РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110216300 по описа за 2023 година
при участието на секретаря Анета Борисова - Стоянова, като разгледа
докладваното от съдията Йорданова НАХД № 16300 по описа за 2023 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Н. М. с ЕГН -**********, жив. в г*********,
срещу Наказателно постановление /НП/ № СОА23-РД11-902 от 15.09.2023 г.,
издадено от Зам. -кмет на Столична община, направление «Транспорт и
градска мобилност», с което на жалбоподателя на основание чл. 22, ал. 5 и ал.
6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/
във вр. с чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и чл. 178е от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ е наложена
"глоба" в размер на 50. 00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от
ЗДвП.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление
и моли то да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият
излага доводите си за допуснати в хода на административно-наказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, които
ограничават правото му на защита, поради което са самостоятелно основание
за отмяна на крайния административен акт. В тази връзка на първо място се
сочи, че в НП липсва дата на издаване, което е в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2
от ЗАНН и по този начин се препятства възможността за проследяване на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. На следващо място жалб.М. твърди, че никога
не е притежавала свидетелство за управление на МПС, което изключва
1
възможността тя да е извършила нарушението. Оспорва се и компетентността
на органа, издал постановлението, тъй като не са приложени доказателства, от
които тя да бъде изведена. Навеждат се доводи, че между отразеното в АУАН и
НП липсва цифрово единство в посочената правна квалификация, от което не
става ясно за какво точно нарушение се налага глобата. Твърди се още, че не
са спазени формалните изисквания, предвидени в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН при съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление. Алтернативно се застъпва становище за наличие на
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, който не е бил обсъден и
приложен от АНО.
Въззиваемата страна - Заместник-кмет на Столична община, направление
"Транспорт и градска мобилност" чрез своя процесуален представител
оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, като претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в
нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение бл. № 003654 от
13.07.2023 г. на В. В. Б. на длъжност инспектор КП при ЦГМ ЕАД е
установено, че на 22.02.202 г.., в 14:07 часа в ******** жалб. И. Н. М. с ЕГН
**********, неправилно паркирала лек автомобил „*****", с рег. №
*********, с което пречи на останалите участници в движението
/пешеходците/. В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 94, ал. 3
и чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление
/НП/ № СОА23-РД11-902 от 15.09.2023 г., издадено от Зам. -кмета на
Столична община, направление «Транспорт и градска мобилност», с което на
жалб. И. Н. М. с ЕГН ********** на основание чл. 22, ал. 5 и ал. 6 от ЗМСМА
във вр. с чл. 53 от ЗАНН и чл. 178е от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.
00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
В обстоятелствената част на наказателното постановление за разлика от
акта за установяване на административно нарушение е добавено, че
нарушението е извършено на 22.02.2023 г., както и че жалб.М. е паркирала
собствения си автомобил върху тротоара на ул.“Бакърено шосе“ бл.539, с
което пречи на движението на пешеходците, с което виновно е нарушила
разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетел
2
В. В. Б., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е основателна.
Съдът констатира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в следният
смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН актът за
установяване на административно нарушение трябва да съдържа описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и законните
разпоредби, които са нарушени. Това се налага от обстоятелството, че актът за
установяване на административно нарушение поставя началото на
административно - наказателното производство и нарушителят следва да има
възможност да разбере конкретно вмененото му нарушение. В този смисъл
нормата на чл.42 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на
защита на привлеченото към административно - наказателна отговорност
лице, в чието съдържание се включва правото му да разбере конкретното
нарушение, което се твърди, че е извършило и адекватно да организира
защитата си. В разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН са предвидени
задължителните реквизити на АУАН и НП. Според чл. 42, т. 4 и 5, респ. чл. 57,
ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и законните
разпоредби, които са нарушени. Нормите изискват да е налице единство
между словесното описание на деянието и правната цифрова квалификация,
както и между цифровата квалификация на нарушението, посочена в АУАН, и
тази, отразена в НП.
В конкретния случай съдът намира, че актът за установяване на
административно нарушение не отговаря на посочените по-горе законови
изисквания да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено, както и законовите разпоредби, които се твърди, че
са нарушени. В акта не е посочена годината, за която се твърди, че е
извършено процесното нарушение. Не е посочено точното място, на което се
приема, че е паркиран автомобила в нарушение на законовите изисквания за
това. За първи път едва в НП е отразено, че става дума за 2023 г., както и че
автомобилът е бил паркиран върху тротоара.
На следващо място и двата процесуални документа не съдържат всички
изискуеми елементи от обективната страна на административното нарушение
по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, обуславящи неговата съставомерност, което
3
обстоятелство съществено накърнява правото на нарушителя да разбере
фактическите рамки на административнонаказателното обвинение. Видно от
АУАН и НП на жалбоподателя е вменено извършване на нарушение на чл. 94,
ал. 3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба "За престой и паркиране в
населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно
на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на
пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци". В АУАН и НП не е посочено
каква е масата на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, дали
същият е бил паркиран успоредно на оста на пътя и дали откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци,
както и дали на това място принципно не е разрешено паркирането на
автомобили на тротоара. Само по себе си посочването, че жалбоподателят е
паркирал на тротоар не води до извод за извършване на нарушение, ако не са
налице и останалите признаци от обективна страна.
Следва да бъде посочено, че в акта е посочена и още една разпоредба,
която се твърди, че е била нарушена от жалбоподателя, а именно чл.98, ал.1,
т.1 от ЗДвП, според която престоят и паркирането са забранени на място,
където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или
закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал, което
прави административно-наказателното обвинение още по-неясно.
Приложената санкционна норма на чл. 178е от ЗДвП не внася яснота по
отношение на вмененото на жалбоподателя деяние, тъй като съгласно нея се
наказва с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство
на тротоари в населените места извън разрешените за това места. Нито в
АУАН, нито в НП е посочено, дали мястото, на което е бил паркиран
процесният автомобил попада в разрешените или не за това места.
Констатираната неяснота в административното обвинение нарушава
изцяло правото на защита на наказаното лице и препятства съда да извърши
проверка относно осъществяването на нарушението от фактическа страна.
Доколкото в АУАН и НП не е дадено ясно, точно и непротиворечиво описание
на вмененото на жалбоподателя нарушение, с което са нарушени изискванията
на чл. 42, ал.1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, то обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Основателни се явяват и следващите доводи на жалбоподателя, че
авторството на описаното в акта и наказателното постановление нарушение не
е установено по безспорен начин. От показанията на разпитания свидетел,
както и от приложените по делото писмени доказателства, не се установява
лицето, което е осъществило паркирането на процесното МПС на посоченото
място. В тежест на наказващия орган е да установи при условията на пълно
4
главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административно-наказателната отговорност. В случая санкциониращият
орган не е доказал по несъмнен и безспорен начин описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка, вкл. авторството на нарушението.
Настоящото производство е от административно наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в акта и НП и дали е извършено от него виновно. В
съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него
наказателното постановление, по никакъв начин не е обосновано защо е
прието, че санкционираното лице е нарушило разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от
ЗДвП, за да се счита изпълнено императивното изискване н а чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН. С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
обвинението се явява и недоказано. В санкционните производства, каквото е
това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за
да могат да породят правните си последици и те не могат да бъдат променяни,
допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо
санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово
определените им реквизити.
С оглед изхода от спора и съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА
адвокатът, предоставил безплатна правна помощ, има право да получи
възнаграждение в размер на 400 лв., на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № *********от 15.09.2023 г.,
издадено от Зам. -кмет на Столична община, направление «Транспорт и
градска мобилност», с което на жалбоподателя И. Н. М. с ЕГН -**********,
жив. в гр. *************, на основание чл. 22, ал. 5 и ал. 6 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във вр. с чл.
53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 178е
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена "глоба" в размер на
50.00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на адвокат Г.Р.М. с ЕГН –
********** с адрес на упражняване на дейността ***** сума в размер на 400
лв. /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
5
предоставена безплатна правна помощ на жалбоподателя пред настоящата
съдебна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6