Р
Е Ш Е Н И Е
София, 10.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на първи
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 8949/2016 г., за да се
произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от
М.С.Б., ЕГН ********** и Р.П.Б., ЕГН **********
и А.П.М., ЕГН **********, чрез
адв. Щ.Щ. – АК - Хасково, със съдебен адрес:***,
против ЗАД „ОЗК З.“ АД, ********, общо за сумата 106 058 лв., представляваща обезщетение
за причинени вреди, съответно: - за
първата ищца 80 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 58 лв. обезщетение за претърпени
имуществени такива и - за тримата ищци,
като наследници на П.Р.Б.,***, починал в
хода на процеса - на 18.08.2016 г., – 26 000 лв. обезщетение за причинени
неимуществени вреди на техния наследодател, вследствие настъпило
застрахователно събитие - ПТП, претендирани пряко от
застрахователя, ведно
със
законната лихва върху главницата,
считано 21.05.2016 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото,
в това число и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 21.05.2016 г. около
12,35 часа, в гр. Варна, автобус от градския транспорт с марка „Мерцедес“,
модел 0 405 Н с рег.№ ********, управляван от А.Б.А. собственост на „Д.“
ООД – гр. Варна и управляван от А.Б.А., се е движил в средната лента за
движение по бул. „Осми приморски полк“, като, преди да пресече бул. „Чаталджа“, преди ПГТМД, преминавайки в дясната бус лента, водачът изгубил контрол и излязъл в дясно извън
пътя, счупил е 10 метра метална ограда и се е блъснал в стълб от електроконтактната мрежа на тролейбусите. Пострадали са
общо 16 души, пътуващи в автобуса, сред които и М.С.Б. и П.Р.Б., които са
получили сериозни телесни увреждания.
Ищците твърдят, че за станалото ПТП е съставен Констативен
протокол с пострадали лица № 1458/21.05.2016 г. на ОД на МВР – Варна, сектор
ПП. По случая се води и ДП по ЗМ № 213 по описа на І РУП Варна.
За автобуса, причинил катастрофата, те заявяват, че е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по
з.п. 23115002822322, валидна за периода 28.11.2015 г. – 27.11.2016 г.
В тази връзка ищците предявяват настоящият иск срещу
ответното дружество на посоченото по - горе правно основание за заплащане на
обезщетение за заплащане на исковите суми, ведно със законните последици –
лихви и разноски, включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА.
Представили
са писмени доказателства. Поискали са допускане на гласни доказателства и назначаване
на съдебномедицинска експертиза.
В хода по същество
молят съда да уважи предявените искове изцяло, като основателни и доказани, с
всички законни последици, включително и направените разноски по списък.
Ответникът ЗАД
„ОЗК З.“ АД оспорва предявените искове изцяло, както по основание,
така и по размер.
На първо място счита иска за недопустим, тъй като
съгласно чл. 380 от КЗ в сила от 01.01.2016 г.
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно преди да
предяви претенцията си по съдебен ред, да отправи до застрахователя писмена
претенция. Според него едва след разглеждането й и произнасянето по същата от
страна на застрахователя, пострадалият има право да предяви искане пред съда.
Твърди, че не са налице всички елементи на фактическия
състав на непозволеното увреждане.
Оспорва твърдението, че в резултата на ПТП за ищците са
възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди.
Отделно от това, оспорва размера на предявената
претенция, като заявява, че тя е много завишена и не отговаря на критерия за
справедливост според чл. 52 ЗЗД.
Оспорва претенцията по акцесорния
иск за лихва.
Оспорва механизма на станалото ПТП и вината на водача.
Прави възражение за съпричиняване
от страна на пострадалите – ищца и наследодател на ищците.
Представя писмени
доказателства, има искания за събиране на гласни такива и за съдебномедицинска
и автотехническа експертизи.
В хода по
същество моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски,
прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение на
ищцовата страна.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени от ищците вреди в размер, съответно: за първата ищца
- 80 000 лв. неимуществени и 58 л.в. имуществени вреди и по 26
000 лв. за втория ищеце, ведно със законните
последици.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 21.05.2016 г. около 12,35 часа, в гр. Варна,
автобус от градския транспорт с марка „Мерцедес“, модел 0 405 Н с рег.№ ********,
управляван от А.Б.А. собственост на „Д.“ ООД – гр. Варна и управляван от А.Б.А.,
се е движил в средната лента за движение по бул. „Осми приморски полк“, като,
преди да пресече бул. „Чаталджа“, преди ПГТМД,
преминавайки в дясната бус лента, водачът изгубил
контрол и излязъл в дясно извън пътя, счупил е 10 метра метална ограда и се е
блъснал в стълб от електроконтактната мрежа на
тролейбусите. Пострадали са общо 16 души, пътуващи в автобуса.
М. и П. Б.са получили
телесни увреждания вследствие катастрофата.
С протокол от с.з., проведено на 10.05.2018 г., по н.о.х.
д. № 1723/2018 г. на РС гр. Варна е одобрено споразумение, с което водачът на
автобуса А.Б.А.,***, е признат за виновен в това, че на 21.05.2016 г. автобус от градския транспорт с марка
„Мерцедес“, модел 0 405 Н с рег.№ ******** е причинил катастрофата, в
резултат на е причинил средни телесни повреди на други пътници в автобуса, а на
ищцата М.С.Б. – тежка и средна телесна повреда – разкъсване на слезката с излив на значително
количество кръв и колагулуми в коремната кухина,
което е довело до оперативното й отстраняване и загуба на слезка
и е създало реална опасност за живота й – постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота, счупване на горната фаланга на петия
пръст на лявата ръка – трайно затруднение в движенията на левия горен крайник
за около месец и половина – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. а, пр. 1 и 2, мр. Ал. 1, б. „б“, пр. 1 и 2, вр.
чл. 342, ал. 1 НК, наложено му е наказание лишаване от свобода шест месеца,
чието изпълнение е бил отложено за срок от три години.
В хода на делото бе
прието за безспорно установено между страните обстоятелството, че към момента на
ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на, л марка „Мерцедес“, модел 0 405 Н с рег.№ ********
23115002822322, валидна
за периода 28.11.2015 г. – 27.11.2016 г.
Спорът
между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието на съпричиняване от страна на пострадалите, както и до размера
на исканото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който ответникът
счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите
условия на живот.
По искане на
страните и за доказване на техните твърдения и възражения
са изслушани и приети
заключения
на СМЕ, и АТЕ, кредитирани от съда като
безпротиворечиви и съответстващи с доказателствата.
Според вещото лице
– автоексперт, най - общо може да се каже, че автобус
„Мерцедес“, модел „0405 Н“ в района на произшествието се е движил в средната
лента, в даден момент се е отклонил надясно, преминал е в бус
лентата, след което е напуснал платното за движение и се е ударил в метален
електрически стълб от тролейбусната мрежа, като преди удара е счупил около 10
метра от предпазната метална ограда, като липсата на протокол за оглед на
местопроизшествието, липса на ориентири, нерегистрирани следи оставени от
автобуса, измервания на геометричните размери на пътното платно не дават
възможност по технически път да бъде определена точната траектория на движение
на автобус „Мерцедес“, модел „0405 Н“ в района на произшествието.
Според обвинителното заключение по ДП 213/2016 г. на
сектор „ПП“ – ОД - МВР- Варна, скоростта на движение на автобуса към момента на
удара в металния стълб на тролейбусната мрежа е била 39,67 км/ч, би могло да се
приеме, че скоростта на движение на автобус „Мерцедес“, модел „0405 Н“
непосредствено преди ПТП е била около 40 км/ч.
Пътният участък в района на произшествието е бил
асфалтов, с лек ляв завой, а непосредствено преди произшествието от три ленти
за движение в една посока двете ленти, средната и лявата се отклоняват наляво,
а бус лентата се отклонява надясно и е предназначена
за движение на всякакви моторни превозни средства след пътен знак Г11
„Преминаване отдясно или отляво на знака“.
Няма данни за технически проблеми по автобус „Мерцедес“,
които да са допринесли за настъпване на процесното
ПТП, а вероятната причина за настъпване на произшествието е загуба на контрол,
от водача А.А., върху управлението на автобус марка
„Мерцедес“ модел „0405 Н“ с рег. № ********.
Няма достатъчно данни за това какви са били климатичните
условия към момента на произшествието. От снимките на приложения фотоалбум може
макар и с известно приближение да се каже, че не е
валяло и пътната настилка най-вероятно е била суха.
Няма данни и за наличие на пречки или предмети, които да
са възпрепятствали нормалното преминаване на процесния
автобус „Мерцедес“.
В резултат на произшествието на
двамата ищци – пътници в автомобила, са причинени увреждания..
Според
експертизата, изготвена от вещото лице – лекар, при катастрофата ищцата М.Б. е
получила следните увреждания:
-
Разкъсване на
слезката с излив на 1л. кръв в коремната
кухина, довело до медикобиологичния критерий загуба на орган;
-
Кръвонасядане в областта на лявата
гръдна половина с размер 20/10см. довело до разстройство на здравето неопасно за живота;
-
Счупване на
ребра в ляво с плеврален излив довело до трайно затруднение в движенията
на снагата за около 45 дни
при правилно протекъл оздравителен период;
-
Счупване на
проксималната фаланга на V пръст на
лявата ръка довело до затруднение
в движенията на ръката за около
30 дни при правилно протекъл оздравителен период.
Описаните травматични
увреди са получени от удари
с или падане върху твърди тъпи
предмети и добре отговарят да са
получени при ПТП-то от 21.05.2016 г.
Във връзка с катастрофата, тя е била приета в болница и й
е проведено следното лечение:
-
На 25.05.2016г. - оперативно лечение, при което е отстранена
слезката (спленектомия) и от коремната кухина
е евакуирано 1л. течна кръв и съсиреци;
-
На 25.05.2016г. – оперативно лечение с поставянето на дрен в лявата плеврална
кухина;
-
Медикаментозно лечение
с антибиотици, обезболяващи,
преливане на кръв и плазма, вливания.
Наложило
се е слезката да бъде отстранена. Слезката, наричана още далак (на турски: dalak), е най-големият лимфоиден орган в човешкия организъм. Слезката
не е жизненоважен орган въпреки тези нейни функции, защото това са функции,
които се изпълняват и от други органи, тоест човек може да живее и без далак. Слезката има три основни функции:
- произвежда лимфоцити - в нея се размножават лимфоцитите (бели кръвни телца);
- съхранява моноцити - това са също
бели кръвни телца;
- разгражда остарелите еритроцити - това са червените кръвни телца.
Оpгaнът имa вaжнa poля
зa имyнитeтa. Πpи oĸoлo 50 нa cтo oт
xopaтa, чийтo дaлaĸ e бил пpeмaxнaт, имyнитeтът pязĸo ce пoнижaвa
и ce пpoявявa виcoĸa cĸлoннocт ĸъм пнeвмoнии, възпaлитeлни и гнoйни пpoцecи, ĸoитo пpoтичaт бypнo и чecтo c paзвитиeтo нa ceпcиcи - зapaзявaнe
нa ĸpъвтa, тъй ĸaтo ce
пpoмeнят зaщитнитe фyнĸции нa opгaнизмa.
За период
от 2 месеца М.С.Б. е търпяла болки и страдания като за първия месец
те са били
с интензивен характер.
В заключението е отразено, че, видно
от извършеното Рентгеново изследване на бял дроб
от 28.05.2016г., при М.Б. е
установен белодробен емфизем и пневмофиброза, но това не е
дало
отражение в оздравителния процес.
Вещото лице потвърждава, че
за престоя в болница се заплаща
потребителска такса в размер на 2% от
минималната работна заплата за всеки
ден болничен престой, но не
повече от 10 дни за една
календарна година. Платената такса от ищцата е за
10 дневен болничен престой по повод
претърпяното ПТП на
21.05.2016г. и е в размер на
58 лв.
По – нататък в заключението
си медицивският експерт заявява, че в резултат
на претърпяното ПТП на 21.05.2016г., наследошдателят на иащците
П.Р.Б. е получил следните травматични увреждания:
-
Мозъчно сътресение,
без открита вътречерепна травма. ГКС – 15т. (най-лека
форма) довело до медикобиологични признак разстройство на здравето неопасно
за живота.
-
Кръвонасядане около
дясното око, което е причинило болки за около
10 дни, като
описаните травматични
увреди в отговора на 8-ми въпрос са получени от
удари с или падане върху твърди
тъпи предмети и добре отговарят да са получени
при ПТП-то от 21.05.2016г.
Проведено му е медикаментозно
лечение със вливане
на физиологичен серум, витамин С, аналгин и деган (антиеметично средство), което
нормално отшумява за 20 дни.
Полученото мозъчно
сътресение от П.Б. е в най-лека степен – 15т. Глазгоу Кома Скала
ГКС (Скалата Глазгоу е неврологична скала, чиято цел е да
даде надеждна и обективна оценка на степента на
съзнание на пациента. Според критериите на скалата,
пациента получава оценка от 3 (дълбоко
безсъзнание) до 14 (оригинална скала) или 15 (по-често употребяваната модифицирана или ревизирана скала).
За установяване
на претърпените неимуществени вреди ищците поискаха и съдът допусна до разпит свидетеля
Тихомир Маринов, внук на двамата пострадали.
В показанията си той заяви, че
катастрофата е станала през месец май 2016 г. същия ден, по телефона е разбрал
за случилото се с баба му и дядо му. Тъй като не е бил във Варна, е дошъл два
часа след това и ги е видял в болницата. М.Б. е била в тежко състояние, на легло,
със силни болки. Правили са й две операции, в болницата е престояла две
седмици. През цялото време е била със силни болки. Свидетелят я е посещавал всеки ден. След изписването от болницата са я
закарали в нейния апартамент, за нея са се грижели свидетелят и съпругата му.
