Р Е Ш Е Н И Е
№ 260045
Гр.Бяла,
03.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично
съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател:
ПЛАМЕН ДОЧЕВ
при участието на секретаря Валентина Великова, сложи за
разглеждане гр. дело № 879 по описа за 2019г. и като разгледа докладваното от
съдията, за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно чл.79, ал.1, вр.чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 21.06.2017г. между
„Юробанк България” АД, като правоприемник на „Българска пощенска банка“ АД, и
„Мелон България” ЕАД, е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия).
„Юробанк България” АД е прехвърлила своето вземане и права по Договор за Банков
кредит № 15982/09.04.2008г., заедно с привилегиите, обезпеченията, личните
гаранции и другите им принадлежности в полза на „Мелон България” ЕАД. Твърдят, че
прехвърленото вземане, обект на настоящото заявление, фигурира като сделка № 878777, съгласно приложената извадка
от приложение 1, неразделна част от Договора за цесия.
Твърдят, че между „Юробанк И Еф Джи България“
АД, ЕИК *********, в качеството си на кредитор и “СЕВИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ***,
гр.Д.м., ул.„В.“ № ***, представлявано от Н.И.А., в качеството му на
кредитополучател е сключен Договор за кредит № BL15982/09.04.2008г., по силата
на който Банката е предоставила и първия ответник е усвоил в пълен размер
банков кредит в размер на 15 000 лева (петнадесет хиляди лева) за посрещане на
краткосрочни оборотни нужди.
На основание чл.4 от Договора за
кредит, годишната лихва за предоставения кредит включвал сбора от действащия
базов лихвен процент-малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от Банката и договорна
лихвена надбавка в размер на 2,5 /две цяло и пет/ пункта. Към датата на
подписване на договора обявеният от Банката БЛПМФ е в размер на 10 /десет
процента/. Дължимата лихва се начислявала ежемесечно и е платима на 21-во число
на всеки месец след месеца на откриване на заемната сметка.
Съгласно чл.5 от Договора за кредит,
при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по
чл.5, ал.1 се увеличавала автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за
просрочие на главница в размер на 12.5 пункта.
Твърдят, че с Анекс № 1/10.05.2010г. при
условията на чл.101 от ЗЗД, С.Н.И., ЕГН **********, встъпила в дълга на кредитополучателя,
като се задължила да отговаря за изпълнението на задължението по окончателното
погасяване на всички дължими суми по кредитната експозиция. Крайният срок за издължаване
на заемните средства по договора за кредит е бил на 09.04.2018г.
С оглед сключения договор за цесия,
„Мелон България” ЕАД твърди, че многократно
се е свързвал с ответниците, с предложение за решаване на спора извънсъдебно.
Твърдят, че със споразумение от
15.05.2018г., Е.Ю.А., ЕГН **********, майка на втория ответник С.Н.И., встъпила
в дълга на кредитополучателя, като страните приемат за установено, че към момента на подписване на
споразумението съществувало непогасено валидно и изискуемо задължение на първия
ответник към кредитора, произтичащо от сключения Договор за кредит, както и във
връзка с Договора за цесия, което към 15.05.2018г. съставлявал общ размер на: 17 107.51 лв. (седемнадесет
хиляди сто и седем лева и 51 стотинки), от които: просрочена главница - 10 000
лева; просрочени лихви - 6 113.66 лева. Твърдят, че с подписване на
споразумението третия ответник декларирал, че е валидно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземане (цесия) от страна на ищеца (цесионер), действащ съгласно
пълномощно peг. № 4239 от 04.12.2018г. на нотариус В.К. – Т. с peг. № 444 с
район на действие Софийски районен съд.
Твърдят, че по силата на
споразумението третият ответник се е задължил да внесе сумата в размер на 8
553.76 лева, представляваща 50 % от целия размер на неговите задължения към ищеца
на шест месечни вноски, считано от май 2018г. до октомври 2018г. вкл., от по 1
425.63 лева всяка. Твърдят, че към момента на депозиране на исковата молба,
ответницата Е.Ю.А. не направила никакви плащания по сключеното споразумение.
Поради това неизпълнение, следвало да отговаря за цялото задължение по договора
за кредит, което със споразумението е било доведено до знанието й, приела го е
и се съгласила с него.
Твърдят, че с ответницата С.Н.И.,
многократно са водени разговори за извънсъдебно уреждане на отношенията, дори били
изготвили и изпратили споразумение, което тя не подписала.
Твърдят, че предвид сключеното
споразумение Е.Ю.А. се счита за уведомена за цедираното вземане.
Уведомление до “СЕВИ ТРАНС“ ЕООД и С.Н.И.,
„Мелон България” не са изпращали, въпреки, че били надлежно упълномощени от
цедента „Юробанк България“ АД, съгласно пълномощно peг. № 4239 от 04.12.2018г.
на нотариус В.К.-Т. с peг. № 444 с район на действие Софийски районен съд. Считат,
че ответника можел да бъде уведомен от цесионера по цедирано вземане, като се
позовават на съдебна практика, Решение №
123/24.06.2009г. по т.д. 12/2009 г на ВКС, II т.о. „Мелон България“ ЕАД
съгласно представеното пълномощно и потвърждение от „Юробанк България“ ЕАД е надлежно
упълномощено да уведоми ответниците от името и за сметка на „Юробанк България“
ЕАД. Считат, че исковата молба можела да се счита за уведомление по чл.99, ал.З
от ЗЗД за извършено прехвърляне на вземане по Договор за Банков кредит №
15982/09.04.2008г., сключен между „Юробанк България“ АД и “СЕВИ ТРАНС“ ЕООД, от
„Юробанк България“ АД на цесионера „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, по отношение на
ответниците “СЕВИ ТРАНС“ ЕООД и С.Н.И.. Твърдят, че въпреки поетите с Договора
за кредит задължения, ответниците не обслужват кредита в срокове и по начини
уговорени в него, като напълно усвоеният от основния кредитополучател банков
кредит, считано от 21.07.2008 г. е в просрочие към 21.04.2012г. включително.
Молят съда да осъди ответниците
“СЕВИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ***, гр.Д.м., ул. „В.“ № **, С.Н.И., ЕГН **********,***,
настоящ адрес:***, Стопански двор и Е.Ю.А., ЕГН **********,***, настоящ адрес:***,
Стопански двор, да заплатят на „Мелон България” ЕАД, вписано в Търговски
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Мария Луиза” 100, ет.3, представлявано от
изпълнителните директори Н.К.П. и П.В., представляващи дружеството заедно и
поотделно, сумата в размер на: 18 811.96
лв. /осемнадесет хиляди осемстотин и единадесет лева и 96 стотинки/, от които:
10 993.84 лв. /десет хиляди деветстотин деветдесет и три лева и 84 стотинки/ -
главница, 4 789.06 лв. / четири хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и 06
стотинки/ - дължима и неплатена договорна лихва, на основание чл.4 от договора,
за периода от 09.04.2008г. до 21.05.2012г.,
1 444.11 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и четири лева и 11
стотинки/ - законна лихва за забава, начислена върху главницата от 25.03.2016г.
до 03.08.2017г. /датата на потвърждението за извършена цесия/, 1 584.95 лв. /хиляда
петстотин осемдесет и четири лева и 95 стотинки/ - законна лихва за забава,
начислена за периода от 09.04.2018г. /падежна дата на договора за кредит/ до
09.09.2019г. Молят да им бъде присъдена законна лихва върху претендираната
главница, считано от датата на подаване на исковата в съда до окончателното й
издължаване, както и направените разноски в размер на 752.48 лв. /седемстотин
петдесет и два лева и 48 стотинки/ за платена държавна такса, както и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в размер на 300.00 лв.
Процесуалният представител на ответниците, в срока по чл.131
от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за
допустим, но неоснователен по отношение на втория и третия ответник. Досежно
първия ответник се позовава на изтекла погасителна давност.
Съдът е приел писмените доказателства,
без оспорване е приета и установена
фактическата страна, която води до следните правни изводи:
Следва да се изтъкне, че
договорът за банков кредит, регламентиран в чл.430 от ТЗ, е консенсуален договор,
за разлика от реалния договор за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД. С
постигането на съгласие между страните по съществените елементи на съглашението
във формата за валидност, договорът се смята за сключен.
В настоящия случай, е спорен въпроса
за възникване на задълженията на пасивно солидарно задължените ответници дали
за тях възникнали задължения с
подписване на писмения договор /анекс/ на 10.05.2010г. за С.Н.И. и съответно за
Е.Ю.А. на 15.05.2018г. с представеното по делото споразумение.
По отношение първия ответник.
Ответникът, в чиято тежест е, да
противопостави доказателства за погасяване на вземането на ищеца, чрез
плащането му, като единственото е привел правопогасяващо
възражение по делото за изтекла давност. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че дължимата главница е погасена
по давност, тъй като по отношение на процесното вземане следва да
намери приложение общата петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110
от ЗЗД. Константната съдебна практика приема, че при договора
за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на
сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща
тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни
вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на
длъжника на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче
не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. (В този смисъл Решение № 103 от
16.09.2013г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК; Решение № 28 от
05.04.2012г. по гр.д.№ 523 от 2011г.,ІІІ г.о. ).
При това положение трябва да се
посочи, че вземането на ищеца за сумата от 10 993,84 лв., главница по договор
за банков кредит от 10.04.2008г. не е погасено по давност, тъй като
давността е започнала да тече от 24.10.2019 г. – датата, на която ответника, чрез
третата ответница е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, а
крайния срок на издължаване е 09.04.2018г.
Вземанията за лихви се погасят в три
годишния период - арг. чл.111, б.”в” ЗЗД. Исковата молба е депозирана на 02.10.2019 г., т.е. преди да
изтече визирания в посочения по-горе член тригодишен давностен срок. Поради
което договорна лихва в размер на 4 789,06лв и законовата лихва считано от
25.03.2016г. до 03.08.2017г. в размер на 1444,11лв. са дължими от първия ответник.
Дължима остава и сумата от 1 584,95 лв., законна лихва за забава, за периода от 09.04.2018г. до 09.09.2019г.
Съгласно практиката на Върховния
касационен съд по чл.290 ГПК, изразена в решение № 38 от 23.06.2017 г. по т.д.
№ 2754/ 2015 г. по описа на ВКС, физическо лице – съдлъжник по
договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е
търговец, може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на
неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност, като съдът следва да
извърши конкретна преценка, съобразно обстоятелствата и доказателствата по
делото, с оглед установяване на качеството потребител. Посочено е, също така,
че не може да се приеме, че стои извън и независимо от всяка търговска дейност
или професия задължаването, ако конкретното физическо лице има тесни
професионални (функционални) връзки с посоченото дружество, като например
неговото управление или мажоритарно участие в същото.
Нищо от дотук приетите доказателства не навежда съда на извод,че втория
и третия ответник са имали управленски функции, още по-малко каквото и да било
мажоритарно участие във ТД пряк кредитополучател. С оглед посоченото по-горе СР
на ВКС и с посочената задължителна практика на СЕС постановена по транспонирани
в ЗЗП разпоредби в общностното право настоящия съд намира, че вторият и третият
ответник ф.л. са в качеството си на потребители по смисъла на пар.13 от ДР на
ЗЗП. Ето защо, независимо, че обезпечаването на кредита на ТД, чрез встъпване в
дълг е направено от ф.лица доколкото последните имат качество на потребители по
пар.13 от ЗЗП, то те се ползват със защита установена в глава шеста на ЗЗП.
При подписването на анекса от 2010
година от С.И. и споразумението от 2018 година от Е.Ю.А. са нарушени правата им
като потребители. Нормите, регламентиращи потребителската защита имат характера
на императивни и специални такива. Втората и третата ответници не са били
запознати със съдържанието на договора за кредит. Не им е предоставен екземпляр
от него или от погасителния план към договора. Не им е дадена възможност да
вземат информирано решение за характера и размера на задължението, както и от
последиците на подписаните от тях документи. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.12
предвижда, че договорът следва да съдържа информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит. Както съда посочи по-горе по делото не се доказа на ответниците да е
бил връчван погасителен план. Няма данни да са им били връчвани и общите
условия. Ето защо договорът е недействителен и на основание чл.11 ал.1 т.12 във
вр. с чл. 22 от ЗПК и иска следва да се отхвърли спрямо ответниците.
В чл.11, ал.1 от ЗПК с императивни норми е уреден минимумът от
необходима информация на потребителя, за да може той да вземе информирано
решение дали да се задължи към финансовата институция, а за нарушението на тези
закрилни норми в чл. 22 от ЗПК законът е предвидил като своеобразна абсолютна
последица - недействителност на договорите обвързващи втората и третата
ответница.
Солидарната отговорност е налице
във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от
длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и
освобождава всички длъжници (чл.122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл.121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига
нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от изрично
съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността.
В мотивите към Решение № 24/03.04.2013 г. по т. д. № 998/2011 г. на I т. о. на
ВКС е изяснено, че съгласно чл.121 ЗЗД солидарност между двама длъжници
възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Посочено е, че
такава може да възникне, когато длъжниците са съдлъжници, а също и при договор
за поръчителство, но двете хипотези са различни. Даден е пример с договор за
заем. Солидарно съзадължени са лицата, които са получили паричната сума общо,
без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на
кое от тези лица е предадена фактически, като кредиторът може да претендира
пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. Солидарна
отговорност възниква и при договор за поръчителство - чл. 141, ал. 1 ЗЗД,
когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на
длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора
за връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост. Предвид
установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че ответниците не се
явяват съдлъжници по договора за кредит, доколкото от договора е видно, че
кредитополучател е само ТД, не и втората и третата ответница, но те отговарят
пред кредитора за изпълнение на задължението, т.е. за връщане на паричната
сума, без да са кредитополучатели, което ги определя като поръчители по
договора. Не са на лице другите основания за възникване на
солидарност – делкредере, извън поръчителството. В чл.7 от договора от
09.04.2008г. е посочено, че кредитополучателят - ТД, като за обезпечение на
заема е подписал ЗЗ, който е авалиран от Н.А. като ф.л., т.е. отговаря с цялото
си имущество. Солидарни длъжници по този договор липсват, които да погасят
всички задължения във връзка с договора за кредит, т.е. задължение на „Севи
Транс“ ЕООД и на неговия управител е било вменено изцяло задължението за
връщане на заемната сума, която разпоредба също сочи на това, че пасивната
солидарност на ответниците и не произтича от солидарна съзадълженост, а от
поръчителство. При солидарната задълженост съществуването на едно от
задълженията не е предпоставка за съществуването на другото, всеки
съзадължен дължи на свое и независимо основание, като отпадането на
едно от задълженията не предизвиква отпадане на другите. Задължението на
поръчителя зависи от съществуването на главното задължение и е функция на
главното задължение, за разлика от солидарната задълженост, но е винаги
акцесорно / което de iure е
постигнато от ищците със скл. на анекса от 10.05.2010г. и споразумението от
15.05.2018г. /на главното задължение
за разлика и от встъпването в чужд дълг, и от солидарната задълженост.
Поръчителят отговаря на собствено правно основание, докато встъпилият в дълг
дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалният
длъжник и солидарно с него.
Съгласно разпоредбите на чл.1, чл.7 и сл. до чл.8 от анекс № 1 от
10.05.2010г. са уредени права само за кредитополучателя. Т.е. едно от основните
права по основното правоотношение (договора за банков кредит) е предоставено
единствено на кредитополучателя ТД. В подкрепа на тезата, че договорът-анекс е
подписан от втората ответница в качеството й на поръчител, обезпечаващ в лично
качество задълженията на главния длъжник-кредитополучател, е и 1. обстоятелството,
че единствено кредитополучателят е получил екземпляр от основния договор, план за погасяване, молба искане за кредит; 2.
както и представените от самия ищец към ИМ писмени доказателства – а именно:
погасителният план, справка „дълг“ само за кредитополучателя, не и от ответниците.
Тези уговорки от договора и действия сочат недвусмислено, че само първият
ответник и кредиторът са страни по основното правоотношение, а втората и
третата ответници се явяват само лични гаранти пред кредитора за изпълнението
на задълженията на първия ответник.
Предвид гореустановеното, при анализа
на съдържанието на уговорените в основния договор за банков кредит права и
задължения на страните по него, на съществените уговорки в договора, реалното
предаване и преминаваното на парите в патримониума на кредитополучателя „Севи
Транс“ ЕООД, очакването е той да погаси дълга. Видно от разпоредбата на чл.29 и
сл. от основния договор е вписано: „Банката ще уведоми поръчителят, ... за новия кредитор, като
прехвърлянето…. от страна на Банката касателно ответниците“, съдът намира, че
намерението на страните по договора и преследваната от тях цел, е втората
ответница да обезпечи дълга на ТД, като поръчител. Съдът счита, че въпреки
вписването и в анекса като съдлъжник задължението й е акцесорно на това по
договора за кредит и е уговорено като поръчителство и спрямо нея следва да се
прилагат разпоредбите на чл.138 и сл. от ЗЗД като последното е относимо и за
третия ответник. Твърденията от ищеца в исковата молба, които възлагат солидарна
отговорност на ответниците, не опровергават горния извод, предвид факта, че
съгласно разпоредбата на чл. 141 ал. 1 от ЗЗД поръчителят е задължен солидарно
с главния длъжник.
Стои въпросът изтекъл ли е срока по чл.147 ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата поръчителят
остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил
иск против длъжника в течение на шест месеца. Няма спор, че кредиторът не е
предявявал иск против длъжника. Видно от ИМ това е сторено на 03.10.2019г. като
крайният срок на за издължаване по
договора за банков кредит е 09.04.2018г. Цесионерът – ищец е сключил цесията на
21.06.2017г.
Съгласно устойчивата и препотвърдена
съдебна практика, еднозначно и категорично се приема, че отговорността на
поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към
момента на подаване на ИМ е изтекъл 6-месечният срок по чл.147, ал.1
от ЗЗД чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението
на кредитодателя, че счита кредита за изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател. Тъй като обаче в настоящият случай, както твърди самият ищец,
че длъжниците следа да се считат уведомени с предявяване на ИМ, съдът приема, че
такова изявление не е надлежно отправено до основния длъжник /до солидарните
длъжниици – поръчители също/, срокът се поставя в течение от момента, когато
целият кредит е падежирал – на 09.04.2018г. и с изтичането му на 09.10.2018г.
могат да се свържат благоприятните последици за поръчителите, изразяващи се в
отпадане на отговорността им. Исковата молба на кредитора ищец е подаден пред БРС
на 03.10.2019г. и като такова процесуалното действие не е извършено в рамките
на позволения от нормотвореца 6 месечен срок, закрепен в разпоредбата на чл.147
от ЗЗД, следователно са налице и такива
основания за отхвърляне на иска против втория и третия ответник.
Така първия ответникът дължи на ищеца
сумата от 10 993,84лв. главница, представляваща неизплатено задължение по
договор за банков кредит от 10.04.2008г.,
договорна лихва в размер на 4 789,06 лв., обезщетение за забава в размер на
законовата лихва, считано от 25.03.2016г. до 03.08.2017г. в размер на 1444,11 лв.,
сумата от 1584,95 лв. законна лихва за забава, за периода от 09.04.2018г. до
09.09.2019г. Или общо задължение е в
размер на 18 811,96 лв. като иска следва да се уважи до претендирания
размер.
По разноските:
Съобразно чл.78, ал.1 от ГПК първият ответник дължи направените разноски от ищеца по делото в размер на 1052,48
лв. съдебни и деловодни разноски. Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да
заплати по 1 100 лв. разноски на втората и третата ответници.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „СЕВИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр.Д.м., пк 7150, обл.Р., ул.“В.“ № ***,
представлявана от управителя Н.И.А., ЕГН-**********, да заплати на „МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *** с.а. гр.София, бул.“Мария Луиза“ № 100, представлявана
от Н.К.П. и П.В., чрез юриск.С.Д., сумата от 10 993,84 лв. /десет хиляди
деветстотин деветдесет и три лева и осемдесет и четири ст./ - главница,
представляваща неизплатено задължение по договор за банков кредит от 10.04.2008г., ведно със
законната лихва, считано от 03.10.2019г. до окончателното й изплащане, договорна
лихва в размер на 4789,06 лв. /четири хиляди седемстотин осемдесет и девет лева
и шест ст./, обезщетение за забава в
размер на законовата лихва, считано от 25.03.2016г. до 03.08.2017г. в размер на
1 444,11 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и четири лева и единадесет ст./, сумата
от 1 584,95 лв./ хиляда петстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и пет
ст./ - законна лихва за забава, за периода от 09.04.2018г. до 09.09.2019г. или общо
задължение в размер на 18 811,96 лв. /осемнадесет хиляди осемстотин и
единадесет лева и деветдесет и шест ст./
ОСЪЖДА „СЕВИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр.Д.м., пк 7150, обл.Р., ул.“В.“ № ***,
представлявана от управителя Н.И.А., ЕГН-**********, да заплати на „МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *** с.а. гр.София, бул.“Мария
Луиза“ № 100, представлявана от Н.К.П. и П.В., чрез юриск.С.Д., сумата от 1052,48 лв. /хиляда петдесет и два лева и
четиридесет и осем ст./, представляващи съдебни и деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *** с.а. гр.София ,бул.“Мария Луиза“ №
100 представлявана от Н.К.П. и П.В., чрез юриск.С.Д., против С.Н.И., ЕГН-**********
*** с настоящ адрес:***, Стопански двор, представлявана от адв.Б.С. от РАК за
сумата от 18 811,96 лв./ осемнадесет хиляди осемстотин и единадесет лева и
деветдесет и шест ст./, представляваща общ размер по договор за банков кредит
от 10.04.2008г. и Анекс № 1 от 10.05.2010г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *** с.а. гр.София, бул.“Мария Луиза“ №
100, представлявана от Н.К.П. и П.В.,
чрез юриск.С.Д., против Е.Ю.А., ЕГН-********** с.а., представлявана от адв.Б.С.
от РАК за сумата от 18 811,96 лв. /осемнадесет хиляди осемстотин и
единадесет лева и деветдесет и шест ст./, представляваща общ размер по договор
за банков кредит от 10.04.2008г. и споразумение от 15.05.2018г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *** с.а. гр.София, бул.“Мария Луиза“ №
100, представлявана от Н.К.П. и П.В.,
чрез юриск.С.Д. да заплати на С.Н.И., ЕГН-********** *** с настоящ адрес:***,
Стопански двор, представлявана от адв.Б.С. от РАК, сумата от 1 100 лв.
/хиляда и сто лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *** с.а.
гр.София, бул.“Мария Луиза“ № 100, представлявана от Н.К.П. и П.В., чрез юриск.С.Д. да заплати на Е.Ю.А.,
ЕГН-********** с.а., представлявана от адв.Б.С. от РАК, сумата от 1 100 лв. /хиляда
и сто лева / разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/