Р Е Ш Е Н И Е № 260026
23.03.2021г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш
Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 603 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н Триадица, бул.“България“, № 81, вх.В, ет.8, представлявано от
управителя Ю.Б.Ц., чрез адв.В.Г., против М.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК против М.К.Р. било образувано ч.гр.д.№ 379/2020г., по описа на Районен
съд – Средец. Сочи, че в рамките на предвидения от законодателя срок било
постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, предвид което предявява иск за установяване
съществуването и изискуемостта на вземането против ответницата.
Дружеството ищец излага, че предявява
процесната искова претенция против Р. въз основа на договор за цесия от дата
01.10.2019г. с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********, което
дружество от своя страна било цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител на
вземанията „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Релевира, че мобилният
оператор с търговска марка „БТК“ ЕАД прехвърлило вземанията спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. Твърди се, че
въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал предоставените
от дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентски номер на абоната **********. Между кредиторът „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК ********* и М.К.Р. бил сключен Договор за
електронни съобщителни услуги с клиентски номер ********** от дата
12.02.2017г., с който ѝ била предоставена мобилна услуга за номер
********** при условията на тарифен план
VIVACOM Smart Net L с
месечен абонамент 19.99 лева, като срокът на договора бил за 12 месеца,
съответно до 12.02.2018г. Въз основа на сключените договори за предоставяне на
електронни съобщителни услуги с индивидуален клиентски номер ********** от дата
12.02.2017г. между ответника М.К.Р. и „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД били издадени фактури за периода от 22.04.2017г. до 21.07.2017г. на
стойност 92,26 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги, за които не се
отнасяла настоящата претенция. Твърди се, че абонатът бил потребил и не
заплатил мобилни услуги на обща стойност 92,26 лева, фактурирани за четири
последователни отчетни месеца – за месец май 2017, месец юни 2017г., месец юли
2017г. и месец август 2017г., като към всяка от фактурите имало приложено
извлечение - детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер.
Ищецът релевира, че незаплащането в срок
на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на
ответника мобилният оператор издал по клиентски номер ********** на дата
22.08.2017г. крайна фактура № **********, като в същата била начислена и
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни
услуги в размер на 74,97 лева, от които за ищеца представлявала интерес сумата
до размера на 59,97 лева – трикратни размер на месечния абонамент за съответния
тарифен план, като била включена в потребените моблни услуги от предходните два
отчетни периода. Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент
била 25.07.2017г. като същата се генерирала автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така абонатът бил в неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер
**********, като същият не спазил крайният срок за ползване на абонаментните VIVACOM Smart Net L съответно до дата 12.02.2018г. Сочи се
че неизпълнението на ответника било обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза,
съдържаща се в т.2 от Договора.
Относно уведомяването на длъжника за
сключените цесии, ищецът твърди, че съобразно чл.6, ал.2 от договора за цесия
от дата 01.10.2019г., считано от подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД имал качеството
освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Към исковата молба било
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на
„С.Г.Груп“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния
оператор за цесията от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент от
01.10.2019г. Счита, че връчването на исковата молба на длъжника, към която били
приложени и документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера било надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Отправя искане да се постанови решение,
с което да се признае за установено по отношение на ответника М.К.Р., че има
съществуващо вземане към ищеца „ЮБЦ“ ЕООД в размер на 59,97 лева, представляващо
неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски номер **********
от дата 12.02.2017г., сключени между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, представляващо сбор от трикратния размер за
месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което била
издадена фактура № **********/22.08.2017г. за периода от 22.07.2017г. до
21.08.2017г. Претендира и сторените разноски в заповедното и настоящото исково
производство.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от ответника М.К.Р., не се
явява в проведеното открито съдебно заседание на 25.02.2021г., не е направила
искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства и
въз основа на закона, съдът намира следното:
Предявения иск е с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД,
във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Нормата н чл.238 от ГПК предвижда, че при
непредставяне в срок на отговор на исковата молба от ответника и при
неявяването му в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Постановяването на неприсъственото
решение е обусловено и от това ответникът да е уведомен за последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно
заседание, както и искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
С молба-становище от 24.02.2021г., подадена от ищеца „ЮБЦ“
ЕООД, чрез процесуалния представител адв.В.Г., отправя искане за постановяване
на неприсъствено решение и присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът, редовно уведомен за насроченото открито
съдебно заседание лично, не се явява в съдебното заседание, не се представлява.
Същият е предупреден за възможността
против него да бъде постановено неприсъствено решение при връчване на препис от
исковата молба в процедурата по чл.131 от ГПК, а също и за последиците на
нормата на чл.40 и чл.41 от ГПК. С
определението, с което съдът се е произнесъл по доказателствените искания, съставил
е доклад по делото и го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание,
отново е указал на страните последиците
на чл.238 от ГПК, като препис от това определение е връчен редовно на ответника
лично. В открито съдебно заседание съдът е обявил, че ще се произнесе с
неприсъствено решение.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 379/2020г., по описа на
Районен съд - Средец, се установява, че
по заявление на „ЮБЦ“ ЕООД е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 189/14.08.2020г. по чл.410 от ГПК срещу длъжника М.К.Р. за сумата
от 59,97 лева, представляващо задължение по фактури за далекосъобщителни услуги
с клиентски номер ********** с „Българска телекомуникационна компания“,
прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018г. на „С.Г. Груп“ ЕАД, прехвърлено
с договор за цесия от 01.10.2019г. на „ЮБЦ“ ЕООД. Тъй като против заповедта е подадено
в срока по чл.414 от ГПК възражение от длъжника, на основание чл.415, ал.1, т.1
от ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на претендираната
в заповедното производство сума в едномесечен срок от съобщаването. Искът е
предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК, предвид което е
налице правен интерес от предявените в настоящото производство искове по
чл.422 от ГПК за претендираната в заповедното производство сума, което от своя
страна обуславя неговата допустимост.
По настоящото производство са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил
отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, предупреден е за
последиците по чл.238 от ГПК, редовно е уведомен за насроченото първо съдебно
заседание по делото на 25.02.2021г., но не се явява, не изпраща представител.
Ищецът е направил изрично волеизявление за постановяване на неприсъствено решение.
От изложените обстоятелства в исковата
молба и представените писмени доказателства по делото – Договор за мобилни
услуги от 12.02.2017г. за абонаментен план VIVACOM
Smart Net L на абонатен
номер **********, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и М.К.Р.,
Общи условия на„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ведно с декларация от
12.02.2017г. от ответника, че е получила същите при подписване на договора,
месечна сметка № ********** от 22.08.2017г., Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.10.2018г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД, Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.10.2019г., сключен между „С.Г. Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, с който се прехвърлят
вземанията предмет на договора за цесия от 16.10.2018г., извлечение от
Приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019г., видно от което вземането
към М.Р. е прехвърлено от „С.Г. Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД, Потвърждение за
прехвърляне на вземания по чл.99, ал.3 от ЗЗД от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД по отношение на вземането, дължимо от М.К., уведомление за
цесията, приложено към исковата молба, препис от което е връчен на ответника, се
установява вероятната основателност на исковата претенция.
С оглед гореизложените съображения следва да се
постанови неприсъствено решение, което предвид разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК, не следва да се мотивира по същество, като предявения иск да се уважи и да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от 59,97 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер ********** от 12.02.2017г., сключен между М.К.Р. и мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, представляваща сбор от
трикратния размер за месечни такси на всяка абонаментна услуга от сключения
договор, за която е издадена фактура № **********/22.08.2017г. за периода от
22.07.2017г. до 21.08.2017г.
С оглед изхода на спора на основание
чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски. В настоящото производство са
направени следните разноски от негова страна: 25,00 лева за държавна такса и
180,00 лева за адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие от 20.11.2020г., или общо 205,00 лева. В рамките на заповедното производство са направени
разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева и 180,00 лева за
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
01.04.2020г. или общо
205,00 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.К.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, р-н Триадица, бул.“България“, № 81, вх.В,
ет.8, представлявано от управителя Ю.Б.Ц., чрез адв.В.Г., сумата от 59,97 лева /петдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски
номер ********** от 12.02.2017г., сключен между М.К.Р. и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, представляваща сбор от трикратния
размер за месечни такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за
която е издадена фактура № **********/22.08.2017г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 189/14.08.2020г. по ч.гр.д.№ 379/2020г., по описа на Районен
съд – Средец.
ОСЪЖДА М.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
Триадица, бул.“България“, № 81, вх.В, ет.8, представлявано от управителя Ю.Б.Ц.,
чрез адв.В.Г., сумата от 205.00 лева
/двеста и пет лева/, представляваща
сторените в настоящото исково производство разноски и сумата от 205,00 лева /двеста и пет лева/, представляваща сторите разноски
в заповедното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
Ответникът
може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 от ГПК.
Районен съдия:____________