№ 112
гр. Велико Търново, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000096 по описа за 2022 година
. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 56/30.11.2021 година по т. д. № 123/2021 година на Окръжен съд
Плевен „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на М. М. П. сумата 20 000 лева (частичен иск
от 50 000 лева) – обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на сестра П.
М. П., причинена при пътнотранспортно произшествие на 18.08.2016 година по вина на
водача на лек автомобил „Форд“, с рег. № Н 45 **** – С. С. В., чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответното дружество с Полица № BG/02/116001943781,
ведно със законната лихва от 16.03.2021 година до окончателното изплащане, на
основание чл. 380, ал. 1, във връзка с чл. 432, ал. 1; чл. 493а от Кодекса за застраховането и
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
С посоченото решение са отхвърлени претенциите за заплащане на сума над
20 000 лева до 26 000 лева – главница (частичен иск от 50 000 лева), законна лихва от
25.05.2018 година до 16.03.2021 година като неоснователни.
Със същото решение „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на адвокат П. К.
възнаграждение в размер на 773.88 лева съобразно уважения размер на исковете на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 7, ал. 2, точка 4 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
1
С посоченото решение М. М. П. е осъдена да заплати на „ЗД „Бул инс“ АД сумата
80.85 лева – деловодни разноски за вещо лице.
Със същото решение „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати по сметка на
Окръжен съд Плевен държавна такса в размер на 800 лева.
С Определение № 82/4.03.2022 година по т. д. № 123/2021 година на Окръжен съд
Плевен на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е изменено Решение № 56/30.11.2021 година по т.
д. № 123/2021 година на Окръжен съд Плевен в частта за разноските: „ЗД „Бул инс“ АД е
осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 7,
ал. 2, точка 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
адвокат П. К. възнаграждение в размер на 1 356 лева съобразно уважения размер на
исковете, вместо 773.88 лева.
С посоченото определение е изменено на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК
Решение № 56/30.11.2021 година по т. д. № 123/2021 година на Окръжен съд Плевен: М. М.
П. е осъдена да заплати на „ЗД „Бул инс“ АД деловодни разноски в размер на 580.12 лева
съобразно отхвърлената част от исковете.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Д. Н. – пълномощник на
„ЗД „Бул инс“ АД, против Решение № 56/30.11.2021 година по т. д. № 123/2021 година на
Окръжен съд Плевен в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на М. М. П.
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със съответната мораторна лихва и разноски. В
жалбата се развиват подробни съображения за неправилност на обжалваното решение –
постановено е в противоречие с материалния закон, с относимата съдебната практика, и е
необосновано. Оспорва се материалноправната легитимация на М. М. П.. Възразява се
срещу определения от първоинстанционният съд принос на пострадалата същият следва да е
в по-висок размер – в рамките поне на 80% – 90%. Посочва се съдебна практика.
Направено е искане да се отмени Решение № 56/30.11.2021 година по т. д. №
123/2021 година на Окръжен съд Плевен и да се постанови друго такова, с което да се
отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана. Претендират се направените по
делото разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат П. К. – процесуален представител на М. М. П., в който излага доводи за нейната
неоснователност.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново адвокат Д. Н. –
представител на „ЗД „Бул инс“ АД, поддържа въззивната жалба. Претендира разноски.
Пред втората инстанция адвокат А. Й. – пълномощник на М. М. П., оспорва
въззивната жалба. Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
2
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по т. д. № 123/2021 година на Окръжен съд Плевен е образувано
въз основа на предявен от адвокат П. К. – пълномощник на М. М. П., против „ЗД „Бул инс“
АД частичен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
В исковата молба се излага, че на 18.08.2016 година при управление на лек
автомобил „Форд“, с рег. № Н 45 ****, неправоспособният водач – С. С. В., поради
движение с несъобразена скорост изгубил контрол над управляваното от него превозно
средство, вследствие на което самокатастрофирал (колата се обърнала по таван) и причинил
смъртта на возещата се в автомобила П. М. П.. С влязла в сила присъда по НОХД № 37/2017
година на Окръжен съд Силистра С. С. В. е признат за виновен в това, че на 18.08.2016
година при управление на лек автомобил „Форд“, с рег. № Н 45 **** нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на П. М. П.. Посочва се, че
между собственика на лек автомобил „Форд“ и „ЗД „Бул инс“ АД е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с Полица №
BG/02/116001943781 за времето от 15.07.2016 година до 14.07.2017 година – валиден към
датата на процесния инцидент. Изтъква се, че настъпилата смърт на П. М. П. в резултат на
транспортното произшествие е в пряка причинно-следствена връзка с виновното поведение
на водача на лек автомобил „Форд“, застрахован при ответника. М. М. П. твърди, че е сестра
на починалото лице П. М. П., претърпяла е неимуществени вреди от внезапната смърт,
продължаващи във времето. Ищцата отправила претенция за застрахователно обезщетение,
получена от дружеството-застраховател на 2.03.2021 година, но до момента на депозиране
на исковата молба не е изплатено такова.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „ЗД „Бул инс“
АД да заплати на М. М. П. сумата 26 000 лева (частична претенция от 50 000 лева) –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта
на нейната сестра П. М. П., ведно със законната лихва от 25.05.2018 година до
окончателното изплащане, направените разноски по делото, включително адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адвокат
И.Ж. – пълномощник на „ЗД „Бул инс“ АД, с който оспорва активната материалноправна
легитимация на ищцата. Релевира възражение за съпричиняване от страна на сестрата на
ищцата – П. М. П. – последната с поведението и действията си е допринесла за настъпване
на вредоносния резултат – пътувала е без обезопасителен колан; знаела е, че водачът на
автомобила не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, но
въпреки това се е качила в колата. Изтъква аргументи за недължимост на обезщетението и
неговата прекомерност. Спори началния момент, от който се дължи лихва за забава. Отправя
искане да се отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана, при условията на
3
евентуалност – да се намали претендираното обезщетение с оглед изложените възражения.
По делото не е постъпила допълнителна искова молба в регламентирания от
закона срок.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на
дружеството-застраховател оспорва иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 56/30.11.2021 година по т. д. № 123/2021 година на Окръжен съд
Плевен е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявеният от М. М. П. против „ЗД „Бул инс“ АД частичен иск за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е с правно основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса
на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая
„ЗД „Бул инс” АД, се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от
Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
Не е спорно, че за лек автомобил „Форд“, с рег. № Н 45 **** е сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със „ЗД „Бул инс” АД към
датата на инцидента – 18.08.2016 година.
М. М. П. е сестра на починалата при пътнотранспортното произшествие, станало
на 18.08.2016 година, П. М. П..
С въззивната жалба се оспорва активната материалноправна легитимация на М.
М. П..
С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година, постановено по тълкувателно
4
дело № 1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република България, е
уточнен кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък с оглед необходимостта от синхронизиране на
българското законодателство с европейското такова. По отношение на най-близкия кръг
увредени е запазено разрешението, дадено с Постановление № 4/1961 година и
Постановление № 5/1969 година на Пленума на Върховния съд – в него попадат лицата, за
които житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия, пряко и
непосредствено търпят болки и страдания от неговата загубата. В този кръг са децата
(включително и отглеждани), родителите, съпругът (включително и фактическият такъв).
По изключение право да търси обезщетение има и „всяко друго лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки
и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени” (точка 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година по тълкувателно дело № 1/2016 година на
ОСНГТК на Върховен касационен съд). Претендиращият обезщетение следва да докаже по
несъмнен начин, че е изградил приживе с починалия особено близка и надхвърляща
общоприетите представи за родствена близост връзка, поради което вследствие на смъртта
търпи продължителни болки и страдания, подлежащи на обезщетяване по справедливост в
конкретния случай. Съобразно мотивите на тълкувателното решение в посочената хипотеза
попадат само тези отношения, при които смъртта има пряко и продължително негативно
въздействие върху живота на съответното лице, обременява ежедневието и бъдещето му с
дълготрайни отрицателни емоции поради липсата на изключително значим близък човек.
Степента на родство не е определяща за преценката и не обуславя основателност на
претенцията. Разликата във възрастта също не е съществен критерий. Връзка с упоменатото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, емоционална
подкрепа и доверие. Отсъствието на такава изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост, регламентиран в
чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на
лица, извън кръга на визираните в Постановление № 4/1961 година и Постановление №
5/1969 година на Пленума на Върховния съд, се присъжда по изключение. Предпоставките
за прилагане на изключението са: 1. създадена особено близка връзка между починалия и
претендиращия обезщетението; 2. действително претърпени неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни
житейски обстоятелства или ситуации привързаността между починалия и претендиращия
обезщетението е станала изключително силна – такава, каквато се предполага да съществува
между починалия и лицата, активно легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди съобразно Постановление № 4 от 25.V.1961 година и Постановление
№ 5 от 24.ХІ.1969 година на Пленума на Върховния съд.
Посочените предпоставки следва да са осъществени за субектите, претендиращи
5
обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата, изброени в двете
постановления на Пленума на Върховния съд, в това число за братята и сестрите,
бабите/дядовците и внуците. При преценка на условията за присъждане на обезщетение е
необходимо да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията
между тези роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Формирането на заключение за особено близка връзка е обусловено
не само от формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, а и от
установяването на проявление на конкретни житейски обстоятелства, станали причина за
създаване на по-голяма от близостта, смятана за нормална за съответната родствена връзка.
Такива факти, относими към връзката между бабите/дядовците и внуците, са отглеждането
на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и други),
а за отношенията между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради
продължително отсъствие на родителите, работещи в чужбина.
Свидетелката Н. Н. Ц. познава М. М. П. и нейната сестра от много години. От
показанията се установява, че те винаги са били в добри отношения, били много близки.
Към момента на произшествието живели заедно в едно домакинство в град Червен бряг.
Свидетелката заявява, че П. М. П. била усмихнат човек и се стремяла да е самостоятелна.
Последвала стъпките на сестра си М. М. П. и станала студентка в гр. Свищов (известно
време живели заедно на квартира). П. М. П. ходела на бригади в Англия. М. М. П. понесла
много тежко смъртта на сестра си. Тя отишла да разпознае тялото на П. М. П. в моргата.
Поела всички ангажименти около организацията на погребението. След това М. М. П. била
в шок; изпитвала страх да управлява автомобил; сънувала постоянно сестра си; нямало на
кого да се довери така, както на П. М. П.. Свидетелката посочва, че М. М. П. все още усеща
липсата на сестра си – особено по празници и рождени дни. В такива моменти отива при
родителите си, за да не е сама, чувства се длъжна да е близо до тях.
Свидетелката Г. М. В. (майка на М. М. П. и на починалата П. М. П.) сочи, че към
момента на произшествието П. М. П. била последна година студентка в град Свищов. Тя
ходела на бригади в Англия. В същото време сестра М. М. П. живяла при своите родители
в град Червен бряг, защото вече била завършила образованието си в град Свищов. Сестрите
живели две години заедно на общежитие в град Свищов (докато М. М. П. не завършила
образованието си). Свидетелката заявява, че те били неразделни, ходели заедно на лекции.
М. М. П. отишла да разпознае тялото на П. М. П. в моргата. Един месец след погребението
ищцата (ответник по жалбата пред настоящата инстанция) не разговаряла с никого.
Към момента на пътнотранспортното произшествие П. М. П. е била на 22 години,
а сестра ѝ М. М. П. – на 25 години.
Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият състав смята, че не се установява по категоричен начин особено
близка връзката между ищцата (ответник по жалбата пред въззивната инстанция) и нейната
сестра; понесени от М. М. П. болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
6
продължителност обичайните при загуба на такъв родственик. Изложените в исковата молба
обстоятелства, въз основа на които се претендира присъждане на обезщетение, не сочат на
житейска ситуация, станала причина за създаване на изключителна връзка между двете
сестри. От изложеното по-горе е видно, че М. М. П. и нейната сестра са израснали заедно, в
стабилна семейна среда, изпълнена с хармония и разбирателство. Взаимната обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост, на които се позовава ищцата (ответник по
жалбата пред настоящата инстанция), са традиционни за българското общество отношения
между сестри. Не се твърди и не се доказва особеност на връзката, надхвърляща обичайните
взаимоотношения между сестри. Обстоятелството, че двете са живели заедно на общежитие
в град Свищов, били са неразделни и са посещавали заедно лекции, също не обосновава
изключителност на тяхната връзка. По време на пътния инцидент М. М. П. е живяла при
родителите си в град Червен бряг. Преди и към момента на произшествието М. М. П. и П.
М. П. са имали самостоятелен живот – П. М. П. ходела на бригади в Англия, а сестра М.
М. П. след завършване на образованието си в град Свищов се върнала да живее при
родителите им в град Червен бряг. Ищцата (ответник по жалбата пред въззивния съд)
контактувала постоянно със сестра си, чували се по телефона, гостувала в общежитието в
град Свищов, но не се установяват обстоятелства, довели до създаване на извънмерни и
различни от обичайните отношения за сестри, отгледани с любов от своите родители.
Обичайно е за българския бит и душевност две сестри да се обичат, да контактуват помежду
си и да се подкрепят. Душевните страдания на М. М. П. при узнаването за смъртта на
нейната сестра, организирането на погребението и нежеланието да говори с никого за
период от около един месец са типично проявление на скръб вследствие смъртта на сестра, с
която приживе са поддържани близки и топли отношения. Няма данни в резултат от смъртта
на П. М. П. ищцата (ответник по жалбата пред настоящата инстанция) да е имала
психологични проблеми, които да са налагали оказване на специализирана помощ и лечение,
както и да е настъпила промяна в нейното здравословно състояние. Не се установява при
условията на главно и пълно доказване съществуването на дълбока емоционална връзка на
претендиращото обезщетение лице с починалата, настъпили в резултат на нейната смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
По изложените съображения, съдът приема, че не се доказват конкретни
житейски обстоятелства или ситуации, станали причина за създаване на особено близка
духовна и емоционална връзка между двете сестри, необичайна за този вид родствени
отношения. Не се установява в правната сфера на М. М. П. да са настъпили неимуществени
вреди, които да надхвърлят по интензитет и продължителност нормално понасяните такива
при загубата на сестра. М. М. П. не е активно материалноправно легитимирана да получи
обезщетение за твърдените неимуществени вреди от смъртта на сестра П. М. П.. С оглед
липсата на основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди не следва да
се обсъждат релевираното от представителя на дружеството-застраховател възражение за
съпричиняване, както и останалите оплаквания, обективирани във въззивната жалба.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявеният от М. М. П. против „ЗД
7
„Бул инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за сумата
20 000 лева (частична претенция от 50 000 лева) – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на П. М. П. при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.08.2016 година, по вина на водача на лек
автомобил марка „Форд“, с рег. № Н 45 ****, за който е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със „ЗД „Бул инс“ АД, е неоснователен и недоказан.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 56/30.11.2021 година по т. д. № 123/2021 година на Окръжен съд Плевен в
частта, с която „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на М. М. П. сумата 20 000 лева въз
основа на предявен частичен иск от претенция в размер на 50 000 лева – обезщетение за
причинени неимуществени вреди от смъртта на сестра П. М. П. при пътнотранспортно
произшествие, станало на 18.08.2016 година по вина на водача на лек автомобил „Форд“, с
рег. № Н 45 **** – С. С. В., чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответното дружество с Полица № BG/02/116001943781, ведно със законната лихва от
16.03.2021 година до окончателното изплащане, на основание чл. 380, ал. 1, във връзка с
чл. 432, ал. 1; чл. 493а от Кодекса за застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите, е неправилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се
отмени и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли претенцията на М. М. П.
против „ЗД „Бул инс“ АД по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за сумата 20 000
лева (частичен иск от 50 000 лева) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, вследствие смъртта на сестра П. М. П., при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 18.08.2016 година по вина на водача на лек автомобил марка
„Форд“, с рег. № Н 45****, за който е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със „ЗД „Бул инс“ АД, като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция Решение № 56/30.11.2021
година по т. д. № 123/2021 година на Окръжен съд Плевен, изменено на основание чл. 248,
ал. 1 от ГПК с Определение № 82/4.03.2022 година по т. д. № 123/2021 година на Окръжен
съд Плевен, в частта, с която „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на адвокат П. К.
възнаграждение в размер на 1 356 лева съобразно уважения размер на иска на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 7, ал. 2, точка 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е неправилно и подлежи на отмяна.
Решение № 56/30.11.2021 година по т. д. № 123/2021 година на Окръжен съд Плевен следва
да се отмени и в частта, с която „ЗД „Бул инс“ АД е съдено да заплати държавна такса в
размер на 800 лева по сметка на Окръжен съд Плевен.
М. М. П. следва да бъде осъдена да заплати на „ЗД „Бул инс“ АД още 2 209 лева –
направени разноски пред първостепенния съд, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
М. М. П. следва да бъде осъдена да заплати на „ЗД „Бул инс“ АД сумата 400 лева
– направени разноски пред въззивната инстанция.
По делото не са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение от „ЗД „Бул инс“ АД за процесуално представителство пред втората
8
инстанция в размер на 1 080 лева с данък върху добавената стойност, поради което такова не
следва да се присъжда.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 56/30.11.2021 година по т. д. № 123/2021 година на
Окръжен съд Плевен В ЧАСТТА, с която „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на М. М.
П. сумата 20 000 лева въз основа на предявен частичен иск от претенция в размер на 50 000
лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на сестра П. М. П. при
пътнотранспортно произшествие, станало на 18.08.2016 година по вина на водача на лек
автомобил „Форд“, с рег. № Н 45 **** – С. С. В., чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответното дружество с Полица № BG/02/116001943781, ведно със
законната лихва от 16.03.2021 година до окончателното изплащане, на основание чл. 380,
ал. 1, във връзка с чл. 432, ал. 1; чл. 493а от Кодекса за застраховането и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Червен
бряг, **********, със съдебен адрес: гр. Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10 – адвокат
П. К., против „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ 87, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането за сумата 20 000 лева, (частична претенция от 50 000 лева) – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на нейната
сестра П. М. П. при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.08.2016 година по
вина на водача на лек автомобил марка „Форд“, с рег. № Н 45 ****, за който е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗД „Бул инс“ АД, като
неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯ Решение № 56/30.11.2021 година по т. д. № 123/2021 година на
Окръжен съд Плевен, изменено на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК с Определение №
82/4.03.2022 година по т. д. № 123/2021 година на Окръжен съд Плевен, В ЧАСТТА, с която
„ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на адвокат П. К. възнаграждение в размер на 1 356
лева съобразно уважения размер на иска на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, във връзка с чл. 7, ал. 2, точка 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОТМЕНЯ Решение № 56/30.11.2021 година по т. д. № 123/2021 година на
Окръжен съд Плевен В ЧАСТТА , с която „ЗД „Бул инс“ АД е съдено да заплати държавна
такса в размер на 800 лева по сметка на Окръжен съд Плевен.
ОСЪЖДА М. М. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Червен бряг, **********, със
9
съдебен адрес: гр. Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10 – адвокат П. К., да заплати на
„ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ 87, още 2 209 (две хиляди двеста и девет лева) – направени разноски пред
първостепенния съд, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА М. М. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Червен бряг, **********, със
съдебен адрес: гр. Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10 – адвокат П. К., да заплати в
полза на „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ 87, сумата 400 (четиристотин) лева – направени разноски пред
въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10