Р Е Ш Е Н И Е
95
26.03.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на
двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева
Секретар:
Мая Деянова
като
разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
административно
наказателно дело № 74 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Б.С.В.“
ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, к-с Долче Вита 2А, бл.3, ет.4, ап.26, представлявано от
управителя С. Ахмедов против Наказателно постановление № 02-0002684 от 23.10.2019г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Бургас, с което на основание чл.75а, ал.5
вр. ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност /ЗТМТМ/, на дружеството- жалбоподател е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за
административно нарушение по чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ. Моли се съдът да отмени
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание процесуалният
представител на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата от името на
доверителя си. Пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление,
поради липса на състав на административно нарушение. Не сочи нови
доказателства.
Процесуалният представител на ДИТ –
гр.Бургас оспорва жалбата, като неоснователна и пледира за потвърждаване на
атакуваното наказателно постановление, като законосъобразно. Представя писмени
и ангажира гласни доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена
в законоустановения срок пред надлежната инстанция от
лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на
страните, събрания по делото доказателствен материал
и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа
и правна страна следното:
При извършена на 15.07.2019г. в
17.15 часа на място в обект – ресторант „Бригантина“, находящ
се в гр.Свети Влас, общ.Несебър, обл.Бургас, ж.к.“Долче Вита 2А, стопанисван от „Б.С.В.“ ЕООД с ЕИК **********,
инспекторите в ДИТ-гр.Бургас установили, че дружеството-жалбоподател, в
качеството му на работодател е приело лицето Б.И., гражданин на Република
Казахстан (чужденец, гражданин на трета държава по смисъла на §1, т.4 от ДР на
ЗТМТМ), да предоставя работна сила на длъжността „сервитьор, без да има право
на достъп до пазара на труда в Република България. Същата е била установена в процесния обект да обслужва клиенти, като сервира напитки,
влиза зад бара да помага, като собственоръчно е попълнила декларация на
основание чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ, в която е декларирала, че работи в „Б.С.В.“
ЕООД и обекта със сключен трудов договор от 14.06.2019г., на длъжност
„сервитьор“, с работно време от 08.00 часа до 22.00 часа и трудово възнаграждение
– 450 евро /л.26/. От изисканите и предоставени от „Б.С.В.“ ЕООД документи,
удостоверяващи пребиваването и трудовата заетост на лицето Иманалиева,
контролните органи установили, че същата пребивава в Република България въз
основа на издадена виза за краткосрочно пребиваване /виза тип С/, с основание „частно посещение“ /л.28 и л.31-32 вкл/. На отправено запитване до Агенцията по заетостта
/АЗ/, същите отговарят, че на лицето Б.И. не е извършвана регистрация в АЗ от работодателя
„Б.С.В.“ ЕООД за осъществяване на сезонна заетост до 90 дни. Посочено е, че
съгласно чл.24, ал.1 от ЗТМТМ в АЗ е постъпило заявление за регистрация за
упражняване на сезонна заетост до 9 месеца за горецитираното
лице, на към момента на изискване на справката не е било издадено разрешение за
достъп до пазара на труда поради непредставяне на всички изискуеми документи
/“Разрешение за сезонен работник“, издавано от органите на МВР/, които така и
не били представени /л.33-36 вкл/. Предвид
гореизложеното, инспекторите от ДИТ-Бургас констатирали, че „Б.С.В.“ ЕООД, в
качеството му на работодател е допуснал лицето Б.И., гражданин на Република
Казахстан, да извършва трудова дейност на 15.07.2019г. без да има достъп до
пазара на труда. За така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател
бил съставен акт, въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал управителят на дружеството-жалбоподател,
който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред
настоящата инстанция.
Съдът, в
контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и
служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и
наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани от съставителя, респективно от административно-наказващия орган. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. При издаване на
АУАН и наказателното постановление
са спазени императивните разпоредби
на чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Описаната в акта
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени
доказателства и показанията на актосъставителя Д.П.С.,
свидетел при установяване на нарушението.
По делото не
се спори, че в деня на проверката лицето И.е полагала труд, като сервитьор в процесния ресторант. Твърди се от страна на жалбоподателя,
че И.била съдружник и управител в „Г.С.В.“ ООД с ЕИК *******, както и че същата
работела в ресторант „Бригантина“ на основание сключен договор от 14.06.2019г.
между „Б.С.В.“ ЕООД *** ООД /Изпълнител/, с предмет на договора – управление на
стопанисваното от Възложителя заведение за обществено хранене, находящо се в гр.Свети Влас, к-с „Долче
Вита“ срещу заплащане /л.13-14 вкл./. В тази връзка жалбоподателят твърди, че
за осъществяването на дейност в качеството на управител на юридическо лице не
се изисква получаване на разрешение за достъп до пазара на труда в България от
АЗ, поради което твърди, че жалбоподателят е бил санкциониран неоснователно.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Действително
от представената по делото справка от търговския регистър /л.19/, лицето Б.И. е
съдружник и управител в „Г.С.В.“ ООД с
ЕИК *******. Това обстоятелство обаче, както и представения Договор от
14.06.2019г. /л.13-14 вкб./ съдът намира за ирелевантни към настоящия казус.
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В
настоящият случай безспорно е установено, че лицето И.е предоставяла работна
сила, като „сервитьор“ в процесния обект,
обстоятелство, което се потвърждава от показанията на актосъставителя
С.. Същата установява пред съда, че по време на проверката лицето е обслужвало
клиенти, като е сервирало напитки и е помагало на бармана, който приготвял
напитки зад бара. Съгласно разпоредбата
на чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ, право на достъп до пазара на труда нямат работници
– граждани на трети държави, които имат виза за краткосрочно пребиваване в
Република България, освен в случаите на сезонна работа по чл.24, ал.3 от ЗТМТМ.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.3 от ЗТМТМ сезонна работа до 90 дни без
прекъсване в рамките на календарната година съгласно чл.24л от Закона за
чужденците в Република България се регистрира от Агенцията по заетостта
въз основа на подадена от работодателя декларация и при условия и по ред,
определени с правилника за прилагане на закона.
От данните по
делото се установява, че към датата на проверката лицето И.е пребивавало в Рбългария въз основа на виза, тип С, с
основание „частно посещение“. Липсват данни по делото на същата да е била
регистрирана в Агенцията по заетостта, като сезонен работник по реда на чл.24,
ал.3 от ЗТМТМ. Изводът, който се налага е, че към процесната
дата, И.е нямала право на достъп до пазара на труда. Като е допуснало до работа
лицето Б.И., дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател е
извършило установеното от контролните органи административно нарушение, за
което е било законосъобразно санкционирано.
Неоснователни
са изложените от процесуалният представител на жалбоподателя възражения за
липса на нарушение, предвид обстоятелството, че към деня на проверката Б.И.
била съдружник и управител в „Г.С.В.“ ООД, с което дружество жалбоподателят
имал сключен договор за управление на стопанисвания от него обект. В случаят И.не
е престирала труд в полза на управляваното от нея
дружество „Г.С.В.“ ООД, за да се приеме, че не е налице нарушение, а в „Б.С.В.“
ЕООД. В подкрепа на това е и представената по делото декларация на
основание чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ, собственоръчно попълнена от Иманалиева, в която същата е декларирала, че работи в „Б.С.В.“
ЕООД и в процесният обект на основание сключен трудов
договор от 14.06.2019г., на длъжност „сервитьор“, с работно време от 08.00 часа
до 22.00 часа и трудово възнаграждение – 450 евро /л.26/. Предоставянето на работна сила, както беше
посочено по-горе всякога се урежда като трудово след разрешение на Агенцията по
заетостта, когато се касае за граждани на трети държави. Същото се отнася и до съдружниците, които предоставят работна сила, като
работници или служители в други, различни от техните дружества.
Що се отнася размера
на наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция, съдът намира, че
същата съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение, поради
което в максимална
степен би способствала за постигане целите на специалната и генералната
превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.
С оглед на този резултат, в тежест
на жалбоподателя следва да се възложат сторените по делото от наказващият орган
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 /сто/ лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002684 от 23.10.2019г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Бургас,
с което на основание чл.75а, ал.5 вр. ал.2 от Закона
за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на „Б.С.В.“
ЕООД с ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление:***, к-с Долче Вита 2А, бл.3, ет.4, ап.26, представлявано
от управителя С. Ахмедов, е наложено
административно наказание –
имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева за административно нарушение по чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ.
ОСЪЖДА „Б.С.В.“ ЕООД с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление:***, к-с Долче Вита 2А, бл.3, ет.4, ап.26,
представлявано от управителя С. Ахмедов да заплати на
Изпълнителната агенция на Главна инспекция по труда сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляващи
направени по делото разноски за юрисконсултско възнагрждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: