Решение по дело №1125/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260324
Дата: 20 май 2021 г. (в сила от 20 май 2021 г.)
Съдия: Тони Петков Гетов
Дело: 20211100601125
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                         Р Е Ш Е Н И Е

 

                                          гр.София 20.05.2021г.

                                            

Софийски градски съд – Наказателно отделение, 5 въззивен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

                                                                             КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при секретар Цветанка Делова и с участието на прокурор Красимир К., като разгледа докладваното от съдия Гетов ВНЧД № 1125  по описа на 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

С определение от 08.02.2021 г., постановено по НЧД № 15022/2020 г., Софийски районен съд - Наказателна колегия, 18 състав по реда на чл.306, ал.1, т.1  от НПК,   е образувал  производството за групиране на наказания по предложение на софийска районна прокуратура  на осъдения Т.Е.Д., наложени му със съдебни актове по НОХД № 133/2011 г. по описа на СГС, НОХД № 5362/2010 г. по описа на СРС, НОХД № 3418/2013 г. по описа на СРС, НОХД №14264/2014 г. по описа на СРС, НОХД № 123/2017г. по описа на ОС-Пазарджик, НОХД №161/2017г. по описа на РС-Панагюрище и НОХД № 18020/2015 по описа на СРС. С атакуваното определение съдът  и е определил едно общо наказание на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 НК, измежду наложените му по НОХД №  НОХД № 133/2011 г. по описа на СГС, НОХД № 5362/2010 г. по описа на СРС  а именно „лишаване от свобода“ за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим и „глоба“ в размер на 10000 лева; определил е едно общо наказание на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 НК, измежду наложените му по НОХД № 3418/2013 г. по описа на СРС, НОХД №14264/2014 г. по описа на СРС наказание „пробация“ ; определил е едно общо наказание на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 НК, измежду наложените му по НОХД № 123/2017г. по описа на ОС-Пазарджик, НОХД №161/2017г. по описа на РС-Панагюрище и НОХД № 18020/2015 по описа на СРС , а именно една година „лишаване от свобода“, като на основание чл.24 от НК е увеличил размерът на наказанието с два месеца. Н а основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от НК времето, през което лицето е било задържано по реда на ЗМВР и НПК по посочените дела и е изтърпял част от наложените му наказания.

Срещу съдебното определение е депозирана жалба от страна на защитника на подсъдимия, изразяваща несъгласие с постановения съдебен акт.  Съображенията, описани в жалбата на защитата, са свързани с това, че извършеното групиране на установените наказания по постановените присъди са неблагоприятни за осъденото лице, както и че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 24 НК по отношение на последната група наказания. Моли настоящата инстанция да извърши ново групиране по най-благоприятния за осъденото лице начин.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитата моли определението на предходната инстанция да бъде изменено и да бъде извършена кумулация като се съблюдава принципът за най-благоприятното групиране на определените наказания на осъденото лице.

Прокуратурата моли съда да остави в сила атакуваното определение, като го намира за правилно и законосъобразно.

Осъденият Т.Е.Д. моли настоящата инстанция да уважи жалбата и да направи исканата кумулация на посочените наказания.

            От събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства се установява следното:

            Настоящатият въззивен състав намира, че атакуваното определение следва да бъде отменено и делото слъдва да бъде върнато за произнасяне на друг състав на СРС, тъй като първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция и които се изразяват в следното:

            На първо място липсват мотиви на определението по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК. В определението си съдът се е задоволил да изброи делата, по които  Д. е бил осъден и е развил теоретична постановка относно приложението на чл.23,24 и 25 от НК. Никъде в „мотивите“ на атакуваното определение съдът не е посочил защо е извършил групирането на наложените наказания по приетия от него начин, това ли е най-благоприятният вариант за осъдения, какво налага приложението на чл. 24 от НК и в какъв размер следва да бъде увеличено наложеното най-тежко наказание, като за начина на групиране съдът от мотивите препраща  към „…съгласно това, което ще бъде посочено в диспозитива на съдебния акт…“.

            Настоящият въззивен състав счита, че подобен подход към „мотивиране“ на съдебен акт по чл. 306 ал.1 т.1 от НПК, който на всичко отгоре не се отличава и с фактическа и правна сложност, е недопустим. ВС/ВКС нееднократно се е произнасял, че липсата на мотиви и такова съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на атакувания съдебен акт.

            Вярно е, че въззивният състав действа като втора „първа“ инстанция и би могъл да коригира атакуваният съдебен акт, като се произнесе по същество на делото, но в настоящият случай е налице и друг проблем, който прави произнасянето по същество от настоящия съдебен състав невъзможно. Това е така, тъй като в диспозитива на атакуваното определение, групирайки наложените наказания по НОХД № 3418/2013 г. по описа на СРС, НОХД №14264/2014 г. по описа на СРС, съдът е определил едно най-тежко наказание „пробация“, както е присъединил и наказанията „лишаване от право да управлява МПС“ и „глоба“. В случая дори не е посочен нито срокът на наложеното наказание „пробация“, нито видът на наложените пробационни мерки, нито срокът на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, нито размерът на наложеното наказание „глоба“. Ако въззивният състав посочи в настоящото решение за пръв път срока на наложеното наказание „пробация“, вида на наложените пробационни мерки, срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, размера на наложеното наказание „глоба“, то ще лиши осъдения от инстанционен контрол относно посочените компоненти на трите наказания, доколкото решението би било окончателно.

В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция констатира, че са налице основания за отмяната му, поради което прие, ме атакуваната определение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за повторно разглеждане от друг съдебен състав на Софийски районен съд.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 1 и чл. 335, ал. 2 от  НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, 5 въззивен състав                                                                        

 

 

                                             Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ изцяло определение от 08.02.2021 г., постановено по НЧД № 15022/2020 г. по описа на Софийски районен съд - Наказателна колегия, 18 състав.

       ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

        2.