Р Е Ш Е Н И Е № 193
гр. Пловдив, 20.06.2011г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд - наказателно отделение, в публично заседание на 16.06. две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветан
Цветков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира
Костова
Розалия
Шейтанова
при секретаря П.П. и прокурора Димитър Панайотов, като разгледа докладваното
от председателя ВНОХД № 201/2011г., за да се произнесе прецени следното:
С присъда № 525 от 23.11.2010г.,
постановена по НОХД № 3280/10г., Районен съд–Пловдив е признал подсъдимия К.З.К. за виновен в извършване
на престъпление по чл.325 ал.4 вр. ал.1
вр. чл.29 ал.1 б.”А” вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че на 26.01.2010г. в гр.П. при
условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив -
извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода на не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК, е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, налагайки
му на основание чл.54 от НК наказание “лишаване от свобода” в размер от ТРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
С
присъдата съдът е признал подсъдимия К.З.К. за виновен в извършване на престъпление по чл. чл.131
ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за това, че на 26.01.2010г. в
гр.П. при условията на продължавано престъпление, по хулигански подбуди е
причинил на Л.Н. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
контузия на главата, сътресение на мозъка, протегло без загуба на съзнанието,
със степенно разстройство на съзнанието - зашеметяване, довело до разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на разкъсно-контузни рани по лицето, причинили сами по себе си
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, налагайки му на основание чл.54 от НК
наказание “лишаване от свобода” в размер от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА.
На основание чл. 23 ал.1
от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание на подсъдимия К. от ТРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
На основание чл.61 т.2
вр. чл.60 ал.1 ЗИНЗС съдът е определил първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така наложеното му
общо най-тежко наказание лишаване от свобода, което да се изпълни в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
С присъдата съдът е
осъдил подсъдимия К.З.К. да заплати на гражданския ищец Л.Н. *** 1000 /хиляда/ лева,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.01.2010г. до окончателното
й изплащане, както и да заплати на ищеца сумата от 600 лв., направени по делото
разноски.
С присъдата съдът е
постановил вещественото доказателство по делото - регистрационна табела номер ***, която е на
съхранение при домакина на РУП гр.Пловдив,
да се върне на А.М.К..
Съдът е осъдил
подсъдимия К. да заплати по сметка на ВСС сумата от 50 лв. държавна такса върху
уважения граждански иск, както и сумата от 50лв. направени по делото разноски.
Недоволен от така
постановения съдебен акт е останал
подсъдимият К., който чрез защитника си, моли присъдата на ПРС да бъде
отменена като неправилна, необоснована и незаконосъобразна, и да бъде признат
за невиновен и оправдан по така повдигнатите му обвинения. Във въззивната жалба
не са развити конкретни доводи в подкрепа на искането.
Подсъдимият не се явява
пред въззивната инстанция. Не се явява в съдебно заседание и негов защитник
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив счита
жалбата на подсъдимия К. за неосновтелна.
Частният обвинител и граждански ищец Л.Н., чрез
повереника си, също изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания
съдебен акт, и моли същият да бъде потвърден.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция правилността на постановената присъда по така направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
От фактическа страна Районният съд е приел за установено следното: На 26.01.2010г. в гр,П., жк. ***, в близост до магазин ***, свидетелят Л.Н. управлявал лек автомобил „Опел Корса” с ДК номер ***. Докато търсел място, където да паркира, зад него се появил таксиметров автомобил „Шкода Фабиа” с ДК номер ***, управляван от подсъдимия К., който започнал да свири с клаксона и да присветва с фаровете. Тогава св.Н. слезнал от колата си и се отправил към подсъдимия К., за да разбере какъв е проблема. Последният също слязъл от автомобила си и тръгнал към св.Н.. Подсъдимият хванал св.Н. за реверите и двамата започнали да се дърпат. В таксиметровия автомобил имало момиче и момче, което слезнало и се опитало да раздели подсъдимия К. и св. Н.. Междувременно подсъдимият успял да вземе от автомобила си гумена бухалка, върнал се при пострадалия и му нанесъл с нея 4-5 удара по краката и ръцете. Инцидентът се развил пред свидетеля Н.Г., който успял да преустанови побоя. Подсъдимият К. заедно с лицето с неустановена самоличност се качили в таксиметровия автомобил и потеглили. Пострадалият Н. го последвал с колата си, с цел да запиши номера на автомобила на подсъдимия. На кръстовището на *** той успял да ги настигне и запомнил номера на таксиметровия автомобил. Разбирайки, че Н. ги следва, подсъдимият К. спрял до хотел ***. Пострадалият също спрял малко по-напред и слезнал от колата. Междувременно подсъдимият К. приближил автомобила си непосредствено зад този на пострадалия, подал газ и започнал да избутва колата на Н. напред, докато тя не се опряла в стълбите на хотела. Вследствие ударите задната броня на МПС на пострадалия се деформирала, второто стъбало на стълбите към хотела се изкъртило, а предната регистрационна табела на таксиметровия автомобил паднала. Свидетелят Н. се опитал да спре подсъдимия като през отворения преден ляв прозорец на автомобила хванал волана с една ръка, а с другата се държал за вратата. Тогава подсъдимият потеглил като влачил Н. около 200 метра, преди последният да успее да се пусне от МПС. Тогава К. го ударил няколко пъти в областта на главата, след което избягал с автомобила. Свидетел на този инцидент станал управителя на ресторанта на хотел *** - свидетеля М.П.. При огледа на местопроизшествието била намерена иззета като ВД регистрационна табела с номер ***.
Съдът е приел заключението на назначената СМЕ, от която се установява, че на пострадалия Л.Н. е била причинена контузия на главата, сътресение на мозъка, протекло без загуба на съзнание, със степенно разстройство на съзнанието- зашеметяване, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и разкъсно-контузни рани по лицето, охлузвания и кръвонасядане по лицето, контузия на гръдния кош, контузия и кръвонасядане на лявата лакътна става, също причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Изложената фактическа обстановка съдът е приел за
установена след внимателен анализ на събрания по делото доказателствен материал
и в този смисъл постановената присъда се явява обоснована. В тази връзка са
показаниета на свидетелите Л.Н., Н.Г. и М.П., които съдът е кредитирал като последователни
и непротиворечиви. Правилно е преценено авторството на подсъдимия К. в
престъпното деяние. Основната теза на подсъдимия, лансирана пред
първоинстанционния съд, се изразява в оспорване участието му в инкриминираното
деяние, като в тази връзка са показанията на свидетелите К., В.Г. и М.В.. Първоинстанционният
съд подробно е анализирал тази защитна позиция и след като е обсъдил всички
събрани по делото доказателства в тяхната логическа връзка, е направил
обоснования извод, че така изложената защитна версия не може да бъде споделена.
Законосъобразен е изводът на състава на
Районен съд, че защитната позиция на подсъдимия К., изразяваща се в
твърдението, че на инкриминираната дата е бил в гр.Б., а лекия му автомобил е
бил откраднат, се опровергава от показанията на свидетелите Н.Г. и Л.Н., които
разпознават категорично К. като лицето осъществило хулиганските действия и
побоя. Правилно съдът не е кредитирал показанията на св.К., с която подсъдимият
живее на семейни начала, св.Г. /първа братовчедка на подсъдимия/ и св.В., който
е дългогодишен приятел на К.. Действително образувано е досъдебно производство
по чл.346 ал.1 от НК по повод оплакването на св.А.К., че лекият й автомобил е отнет от неизвестно лице,
но следва да се отбележи, че същата е подала сигнала до I РУП –Пловдив,
след гореописания инцидент с Л.Н., след като около 23.00ч. на инкриминираната дата изведнъж
забелязала «липсата» на МПС. Лансираната от подсъдимия версия се оборва и от
обстоятелството, че регистрационната табела на таксиметровия автомобил е паднала,
когато К. е блъскал колата на пострадалия, и е приложена като веществено
доказателсвто по делото.
По разглеждане на делото и постановяване на
присъдата въззивния съд не констатира да са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, които да доведат до необходимост от отмяна на атакувания
първоинстанционен съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане.
А що се касае до
наложеното на подсъдимия К. наказание лишаване от свобода за всяко едно
от извършените престъпления – тук правилно и справедливо районният съд е
определил размера им, като са обсъдени и
отчетени наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Законосъобразно, отчитайки предходните осъждания на подсъдимия, както и интензивността на
престъпните посегателства съдът е преценил, че следва да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода при баланс, поради което не се налага корекция
относно размера на наложените наказания.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд,
че предявения за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск в
размер на 5000лв. се явява доказан до размер от 1000 /хиляда/ лв.,
представляващи претендирано обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта - 26.01.2010г. до
окончателното й изплащане.
Ето защо, предвид на горното и на основание чл.334
т.6 от НПК присъдата на Районен съд –
Пловдив следва да бъде потвърдена, при което и Окръжен съд – Пловдив
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 525 от 23.11.2010г., постановена по НОХД № 3280/10г.,
по описа на Районен съд–гр.Пловдив, XXV н.с.
ОСЪЖДА подсъдимия К.З.К. *** и частен обвинител Л.Н.Н. сумата от
300 лева направени от него разноски за упълномощаване на повереник във
въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1/ /П/
2/ /П/