Според него болките са продължили 2-3 месеца. Били са интензивни. Свидетелят
заяви, че сега тя се мъчи да излиза, но все още не се е възстановила напълно.
Дядо му П.Б. е починал три месеца
след катастрофата. Бил е с удар в главата. Първоначално не е могъл да разпознае
близките си, по – късно вече се е възстановил, по-малко от седмица е бил в
болницата, не му е правена операция. Отново след изписването му свидетелят и
съпругата му са се грижили за него.
Други релевантни към спора доказателства по
делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни
доказателства и експертизите.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 21.05.2016
г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чийто водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия текст, при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Както бе посочено
по – горе, П.Р.Б. е починал и негови наследници са тримата ищци – съответно
съпруга и деца.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната
отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от
нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на
иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези
елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищцата.
В настоящия
случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава
на непозволеното увреждане.
Вещото лице в приетата
САТЕ посочва причините за настъпването на катастрофата.
За станалото ПТП
водачът на автобуса е признат за виновен и осъден, с приложеното и прието като
доказателство споразумение на РС, Варна.
В резултат на
станалото ПТП на пострадалите М. и П. Б.са причинени вреди.
По делото
безспорно се доказа и съдът приема, че е причинените вреди са в причинна връзка
с катастрофата, а презумпцията за вина на водача на товарния автомобил не бе
опровергана, а такава не бе установена по отношение на пострадалите, с оглед на
което съдът приема, че възражението за съпричиняване
от тяхна страна, направено от ответника не бе доказано.
Съдът намира, че
конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при
непозволено увреждане се определя от
съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими
обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищците.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на пострадалите –
ищцата М.Б. и наследодателят П.Б., са причинени болки и страдания, изразяващи
се в получените физически
травми и страдания, за които ищцата Б. е претърпяла оперативна интервенция и медикаментозно лечение.
Пострадалият Б. е получил медикаментозно лечение.
Пред вид факта, че пострадалата ищца М.Б. е възрастен
човек и възстановителният период при нея е по – продължителен и труден, съдът
приема, че, при наличието на посочените и установени от медицинската експертиза
увреждания, които по същността си представляват тежка телесна повреда, претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в пълен размер за цялата сума,
за която са предявени – 80 000 лв. Изложеното се отнася и за претендираните имуществени вреди, които подлежат на пълно
възстановяване – за сумата 58 лв. – за болничен престой.
Що се отнася до починалия П.Б. – наследодател на ищците,
съдът намира, че претърпените от него неимуществени вреди следва да бъдат
оценени на сумата 15 000 лв. и за тази сума искът е основателен и доказан
и като такъв следва да бъде уважен, като за останалата част бъде отхвърлен
изцяло, като неоснователен и недоказан.
По тези
съображения, настоящият
съдебен състав,
като съобрази всички обстоятелства по делото, счита, че
исковете са доказани по основание,
а, досежно техния
размер, следва да бъдат уважени съответно изцяло за първата ищца М.Б. и
за сумата 15 000 лв. за тримата ищци, като наследници на П.Б., с отхвърляне за
разликата до пълния предявен размер 26 000 лв.
С оглед изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците 134 лв. разноски
по компенсация, а на адв. Стоян Чаталбашев,
повереник на ищците – 3 802 лв. адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК З.“ АД, ******** да заплати на М.С.Б., ЕГН ********** и Р.П.Б., ЕГН ********** и А.П.М., ЕГН **********, чрез
адв. Щ.Щ. – АК - Хасково, със съдебен адрес:***, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от
застрахователя в размер, съответно: - на М.С.Б. - 80 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 58 лв. обезщетение за претърпени
имуществени такива и - на М.С.Б., Р.П.Б. и А.П.М.,
като наследници на П.Р.Б.,***, починал в
хода на производството - на 18.08.2016 г. – 15 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди на техния наследодател, вследствие настъпило
застрахователно събитие - ПТП, претендирани пряко от
застрахователя, ведно
със
законната лихва върху главницата,
считано 21.05.2016 г. до окончателното й изплащане и разноски по компенсация в размер 134 лв., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
разликата до пълния предявен размер по отношение на сумата 26 000 лв., претендирана от Р.П.Б. и А.П.М., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК З.“ АД, да заплати на адв.
Щ.Щ. – АК - Хасково, със съдебен адрес:*** адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА в размер на 3 802 лв., съобразно
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: