 30 000 лева иска като неоснователен ще следва да се
отхвърли.
По разноските:
И двете страни в процеса
претендират разноски, като са представили списъци по реда на чл.80 от ГПК.
Ищцата претендира да й
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство, съгласно чл.38 ал.2 във
вр. с ал.1 от ЗА. В представеният по делото договор за правна помощ
изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ от адвоката по реда
на цитираната разпоредба. Настоящият състав, като съобрази
гореизложеното намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде
присъдено в размера, посочен в разпоредбата на чл.7 ал.2 т.5
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от иска, а именно 1130 лв.
за осъществено процесуално представителство на ищцата.
Съобразно направеното от
ответната страна искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива не следва
да бъдат присъждани предвид липсата на доказателства за плащането им. В този
смисъл съдът съобрази, че е представена фактура изходяща от АД „Х., Т.,
И.“ с получател ответното застрахователно дружество за дължимо възнаграждение
по настоящето дело. Липсват обаче доказателства същата да е заплатена, тъй като
от представеното платежно нареждане за кредитен превод такъв извод не може да бъде
направен. От същото е видно, че ответното дружество е заплатило общо сумата
64 440 лева, представляваща стойността на 19 фактури по опис, който обаче
не е представен и затова и не може да се прецени дали между тях е и уговореното
процесно адвокатско възнаграждение. Ето защо това искане на ответника ще следва
да се остави без уважение. На същия ищцата дължи заплащане на част от платен
депозит за свидетел, който е в размер на 20 лева и на част от платено
възнаграждение на вещи лица общо в размер на 400 лева, съобразно изхода на
спора или С. дължи на основание чл.78 ал.3 от ГПК на застрахователното
дружество общо сумата 140 лева.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ПзОС в полза на бюджета на съдебната власт дължимата държавна такса в размер на
800 лв, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК върху уважения иск, както и направените по делото
разноски в размер на 487,67 лв – възнаграждение за вещи лица по допуснати
съдебни експертизи, които са изплатени от бюджета на съда поради
освобождаването на ищцата от заплащането на такива.
Воден от горното и на основание чл.236 от ГПК
Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„З. А. Д. „О.-
З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район В.,
ул. „С. С.“ № **, ет. ** ДА ЗАПЛАТИ НА В.Т.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адв. Д.С.Т. (САК), на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от 20 000 /двадесет хиляди/
лева, която представлява застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, в резултат на ПТП станало на ***г., около ***ч. на
кръстовището на бул. Б. и ул. Ц. Ш.в гр. П. с участието на МПС, марка „Ф.“,
модел „Ф.“, с peг. № ****, собственост на „Г.“ ЕООД,
ЕИК *** и управлявано от Г.А.К., ЕГН **********, който не съобразил скоростта
си на движение по бул. Б., на зелен сигнал на светофара, извършил маневра
„завой на ляво“ и не пропуснал пресичащата на пешеходната пътека на зелен
сигнал пешеходка В.Т.С., при което последната пострадала, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 20 000
/двадесет хиляди/ лева, дължима от 18.12.2020 г. до пълното изплащане на сумата, КАТО за
разликата от 20 000 /двадесет хиляди/лева до 30 000 /тридесет хиляди/
лева ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432 ал.1 от КЗ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „З. А. Д. „О.- З.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., район В., ул. „С. С.“ № **, ет. *** ДА ЗАПЛАТИ НА В.Т.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.
Д.С.Т. (САК), сторени от последната съдебно
деловодни разноски в размер на 1130
лева, изчислени по компенсация съобразно изхода на спора и представляващи
адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство, съгласно чл.38 ал.2 във
вр. с ал.1 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „З. А. Д. „О.- З.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., район В., ул. „С. С.“ № **, ет. ** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПзОС в полза на бюджета на съдебната власт дължимата
държавна такса в размер на 800 лв, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уважения иск, както и направените по делото разноски в
размер на 487,67 лв, представляващи възнаграждение за вещи лица по
допуснати съдебни експертизи, които са платени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА
В.Т.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д.С.Т. (САК), ДА ЗАПЛАТИ на
„З. А. Д. „О.-
З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ул. „С. С.“
№ **, ет. ** сторени от последното съдебно деловодни разноски в размер на 140 лева, изчислени по компенсация съобразно отхвърлената
част от иска и представляващи платено възнаграждение за вещо лице и свидетел.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски
апелативен съд.
СЪДИЯ: