Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 208 Година 2021, 27.07 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд .…………..…...……..… граждански състав ……………………
На дванадесети май
…………….………...….. Година две хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………………
Съдебни заседатели: ………………………………
Секретар …………………...……
Жана Кметска …….......………………………………
Прокурор
……….....…………………………………........……….......………………………
като разгледа
докладваното от ………...…… Радостина Калиманова …………...…
търговско дело
номер ……… 639 ……… по описа за ……. 2019 .….. година.
Производството по делото е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на „Фонд за гарантиране на влоговете
в банките“, Булстат
*********, със седалище град София и адрес на управление ул. „Владайска“ № 27,
представляван от Матей Веселинов Матев, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен
адрес: град София, ул. „Петър Парчевич“ № 9, ет. 2, ап. 2, против „БСУ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес
на управление ул. „Сан Стефано“ № 62, представлявано от Петко Станков Чобанов за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 173844.16 лева,
представляваща недължимо платена гаранция относно влог в „Корпоративна
търговска банка“ АД - в несъстоятелност, който не подлежи на гарантиране, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
до нейното окончателно изплащане. Претендира се от ищцовата страна също и
заплащането на сторените от нея в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски. В подкрепа на отправеното искане представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, че ищецът има парично вземане към ответника, произтичащо от
заплатена без правно основание сума като гаранция по негов влог в „Корпоративна
търговска банка“ АД - в несъстоятелност, който не подлежи на гарантиране.
Фондът изплащал задължения на съответната банка към нейни вложители до
гарантираните размери, когато Българската народна банка /БНБ/ отнела издадената
лицензия за банкова дейност на търговската банка. С решение № 73 от 20.06.2014
година на Управителния съвет /УС/ на БНБ, „Корпоративна търговска банка“ АД /„КТБ“АД/ била поставена под специален надзор
за срок от три месеца и за този срок било спряно изпълнението на всички нейни
задължения, съответно й било забранено да извършва дейности, съгласно лиценза й
за извършване на банкова дейност, а членовете на Управителния и Надзорния
съвети били отстранени от длъжност. С решение № 82 от 30.06.2014 година на УС
на БНБ, с
цел оптимизиране на разходите на банката по привлечените средства, лихвените
проценти по депозити на КТБ били намалени до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матурирет и
валути. С решение № 23 от 16.09.2014 година на УС на БНБ бил удължен до
20.11.2014 година срокът, за който КТБ е поставена под специален надзор, като
било постановено до 20.11.2014 година да се прилагат мерките, съгласно точки 2
- 7 от Решение № 73 от 20.06.2014 година на УС на БНБ, като и по Решение № 82
от 30.06.2014 година на УС на БНБ. С решение № 138 от 06.11.2014 година на УС
на БНБ, обективирано в протокол № 27 от същата дата, бил отнет лицензът за
извършване на банкова дейност на КТБ. Предвид отнемането на лиценза за
извършване на банкова дейност на КТБ на 06.11.2014 година, отношенията във
връзка с изплащането на гаранция по влоговете на вложителите в тази банка се
уреждали по правилата на Закона за гарантиране на влоговете в банките /ЗГВБ/ и
отменената, но действала към онзи момент Наредба № 23 за условията и реда за
изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер.
На ищеца била предоставена информация от квесторите на „КТБ“ АД, по реда и
при условията на чл. 4 и чл. 7 от Наредба № 23 на БНБ, за това, че ответникът
„БСУ“ ЕАД притежавал влог в същата по депозитна сметка в лева с IBAN ***, с наличност в
размер на 196 000 лева, като гореописаният влог бил означен от квесторите като
непривилегирован/непреференциален. С решение № 61 от 18.11.2014 година на УС на Фонда, за
начална дата на изплащане на гаранция по влоговете в „КТБ“ АД била определена
04.12.2014 година. На същата дата, Фондът изплатил на „БСУ“ ЕАД сумата от 196
000 лева чрез обслужващата банка - „Райфайзенбанк България“ ЕАД като гаранция
по влога на ответното дружество в „КТБ“ АД. С писмо изх. № 20-7-0014 от
25.05.2015 година ищецът поискал от синдика на „КТБ“ АД информация за влоговете
с привилегировани лихвени условия. При извършената проверка било установено, че
по влога на ответното дружество били предоставени привилегировани лихвени
условия, поради което влогът не подлежал на гарантиране от Фонда. Позовава се
на разпоредбата чл. 57, ал. 1 от Закона за кредитните институции, съгласно
която банката може да приема пари на влог само при обявени условия, които е
длъжна да прилага към всички клиенти вложители.
На 12.03.2013 година между „КТБ“ АД и „БСУ“ ЕАД в качеството му на депозант
бил сключен договор за индивидуален срочен депозит № 31346, по силата на който
депозантът депозирал за съхранение, а банката приела сумата от 1 400 000
лева по сметка с IBAN ***, за срок от 12 месеца, който срок започвал да тече от датата на внасяне и
изтичал в 00 часа на 12.03.2014 година. Съгласно член 2 от договора, „КТБ“ АД
начислявала лихва върху сумата с текущ годишен лихвен процент в размер на 6.75
%. Към датата на сключване на договора, съгласно обявените в Скала на
стандартните лихвени проценти /Скалата/, които „КТБ“ АД прилагала към
привлечени средства от клиенти, в сила от 12.12.2012 година, лихвеният процент
за посочения вид депозит бил в размер на 5 %. На 12.03.2014 година
между банката и ответното дружество бил сключен анекс № 1, по силата на който
депозираната сума била установена на 1 400 000 лева за срок от 12 месеца
/от 12.03.2014 година до 12.03.2015 година/, като всички останали условия по
договора останали непроменени. Към тази дата, съгласно действащата от 01.11.2013
година Скала, които „КТБ“ АД прилагала към привлечени средства от клиенти,
стандартният годишен лихвен процент за 12-месечен срочен депозит в лева, за
юридически лица, бил
в размер на 5 %.
Ответното дружество отправило уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с вх. №
10833 от 04.11.2014 година до банката за прехвърляне вземанията си по договора
за индивидуален срочен депозит № 31346 от 12.03.2013 година, възлизащи на
1400000 лева главница и 44401 лева лихви към 28.10.2014 година на „Промишлено
строителство - Холдинг“ ЕАД, като си запазило вземане по депозита в размер на 196000 лева от
главницата /прехвърлената на цесионера част от главницата била в размер 1204000
лева/. Твърди се от ищеца, че в отклонение от обявените от „КТБ“ АД условия,
влогът бил олихвяван с преференциален лихвен процент от 6.75 %, предвид което с
оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ /отм./, не се дължало
гарантирането му. Счита, че предвид уговорените по-високи лихвени проценти за
процесния депозит, „КТБ“ АД заплатила по-високи лихви от тези, които стандартно
заплащала на свои вложители и по този начин понесла по-високи разходи от
обичайните си лихвени такива. Заплащането на по-високи лихви от тези, които
„КТБ“ АД обичайно плащала на своите вложители спомогнало за влошаване на финансовото
състояние на банката. Намаляването на лихвените проценти по административен ред
с Решение № 82 от 30.06.2014 година на УС на БНБ не променяло привилегирования
характер на лихвите по процесния влог и не отменяло действието на нормата член
5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ /отм./ по отношение на влоговете, които преди действието
на мярката били с привилегировани лихвени условия. Счита, че ответникът няма
право на гаранция по депозита и изплатената от него такава в размер на 196000
лева била получена без правно основание. Претендира се осъждането на ответника
да върне част от получената от него сума в размер на 173844.16 лева, като
получена при начална липса на основание и с която неоснователно се бил
обогатил. Размерът на търсената сума бил по-малък, тъй като ищецът в
производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД бил възмезден със сумата от 22155.84
лева в качеството му на суброгирал се в правата на вложителите. На 06.11.2019
година ищецът изпратил покана за доброволно изпълнение с изх.№ 90-0087 от
06.11.2019 година до ответника за заплащане на сумата от 173 844.16 лева в
едноседмичен срок, но с писмо вх.№ 90-0067/11.11.2019 година плащането било
отказано.
Ответното дружество, в писмения си отговор, на първо място оспорва твърдението, че се било ползвало от привилегировани
лихвени проценти. От подадената от квесторите на „КТБ“ АД информация в
Автоматизираната система за изплащане от Фонда по партидата на ответното
дружество било видно, че статутът на депозита бил определен като непреференциален. От
представената с исковата молба Скала, лихвените проценти, които „КТБ“ АД
прилагала към привлечени средства на клиенти се установявало, че лихвен процент
от 5% се прилагал само при депозити на юридически лица до 500000 лева, а
депозираната от ответното дружество сума била в размер на 1400000 лева. За
такива депозити в чл. 3, ал. 1 било предвидено, че банката може да начислява
лихвени проценти до 10%, в рамките на които бил и договореният лихвен процент от 6.75 пункта. Позовава се и на т. 2 от писмото, с което били дадени съвместни указания от
БНБ и ФГВБ до квесторите на „КТБ“ АД с вх. № 11806/13.11.2014 година, в които
се посочва, че предоставянето на привилегировани лихвени условия възниквало единствено
при обективирано в съответен договор правоотношение между банката и клиента. В чл. 11, ал. 4 от
процесния договор било обективирано изрично изявление на банката, че при
сключването му не били предоставени привилегировани лихвени условия. Предвид
изложеното счита, че с плащането от 04.12.2014година на сумата от 196000 лева
като гаранция на влога на ответното дружество в „КТБ“ АД, ищецът валидно
погасил свое съществуващо задължение.
Според ответника, не била налице хипотезата на неоснователно обогатяване,
тъй като към момента на плащането на сумата от ищеца било налице валидно правоотношение.
Твърди се, че не било налице обедняване на ищеца, тъй като изплатената от Фонда
като гаранция по влога сума била негова собственост, депозирана по срочни
депозити. Ищецът не бил пропуснал възможността да използва негови средства,
след като те били собственост на ответника. Противното означавало да се отнеме
имущество на „БСУ“ ЕАД.
Въведено е и възражение за изтекла погасителна давност. Исковете за
плащане, направено без правно основание по чл. 55 и чл. 59 ЗЗД се погасявали в
5-годишен срок, който започвал да тече от момента, в който било получено нещо
без правно основание, т. е. считано от 04.12.2014 година, когато Фондът
изплатил сумата от 196000 лева.
На следващо място ответникът заявява, че плащането било извършено при
наличието на валидно основание, тъй като Фондът бил платил на базата на
получената по реда на Наредба № 23 на БНБ информация от квесторите на „КТБ“ АД.
Плащайки задължението си, ищецът изпълнил своя дълг без значение дали знаел или
не за съществуващото в негова полза право, което твърди, че имал по настоящото
дело. Дори и да бил знаел за това право, ищецът свободно избрал да плати своя
дълг. Видно от Решение № 82 от 30.06.2014 година на УС на БНБ, към момента на
изплащане на сумата по гаранцията ищецът бил наясно с Наредбата и с посоченото
решение и приел да изплати сумите. Предвид това, счита за неоснователни
твърденията му, че наличието на привилегировани лихвени условия по договора
били установени след изплащането на гаранцията. Всички договорености между
„КТБ“ АД и ответника също предхождали изплащането на гаранцията и ищецът бил
наясно с тях. Счита за несъстоятелни и твърденията по искова молба за това, че
изявленията на банката в договора за депозит, че влогът бил гарантиран, били
без правно значение и не променяли правната природа на влога като негарантиран.
Да се приемело обратното, означало да се създаде правна несигурност в
отношенията между банките и клиентите им.
Ищцовата по делото страна, на която съдът е изпратил препис от отговора
оспорва твърденията на ответника с депозираната в указания срок допълнителна
искова молба. Пояснява, че в първоначалната представена информация от
квесторите на „КТБ“ АД, по реда и при условията на чл. 4 и чл. 7 от Наредба №
23 на БНБ, притежаваният от ответника влог в същата бил означен като
непривилегирован/ непреференциален. Въз основа на тази невярна информация,
гаранцията била изплатена, макар същата да не била дължима. Съгласно Наредба №
23 на БНБ /отм./, информацията, която се подавала от квесторите, не включвала
екземпляр от сключените договори между „КТБ“ АД и вложителите, поради което при
изплащане на гаранция по влога на ответника, Фондът не разполагал със
сключените договори между него и банката, доколкото процедурата по посочената
Наредба не изисквала това. Впоследствие, ищецът поискал от синдика на „КТБ“ АД
информация за влоговете с привилегировани лихвени условия. Именно на базата на
получената от синдика информация и извършената проверка било установено, че по
влога на ответника били предоставени привилегировани лихвени условия, в
отклонение от обявените от банката условия, които тя била длъжна да прилага към
своите вложители. Поради това именно, същият влог не подлежал на гарантиране.
Ищецът поддържа твърденията си, че договорът на ответника бил с преференциална
лихва. Счита, че в член 3, ал. 1 от Скалата била уредена процедура за
договаряне на индивидуална основа в отклонение от обявените от банката условия
и влоговете, с определени по този начин лихвени условия на индивидуална основа,
били вън от обхвата на защита, предвидена в ЗГВБ /отм./. В подкрепа на тази
теза се сочи и обстоятелството, че влогът бил по-голям по размер от посочения в
Скалата, което представлявало друга привилегия, от която се ползвал ответникът,
в отклонение на условията, обявени за останалите вложители. В член 3, ал. 1
била уредена единствено горна граница от 10 % за привлечените от банката
средства без уточнение вида, валутата и матуритета на привлечените средства, от
което следвало, че в тази норма нямало обявени лихвени условия.
Според него, клаузата в договора, че лихвеният процент бил определен като
непривилегирован и влога като гарантиран, било без правно значение.
Привилегированият характер на лихвата по влога се определяла при наличие на
разлика между стандартния годишен лихвен процент, прилаган от банката за
съответния вид влог и конкретно уговорената лихва по влога. Налице било
изключението, предвидено в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ /отм./, влогът не бил гарантиран, поради което липсвало основание за заплащане на гаранция. Оспорват се и твърденията за
липса на обедняване със заплатената сума по доводи, че същата била излязла
именно от неговия патримониум. Заплатените от ищеца като гаранция суми не били
собственост на „БСУ“ ЕАД, тъй като имуществото на Фонда се формирало от вноски,
извършвани от банките и можело да се разходва само по реда и при условията на
ЗГВБ /отм./. Негова собственост били сумите, които същият предоставил на „КТБ“
АД при сключването на договорите за депозит, но тези средства били различни от
средствата, изплатени от ищеца като гаранция по този депозит.
Счита, че не била изтекла погасителната давност за предявената претенция,
тъй като плащането било извършено на 04.12.2014 година, а исковата молба подадена на 27.11.2019
година по куриер и постъпила в деловодството на съда на 28.11.2019 година, т.
е. преди изтичането на 5 - годишния давностен срок.
Поддържа твърдението, че
заплащането на по-високи лихви от тези, които „КТБ“ АД обичайно заплащала на
своите вложители, включително и на вложителя „БСУ“ ЕАД спомогнало за влошаване
на финансовото състояние на банката и последната изпаднала в състояние на
неплатежоспособност на 20.06.2014 година. Стандартните лихвени проценти на
банките отразявали именно пазарната стойност на привлечения от тях ресурс. При
привличане на ресурс на цена, която била по-висока от пазарната, банката
заплащала по-високи разходи, което водело до увеличаване на пасива и в по-висок
размер от този, който следвал от стойността на актива, получен от депозита. По
тази причина, член 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ /отм./ изключвал влоговете с
привилегировани лихвени условия от обхвата на гаранцията, дължима от Фонда.
Цитираната норма отразявала уредбата на т. 11 от Приложение № 1 на Директива
94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно
схемите за гарантиране на депозити /Директивата/, предвиждаща възможност да
бъдат изключени от обхвата на гаранцията депозитите, за които вложителят на
индивидуална основа ползвал от същата кредитна институция проценти и финансови
отстъпки, спомогнали за влошаване на финансовото и състояние. Доколкото
депозитът на ответното дружество отговарял на условията по т. 11 от Приложение
№ 1 на Директивата, по силата на същата той бил изключен от обхвата на
гаранцията.
След поставянето на „КТБ“
АД под специален надзор, БНБ извършила анализ на размера на лихвите по
различните видове депозити и с Решение № 82 от Протокол № 14 от 30 юни 2014
година от заседание на УС били намалени лихвените проценти по стандартните
депозити в „КТБ“ АД до средния им пазарен размер за банковата система по
видове, матуритет и валути. След като „КТБ“ АД привличала стандартни депозити с
лихви над средния размер за банковата система и се наложило оптимизиране на
разходите по привлечените средства с цел оздравяване на банката, уговарянето на
още по-високи лихви по депозитите от стандартно прилаганите несъмнено довело до
още по-голям дисбаланс в разходите на банката, респ. спомагало за влошаване на
финансовото й състояние.
Ответното дружество, на което съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея, в указания от закона и съда срок е депозирало
допълнителен писмен отговор, с който е направило нови възражения за
недопустимост на производството. На основание чл. 162, ал. 2, т. 2 и т. 8 във
връзка с чл. 166 от ДОПК счита, че Фондът не бил надлежен ищец по делото.
Твърди, че заведеният иск бил недопустим, тъй като бил налице друг процесуален
ред за връщане на процесната сума. Самият ищец твърдял, че се касаело за
публично вземане, което съобразно правилата на ДОПК следвало да се събере след
съставяне на акт за установяването му, а не да се води иск за неоснователно
обогатяване. Съобразно чл. 163, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се събирали по реда на
ДОПК, освен ако в закон не било предвидено изрично друго, а разпоредбата на чл.
166, ал. 2 от ДОПК предвиждала публичните вземания да се установяват по
основание и размер с акт за установяване на публичното вземане. Предвид това
счита, че гражданският иск по чл. 55 от ЗЗД бил заведен при наличие на
абсолютна отрицателна процесуална предпоставка.
Твърди се още, че в сега действащия Закон за гарантиране на влоговете в
банките липсвала материалноправна норма, която да предвиждала изключване на
гарантиране на влоговете при привилегирован лихвен процент, което правело
недопустимо воденето на иска. Старият закон за гарантиране на влоговете бил
отменен с ДВ бр. 62 от 2015 година, считано от 14.08.2015 година, поради което
не можело по отменен вече закон да се търсят възникнали и осъществени вече
права. Нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от отменения закон била процесуална, като
уреждаща правопорядък относно реализиране на субективни права. Дори да се счете
за материалноправна, то новият закон изрично не предвиждал правен ред за
уреждане на вече осъществени и погасени материални права.
Също се позовава се Директива 94/19/ЕО, действала към момента
на сключването на процесния договор за влог и по-специално на разпоредбата на
чл. 7, § 2 от същата, съобразно която за изключването на влога на ответника
като гарантиран се изисквало допълнително установяване, че ползваният от него
лихвен процент спомогнал за влошаване на финансовото състояние на банката, с
която бил сключен договорът за влог /т. 11 от Приложение I от Директивата/.
Ответникът счита, че при плащане на депозити с привилегирован лихвен
процент Фондът можел да предяви само отменителните искове по чл. 60 от Закона
за банковата несъстоятелност, в случай на бездействие на синдика. Тъй като
такъв иск не бил предявен в производството по несъстоятелност, настоящият иск
бил недопустим.
Поддържа становището си, че искът бил погасен по давност. Твърди, че
давността започнала да тече с поставянето на „КТБ“ АД под особен надзор на
20.06.2014 година, от който момент Фондът бил встъпил в правата на вложителите
по отношение на размера на гарантираната сума /чл. 24 от ЗГВБ/, а давността
била изтекла през месец юни 2019 година, независимо от това, че сумата била
платена на ответника по-късно. Обстоятелството, че паричните суми били
изплатени на „БСУ“ ЕАД значително по-късно, в нарушение на нормативната уредба
и вероятно в резултат на собствената недобросъвестност на административния
орган, не променяло началната дата на погасителната давност. Дори да се
приемело, че Фондът следвало да изплати сумите в 20-дневен срок от отнемането
на лиценза, давностният срок отново бил изтекъл.
В определения от съда срок по делото е постъпило становище от ищцовата
страна, в което е взето отношение по възраженията за недопустимост на иска,
както и по основателността му. Изложени са съображения за правната природа на
Фонда, като с оглед на същите е изведен извод, че вземанията му не били
публични по смисъла на ДОПК и се реализирали по реда на ГПК, като съгласно § 5
от ПЗР на новия ЗГВБ, в сила от 14.08.2015 година, за процедурите по изплащане
на гарантираните влогове, започнали преди влизането му в сила, се прилагали
разпоредбите на отменения ЗГВБ. Като процесуален субституент ищецът бил
легитимиран да води отменителните искове чл. 60 от ЗБН, насочени към обявяване
за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
определени сделки или действия, извършени от банката в несъстоятелност. Те,
обаче касаели масата на несъстоятелността на банката в несъстоятелност, а не
собственото имущество на Фонда - вземания към трети лица, което не било част от
масата на несъстоятелността.
Направените възражения за недопустимост на иска съдът е разгледал и се е
произнесъл по тях с определение №260409 от 24.11.2020 година по настоящото
дело, с което ги е оставил без уважение.
С отговора на допълнителната искова молба, ответникът е изложил още
аргументи за неоснователност на предявената претенция. Развити са подробни
съображения за противоречието на отменения ЗГВБ с Директива 94/19/ЕО и за
директното приложение на последната. В т. 11 от Приложение 1 към Директивата
във връзка с чл. 7, § 2 от същата, относно изключенията при гарантирането, било
налице изрично условие за
причинна връзка между предоставянето на „финансова отстъпка“ и последващо
влошаване на финансовото състояние на съответната кредитна институция, което
условие липсвало в разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ
/отм./. Изключението по т. 11 от Приложение I от Директивата било неправилно транспонирано в
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ /отм./, който предвиждал
по-широко по обхват изключение. Счита, че били налице основания и отправя
искане за директното приложение на директивата /С- 129/10, С-434/10, С-621/10,
С-142/12, С-402/14 и други/.
Поддържа становището, че депозитите му не били с привилегирован лихвен
процент. Процесният договор бил сключен не по раздел I, а по раздел III от
Скалата, като съгласно чл. 9, ал. 4 от същата, паричните средства по банкови сметки, по
които били предоставени лихвени условия, различни от посочените в раздел I, II и III на Скалата, не били защитени от ФГВБ, което
кореспондирало и с изричното изявление на банката в чл. 11, ал. 4 от договора
за влог /чл. 57, ал. 3 от ЗКИ/.
Въведено е твърдение за липса на
функционална зависимост между обогатяването на ответника и обедняването на
ищеца, при което само било налице неоснователно обогатяване. Ищецът се
суброгирал в правата на „КТБ“ АД и вземането му в пълния размер на платената
гаранция било прието в производството по несъстоятелност на банката /чл. 69,
ал. 1 от ЗБН/, като приложение намерила разпоредбата на чл. 24 от ЗГВБ /отм./.
По данни от уеб страницата на Фонда, към 04.12.2019 година били изплатени 99.8%
от общата сума на подлежащите на изплащане влогове, в размер на 3 милиарда 687
милиона и 173 хиляди лева на 112021 вложители в „КТБ“ АД. От вписванията по
партидата на банката в търговския регистър се установявало, че Фондът бил
включен в първата частична сметка за разпределение на приети вземания със сума
в размер на *********.05 лева, а във втората частична сметка - с *********.40
лева. Счита, че след като извършените плащания към Фонда се разпределяли
съразмерно и след като горепосочените суми били изплатени от „КТБ“ АД, то
същата следвало да претендира тяхното връщане. Установявало се още от пълния
списък на кредиторите с приети вземания, че претендираната от ищеца в
настоящото производство сума не била включена. Предвид изтичането на сроковете
за вписване на вземания в списъка на кредиторите, Фондът бил лишен от правото
да предявява исковите си претенции. Искът можел да бъде предявен единствено и
само в производството по несъстоятелност. Твърди се още, че Фондът получил
плащане от „КТБ“ АД за влога на „БСУ“ ЕАД, като не била налице материалноправна
легитимация да предявява искове при удовлетворяване.
Твърди се още, че изплащането на лихвите
по депозита на ответното дружество не
било довело до влошаване на финансовото състояние на банката, като липсвала
причинна връзка между тях. Влошаване на финансовото състояние, предизвикано от
договори за депозит, можело да има само, ако разходите за лихви превишавали
доходите от активните операции с предоставения чрез договора ресурс. Позовава
се на синтетичния икономически показател „нетни приходи от лихви“ във
финансовите отчети на банките, съизмеряващ разходите за лихви с дохода получен
от предоставения ресурс, който по публична информация за 2013 година бил в
размер на 88230 млн. лева. Твърди, че за целия период нетните приходи от лихва
били положителна величина и основният фактор за печалбата на банката, която за
2013 година била 80054 млн. лева. От депозитите с голям размер, какъвто бил
процесният, банката правела специфична икономия поради намаляване на
административните разходи, които би сторила, ако същият ресурс би бил получен
от стотици вложители. С решението на УС на БНБ от 06.11.2014 година за отнемане
лиценза за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД основание било възприето
основанието по чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ /собственият и капитал бил отрицателна величина/. Влошеното
състояние на банката било свързано с обезценка на активи в резултат на
необезпечено или недостатъчно обезпечено кредитиране, което нямало връзка с
депозита на „БСУ“ ЕАД. Влошеното впоследствие финансово състояние на банката
било предизвикано от кредитната, а не от лихвената й политика.
В допълнителното си становище, във връзка с предоставената му от съда
възможност за това, ищецът по основателността на иска, на първо място твърди,
че претенцията не била погасена по давност, тъй като срокът започвал да тече от
датата на плащането. Счита, че визираното в разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от
ЗГВБ /отм./ решение било решението за отнемане на банковата лицензия, а не
решението за поставяне на банката под специален надзор. В подкрепа на тезата си
се позовава на посоченото от ответника решение на СЕС - Люксембург, С 571/16.
Счита, че нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ /отм./ не се намирала в
противоречие с Директива 94/19/ЕО, а процесният депозит попадал в изключенията,
посочени в т. 11 на Приложение № 1 на Директивата и не подлежал на гарантиране
от ФГВБ и по силата на самата Директива, която обаче не била част от вътрешното
право и не подлежала на пряко изпълнение. Оспорва се твърдението, че депозитите
на „БСУ“ ЕАД не били с привилегирован характер. Счита, че в чл. 3 от Скалата
била уредена именно процедура за договаряне на индивидуална основа, а защитата
на такива депозити била изключена от Директива 94/19/ЕО /член 7, във връзка с
Приложение № 1, т. 11/. Излагат се съображения за характера на правилото на чл.
57, ал. 1 от ЗКИ, което било насочено към обезпечаване на финансовата
стабилност на банките като единствени търговци, на които било позволено
публично да привличат средства от неограничен кръг лица и да използват тези
средства за отпускане на кредити или друго финансиране. Банките заплащали цена
за тези средства, изразена чрез лихвата по съответния вид депозит или сметка.
Цената на ресурса зависела от валутата, размера и срочността на привлечените
средства и се определяла на чисто пазарна основа, като по никакъв начин не се
влияела от процедурата, по която били сключени съответните договори с клиентите
и целта, поради която клиентите били вложили средства в банката. В този смисъл,
стандартните условия на банките отразявали именно пазарната стойност на
привлечения от тях ресурс. Посочва се още, че предвидената в чл. 24, ал. 1 от
ЗГВБ /отм./ суброгация била до размера на гарантираните суми и същата не била обусловена
от факта дали фондът бил извършил плащане или не. В този смисъл, извършените от
ФГВБ плащания без основание нямали отношение към суброгационните му права
спрямо банката, която в случая се явявала трето лице, а общоизвестно било, че
тя не била изплатила в пълен размер вземанията към своите вложители,
включително вземанията на ФГВБ, възникнали по реда и при условията на чл. 24 от
ЗГВБ /отм./. Ищецът оспорва твърдението, че бил получил плащане от банката за
влога на ответника, както и твърденията за липса на причинна връзка между договорения лихвен процент по влога и
влошеното финансово състояние на банката впоследствие.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявената претенция е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 173844.16 лева -
част от направеното от ищеца на ответника плащане от 04.12.2014 година в размер
на 196000 лева при начална липса на основание, тъй като на основание чл. 5, ал.
1, т. 1 от отменения ЗГВБ /обн., ДВ, бр. 49 от 29.04.1998 година, отм., бр. 62
от 14.08.2015 година, в сила от 14.08.2015 година/, влогът не подлежи на
гарантиране поради наличието на уговорен преференциален лихвен процент, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на иска - 28.11.2019 година до
окончателното изплащане на сумата.
По делото не е спорно, че ищецът е юридическо лице, създадено по силата на
чл. 7, ал. 1 от ЗГВБ /отм./. Съгласно чл. 4, ал. 1 от него той следва да
гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка
независимо от броя и размера им до размера на сумата от 196000 лева. Фондът
изплаща задълженията на съответната банка към нейни вложители до гарантираните
размери, когато БНБ е отнела издадената лицензия за банкова дейност на
търговската банка. Не е спорно по делото и това, че ответникът, по силата на
договор за индивидуален срочен депозит № 31346 от 12.03.2013 година, е
депозирал за съхранение в „КТБ“ АД сумата от 1400000 лева по сметка с IBAN ***,
за срок от 12 месеца, като върху сумата е начисляван годишен лихвен процент в
размер на 6.75 %. С Решение № 73 от 20.06.2014 година на УС на БНБ „КТБ” АД е
поставена под специален надзор за срок от три месеца и за този срок е спряно
изпълнението на всички задължения на банката, съответно й е забранено да
извършва дейности съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, а членовете
на Управителния и Надзорния съвет на банката са отстранени от длъжност. С
решение № 82 от 30.06.2014 година на УС на БНБ, с цел оптимизиране на разходите на банката по привлечените
средства, са
били намалени лихвените проценти по депозити на „КТБ“
АД до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матурирет и
валути. С решение № 23 от 16.09.2014 година на УС на БНБ е бил удължен до
20.11.2014 година срокът, за който „КТБ“ АД е била поставена под специален
надзор, като е постановено до 20.11.2014 година да се прилагат мерките,
съгласно точки 2 - 7 от Решение № 73 от 20.06.2014 година на УС на БНБ, като и
по Решение № 82 от 30.06.2014 година на УС на БНБ. С решение № 138 от
06.11.2014 година на УС на БНБ, обективирано в протокол № 27 от същата дата, е
бил отнет лицензът за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД. С решение № 61
от 18.11.2014 година на УС на ФГВБ за начална дата на изплащане на гаранция по
влоговете в „КТБ“ АД е определена 04.12.2014 година. Страните не спорят и
относно факта, че ищецът, в качеството си на фонд, гарантиращ влоговете, е
изплатил на ответника на същата дата - 04.12.2014 година, чрез обслужващата
банка „Райфайзенбанк България“ ЕАД, гарантираната от закона сума по влога в
размер на 196000 лева.
В настоящото производство страните спорят за това дали ответникът е
отговарял на изискването на чл. 4, ал. 1 ЗГВБ /отм./, за да му се гарантира
влога или попада в твърдяното по делото изключение на чл. 5, ал. 1, т. 1 на
цитирания закон и не е имал право на гарантиране.
Преценката на доказателствения материал, както и приложимите норми - ЗГВБ и
Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година
относно схемите за гарантиране на депозити и Директива 2009/14/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 година за изменение на
Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на
гарантирания размер и срока за изплащане /ОВ, L 68/3 от 13 март 2009 година/
сочат на неоснователност на претенцията, по повод на която е образувано
насотящото производство.
Както вече бе посочено по-горе, безспорно е установено, че ищецът е платил
на ответника гарантираната по закон сума за влога му в банката, на която е
отнет лиценза. Установено е и това, че ответникът има гарантиран влог и
основание да получи сумата. Този факт се доказва по делото, като съдът намира,
че влогът на ответника не попада в твърдяното от ищеца изключение на чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗГВБ /отм./
Видно от текста на цитираната
разпоредба, не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на
лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в
отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към
своите вложители.
Цитираната норма на чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗГВБ /отм./ не съдържа легално определение за това какво следва да се разбира
под привилегировани лихви. Такова определение липсва и в допълнителните
разпоредби на закона. Прочита на същата налага извода, че според законодателя
не са гарантирани влоговете, предоставени на лицата при привилегировани лихвени
условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да
прилага към своите вложители, т. е. тези привилегировани лихвени условия не са
част от обявените от банката условия. Ищецът е представил по делото действащата
в банката от 2012 година Скала на стандартните лихвени проценти, които „КТБ“ АД
прилага към привлечените средства от клиенти. По т. II. 2. от Скалата е
предвидено, че стандартен срочен левов депозит в размер от 1000 до 500000 лева
за юридически лица и еднолични търговци, със срок от 12 месеца, се олихвява с
5.00 % лихва. В чл. 3 от Скалата е
предвидено, че освен посочените в раздел I и II стандартни лихвени проценти,
банката може да начислява по привлечени средства от клиенти лихвени проценти от
1 % до 10 % на годишна база, за което
сключва индивидуални договори. С оглед тези условия на банката, обективирани
във въпросната Скала и предвид представения договор за индивидуален срочен
депозит № 31346 от 12.03.2013 година, сключен между ответника и „КТБ“ АД, съдът
намира, че той касае индивидуално уговорен депозит, който попада в хипотезата
на чл. 3 от Скалата на банката. Това следва както от наименованието на
договора, така и от размера на уговорената лихва, а също и от размера на
депозираната сума. Стандартните левови депозити на банката със срок една
година, които се олихвяват с лихва от 5.00 %, са уговорени в максимален размер
от 500000 лева, докато депозитът на ответника е в размер на 1400000 лева.
Лихвеният процент по влога на ответника е уговорен на 6.75 %, каквато именно възможност
дава чл. 3 от Скалата, тъй като предвижда, че банката може да начислява по
привлечени средства от клиенти лихвени проценти от 1 % до 10 % на годишна база.
При така изложеното, съдът намира,
че влогът на ответника не попада в изключението, предвидено в чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗГВБ /отм./, тъй като начисленият от банката лихвен процент - 6.75 %, дори да се
приеме за привилегирован, не е в отклонение от обявените от банката
условия. Както беше посочено по-горе, в
самите условия на банката, обективирани във въпросната Скала, е предвидено
уговаряне на лихвен процент до 10 %, като процентът лихва, предоставен на
ответника, влиза в разрешения процент за договаряне. Следователно, уговорената
лихва от 6.75 % за влога на ответника не
попада в изключението на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ /отм./, поради което и
представлява гарантиран влог по смисъла на този закон, като е налице законово
основание за неговото плащане.
Необходимо е, освен това, да се отбележи, че ЗГВБ /отм./, видно от параграф
1а от Допълнителните му разпоредби, въвежда разпоредбите на Директива 94/19/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за
гарантиране на депозити и Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 11 март 2009 година за изменение на Директива 94/19/ЕО относно
схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока
за изплащане /ОВ, L 68/3 от 13 март 2009 година/. При съпоставка на
предвидените изключения от гарантираните влогове в закона и директивата е
видно, че смисълът на изключването от гарантиране на депозити с индивидуално
уговорени условия е, че същите, чрез тези условия, са допринесли за влошаване
на състоянието на банката. Това изискване е залегнало в т. 11 от Приложение 1
към Директивата, но не е възпроизведено в ЗГВБ /отм./. Въпреки, че директивите
на Европейския съюз, като вторичен инструмент на европейското право, принципно
трябва да се се въведат във вътрешното право на държавите-членки, същите имат
директен ефект за последните, тъй като те са задължени чрез своите правни
инструменти да постигнат резултата, поставен с директивата. Това означава, че
лицата от всяка държава-членка може да се позовават директно на заложените
правила от Европейската директива. С оглед на директния ефект на цитираната
директива и смисъла, който има разпоредбата на т. 11 от Приложение 1 към нея, е
видно, че за да се приеме, че един влог не е гарантиран, то освен да е
преференциален, същият следва да е довел до влошаване на финансовото състояние
на банката. От допуснатите и извършени първоначална и допълнителна
съдебно-икономическа експертиза, съдът намира, че по делото остана недоказано,
че уговореният в договора с ответника лихвен процент по договора му за влог е
причината или е допринесъл за влошаване на финансовото състояние на „КТБ“ АД.
Експертът е посочил, че основната причина за влошеното състояние на банката е
обезценката на активите и, което означава, че отпускайки кредити, същите не са
били обезпечени реално със стойността на даденото в обезпечение, както и поради
обезценяване на кредитния портфейл на същата. Констатирана е погрешна преценка
на момента и начина на кредитиране. Депозитите и влоговете са част от пасивите
на банката и разходите за лихви по тях не са част от посочените в Доклада за
дейността на „КТБ“ АД през 2013 година причини за влошаване на финансовото състояние на банката. Даването на по-високи
лихви спомага за привличането на повече капитал за банката. Привлечените
средства, банката е използвала за предоставяне на заеми, чиито лихви са били
по-големи по стойност от платените от банката лихви по привлечените средства,
затова се обосновава и положителен финансов резултат от лихвените операции.
По-високият нетен лихвен марж показва, че привлеченият капитал от ответника е
подобрил финансовото състояния на банката, а не е довел до влошаването му.
Депозитът на ответника е задължение на банката към него и като пасив, той няма
отношение към обезценката на активите на банката - основна причина за влошеното
й финансово състояние.
Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че предявената по делото
искова претенция е неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, направеното в тази насока искане и наличието на
предпоставките на чл. 78, ал. 3 от ГПК за това, на ответната страна следва да
бъдат присъдени сторените от нея съдебно-зделоводни разноски в размер общо на
сумата от 5507 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. В тази сума
се включват определеното от съда и внесено възнаграждение на вещото лице по
допуснатата и извършена съдебно-икономическа експертиза /500 лева/ и
възнаграждението на ангажирания по делото един адвокат /5007 лева/. За всички тях
са представени доказателства за тяхното реално извършване, поради което и
именно следва да бъдат възложени в тежест на ищцовата страна. На същата, отново
с оглед изхода на настоящото производство, суми за разноски не следва да и
бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на
„Фонд за гарантиране на влоговете в банките“, Булстат *********, със
седалище град София и адрес на управление ул. „Владайска“
№ 27, представляван от Матей Веселинов Матев, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен
адрес: град София, ул. „Петър Парчевич“ № 9, ет. 2, ап. 2 против „БСУ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес
на управление ул. „Сан Стефано“ № 62, представлявано от Петко Станков Чобанов за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 173844.16 /сто седемдесет и три хиляди
осемстотин четиридесет и четири
лева и шестнадесет стотинки/ лв., представляваща
недължимо платена гаранция относно влог в „Корпоративна търговска банка“ АД - в
несъстоятелност, който не подлежи на гарантиране, ведно със законната лихва
върху претендирания размер главница от датата на депозиране на исковата молба -
28.11.2019 година до нейното окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „Фонд за гарантиране на
влоговете в банките“, Булстат *********, със
седалище град София и адрес на управление ул. „Владайска“
№ 27, представляван от Матей Веселинов Матев, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен
адрес: град София, ул. „Петър Парчевич“ № 9, ет. 2, ап. 2 да заплати на „БСУ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес
на управление ул. „Сан Стефано“ № 62, представлявано от Петко Станков Чобанов сумата от 5507 /пет хиляди петстотин и седем/ лева, представляваща
направени от него съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Бургаския
апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: