МОТИВИ
към
присъда № 15/06.07.10г.,постановена по НОХд.№ 264/10г. по описа на ВОС
Подсъдимият П. *** е предаден на съд по обвинение по чл.149,
ал.5, т.1, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че при условията
на продължавано престъпление, за периода от неустановена дата през зимата
/края/ на 2007г. до 02.02.2010г. в гр.М., обл.В., в помещение-обущарско ателие,
находящо се на Кооперативен пазар-гр.М., е извършил действия-накарал малолетната
Х. С.А. с ЕГН ********** *** да го ***, с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст,
като е употребил заплаха /”заплаши ме да не казвам на никого” и „ще се разправи
с майката на А.”/, и е блудствал с две малолетни лица /с Х. С.А. ЕГН **********
и М.И.М. ЕГН **********; с Х. С.А. ЕГН ********** и Л.П.П. ЕГН **********/, по
чл.149, ал.5, т.1, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК за това, че при
условията на продължавано престъпление, за периода от неустановена дата на
месец септември 2009г. до 08.02.2010г. в гр.М., обл.В., в помещение-обущарско
ателие, находящо се на Кооперативен пазар-гр.М., е извършил действия-накарал
малолетната М.И.М. с ЕГН ********** ***
да ***, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст, като е употребил заплаха /”
че ще й се случи случка” и „ще навреди на родителите й”/, и е блудствал с две
малолетни лица /с Х. С.А. ЕГН ********** и М.И.М. ЕГН **********/ и по чл.149,
ал.5, т.1, вр ал.2, вр. ал.1 НК за това, че на неустановена дата през месец
януари 2010 година, в гр.М., обл.В., в помещение-обущарско ателие, находящо се
на Кооперативен пазар-гр.М., е извършил действия-накарал малолетната Л.П.П. с
ЕГН ********** *** да ***, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст, като е
употребил заплаха /” че ще направи лоши неща на родителите й”/, и е блудствал с
две малолетни лица /с Х. С.А. ЕГН ********** и Л.П.П. ЕГН **********/.
Участващият в делото прокурор поддържа обвинението така, както е
внесено с обвинителния акт.
Подсъдимият П.Х.К. се признава за виновен, признава изцяло изложените
в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и дава съгласие да не се
събират доказателства за тях, като заедно със служебния си защитник адв.Р.Т.,
изразява желание за разглеждане на делото по диференцираната процедура, уредена
в глава 27 от НПК, чл.371, т.2 от НПК-съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372, ал.4 от НПК направените от подсъдимия
самопризнания, които се подкрепят от събраните в досъдебната фаза на процеса
доказателствени материали са одобрени, а доказателствената съвкупност от
досъдебното производство е приобщена към доказателствените източници по делото.
Въз основа на така изложеното по-горе и на основание чл.373,
ал.3 от НПК, съдебният състав прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият П.Х.К. е роден на ***г***. Същият работи като обущар
и ползва за обущарско ателие помещение под наем, находящо се на Кооперативен
пазар в гр.М.
Свидетелките Х. С.А. с ЕГН **********, М.И.М. с ЕГН ********** и
Л.П.П. с ЕГН ********** се познават, тъй като учат в едно и също училище в гр.М.,
като А. и П. пътували с училищния автобус от с.В., където живеели, до гр.М..
През зимата, в края на 2007г. пострадалата Х. А. била в ІV клас.
Един ден отишла в работилницата на подсъдимия К., като носела обувки за
поправка. Подсъдимият й казал да идва при него всеки ден, като води и свои
приятелки. Първоначално малолетното момиче му отказало, но подсъдимият я
заплашил, че ако не стори това, „ще се разправя” с майка й. Няколко дни след
това, св.Х. А. посетила за втори път работилницата на подсъдимия, като
последният й хванал ръката и я накарал да му***. На тръгване я заплашил казва
на никого. Посещенията на пострадалото момиче в обущарското ателие на
подсъдимия продължили, с прекъсвания през ваканциите, до 02.02.2010г., когато А.
завършила първия учебен срок на VІ клас. Всеки път подсъдимият си свалял
панталоните и я карал да го опипва на голо по ***. При две от посещенията й /на
05.12.09г. и на 06.12.09г./, отвън пред обущарското ателие я чакала малолетната
св.Л.П.П., с която пътували заедно от с.В. за училище. Св.А. излизала след
10-20 минути, носейки по 1-2 лева, които си разделяли.
През месец септември 2009г., след започване на учебната година, св.Х.
А. завела в обущарското ателие на подсъдимия съученичката си-св.М.И.М., тогава
на 12 години. Първоначално при него влязла св.Х. А., а св.М. останала отвън да
я чака. Впоследствие А. я извикала и тя влязла вътре. Св.М. видяла, че
приятелката й пипа с ръка подсъдимия по ***. След това той накарал и двете
момичета да опипват на голо**, като с едната ръка държал престилката си, а с
другата натискал главите им към себе си. На тръгване, подсъдимият заплашил
малолетната М., че ще навреди на родителите й и „ще й се случи случка”, ако не
идва при него. В продължение на един месец, момичетата ходели всяка сутрин
преди училище в работилницата на подсъдимия, като последният ги карал заедно да
го опипват по*** и им давал по 1-2 лева. След това прекъснали посещенията си за
около половин месец, тъй като бащата на св.М. се оплакал на учителката й за
ранното сутрешно излизане на дъщеря си. Впоследствие /т.е. след 30.10.2009г./
св.М.М. продължила да ходи при обущаря сама, тъй като се страхувала от
заплахите му срещу родителите й. Всеки път подсъдимият я карал да го пипа ***, след
което еякулирал в ръката си, в кърпа или в купичка от кисело мляко, като
продължил да й дава в замяна по 2-3 лева. На 08.02.2010г., около 16 часа, М.
отново отишла в работилницата на подсъдимия, където бил и св.Р.Н.. В негово
присъствие, подсъдимият си вдигнал престилката, свалил бельото си и накарал
момичето да го опипва на голо по***.
На
неустановена дата през м.януари 2010г. /след зимната ученическа ваканция/ св.Х.
А. и Л.П. отишли до работилницата на подсъдимия. Първа влязла св.А., която след
няколко минути извикала и другото момиче. В присъствието на двете момичета, подсъдимият
си разкопчал панталона и го смъкнал заедно с бельото си, след което накарал
първо св.Х. А. да го пипа по ***, а след това накарал същото да стори и св.Л.П..
След като го опипвала няколко минути, последната казала, че излиза навън, при
което подсъдимият я заплашил, че ако не идва пак с Х. или с М., ще направи „лоши
неща” на родителите й. Малко след това, навън излязла и св.Х. А., която дала на
св.П. няколко лева, получени от подсъдимия.
Горната фактическа обстановка се установява както от направеното
от подсъдимия самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, така и от събрания на досъдебното производство доказателствен
материал-показанията на пострадалите св.Х. А., М.М. и Л.П., депозирани пред
съдия по реда на чл.223 НПК, на св.Р.Н. и Д.В.; от протоколите за първоначален
и допълнителен оглед на местопроизшествие и фотоалбум към тях, справка за
съдимост на подсъдимия, характеристични данни за него.
В подкрепа на направеното от подсъдимия признаване на фактите и
обстоятелствата в обвинителния акт са и заключенията на назначените в
досъдебното производство СМЕ и СПЕ. От заключенията на СМЕ на трите пострадали
малолетни момичета с в.л.д-р Р.А. се установява, че *** на М.И.М. е правилно
развит, без видими травматични изменения, като девствената ципа е налобена, без
стари и пресни разкъсвания; *** на Х. С.А. е също правилно развит, без видими
травматични изменения, като девствената й ципа е с пръстеновидна форма, без
стари и пресни разкъсвания; половият орган на Л.П.П. е правилно развит, без
видими травматични изменения, като девствената й ципа е с пръстеновидна форма,
без стари и пресни разкъсвания.
От заключенията на изготвените СПЕ на пострадалите малолетни
лица М.М., Х. А. и Л.П. се установява, че същите могат правилно да възприемат,
запаметяват и възпроизвеждат факти и явления, имащи значение за делото, имат
запазена свидетелска годност и могат да участват във фазите на досъдебно и
съдебно производство, като към настоящия момент са психически здрави и не са
настъпили психични промени от извършеното с тях деяние. Експертите по
назначената тройна СПЕ дават заключение, че подсъдимият П.Х.К. е психически
здрав, като същият е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да
ръководи постъпките си.
При така безспорно установената фактическа обстановка, могат да
се направят следните правни изводи:
Подсъдимият П.Х.К. с гореописаните си действия е осъществил от
обективна и субективна страна съставите на две продължавани престъпления по
чл.149, ал.5, т.1, вр.ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК по отношение на
пострадалите Х. А. и М.М. и състава на престъплението по чл.149, ал.5, т.1, вр.
ал.1 НК по отношение на пострадалата Л.П..
На първо място, подсъдимият К. е наказателноотговорно лице и
може да бъде субект на престъпно блудство с малолетен. От обективна страна,
подсъдимият е извършил действия, които по своето естество и насоченост могат да
възбудят и удовлетворят половото му желание без съвкупление. В случая
извършените от К. блудствени действия са обективирани в опипване с ръце на ***от
страна на пострадалите, които карал да правят това. Действията му обективно са
били насочени към възбуждане и удовлетворяване на неговото собствено полово
желание, като това безспорно се установява от показанията на св.М.М. /която
свидетелства, че подсъдимият след опипване по половия му орган еякулирал/, на
св.Р.Н. /който установява, че подсъдимият му е споделил, че изпитва полово влечение
към малки момичета/, както и от обясненията на самия подсъдим, депозирани пред
разследващия орган / че „харесва малки момичета”/. Специалната цел на
блудствените действия се извежда и от самото естество на зоните от тялото му, по
които е карал пострадалите да го опипват /а именно ерогенни зони/. Също от
обективна страна, блудствените действия са били насочени към три лица от женски
пол, ненавършили 14 години, т.е. малолетни. При осъществяване на блудствените
действия с пострадалите Х. А. и М.М., подсъдимият е използвал заплашване – за
да мотивира идването на малолетната Х.А. в работилницата му, като води и нейни
приятелки, подсъдимият й се заканил, „че ще навреди на майка й”. След първото
съвместно блудстване с малолетните А. и М., той заплашил последната, че ако не
идва при него, „ще й се случи случка” и че ще навреди на родителите й. Именно
този страх у двете момичета е мотивирал последващите им посещения при
подсъдимия, при които той е блудствал с тях. Това обстоятелство по безспорен
начин се установява от показанията им /св.Х. А. е заявила „заплаши ме да не
казвам на никого”, а св.М.М. е установила „с Х. ходехме всяка сутрин преди
училище…правехме го, защото ни заплаши, че ще навреди на родителите ни”/.
Същевременно съдът прие, че блудствените действия по отношение
на малолетната Л.П. не са осъществени чрез употребата на заплаха. За този
квалифициращ признак е необходимо жертвата да е оказала съпротива и/или
несъгласие и заплашването да служи за нейното сломяване, т.е. то трябва да
предхожда или съпътства блудствените действия. В конкретния случай, заплахите
към св.Л.П., че ще навреди на родителите й, „ако не идва пак” са отправени след
осъщественото еднократно блудство с нея, поради което биха могли да имат
значение само на отегчаващо отговорността обстоятелство, но не и на
квалифициращ признак по смисъла на чл.149, ал.2 НК.
От обективна страна, извършените от подсъдимия блудства с
малолетни са довършени, тъй като блудството е формално престъпление и като
такова то се явява довършено с извършването на самото действие с цел възбуждане
и/или удовлетворяване на полово желание без съвкупление, без тази цел обективно
да е била постигната.
От обективна страна в случая се касае до множество самостоятелни блудствени действия с пострадалата Х. А. и с
пострадалата М.М., както и съвместни
блудствени действия, насочени към две малолетни лица, в следните комбинации-Х. А.
и М.М.; Х.А. и Л.П., като при всяка от двете комбинации блудствените действия са
извършени по едно и също време, на едно и също място, при една и съща
фактическа обстановка и при общност на умисъла за едновременно извършване на
действията спрямо двете малолетни в посочените комбинации.
В случая престъпната дейност на подсъдимия по отношение и на
трите малолетни лица не би могла да бъде квалифицирана като едно продължавано
престъпление при условията на чл.26, ал.1 от НК, тъй като разпоредбите за
продължавано престъпление не се прилагат по отношение на престъпления против
личността на различни граждани /чл.26, ал.6 от НК/. Допустимо е обаче правна
конструкция на продължавано престъпление блудство, в рамките на което са
включени блудствени действия, осъществяващи различни състави на блудството
против личността на едно и също лице от женски пол и същевременно продължавано
престъпление от същия вид-блудство, изразено в две или повече блудствени
деяния, извършени от същия деец срещу личността на друго лице, какъвто именно е
настоящия случай.
В
аспекта на гореизложеното, съдът намира, че блудствените действия спрямо всяка
от пострадалите Х. А. и М.М. са извършени при условията на продължавано престъпление
съгл.чл.26, ал.1 от НК, защото от обективна страна са извършени 2 и повече
деяния, които осъществяват поотделно различни състави на блудството /самостоятелни
блудства по чл.149, ал.2, вр. ал.1 и едновременни блудства с две малолетни лица
в посочените комбинации по чл.149, ал.5, т.1 вр. ал.2, вр. ал.1 НК/,
реализирани са през непродължителни периоди от време /в рамките на 2 години и 2
месеца по отношение на Х. А. и около 5 месеца по отношение на М.М./, при една и
съща фактическа обстановка /всяко от децата поотделно или заедно в посочените
по-горе комбинации по две са идвали в обущарското ателие на подсъдимия и са го
опипвали по ***/, при еднородност на вината /пряк умисъл/, като последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Тъй като
отделните деяния, включени в продължаваното престъпление осъществяват различни
състави на блудството, то съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3 от НК,
продължаваното престъпление следва да се квалифицира, респект. накаже по по-тежкия
от тях, а това в случая е квалифицирания състав на блудство с две и повече
малолетни лица по чл.149, ал.5, т.1 от НК, тъй като тези квалифицирани деяния,
с оглед на броя и интензитета им съществено са повлияли на цялостната престъпна
дейност на подсъдимия.
От
субективна страна, както по-горе бе посочено, подсъдимият е извършил
блудствените действия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на своите действия, предвиждал е общественоопасните последици на тези
свои действия и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият безспорно е
съзнавал, че всяко едно от извършените от него самостоятелни и съвместни
блудствени действия е от естество да възбуди и удовлетвори половото му желание
без съвкупление, като същевременно е съзнавал, че жертвите му са малолетни
лица. При едновременните му блудствени действия /с Х.А. и М.М.; с Х. А. и Л.П./
е бил налице умисъл за едновременното извършване на действията спрямо тях. От
субективна страна е налице и особената цел на дееца, а именно чрез извършените
действия да възбуди и удовлетвори половото си желание без съвкупление.
Ето
защо съдът приема, че подсъдимият е осъществил в условията на еднородна реална
съвкупност 2 продължавани престъпления по чл.149, ал.5, т.1, вр.ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.26, ал.1 от НК спрямо всяка от пострадалите Х.А. и М.М. и едно
престъпление по чл.149, ал.5, т.1, вр.ал.1 НК спрямо пострадалата Л.П..
При
горните съображения, съдът призна подсъдимия П.Х.К. за виновен в извършени две
престъпления по чл. 149, ал.5, т.1, вр.ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и
престъпление по чл.149, ал.5, т.1, вр.ал.1 НК, за които му наложи наказания,
като същевременно с присъдата си, съдът го призна за невиновен в това, да е
осъществил блудствените действия с пострадалата Л.П. чрез употребата на заплаха
и го оправда по това обвинение.
За първото престъпление по чл.149, ал.5, т.1, вр.ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.26, ал.1 НК, извършено от подсъдимия К. по отношение на малолетното лице
Х. С.А. се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 5 до 20 години.
Тъй като пред настоящия съд бе проведено съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371, т.2 от НПК, то на основание чл.373, ал.2 от НПК наказанието на
подсъдимия за това престъпление следва да бъде определено при условията на
чл.58а НК. Към настоящия момент действа изменената разпоредба на чл.58а НК /обн.ДВ,
бр.26/06.04.2010 г./, но към времеизвършване на деянието е била в действие
старата й редакция /обн.ДВ, бр.27/09г./, предвиждаща в случаите на чл.373, ал.2 НПК наказанието да бъде определяно при условията на чл.55 от НК, щом не са
предвидени в условията на алтернативност различни наказания. С оглед характера
на разпоредбата на чл.58а НК и принадлежността й към материалното право, при
прилагането й следва да се спазва нормата на чл.2, ал.1 и 2 от НК. Ето защо
съдът прие, че в случая следва да намери приложение именно старата редакция на
чл.58а НК, действала към 02.02.2010г., която се явява и по-благоприятния за
дееца закон по смисъла на чл.2, ал.2 от НК, тъй като предвижда различно от
последващата й редакция облекчено приложение на чл.55 от НК. В частност
наказанието на подсъдимия П.Х.К. за обсъжданото престъпление следва да бъде
определено по реда на чл.55 от НК и без да са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая обаче относно
това престъпление е предвидена долна граница от 5 години лишаване от свобода,
поради което наказанието за същото следва да бъде определено при условията на
чл.55, ал.1, т.1 НК като наказанието лишаване от свобода бъде определено под
най-ниския предел. В рамките на приложението на чл.55 НК и при определянето на размера
на наказанието лишаване от свобода, който съдът наложи на подсъдимия К., отчете
като смекчаващо обстоятелство факта, че подсъдимият не е осъждан, а като
отегчаващи бяха ценени продължителния период от време, в рамките на който са
осъществявани блудствените действия в условията на продължавано престъпление
/края на 2007г. до 02.02.10г., т.е. около 2 години и 2 месеца/, техния брой и
интензитет, сравнително ниската възраст на пострадалата при започване на
блудството с нея /на 10 години/ в рамките на правната квалификация „ненавършила
14 години”, както и лошите характеристични данни за подсъдимия. С оглед на тези
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и предвид степента на обществена опасност
на конкретното деяние /която е висока/ и на дееца /която не е толкова висока/ съдът прие, че на подсъдимия К. следва да му
бъде наложено наказание в размер на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода.
Второто продължавано престъпление по чл.149, ал.5, т.1, вр.
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК е извършено от подсъдимия К. по отношение
на малолетната М.И.М., за периода от неустановена дата през м.септември 2009г.
до 08.02.2010г., като за това престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода за срок от 5 до 20 години. Предвид проведеното съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, то на основание чл.373, ал.2 НПК,
наказанието на подсъдимия и за това престъпление следва да бъде определено при
условията на чл.58а НК. Тъй като към прекратяване на блудствените деяния-08.02.2010г.
е действала старата редакция на чл.58а НК /обн.ДВ бр.27/09г./ именно тя следва
да бъде приложена, съгласно чл.2, ал.1 НК, като същевременно тя се явява и
по-благоприятния за дееца закон по смисъла на чл.2, ал.2 от НК по изложените
по-горе съображения. Т.е. наказанието и за това престъпление следва да бъде
определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и без да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, с
определяне на наказанието под най-ниския предел. В рамките на приложението на
чл.55 НК и при определянето размера на наказанието лишаване от свобода, което
съдът наложи на подсъдимия П.Х.К. за обсъжданото престъпление, бе отчетено отново
констатираното по-горе смекчаващо обстоятелство, а именно–чистото съдебно
минало на К.. От друга страна като отегчаващи обстоятелства бяха ценени продължителния
период от време, в рамките на който са осъществявани блудствените действия по
отношение на М. в условията на продължавано престъпление /от неустановена дата
на м.септември 2009г. до 08.02.10г., т.е. около 5 месеца, макар и значително
по-кратък от този, през който е блудствано с малолетната Х. А./, техния брой и
интензитет, както и лошите характеристични данни за подсъдимия. Съобразявайки
тези смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и степента на обществената
опасност на конкретното деяние /сравнително висока/ и на дееца /не висока/,
съдът прие, че за това престъпление на подсъдимия К. следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 4 години.
Последното от обсъжданите три престъпления е това по чл.149,
ал.5, т.1, вр. ал.1 НК, което е извършено от подсъдимия П.Х.К. по отношение на
малолетната Л.П.П. на неустановена дата на месец януари 2010г., като и за това
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 5 до 20
години. Тъй като пред настоящата инстанция бе проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371, т.2 НПК, то на основание чл.373, ал.2 НПК наказанието
на подсъдимия за това престъпление следва да бъде определено при условията на
чл.58а НК. Съдът съобрази, че към момента на извършване на деянието /м.януари
2010г./ е била действаща старата й редакция /обн.ДВ бр.27/09г. в сила от
14.04.2009г./, съгласно която когато за престъплението не са предвидени
алтернативни наказания /каквото е настоящото/, наказанието се определя при
условията на чл.55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. С последващото изменение на чл.58а НК
/обн.ДВ, бр.26/06.04.10г./ се предвиди приложението на чл.55 в тези случаи,
само ако са налице условията за това, т.е. действащата в момента норма на
чл.58а НК се явява по-неблагоприятна за подсъдимия. Ето защо съдът прие, че в
случая съобразно разпоредбата на чл.2, ал.1 НК наказанието на подсъдимия следва
да бъде определено при условията на действалата към времеизвършване на деянието
разпоредба на чл.58а НК в редакцията й /обн. ДВ, бр.27/09г./, която е
същевременно и по-благоприятната за дееца, в сравнение с последващото й
изменение по смисъла на чл.2, ал.2 НК. В частност наказанието на подсъдимия П.Х.К.
за обсъжданото престъпление следва да бъде определено по реда на чл.55 от НК и
без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. В случая обаче относно и това престъпление е предвиден най-нисък
предел от 5 години лишаване от свобода, поради което наказанието за същото
следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК като наказанието
лишаване от свобода бъде определено под този предел. В рамките на приложението
на чл.55 НК и при определянето на размера на наказанието лишаване от свобода,
който съдът наложи на подсъдимия К. за обсъжданото престъпление, бяха отчетени
като смекчаващи обстоятелства краткия времеви интервал на осъществяването на
блудствените действия-в рамките на няколко минути, без те да са повлияли
съществено на психиката на пострадалата малолетна /видно от заключението на
СПЕ/, както и чистото съдебно минало на подсъдимия. Като отегчаващи
обстоятелства бяха отчетени последвалите блудството заплахи от подсъдимия към П.,
че ще навреди на родителите й, както и лошите характеристични данни за К..
Съобразявайки тези смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и степента на
обществена опасност на конкретното деяние /сравнително висока/ и на дееца /не
толкова висока/ съдът прие, че за това престъпление на подсъдимия К. следва да
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години.
По отношение на обсъжданите три престъпления, две по чл.149,
ал.5, т.1, вр.ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК и едно по чл.149, ал.5, т.1, вр.
ал.1 НК са налице предпоставките за приложението на чл.23 от НК, тъй като
същите са извършени в условията на еднородна реална съвкупност. С оглед на
това, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК наложи на подсъдимия П.Х.К.
най-тежкото от наказанията, определени за всяко отделно престъпление, а именно
4 години и 6 месеца лишаване от свобода.
Съдът прие, че така определеното общо най-тежко наказание от 4
години и 6 месеца лишаване от свобода е достатъчно да изпълни целите на
наказанието по чл.36 НК и преди всичко да въздейства поправително на
подсъдимия, отчитайки невисоката му степен на обществена опасност, изразеното съжаление
и осъзнаване на вината. С оглед на това, съдът прие, че в случая не следа да
намери приложение разпоредбата на чл.24 от НК.
Изхождайки
от размера на наказанието, както и за постигане на целите по чл.36 НК и преди
всичко за поправянето на подсъдимия К., съдът прие че по отношение на така
определеното общо най-тежко наказание е неприложима разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК, като в случая е наложително той да изтърпи това наказание ефективно, при
първоначален „общ” режим, съгласно чл.61, т.3 ЗИНЗС в затворническо общежитие
от открит тип.
С
оглед изхода на делото, съдът на основание чл.189, ал.3 НПК осъди подсъдимия П.Х.К.
да заплати в полза на държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС
направените по делото разноски в общ размер на 555.12 лева.
При
горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: