Определение по дело №547/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №3/14.01.2010година по н.о.х. дело №752/09тодина, Кърджалийския районен съд е признал В. Г. С.отГ.К. за виновен в това, че за периода 20.05.2009г. до 18.07.2009г. в Г. К., при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имоти-счупване на заключващо устройство на врата и счупване на стъкло на магазин, отнел чужди движими вещи на обща стойност 587.00лева- 2 броя къси мъжки якета на обща стойност 64.00лева от владението на Ф. Х. К. от с. Я., общ. А., обл. К.; пари в размер на 350 лева от владението на К. Х. М. от Г. К.; 1 бр. тениска на стойност 5.00 лева и 1 чифт маратонки на стойност 20.00 лева от владението на А. Х. А. от Г. К., 1 брой тениска на стойност 5.00 лева и 1 чифт зимни обувки на стойност 25.00 лева от владението на Р. Р. М. от Г. К., 1 брой тениска на стойност 5.00 лева и 1 хавлиена кърпа на стойност 1.00 лев от владението на С. Ю. С. от Г. К.; 10 кутии цигари , марка „Средец" нÓ стойност 32.00 лева , 10 кутии цигари марка „Невада" на стойност 33.00 лева , 10 кутии цигари , марка „ММ" на стойност 35.00 лева и 30 броя вафли „Мура"на стойност 12.00 лева , собственост на „И." ЕООД Г. К., от владението на материално отговорното лице Н. С. от Г. К.-без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл. 196 ,ал. 1, т. 2 , във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 ,във в. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б"а" във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдилна наказание лишаване от свобода за срок от шест години,като на осн. чл. 61 т. 2 , във вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС, е определил първоначално „строг" режим на изпълнение на наказанието,който да изтърпи в затвор.Осъдил е подсъдимия да заплати по сметка на Кърджалийски районен съд направените по делото разноски в размер на 190 лева.

Недоволeн от така постановената присъда е останал подсъдимия В. С.,който обжалва същата в осъдителната част,като несправедлива.Моли съда да измени първоинстанционната присъда и намали определеното наказание. В съдебно заседание,поддържа жалбата.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното на жалбодателя наказание намира за справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не е било необходимо провеждането на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционния съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

На 20.05.2009г. следобед подсъдимият С. отишъл в ученическите общежития на ПГЕЕ "К. П. В.", находящи се в Г.К., в близост до автогара "XXI век". Започнал да проверява дали някоя от вратите на стаите е отключена. Като стигнал до стая 207 на втория етаж, установил, че вратата е отключена. Влязъл в стаята и като видял, че вътре няма никого, огледал вещите.Докато подсъдимият С. бил в стая 207, около 16,10 ч., по коридора на общежитието минали свидетелите А. К. и Д. Ф. Те забелязали, че вратата на стая 207 е отворена и вътре забелязали непознато за тях лице - подсъдимият С. - да седи на едно от леглата. Те не го попитали нищо и излезли от общежитието. Тогава обвиняемият взел две якета, оставени от свидетеля Ф. К. на стол в стаята, като едното яке било от сив дънков плат, а другото от черен плат, с надпис "Карра"(Каппа) отстрани на раменете, след което бързо излязъл от стая 207, напуснал общежитието и се прибрал у дома си, където оставил якетата.Пострадалият свидетел К., заедно със съквартиранта си-свидетеля Мюмюн Емин, се върнали в общежитието около 16,50ч. Забелязали, че вратата на стаята им е открехната. При влизането вътре те установили, че липсват якетата на свидетеля К. След като съобщили за кражбата, свидетелите Емин и К., заедно с полицейски служители и възпитателка от общежитието, прегледали видеозаписите от камерите, поставени в коридорите на общежитието. На записите видели, че в общежитието е влязъл мъж, познат им по външност - когото са виждали да се върти в района на автогарата и да продава различни вещи. Този мъж обиколил етажите, след това проверил вратите на стаите от втория етаж, влязъл в стая 207, където се забавил около 10 минути, а при излизането си оттам държал в ръка две яÛета. След това излязъл от общежитието.В хода на проведените при разследването разпознавания на лица, свидетелите К., Ф., Е. и К. са разпознали без съмнение подсъдимия С. като човека, за когото са дали показания.Двете откраднати якета са били предадени от свидетелката Б. С. - майка на подсъдимия - с Протокол за доброволно предаване, в който тя саморъчно, в писмена форма е обяснила, че якетата са били донесени от сина й - подсъдимия С..На 01.07.2009г. през деня свидетелката К. М. била на работа в магазин за хранителни стоки, построен в двора на къщата й в кв."С. к" в Г.К.. Магазинът е собственост на "Протектор" ЕООД, Г.К., чийто едноличен собственик е свидетелката Милева. Външната врата на магазина била затворена, тъй като в помещението работела климатична инсталация. Около 17,15ч. свидетелката Милева влязла в склада, намиращ се зад завеса в задната част на магазина, за да си измие ръцете. При връщането й в магазина видяла, че от вратата навън излиза мъж, когото тя дори не е чула да влиза. Свидетелката му подвикнала, че е в магазина, но мъжът не се обърнал. Той бил облечен с оранжев панталон и синкава риза, бил със слаба фигура, нисък на ръст, с кестенява коса, сресана назад на пластове. Тъй като оставил отворена външната врата на магазина, свидетелката Милева отишла, за да я затвори и се върнала до тезгяха. При това забелязала, че чекмеджето, в което държала оборотните пари, е отворено. Тъй като била сигурна, че го е оставила затворено, тя погледнала вътре и забелязала, че липсват едрите банкноти от оборота, а са останали само банкнотите от по 2 лева и монетите. Свидетелката веднага излязла пред магазина, за да види човека, когото видяла да излиза от магазина й преди малко. Забелязала го зад завоя, да тича по улицата към "Топливо".След като пообиколила, за да го намери, свидетелката Милева се спряла до групичка жени на ул."К. П. В." и ги попитала за това дали не са виждали един мъж да тича по улицата, като го описала. Една от жените казала, че е видяла и познава този мъж - бил големия син на М. (Б.), който преди два месеца е излязъл от З. - казала, че те живеят в барака до въжения мост. Тогава Милева уведомила служителите на РУ на МВР- К., като им описала лицето.Свидетелката Милева направила ревизия в магазина си, при която установила, че са откраднати 350,00 лева от оборота.Малко по- късно полицейски служител, свидетелите Стамен Мавродиев и Жечо Жечев, установили подсъдимия С. в района на "Горубсо", до бараките на ул."Републиканска". Подсъдимият нямал пари у себе си, но носел торба с хранителни продукти, закупени от магазин "Перфект". Свидетелите завели подсъдимия С. в магазина на свидетелката Милева, която - след като го огледала - го разпознала по фигурата и облеклото.При огледа на местопроизшествието, от вътрешната страна на чекмеджето, в което св. Милева държала парите на магазина от оборота, била установена дактилоскопна следа.Видно от заключението на дактилоскопната експертиза, назначена по делото, установената следа е оставена от палеца на лявата ръка на подсъдимия С..На 16.07.2009г. служителите при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, отдел "Рибарство и контрол" при Териториално звено - К., свидетелите Рушен Мюслюм и Сабри Сюлейман заключили около обяд канцеларията си ( № 4), находяща се в Административната сграда на ул. "Металург" в Г.К. и заминали на семинар. По неустановено време между 12,00ч. на 16.07.2009г. и 12,00ч. на 17.07.2009г. в сградата, където се намира канцеларията, влязъл подсъдимият С.. Установил заключената канцелария и натиснал с рамо вратата. При това се деформирала страничната летва на касата на вратата и тя се отворила. Подсъдимият С. влязъл в канцеларията и започнал да рови по шкафовете. От тях извадил и взел три тениски, хавлиена кърпа, чифт маратонки и чифт зимни обувки. Тези вещи били на свидетелите Ахмед Ахмед, Рушен Мюслюм и Сабри Сюлейман. Подсъдимият С. взел гореописаните вещи, напуснал стаята и излязъл от сградата. Занесъл вещите у дома си, като дал една от тениските на брат си- свидетеля Георги Ташев.По обед на следващия ден, 17.07.2009г. свидетеля Ахмед отишъл в канцеларията си и установил, че вратата й е леко отворена. Видял, че первазът на дървената каса на вратата е изкъртен. При проверка на вещите в канцеларията, свидетелите установили, че им липсва следното: една служебна тениска марка "Аполо" и чифт маратонки марка "Найк", №42,5, собственост на свидетеля Ахмед; една тениска и чифт служебни зимни обувки, собственост на свидетеля Мюслюм; една служебна тениска марка "Аполо" и една хавлиена кърпа, собственост на свидетеля Сюлейман.След няколко дни полицей±ки служители установили свидетеля Георги Ташев - брат на подсъдимия С., да чисти тревата пред къща в кв."С. к", облечен със служебна тениска с надпис "РК - ТЗ - К."("Рибарство и контрол" - Териториално звено -К.). На въпрос откъде има тази тениска, той казал,че му е дадена от брат му. Когато полицейските служители му казали, че е имало кражба и на други такива тениски, свидетелят Т. ги завел до дома си и предал на полицейски инспектор Г. Л. Г., с Протокол за доброволно предаване, тениската, която бил облякъл, и още две тениски, поставени в торба от брат му-подсъдимия С.. В този протокол свидетелят Т. саморъчно, в писмена форма е обяснил, че тениските му ги е дал брат му.На 17.07.2009г. свидетелят Н. Ставилеци приключил около 22,3Оч. работата си като продавач в магазин, находящ се до бл.* в кв."В." в Г.К., собственост на неговата фирма "И." ЕООД,Г.К., заключил го и си тръгнал.По неустановено време през нощта на 17.07.2009г. срещу 18.07.2009г. подсъдимият С. минал покрай същия магазин и счупил с камък стъклото на витрината му, в горната лява част. През образувалата се в стъклото дупка бръкнал с ръка през металните решетки, монтирани отпред, и успял от най-близкия рафт да измъкне кутия с вафли "Мура" и три стека(с по 10 броя кутии) с цигари - по един от марките "Средец","ММ" и "Невада".Свидетелката Ю. Ш., живуща в блока който е в близост до магазина, чула шум от счупване на стъкло откъм магазина около полунощ. Забелязала в тъмнината силуетите на двама мъже. Усъмнила се, че вършат нещо нередно и за да ги подплаши, светнала крушката на терасата си. Те тръгнали към блок № 6. След известно време отново се върнали и свидетелката отново светнала крушката. При това те се скрили зад дърветата. След няколко минути свидетелката забелязала как единият мъж подал някакъв пакет откъм магазина на другия мъж, а вторият го скрил в храстите. Тогава свидетелката се развикала, а мъжете се разбягали в различни посоки.На сутринта на 18.07.2009г. около 6.00 часа свидетелят Ставилеци отишъл да отвори магазина. Още при приближаването забелязал, че витрината му е счупена. Обадил се на полицията. Установил вдясно от магазина картонената кутия от вафли "Мура", която впоследствие предал с Протокол за доброволно предаване на разследващия полицай. При извършения оглед на местопроизшествието в магазина е бил установен камъка, с който е било счупено стъклото. Върху картонената кутия е била установено и иззета годна дактилоскопна следа.Видно от заключението на дактилоскопната експертиза, назначена по делото, установената следа е оставено от средния пръст на лява ръка на подсъдимия С..

Горната фактическа обстановка се е приела от съда ,който е стигнал до извода, че всички доказателства-преки и косвени, образуват едно хармонично цяло и подкрепят визираната в обвинителния акт фактическа обстановка, поради което съдът правилно е намерил, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави на текстовете по които е предаден на съд и следва да бъде признат за виновен и осъден.

От правна страна съдът е преценил, че деянията са осъществени от подсъдимия С. при форма на вината пряк умисъл. Квалифицирането на деянията по чл. 196 ал.1 т.2 във вр. с чл. 29 ал.1 б. "а" от НК се обуславя от предходните му осъждания за тежки умишлени престъпления, изпълнението на които не е отложено по чл. 66 ал.1 от НК и за които са били налице предпоставките на чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК, приложени в Определение № 43/05.06.2008 г., постановено по ЧНД № 529/2008 г. по описа на РС К., влязло в законна сила на 20.06.2008 г.

За да наложи на подсъдимия наказание " лишаване от свобода" за срок от 6 години при първоначален "строг режим" , съдът е отчел, че степента на обществена опасност на деянието е сравнително ниска с оглед степента на засягане на обществените отношения, свързани със собствеността и размера на причинения престъпен резултат- характерен признак на резултатните престъпления,а степента на обществена опасност на дееца е завишена защото с извършването на четирите престъпни акта С. се очертава като личност, склонна към системни нарушения на законността, с проява на престъпна упоритост и с многократно проявено пренебрежение към правилата за поведение, от което следва, че извършването на престъплението при условията на чл. 26 ал.1 от НК- с множество деяния, следва да се приеме като обстоятелство, което отегчава отговорността на дееца. Освен това С. се ползва с лоши характеристичнÞ данни, не се отнася критично към извършеното, не съдейства за разкриване на обективната истина. Следва да се отбележи, че С. произхожда от много бедно семейство, живеещо в лоши битови условия, не е получил добро възпитание и за него не са полагани грижи.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира за неоснователно искането на жалбодателя, изложено в жалбата му – наказанието да бъде намалено.Така наложеното на подс.С. наказание съответства на тежестта на извършеното престъпление, като настоящата инстанция намира, че същото е справедливо и напълно в състояние да постигне целите на личната и генералната превенция на наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите; както и да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и спрямо другите членове на обществото, поради което не са налице условия за неговото намаляване, в какъвто смисъл е направеното искане от подсъдимия с жалбата му.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното на жалбодателя наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №3/14.01.2010година по н.о.х. дело №752/09тодина на Кърджалийския районен съд

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.