Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
21.05.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 7187 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 326395 от 30.01.2018г. по гр.д. № 50115/2016г.
Софийски районен съд, 26 състав осъдил П.НА Р.Б.да заплати на Х.Т.Д., ЕГН **********,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 500 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, и сумата 2 050 лв. – обезщетение за имуществени вреди за заплатени
адвокатски възнаграждения, в резултат на повдигане и поддържане на обвинение,
по което ищецът е оправдан по НОХД № 8830/2014г. по описа на СРС, НО, 116 състав,
ведно със законната лихва, считано от 13.04.2016г. до окончателното плащане,
като отхвърлил исковете до пълните им предявени размери. Ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата 60 лв. - разноски по делото съразмерно с уважената част
от исковете.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Х.Т.Д., който го обжалва
в частта, с която искът за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 2 050 лв. до пълния му предявен размер от 2 650 лв., както
и в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 500 лв. до пълния му предявен размер от 10 000 лв., с
оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно
първоинстанционният съд приел, че П.не носи отговорност за претърпените от
ищеца вреди за снемане на полицейска регистрация. Уредбата на полицейската
регистрация в чл. 68 ЗМВР и в Наредбата за реда за извършване и снемане на
полицейска регистрация сочела, че тя не може да бъде извършена по преценка на
органите на МВР, а само в рамките на започнало от П.наказателно преследване за
извършено престъпление от общ характер, като от извършването на полицейска
регистрация до снемането й повдигането и поддържането на наказателното
преследване било в рамките на правомощията на П.и същата носела отговорност по
чл. 2, ал. 1 ЗОВОД за претърпени имуществени вреди и от полицейска регистрация.
Налице била обвързана компетентност за органите на МВР както за извършването на
полицейската регистрация, така и за нейното снемане, тъй като и двете действия
били обусловени от акт на орган извън МВР /Прокуратурата/. В този смисъл била и
разпоредбата на чл. 20 от Наредбата. Освен това СРС не изложил мотиви относно
факта, че сумата от 600 лв. е заплатена не само за изготвяне на искане за
снемане на полицейска регистрация, но и за заличаване на данните в
информационните масиви на СРС, СРП и МВР, за което по делото били представени
изготвените искания до съответните органи. По иска за обезщетение за
неимуществени вреди СРС в нарушение на чл. 52 ЗЗД определил обезщетение в
занижен размер, несъответстващ на действително претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Макар съдът да възприел правилно фактическата обстановка, не
взел предвид всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението като
тежестта на повдигнатото обвинение за престъпление от общ характер и
отражението на това обстоятелство върху психиката на ищеца, продължителността
на наказателното производство от повече от две години, което от своя страна,
ведно с полицейската регистрация, било причина ищецът да не може да
кандидатства в Академията на МВР. Злепоставянето на ищеца пред семейството и
приятелите му, прекратяването на трудовия му договор и поставянето му в
положение на невъзможност да се грижи финансово за семейството си в продължение
на половин година, тревогите от неоснователно образуваното наказателно
производство, безсмисленият психически тормоз, който му бил упражнен, разпитите
и провежданите следствени действия по време на досъдебното производство и
съдебните заседания довели до влошаване на психическото състояние на Д.,
изразяващо се в нарушения на съня и безсъние, тревожност и необичайно
безпокойство, липса на възможност за концентрация, чувство за безпомощност и в
крайна сметка до социално отдръпване. Свидетелят Н.говорил за свои лични
впечатления, само за нарушението на съня и безсънието казал, че разбрал от
съпругата на ищеца. В резултат на
образуваното наказателно производство срещу ищеца работодателят му прекратил
трудовото правоотношение, макар в заповедта за прекратяване да не фигурирало
това основание. Ищецът работел като охрана в детска градина, а образуваното
наказателно производство представлявало пречка за работата му там поради
спецификата на местоработата му. Едва през м. 11.2014г. ищецът успял да започне
работа отново, но с по-ниско възнаграждение. За работа като охрана липсата на
образувани наказателни производства била установена в Закона за частната
охранителна дейност, а това изискване било въведено от работодателя и за редица
други длъжности. Неправилен бил и изводът на СРС за неоснователност на твърдението,
че наказателното производство попречило на ищеца да кандидатства в Академията
на МВР. Въззивникът навежда нови твърдения, че бил завършил висшето си
образование през 2012г. и бил в процес по оформяне на документите за
продължаване на образованието степен „магистратура“ в Академията на МВР, което
не могъл да осъществи. Този факт се удостоверявал и с обвинителния акт, в който
било посочено, че ищецът е завършил висше образование. Поради това моли съда да
отмени първоинстанционното решение в атакуваните части и вместо това постанови
друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете
инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмени бележки от 13.03.2019г.
Въззиваемата страна П.НА Р.Б.не е депозирала отговор по реда на чл. 263,
ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание представителят на П.оспорва жалбата и
моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части. Прави
евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ - за сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат незаконно повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, за което е
оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 8830/2014г. по описа на СРС, 116
състав, и за сумата 2 650 лв. - обезщетение за имуществени вреди в резултат
незаконно повдигнатото му обвинение, представляваща заплатени от ищеца адвокатски
възнаграждения за защитата му пред първата инстанция в размер на 1 250
лв., пред втората инстанция – в размер на 800 лв., както и 600 лв. по договор
за правна защита и съдействие от 02.06.2016г. – заплатено адвокатско
възнаграждение за изготвяне на заявления до СРП, СРС и МВР във връзка с искане
за заличаване на информацията в информационните масиви, както и искане за
снемане на полицейската регистрация на основание чл. 68, ал. 6 ЗМВР и Наредбата
за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. Претендирана е и законната
лихва върху главниците - считано от влизане в сила на оправдателната присъда на
13.04.2016г. до окончателното плащане – върху обезщетението за неимуществени
вреди и за имуществени вреди в размер на 2 050 лв. – заплатени адвокатски
възнаграждения за защита в наказателното производство, а по отношение на
главницата от 600 лв. – от завеждане на исковата молба в съда на 02.09.2016г.
до плащането.
В исковата молба ищецът твърди, че с присъда от 11.03.2015г. по НОХД №
8830/2014г. по описа на СРС, 116 състав бил признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. Присъдата била
протестирана, като с окончателно решение от 13.04.2016г. по ВНОХД № 4367/2015г.
на СГС, Шести въззивен състав оправдателната присъда била потвърдена. В
резултат инициирания от П.съдебен процес ищецът претърпял имуществени вреди в
размер на заплатените адвокатски възнаграждения за двете инстанции, както и в
размер на заплатено адвокатско възнаграждение от 600 лв. за подаване на искания
до СРС, СРП и МВР за заличаване на информация в информационните масиви и за
снемане на полицейската регистрация. Твърди още, че в резултат незаконно
повдигнатото и поддържано от П.обвинение претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в отрицателни психически изживявания, което рефлектирало и върху физическото
и психическо здравословно състояние на ищеца през периода на наказателното производство
и към момента. Ищецът работел на длъжност „пазач, невъоръжена охрана“ при „С.П.“
ООД по договор от 10.12.2013г., като изпълнявал служебните си задължения в ЧДГ
„Сияние“. Работодателят прекратил едностранно трудовия договор, тъй като образуваното
досъдебно производство било пречка за работата на ищеца поради спецификата на
местоработата му. Ищецът останал безработен в продължение на почти половин
година и едва през м. 11.2014г. успял да си намери нова работа, но с по-ниско
месечно възнаграждение. Образуваното досъдебно производство попречило на ищеца
да кандидатства в Академията на МВР, което сериозно накърнило възможността за
получаване на специализирано обучение, позволяващо бъдеща реализация в
системата на МВР. Воденото наказателно производство се отразило негативно и при
осъществяване на социални контакти и общуване от страна на ищеца. Много негови
познати и приятели прекратили контактите си с него след като разбрали за
воденото наказателно производство. Злепоставянето на ищеца пред семейството и
приятелите му, прекратяването на трудовия му договор и поставянето му в
положение на невъзможност да се грижи финансово за семейството си в продължение
на половин година, тревогите от неоснователно образуваното наказателно
производство, безсмисленият психически тормоз, който му бил упражнен, разпитите
и провежданите следствени действия по време на досъдебното производство и
съдебните заседания довели до влошаване на психическото състояние на Д.,
изразяващо се в нарушения на съня и безсъние, тревожност и необичайно
безпокойство, липса на възможност за концентрация, чувство за безпомощност и в
крайна сметка до социално отръпване.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявените искове по основание и размер. Нямало доказателства, които
да установяват реално претърпени от ищеца неимуществени вреди в пряка причинна
връзка с процесното обвинение. Нямало доказателства и трудовото правоотношение
на ищеца да е прекратено по причина на обвинението, както и че ищецът е правил
опити да си намери работа в продължение на половин година, както и да продължи
образованието си в Академията на МВР. Релевирал е възражение по чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ и евентуално по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ при твърдения, че ищецът сам е дал
повод на органите на досъдебното производство да започнат наказателното му
преследване. Видно от мотивите на оправдателната присъда било, че ищецът е
извършил деяние по чл. 216, ал. 4 НК – маловажен случай на повреждане, което
съгласно чл. 218в, ал. 1 НК се възбужда по тъжба на пострадалия и доколкото
липсвала такава, съдът го оправдал. Евентуално е поддържал, че претенцията за
неимуществени вреди е в завишен размер, несъобразена с продължителността на
наказателното преследване, с вида, характера и интензитета на упражнената
наказателна репресия. Обвинението не било за тежко престъпление по смисъла на
чл. 93, т. 7 НК, взета била най-леката мярка за неотклонение – „подписка“,
която не променила обичайния начин на живот на ищеца. Оспорил е и претенциите
за имуществени вреди, като по отношение на претенцията за 600 лв. за адвокатско
възнаграждение за изготвяне на искания за заличаване на информация в
информационните масиви на СРС, СРП и МВР е поддържал, че изготвените молби са
безпредметни, без да се конкретизира каква точно информация и в какъв
информационен архив следва да бъде коригирана, а вредите във връзка с
извършената полицейска регистрация не били пряка последица от обвинението и не
съставлявали вреда по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ, тъй като се касаело за действия на
длъжностни лица от друг орган, за които от една страна П.не била пасивно
материалноправно легитимирана да отговаря, а от друга не подлежали на
обезщетяване по реда на чл. 2 ЗОДОВ. Искал е от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Настоящият състав го намира за частично неправилно по следните съображения:
От фактическа страна: От изисканото и
приложено наказателно дело, в което се съдържат ДП № ЗМ
549/2014г. по описа на 03 РУП-СДВР, пр.пр. № 5832/2014г. по описа на СРП, НОХД
№ 8830/2014г. по описа на СРС, 116 състав и ВНОХД № 4367/2015г. на СГС, Шести
въззивен състав се установява: Досъдебното
производство е образувано с постановление на прокурор при СРП от 06.02.2014г.
срещу Х.Т.Д. за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК – за това, че на 15.09.2013г.
около 13 ч. в гр. София, бул. „Никола Петков“, повредил противозаконно чужда
/на З.О.А./ движима вещ – лек автомобил „Фиат Пунто“, като нанесъл удар с крак
по предна лява врата, с което причинил огъване на ламарината на вратата.
На 28.03.2014г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на
15.09.2013г. около 13 ч. в гр. София, бул. „Никола Петков“, повредил
противозаконно чужда /на З.О.А./ движима вещ – лек автомобил „Фиат Пунто“, като
нанесъл удар с крак по предна лява врата, с което причинил огъване на
ламарината на вратата, с което е нанесена щета на стойност 312 лв. –
престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. Взета е мярка за неотклонение „подписка“. На
същата дата – 28.03.2014г., е проведен разпит на обвиняемия, а на 09.04.2014г.
му е предявено разследването. На 14.04.2016г. ДП е изпратено на СРП с мнение за
предаване на съд.
На 30.04.2014г. СРП внесла обвинителен акт в съда, въз основа на който е
образувано НОХД № 8830/2014г. по описа на СРС, 116 състав. За насроченото на
20.08.2014г. съдебно заседание подсъдимият се явил лично, като делото е
отложено поради неявяване на защитника му, който ползвал годишен отпуск, и
поради неспазване на процедурата за връчване на обвинителния акт. На На проведеното
на 09.12.2014г. съдебно заседание подсъдимият не се е явил, представляван е от
адв. С.. За насроченото на 04.03.2015г. съдебно заседание подсъдимият се явил
лично, като ход на делото не е даден поради отсъствието на защитника му, подал
молба за отлагане поради служебна ангажираност. В заседанието на 11.03.2015г.
подсъдимият се е явил. В това заседание съдът обявил присъдата си, с която
признал подсъдимия за невинен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Отменена е взетата по отношение на подсъдимия мярка за
неотклонение „подписка“. Видно от мотивите на присъдата, съдът е приел, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление, но не по чл. 216, ал. 1 НК, а по чл. 216, ал. 4 НК – маловажен
случай на повреждане. Съобразно чл. 218в, т. 1 НК, за престъпление по чл. 216,
ал. 4 НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, т.е.
производство от частен характер, а не по обвинителен акт в дело от общ
характер, и доколкото липсва тъжба, съдът не може да се произнесе относно
деянието по чл. 216, ал. 4 НК, а следва да признае подсъдимия да невинен и го
оправдае по повдигнатото от П.обвинение.
Присъдата е протестирана от П.и е образувано ВНОХД № 4367/2015г. на СГС,
Шести въззивен състав. В проведеното на 19.01.2016г. открито съдебно заседание
подсъдимият не се е явил. С решение от 13.04.2016г., неподлежащо на обжалване,
присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена.
Приет по делото е трудов договор от 10.12.2013г., по силата на който ищецът
е изпълнявал длъжността „пазач невъоръжена охрана“ при „С.П.“ ООД. Договорът е
сключен със срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. В
договора е посочено, че служителят е с висше образование – Национална спортна
академия – образователна степен „бакалавър“.
Със заповед от 07.05.2014г. трудовото правоотношение е прекратено
едностранно от работодателя на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 КТ.
Приет по делото е и трудов договор от 20.11.2014г., по силата на който
ищецът приел да изпълнява при „Р.К.“ ООД длъжността „мениджър екип“.
Приет по делото е договор за правна защита и съдействие от 02.06.2016г.,
сключен между ищеца и адв. С., с предмет „проц. представителство пред МВР, СРП,
СРС, НСлС и всички други органи и комисии във връзка със снемане на полицейска
регистрация и заличаване на личните данни“. Уговореното възнаграждение в размер
на 600 лв. е заплатено в брой, съгласно удостовереното с договора.
Представени са и 2 бр. искания от 24.08.2016г., подадени от адв. С. до СРП
и СРС, с искане, предвид признаването на ищеца за невиновен по повдигнатото му
обвинение, информацията в информационния архив на СРС, респ. СРС да бъде
актуализирана, като бъдат извършени необходимите корекции в съответствие с
постановените съдебни актове.
Прието по делото е и искане от 05.07.2016г. от адв. С., като представител
на ищеца, до директора на ГД „Национална полиция“ при МВР, с която е поискано снемане на полицейската
регистрация на Х.Д.. Видно от приложеното наказателно дело, на 21.07.2016г. е
изпратено писмо от ГД „Национална полиция“ до СГС, с което, с оглед постъпилото
искане за снемане на полицейска регистрация и заличаване на лични данни в
информационните фондове на МВР, е поискано копие от решението на въззивния съд
по ВНОХД № 486/13.04.2016г., и такова е изпратено.
Разпитаният по делото свидетел Н.Н.установява, че познава ищеца от повече
от 15 години, познават се от деца, близки приятели са. Знае за воденото срещу
ищеца наказателно производство. С ищеца общували постоянно. Преди делото се
виждали и излизали. Ищецът бил щастлив, защото му се родила дъщеря, свидетелят уточнява,
че чакали дете, впоследствие се родило. След повдигане на обвинението имало
промяна в начина на живот и в настроението на ищеца, станал затворен, спрял да
общува с компанията, с която общувал преди това. Свидетелят познавал и
приятелката на ищеца, която неведнъж споделяла, че ищецът е силно притеснен, не
спи вечер. А ищецът казвал на свидетеля, че изпитва сериозни притеснения как ще
издържа семейството си, тъй като впоследствие и пряко заради това обвинение бил
съкратен от работа. Работел в детска градина като охранител. Ищецът от тийнейджърските
години искал да стане полицай, отдавна искал да кандидатства в Школата на МВР,
но благодарение на това обвинение тази мечта също била преклудирана. Преди това
не бил кандидатствал, и след това също. Работа не могъл да намери дълго време,
свидетелят не може да каже точно колко. Повече от 3 години минали, даже 4
почти, но дълго време бил без работа. В крайна сметка намерил някаква работа, доколкото
свидетелят си спомня, но била буквално компромис, за да може да се издържа
семейството му, тъй като и съпругата му не работела. Свидетелят не може да каже
със сигурност каква е работата, която ищецът намерил, не си спомня. Мисли, че е
компромис, защото ищецът му казал, че е компромис от гледна точка на заплащане.
Ищецът не бил споделял на свидетеля да е оставал без работа за дълго време
преди това обвинение.
От правна страна: Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. Дължимото обезщетение обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно
лице - чл. 4 ЗОДОВ.
В случая, предвид необжалването на първоинстанционното решение в
осъдителните му части, със сила на пресъдено нещо са установени предпоставките
за ангажиране отговорността на П.на Р.Б.по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ. С
оглед въведения с въззивната жалба предмет на въззивна проверка, спорни пред
настоящата инстанция са само въпросите отговаря ли П.за претърпени от ищеца
имуществени вреди под формата на разходи за снемане на извършената му във
връзка с повдигнатото обвинение полицейска регистрация, и относно размера на
претърпените неимуществени вреди.
По иска за обезщетение за имуществени вреди:
Районният съд е отхвърлил иска за имуществени вреди в частта му за сумата
600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 02.06.2016г., тъй като е приел, че в случаите, когато
полицейската регистрация не е снета служебно съобразно чл. 20 от Наредбата за
реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, за претърпените от това
вреди ищецът следва да търси обезщетение от органа, който не е изпълнил
задълженията си – МВР. Този извод не се споделя от настоящия състав.
В практиката на ВКС /решение № 201/22.07.2016г. по гр.д. № 1190/2016г., ІV
ГО, определение № 1014/01.11.2017г. по гр. д. № 671/2017, ІV ГО/ се приема, че
съгласно чл. 68, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР, полицейските органи
извършват полицейската регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми
за извършено престъпление от общ характер, като за целите на регистрацията
полицейските органи събират за лицата личните им данни, дактилоскопират и
фотографират лицата и изземват образци за ДНК профил на лицата, а
съгласно чл. 68, ал. 5 ЗМВР, когато лицето не съдейства за
извършване на регистрацията, то тя се извършва принудително. Полицейската регистрация
се снема, когато е извършена в нарушение на закона, наказателното производство
е прекратено, приключило е с влязла в сила оправдателна присъда или с
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание, както и когато лицето е починало - чл. 68, ал. 6 ЗМВР. Тази уредба на полицейската
регистрация сочи, че тя не може да бъде извършена по преценка на органите на
МВР, а само в рамките на започнало от П.наказателно преследване за извършено
престъпление. Привличането на лицата като обвиняеми за извършено престъпление
от общ характер е действие, което се извършва под ръководството и надзора на П.- чл. 219 НПК. П.предава лицето на съд с внасянето на
обвинителния акт и поддържа обвинението пред съда - чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК; чл. 291, ал. 2, пр. 1 НПК; чл. 318, ал. 1, пр. 1 НПК, или от извършването на
полицейската регистрация до снемането й, повдигането и поддържането на
наказателното преследване е в рамките на правомощията на Прокуратурата.
Регистрацията е част от мерките, които се предприемат срещу лицето, привлечено
като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, поради което,
когато наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда или с
прекратяване на производството поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано, П.на Р.Б.носи отговорност
по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди и от
полицейска регистрация.
Макар цитираното решение да касае претърпени неимуществени вреди, несъмнено
П.носи отговорност и в случай на претърпени от лицето имуществени вреди /чл. 4 ЗОДОВ/ от полицейска регистрация. Същевременно нормативната уредба на снемането
на полицейската регистрация в чл. 68, ал. 6 ЗМВР и в чл. 18 – 27 от приетата
въз основа на законовата делегация Наредба за реда за извършване и снемане на
полицейска регистрация не вменява задължение на органите на МВР за служебно
снемане на полицейската регистрация, нито срок за снемането – видно от чл. 18
от Наредбата, снемането може да бъде извършено служебно или по искане на
регистрирания или неговите наследници. Според чл. 20 от Наредбата, служебно
снемане на полицейска регистрация се извършва, когато в структурите и звената
по чл. 5, ал. 1 се
получат по служебен път документи, удостоверяващи наличието на основание за
снемане по чл. 68, ал. 6 ЗМВР. И след като полицейската регистрация е
извършена именно по причина незаконното наказателно преследване за престъпление
от общ характер, то именно П.следва да уведоми компетентните органи на МВР за
приключилото наказателно преследване с оглед служебното снемане на
регистрацията. Ако не стори това, както е в случая, и незаконно обвиненото лице
претърпи вреди във връзка със снемането на регистрацията, П.следва да носи
отговорност за тези вреди, които са в пряка причинна връзка с незаконното
обвинение. Само в случай на незаконосъобразен отказ на министъра на вътрешните
работи за снемане на полицейската регистрация отговорност за вреди би носил
административният орган, какъвто не е настоящият случай.
Адвокатското възнаграждение в размер на 600 лв. по
договора за правна защита и съдействие от 02.06.2016г. е заплатено от ищеца не
само във връзка със снемане на полицейската регистрация, а и във връзка с искания
до СРП и СРС /обсъдени по-горе/, с които адвокатът е поискал актуализиране на
информацията в информационните архиви на СРП и СРС в съответствие с влязлата в
сила оправдателна присъда. Съдът намира за основателно възражението на
Прокуратурата, че тези искания са бланкетни – не е ясно корекция в кои
информационни архиви и по каква причина се иска, в който смисъл тези искания са
и безпредметни. Няма твърдения какво отношение имат въпросните информационни
архиви към снемането на полицейската регистрация, а в Наредбата за реда за
извършване и снемане на полицейска регистрация също не е предвиден ред за
служебно снемане на регистрацията по данни от информационни архиви на П.или
съда. Ето защо направените разходи във връзка с подаването на тези две искания
не съставляват имуществена вреда, в причинна връзка с незаконното обвинение. В
договора за правна защита и съдействие адвокатското възнаграждение е определено
глобално, поради което съдът приема, че за трите извършени от адвоката действия
се дължи възнаграждение по равно, или във връзка с искането до ГД „Национална
полиция“ за снемане на полицейската регистрация ищецът е заплатил
възнаграждение в размер на 200 лв.
Поради това атакуваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която искът за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 2 050 лв. до 2 250 лв. и вместо това този иск се уважи
за сумата от още 200 лв., като се присъди и поисканата законна лихва върху тази
главница от завеждане на исковата молба в съда на 02.09.2016г. до окончателното
плащане. В частта, с която този иск е
отхвърлен за разликата над 2 250 лв. до 2 650 лв. решението следва да
бъде потвърдено.
По иска за обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно § 1 ДР ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се определя съобразно
установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно т. 11 на ППВС №
4/23.12.1968г., понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи и установени по делото обстоятелства. С Тълкувателно решение №
3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, т. 11 се приема, че държавата отговоря за вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а обезщетението за
неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди и се определя глобално
по справедливост. Съдът следва да съобрази броя на деянията, за които е
постановена оправдателна присъда; тежестта на деянията, причинната връзка между
незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е
признат за невинен и причинете вреди - болки и страдания, преценени с оглед
общия критерии за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС,
обективирана в решение № 175/04.11.2015г. по гр.д. № 1151/2015г., ІІІ ГО, решение
№ 106/20.04.2016г. по гр.д. № 4898/2015г., ІV ГО, решение № 106/20.04.2016г. по
гр.д. № 4898/2015г., ІV ГО решение № 192/14.06.2016г. по гр.д. № 1061/2016г.,
ІV ГО, решение № 180/19.10.2015г. по гр.д. № 860/2015г., ІІІ ГО, решение №
83/28.04.2016г. по гр.д. № 5128/2015г., ІІІ ГО, решение № 117/04.05.2016г. по
гр.д. № 4754/2015г., ІV ГО, решение № 113/02.05.2017г. по гр.д. № 3483/2016г.,
ІV ГО, решение № 70/01.08.2017г. по гр.д. № 2433/2016г., ІV ГО и др., по
исковете с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ други такива обстоятелства са
личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и
обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки
на принуда; отражение върху личния, обществения и професионалния живот;
разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания. Във всички
случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД, не само по искове с правно основание чл. 2 ЗОДОВ, за база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени
вреди служат стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели
за доходи по време на възникване на увреждането; Освен това следва да се отчете
постановяване на една или повече осъдителни присъди от различни съдебни
инстанции преди оправдаването на лицето, поведението на страните и на техните
представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните
органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла
на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Според решение № 70/01.08.2017г. по гр.д. № 2433/2016г. на ВКС, ІV ГО и
цитираната в него друга практика на ВКС,
обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага
или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността; накърнената чест,
достойнство, добро име в обществото. Нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за
което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също
така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности
у личността, както и социалното му общуване. Съдът не е строго ограничен от
формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното
при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение,
както и на причинно-следствената връзка между него и незаконното обвинение. В
случаите, когато се търсят увреждания над обичайното, съдът може да ги уважи
само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната
връзка.
В случая по делото се установи, че в резултат незаконно повдигнатото на
ищеца обвинение за престъпление от общ характер същият е претърпял
неимуществени вреди – негативни преживявания, изнервеност, тревоги и притеснения,
ограничаване на социалните контакти. От събраните по делото доказателства обаче
не може да се направи извод тези негативни преживявания да са били с интензитет
извън нормалния в подобна ситуация. При доказателствена тежест за ищеца
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не установи и твърдението си,
че трудовото му правоотношение със „С.П.“ ООД е било прекратено именно по
причина повдигнатото му обвинение. Договорът е бил сключен със срок за
изпитване в полза на работодателя и е прекратен едностранно от последния в
срока за изпитване, като по делото не са ангажирани доказателства работодателят
изобщо да е узнал за образуваното срещу ищеца досъдебно производство.
Показанията на свидетеля Н., че „пряко от това обвинение ищецът бил съкратен от
работа“ се основават изцяло на споделено от ищеца, не са подкрепени от други
доказателства и нямат доказателствена стойност. Недоказано остана и твърдението
в пряка причинна връзка от незаконното обвинение ищецът да е останал без работа
в продължение на половин година – по делото няма данни в сочения период ищецът да е търсил работа,
но да не е намирал такава по причина повдигнатото му обвинение. Обстоятелството,
че по сключения през м. 11.2014г. трудов договор възнаграждението на ищеца е в
по-нисък размер от получаваното по договора със „С.П.“ ООД е ирелевантно,
доколкото ищецът не претендира имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи. Недоказано е и твърдението в причинна връзка с незаконното обвинение
ищецът да не могъл да кандидатства в Академията на МВР. Според показанията на
свидетеля Н., ищецът от дете мечтаел да стане полицай и искал да кандидатства в
Школата на МВР, но нито преди, нито след процесното наказателно производство е
кандидатствал, и като се има предвид възрастта на ищеца към повдигане на
обвинението – 28 години, това сериозно разколебава извода, че не е могъл да
кандидатства именно поради незаконно повдигнатото му обвинение. Наведените с
жалбата нови твърдения, че възнамерявал да продължи висшето си образование с
образователна степен „магистратура“ в Академията на МВР са преклудирани и не
следва да се обсъждат, а и видно от приетия трудов договор е, че ищецът е завършил
висше образование, образователна степен „бакалавър“, в Национална спортна
академия. Доказателства, че ищецът изобщо е отговарял на изискванията за
кандидатстване за степен „магистър“ в Академията на МВР не са ангажирани.
Във въззивното производство ответникът не поддържа възражението си по чл.
5, ал. 2 ЗОДОВ за съпричиняване на вредоносния резултат, но за пълнота
въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че това възражение е
неоснователно. Дали едно лице е извършило престъпление от частен характер се
установява с влязла в сила присъда в наказателно производство, образувано по
тъжба на пострадалия, а не с мотиви на оправдателна присъда по повдигнато
обвинение за престъпление от общ характер. Дори да беше доказано, че ищецът е
извършил деяние по чл. 216, ал. 4 НК, това му поведение не съставлява недобросъвестно
създаване на предпоставки за повдигане и поддържане на обвинение за
престъпление от общ характер. Фактите, въз основа на които наказателният съд е
направил извод за неосъществен състав на престъплението от общ характер по чл.
216, ал. 1 НК, за което е повдигнато и поддържано обвинението от Прокуратурата,
са били известни на длъжностните лица, внесли обвинителния акт, още към момента
на образуването на наказателното производство. При това положение с действията
си ищецът не е създал предпоставки за образуването на наказателното производство,
а възражението за съпричиняване е неоснователно.
По размера на обезщетението:.
От повдигане на обвинението на ищеца на 28.03.2014г. до влизане в сила на
13.04.2016г. на оправдателната присъда, са изминали 2 години и 16 дни, т.е. наказателното
производство е приключило в разумен срок, като в досъдебната фаза ищецът се е
явявал два пъти, а причина за отлагане на две от съдебните заседания в
съдебната фаза на наказателното производство са били искания на пълномощника на
ищеца. Ищецът е с чисто съдебно минало. Повдигнатото и поддържано от П.обвинение
е било за умишлено престъпление от общ характер, което не е тежко по смисъла на
чл. 93, т. 7 НК. Предвиденото в НК наказание е лишаване от свобода до пет години.
При определяне размера на обезщетението следва да се отчете и обстоятелството,
че спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка”, както и
че не се установяват трайни негативни последици за психическото или за
физическото му състояние.
С оглед така установеното, въззивният съд намира, че сумата от 2 000 лв. се
явява справедливо обезщетение за понесените от ищеца вреди, определено към
датата на деликта и изхождайки от обществено-икономическите условия в страната
към 13.04.2016г., като присъдената законна лихва има компенсаторен характер и
се дължи от момента, от който е претендирана - влизане в сила на оправдателната
присъда.
Поради това атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 500
лв. до 2 000 лв. и вместо това въззивният съд осъди ответника да заплати
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на оше 1 500 лв. Решението
в частта, с която този иск е отхвърлен за разликата над 2 000 лв. до
10 000 лв. следва да бъде потвърдено.
При този изход, на ищеца следва да се присъдят разноски за първата
инстанция съразмерно с уважената част от исковете. Районният съд очевидно е уважил
релевираното от ответника възражение за прекомерност, без да изложи мотиви за
това, като е присъдил на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете
в размер на 60 лв. Изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.
248 ГПК не е искано от ищеца, поради което на същия следва да се присъдят
разноски за първата инстанция в размер на още 248.92 лв.
При този изход и изричната претенция,
разноски за настоящата инстанция се следват на въззивника. Доказано направените
такива са в размер на 5 лв. – държавна такса, и 900 лв. – адвокатско
възнаграждение, което е заплатено съгласно удостовереното с договора за правна
защита и съдействие. Със списъка по чл. 80 ГПК обаче е претендирано
възнаграждение в размер на 850 лв., до който размер следва да се счете, че е
налице претенция за присъждане. Съобразно обжалваемия интерес от 10 100
лв., минималното възнаграждение, определеното по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 833 лв. Претендираното възнаграждение от 850 лв. не надвишава значително
този размер, поради което съдът намира възражението на въззиваемия за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно. Съразмерно с
уважената част от жалбата, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
въззивника разноски за въззивното производство в размер на 143.91 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 326395 от 30.01.2018г., постановено по гр.д. № 50115/2016г. на
Софийски районен съд, 26 състав в частта,
с която предявеният от Х.Т.Д., ЕГН **********, срещу П.НА Р.Б.иск с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 2 050 лв. до 2 250 лв., както и в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 500 лв. до 2 000 лв., и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на Х.Т.Д.,
ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 200.00 лв. /двеста лева/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – направени разходи за адвокатско
възнаграждение във връзка със снемане на полицейска регистрация, заедно със
законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба в съда на
02.09.2016г. до окончателното плащане, както
и да заплати сумата 1 500 лв.
/хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила на 13.04.2016г. присъда по НОХД
№ 8830/2014г. по описа на СРС, НО, 116 състав, заедно със законната лихва върху
тази сума от 13.04.2016г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 326395 от 30.01.2018г., постановено по гр.д. № 50115/2016г. на
Софийски районен съд, 26 състав в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на Х.Т.Д.,
ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата от още 248.92 лв. /двеста четиридесет и осем лева и 92
ст./, представляваща разноски за първоинстанционното производство, и сумата 143.91 лв. /сто четиридесет и три лева
и 91 ст./, представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваните осъдителни части решението по гр.д. № 50115/2016г. на
Софийски районен съд, 26 състав е влязло в сила.
Решението в частта му по иска за обезщетение за неимуществени вреди подлежи
на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му, а в останалата
част е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.