Р Е Ш
Е Н И
Е №260030
гр.Кюстендил,
04.07.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи
състав, в открито заседание на четвърти март, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Вергиния Бараклийска,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева гр.д.№332/2020г. по описа на
Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по исковата молба на П.В.М., с ЕГН **********, с адрес ***, против Прокуратурата на Република България, гр.София
бул.„Витоша” №2.
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от
Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 26 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените от М. неимуществени вреди
– душевни болки и страдания, изразяващи се в притеснения, срам, страх от
осъждане, опетняване на доброто му име сред познати и съграждани, нарушения в
съня, промяна в начина на живот и влошаване на здравословното му състояние,
настъпили, в следствие на повдигнато и поддържано срещу него обвинение в
извършване на престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.1 във вр. с чл.26
ал.1 от НК, по което М. е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД
№85/2015г. по описа на ОС-Кюстендил, ВНОХД №841/2016г. по описа на САС, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 01.11.2016г. (датата на влизане в
сила на оправдателната присъда) до окончателното изплащане. Претендирани са разноски.
Ищецът твърди, че срещу него е било образувано
досъдебно производство (ДП) с №10/2014г. по описа на Окръжен следствен отдел
(ОСлО) при Окръжна прокуратура (ОП) – Кюстендил, по което е бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.1 във вр. с чл.26 ал.1
от НК - укриване на данъци в особено
големи размери, чрез извършване на 47 деяния, като следователят по делото му
разяснил, че поради фактическата и правна сложност на делото същото се води от
ОСлО при ОП-Кюстендил, а не от разследващ полицай, както и му посочил, че за
престъплението, в което е обвинен се предвижда наказание „лишаване от свобода“
от 3 до 8 години и „конфискация“ на част или на цялото имущество.
Ищецът сочи, че независимо от позицията му за липса на
виновност в извършване на престъплението, ОП внесла обвинителен акт срещу него
в съда, по който било образувано НОХД №85/2015г. по описа на КнОС, по което в
течение на съдебното следствие, продължило повече от година, били разпитани 13
свидетели – негови познати и/или клиенти, пред които той се чувствал унизен и
засрамен. Изтъква, че повдигнатото му обвинение и водено наказателно
преследване се тиражирали обширно в медиите и общественото пространство и са
представлявали голям медиен и обществен интерес, тъй като ищецът е публична
личност и бивш дългогодишен общински съветник.
П.М. твърди в исковата си молба, че извършените спрямо
него действия силно го притеснили – големият брой деяния, в които бил обвинен,
сериозността на институцията, водеща разследването, размерът на укритите,
според прокурора, данъци, видът и размерът на предвидените за престъплението
наказания, както и съществуващата реална възможност, въпреки че е невинен да
получи ефективно наказание, внесли сериозен дискомфорт в живота му, променили го
в личен и здравословен план и го смазали психически. Ищецът сочи, че през целия
си живот не е извършвал закононарушения и не е осъждан, има деца и внук, дълги
години е бил общински съветник, както и е ръководил Комисията за обществен ред
на територията на Община Кюстендил, като се е ползвал с добро име и авторитет
сред съгражданите си. Предприетите спрямо него от страна на прокуратурата
действия променили начина му на живот – затворил се в себе си, загубил желание
да живее пълноценно, да контактува с приятели и познати; станал изнервен,
сприхав, лесно раздразнителен; появили се смущения в съня му; след повдигане на
обвинението получил тежки сърдечни смущения – излизане от сърдечен ритъм,
сърцебиене, прескачане на сърцето, лесна уморяемост, стягане в гърдите и
повишаване на кръвното налягане; бил хоспитализиран спешно на 02.12.2014г. в
местната болница, а на 03.12.2014г. – преведен по спешност в Национална
кардиологична болница (НКБ) в гр.София, където престоял до 08.12.2014г., но и
след изписването не могъл да възстанови нормалния си сърдечен ритъм; бил
подложен на сложна тройна антитромбозна медикаментозна терапия; получил
заболяване на щитовидната жлеза; на 22.04.2015г. отново бил хоспитализиран в
НКБ с опасност за живота; започнал да пие по-силни и повече лекарства; чувствал
страх от налагане на наказания и страх за здравословното си състояние, поради
опасност от инфаркт и смърт; изпитвал неудобство от обвинението и воденото дело
пред познати, съграждани и съседи. Всички описани страдания, според ищеца, са
резултат от неоснователното му обвиняване в извършване на престъпление.
Ищецът сочи, че след поредица от съдебни заседания в
продължение на повече от година, ОС-Кюстендил е постановил присъда, с която го
е признал за виновен, наложил му е наказание „лишаване от свобода“ и е отнел
имуществото му, както и е уважил граждански иск за сума от почти 200 000
лева. Твърди, че осъждането му за нещо, което не е извършил го е унизило и
погубило психически, а информацията за осъждането се е разпространила бързо в
медиите и сред съгражданите му, поради което го е било срам да излиза из града.
Ищецът обжалвал осъдителната присъда и САС по ВНОХД №841/2016г. с присъда от
17.10.2016г. е отменил тази на КнОС и го е оправдал. Оправдателната присъда
била обжалвана пред ВКС от гражданския ищец Министерство на финансите (МФ),
като по НОХД №27/2017г. по описа на ВКС съдът приел, че МФ няма право да
обжалва присъдата в наказателната й част.
Ищецът счита, че всички претърпени от него душевни
болки и страдания, изразяващи се по-общо в притеснения, срам, страх от
осъждане, опетняване на доброто му име сред познати и съграждани, нарушения в
съня, промяна в начина на живот и влошаване на здравословното му състояние, са
настъпили именно в следствие на неоснователно повдигнато и поддържано срещу
него обвинение в извършване на престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.1
във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за което е бил оправдан. Счита, че претърпените
вреди биха могли да бъдат репарирани посредством заплащане на обезщетение в
размер на претендираната сума от 26 000 лева.
Ответникът в подадения отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез прокурор при ОП-Кюстендил, оспорва основателността на предявения иск.
Аргументира разбиране за недоказаност на твърдението на ищеца да е претърпял
описаните в исковата молба вреди и същите да се намират в причинно-следствена
връзка с повдигнатото му обвинение. Изтъква, че прокуратурата не е давала
официално публичност на воденото досъдебно производство, поради което не би
могла да носи отговорност за формирането на обществено мнение по темата.
Ответникът изтъква и факта, че същият не следва да носи отговорност за целия
период на воденото наказателно производство, тъй като след приключване на
досъдебното такова и внасянето на материалите в съда, ръководно-решаващият орган
е друг и от неговите действия и поведението на другите участници в процеса
зависи до голяма степен продължителността на съдебната фаза на процеса.
Възразява се и срещу размера на претендираната като репарация за вредите сума,
стояща вън от принципите за справедливост и с оглед липсата на данни ищецът да
е понесъл вреди вън от обичайните при водено наказателно производство.
ОС-Кюстендил,
след като се запозна с материалите по делото и след като прецени събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.235 ал.2 от ГПК,
намери за установено следното от фактическа страна:
С
постановление на прокурор при КнОП от 25.02.2014г. е било образувано досъдебно
производство по преписка с вх.№320/2014г. за престъпление по чл.255 ал.3 във
вр. с ал.1 т.1 от НК. С постановление от същата дата разследването по
преписката е било възложено на Окръжен следствен отдел при ОП-Кюстендил.
Образувано е ДП №10/2014г.
С
постановление от 12.11.2014г. по посоченото досъдебно производство П.В.М. е бил
привлечен като обвиняем в извършването на престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с
ал.1 т.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК за това, че в периода от 14.02.2007г. до
14.12.2010г. в гр.Кюстендил в условията на продължавано престъпление , през
непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, като физическо лице е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения в особено големи размери – данък добавена стойност в размер на
167 156.75 лева, произтичащ от неподаване на заявление за регистрация по
ЗДДС на основание чл.96 ал.1 от ЗДДС, като не подал справки-декларации за ДДС
пред ТД на НАП-офис Кюстендил, които се изискват ежемесечно на основание чл.125
от ЗДДС. За престъплението, в което ищецът е бил обвинен се е предвиждало наказание
„лишаване от свобода“ от 3 до 8 години и „конфискация“ на част или на цялото
имущество на виновния.
На
24.02.2015г. срещу П.М. бил внесен обвинителен акт в КнОС, по който е било
образувано НОХД №85/2015г. по описа на съда. Пред тази инстанция делото било
разгледано в 9 публични съдебни заседания. На 10.06.2016г. КнОС е постановил
осъдителна присъда с №13/10.06.2016г., с която П.М. е бил признат за виновен в
извършване на престъплението, в което е бил обвинен, наложени са му били наказания
„лишаване от свобода“ за срок от 3 години, чието изпълнение на основание чл.66
ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 4 години, както и „конфискация“ на
част от имущественото му, а именно – 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ
търговски обект. Уважен е и граждански иск на държавата за сумата от
167 156.75 лева, като в тежест на подсъдимия са възложени и разноски.
По подадена
въззивна жалба от осъденото лице срещу горната присъда е било образувано ВНОХД
№841/2016г. по описа на САС. Делото е било разгледано в едно съдебно заседание
и с присъда с№24/17.10.2016г. е била отменена осъдителната присъда на КнОС и П.М.
е бил признат за невиновен в извършване на престъплението, в което е бил
обвинен; отхвърлен е и гражданският иск.
Срещу
оправдателната присъда е подадена касационна жалба от Държавата, чрез министъра
на финансите. По образуваното НД №27/2017г. по описа на ВКС е постановено
решение с №64 от 09.03.2017г., в което е посочено, че поради липсата на право
гражданският ищец да обжалва присъдата в наказателната й част, същата следвало
да се счете за влязла в сила в тази част, а жалбата е разгледана в допустимата
й част – относно произнасянето по гражданския иск и в тази част присъдата на
САС е оставена в сила.
Горните
факти са установими от материалите по приложеното ДП и цитираните съдебни дела,
които са приложени по настоящото дело.
От приложена
по делото справка от Общински съвет – Кюстендил с изх.№11-03-85/11.02.2021г. се
установява, че П.М. е бил общински съветник в ОбС-Кюстендил мандат
2003г.-2007г., когато е бил председател на Постоянната комисия по обществен
ред, гражданска защита и безопасност на движението към ОбС-Кюстендил и член на
ПК по стопански дейности, общинска собственост и приватизция, както и мандат
2007г.-2011г., през който е бил и член на ПК – ЗУТ, екология и природни ресурси
и ПК – Спорт, детски и младежки дейности, нормативна дейност, обществен ред,
безопасност на движението и гражданска защита.
От
приложените към исковата молба разпечатки от информационни сайтове се
установява, че постановяването на осъдителната присъда от КнОС е било медийно
разпространено с посочване на извършеното престъпление и наложеното на М.
наказание.
От
показанията на свидетелката Н.С., приятелка на семейството на ищеца, се
установява, че до момента, в който срещу ищеца започнало наказателно
преследване той бил весел и забавен човек, но това рязко се променило –
отслабнал, побелял, станал затворен и много по-различен. Във вестниците се
появили публикации, информацията, че е подсъдим се разпространила, това го
притеснявало, споменавал и, че се тревожи да не влезе в затвора. Ищецът
започнал да не може да спи, станал необщителен. След повдигане на обвинението
имал здравословни проблеми, ************ ***********, влязъл в болница в Кюстендил, но проблемът не бил
овладян и бил преместен в София. Дори и към момента, според свидетелката, ***************. Същата го определя понастоящем като болен и ленив
човек, който не се интересува от нищо.
Свидетелят А.К., който е лекар, специалист „вътрешни болести“ и
„кардиология“ сочи, че познава ищеца като свой пациент от около 15 години.
Заявява, че ищецът е имал **************, но
разграничава два периода в състоянието му – до края на 2014г. и след това. До
края на 2014г. М. неколкократно е бил настаняван в болницата в гр.Кюстендил,
поради *********************, но в
рамките на 24-48 часа състоянието е било овладявано, ***************** и ищецът е бил изписван от лечебното заведение. През
месец декември 2014г. д-р К. констатирал „пречупване“ на състоянието му – **************, който не е могъл да бъде контролиран, разпознат и
овладян в болницата в гр.Кюстендил, поради което се наложило да бъде потърсена
помощ от друго лечебно заведение с по-добри медицински възможности за
диагностика, поведение и лечение. При изпращането на ищеца в Националната
кардиологична болница, се установили две нови състояния у М. – *************, за която бил поставен ******** и заболяване ****************. Овладяването им отнело време, в средата на 2015г. с ********************, но малко по-късно ищецът останал в трайна **********, която продължава и до днес. Според свидетеля, *************** води до прогресия на сърдечната недостатъчност, която
може значително както да скъси продължителността на живота, така и да влоши
качеството му.
По делото са
приети три броя епикризи. Епикриза от МБАЛ „Д-р Никола василиев“
АД-гр.Кюстендил, установяваща еднодневен престой на ищеца в болничното
заведение – от 02.12.2014г. до 03.12.2014г., в която е посочено, че П.М.
постъпва за пореден път във Вътрешно отделение- Интензивен сектор, с оплаквания
от **************. Посочено
е, че оплакванията са провокирани от остра *****************. Пациентът е изписан и е насочен към НКБ-гр.София за
консултация, с диагноза *****************************************************.
Според
епикриза, издадена от МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД-гр.София, П.М.
е бил приет на 03.12.2014г. и изписан на 08.12.2014г., като е видно, че същият
е бил диагностициран с *******************************; а същия е
бил поставен ********. Предписани са му консултации и
медикаментозно терапия.
Видно от
епикриза, издадена от МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД-гр.София, П.М.
е бил приет на 22.04.2015г. и изписан на 24.04.2015г., на ищеца е било
осъществено електрокардиоверзио.
Според
заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и психиатрична
експертиза, изготвено от вещите лица д-р В.Р. – психиатър и д-р В.И. –
кардиолог, от 2006г. ищецът страда от ********************************************“, а от 2008г. са налице данни за многократни
постъпвания на П.М. във ВО на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД-гр.Кюстендил по
повод *********************************************. Към 2014г. същия е страдал и от „******************“ и „*******************“. В
медицинската документация до месец май 2014г. са регистрирани компенсирани
състояния при изписването, с възстановяване на ********************. Вещите лица са констатирали ************* на ищеца през месец декември 2014г. по посока на
нововъзникналия ******** проблем с **************, наложил инвазивно лечение и новооткрит *************. Експертите са посочили, че в медицински аспект не
може да се направи категоричен извод за наличие на пряка причинно-следствена
връзка между притеснението и стреса от привличането на П.М. като обвиняем през
месец ноември 2014г. и последващото влошаване на ************ и физическо боледуване, тъй като в епикризата от
02.12.2014г/03.12.2014г. от МБАЛ-Кюстендил е отбелязано, че обострянето се
предшества от *********************, които на
фона на хронично **************, ********************/, също могат да доведат до влошаване на ******************* по начин, описан в медицинската документация. Вещите
лица считат, че в експертен план не може да се пренебрегне и фактът, че е възможно
преживеният стрес и необходимостта от мобилизация на нервната система с
изразходване на психична енергия за преодоляването му у ищеца, косвено да са
повлияли на издръжливостта и възможността на организма да се справи със стреса,
понижавайки имунитета с влошаване на общото физическо състояние, с **************** с последващо влошаване на ********. Отбелязано е, че рискови периоди по време на
боледуването на М. са били налице и преди месец декември 2014г., но тогава те
са били от друг характер и са завършвали с компенсация. Вещите лица са
посочили, че състоянието на ******** би могло да бъде коментирано, както
като резултат от ***************************, така и
като комбинация и последица от поредица съпътстващи фактори – *************************************.
По отношение
на ***************състояние на
ищеца, настъпило в резултат на повдигнатото обвинение и свързаните с него
негативни изживявания, вещите лица са приели, че у П.М. е настъпила реакция на
стрес с разстройство в адаптацията, свързана с чувство за морално огорчение от
ситуацията, затруднения в обществената му реализация и самочувствие. Според
експертите, данните, че години по-късно у ищеца продължава изолацията,
влошената комуникация с околните, пониженото самочувствие и психичен дискомфорт
не могат да бъдат отдиференцирани дали са единствено и само от воденото срещу
него наказателно дело или се поддържат от насложени допълнителни житейски
фактори, които повлияват не само психичното, но и продължаващото физическо
боледуване. Независимо от това, експертите са приели, че не може да бъде
изключен факта, че провеждането на следствените процедури и водения наказателен
процес, поставящи под съмнение професионалните и моралните му качества, са
фактори, които в значителна степен са повлияли на психичното му функциониране и
са довели до понижено самочувствие и себеоценка, с последващо влошаване на
социалната адаптация и междуличностно функциониране.
При така
установените по делото факти, съдът формира извод за частична основателност на
предявения иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, поради следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано
За да бъде
изпълнена хипотезата на тази правна норма, следва при условията на главно,
пълно и пряко доказване от ищцовата страна, в производството по безспорен начин
да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) по отношение
на ищеца да е било повдигнато обвинение за престъпление и да е било образувано
наказателно производство; 2) ищецът да е бил оправдан по повдигнатото му
обвинение (с оглед характера на наведените в конкретния случай твърдения); 3)
ищецът да е претърпял вреди – неимуществени (предвид конкретно твърдените) и 4)
да е налице причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди –
последните да са пряка и непосредствена последица на първото. Отговорността на
държавата при наличието на горните предпоставки е обективна, а липсата или
наличието на вина у конкретно длъжностно лице, е ирелевантна.
Категорично
по делото се установи наличието на първите две от горепосочените предпоставки.
По ДП №10/2014г. по описа на ОСлО – ОП-Кюстендил на П.М. е било повдигнато
обвинение на 12.11.2014г. за престъпление, квалифицирано от обвинителя, като
такова по чл.255 ал.3във вр. с ал.1 т.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Досъдебната
фаза на наказателния процес е приключила с внасянето на обвинителен акт в съда,
при което пред КнОС е било образувано НОХД №85/2015г. по описа на този съд.
Делото, след осъществяване на двуинстанционен съдебен контрол, е приключило с
влязла в сила оправдателна присъда по повдигнатото на М. обвинение.
Съдът
приема, че по делото бе проведено от страна на ищеца доказване на твърдението,
че същият е претърпял неимуществени вреди. От показанията на свидетелката
Спасова стана ясно, че през хода на наказателното производство ищецът е бил със
съзнанието, че е невиновен. Този факт се потвърждава и от процесуалното
поведение на ищеца в качеството му на подсъдим, който е изразявал становище, че
следва да бъде оправдан. При все това се установи, че ищецът е имал
притеснения, че може да бъде осъден. Изясни се още, че в течение на
наказателното дело ищецът се е чувствал притеснен, потиснат, угнетен, получил е
смущения в съня; променил е драстично начина си на живот, като се е изолирал и
затворил в себе си. Ищецът е бил угнетен от обществения отзвук относно
наказателния процес. От заключението на вещите лица е видно, че М. се е
чувствал морално огорчен от водените срещу него процесуални действия и
наказателен процес, поставящи под съмнение професионалните и моралните му
качества, както и от публичния отзвук по медиите, което значително е повлияло
на психичното му функциониране и е довело до понижено самочувствие и
самооценка, с последващо влошаване на социалната му адаптация и междуличностно
функциониране. Всички изложени факти, доказани по делото, съставляват вреди,
имащи неимуществен характер.
Макар и
установено в процеса, настъпилото в периода след повдигане на обвинението
влошаване на здравословното състояние на П.М., не може да се счете, че е
резултат от предприетите спрямо него действия по наказателно преследване. Така
наведеното твърдение подлежи на пълно доказване – по начин, че да се създаде
абсолютна увереност, сигурно убеждение у съда относно твърдения факт. В случая
това не е сторено. От приетото по делото заключение на вещите лица д-р Р.,
психиатър и д-р И., кардиолог, е видно, че между преживения стрес и влошаването
на здравословното състояние на ищеца в периода на наказателното преследване
може да бъде открито косвено
повлияване - изразходваната психична
енергия за преодоляване на стреса да е понижила имунитета с влошаване на общото
физическо състояние, в това число и на ендокринния и сърдечен статус, но вещите
лица са коментирали липсата на предпоставки в медицински аспект да се направи
категоричен извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка. Установи се,
че в епикризата от месец декември 2014г. относно престоя на ищеца в МБАЛ „Д-р
Н.Василиев“ АД – гр.Кюстендил, е отбелязано, че обострянето се предшества от *******, които според вещите лица, на фона на хронично
персистиращо ***************** също биха
могли да са причина за влошаване на сърдечното заболяване на ищеца. Също така
се установи, че регистрираното през месец декември 2014г. влошаване на
здравословното състояние на М. не е прецедент, рискови периоди е имало и преди
това, макар и от друг характер. Според експертите, влошаването на състоянието
може да се дължи както на невровегетативен коронарен спазъм, резултат от
притеснение и стрес, така и на комбинация от поредица съпътстващи фактори – ******************************************
В обобщение
може да се посочи, че при наличните по делото доказателства не се установи по
несъмнен начин, че влошаването на *************** заболяване на ищеца и установената **************** са пряко свързани и са резултат от заведеното срещу
него наказателно производство.
Между
останалите описани по-горе вреди и незаконното обвиняване в извършването на
престъпление е безсъмнено наличието на причинно-следствена връзка. Ответникът
възразява относно липсата на каузална връзка между обвиняването и вредите,
релевирайки довод, че тази връзка е опосредена и от дейността на съда.
Претърпените
от ищеца вреди са резултат от повдигнатото и поддържано срещу него от страна на
прокуратурата неоснователно обвинение. Каузалната връзка не е била прекъсната и
отговорност не следва да се носи от съда, тъй като по повдигнатото обвинение
няма постановен влязъл в сила осъдителен съдебен акт. В този смисъл има
постановена съдебна практика, съдържаща се в решения по чл.290 от ГПК, сред
които напр. решение №300 от 21.10.2011г. на ВКС по гр.д.№213/2011г., III г.о., ГК.
В контекста
на изложеното, претенцията, досежно съществена част от неимуществените вреди е
доказана по своето основание.
Определянето
на паричния еквивалент на дължимата обезвреда е предоставено на съда по
справедливост (чл.52 от ЗЗД). Настоящият състав, отчитайки всички обстоятелства
във връзка с повдигнатото обвинение (и изложени по-горе, поради което е
безпредметно да се преповтарят), обема и естеството на претърпените
неимуществени вреди, засегнали различни личностни блага, намира, че
претендираната сума, целяща да обезщети М., е завишена.
При
определяне на размера на обезщетението следва да се съобразят значителните на
брой фактори, допринесли за възникване и повишаване интензитета на вредите,
сред които са тежестта на престъплението, в което ищеца е бил обвинен,
съществуващата опасност от ефективно осъждане, фактът, че ищецът е обществена
личност, постановяването на осъдителна присъда от първата инстанция,
общественият отзвук, който процеса и осъдителната присъда са имали, както и
възрастта на ищеца.
Присъденото
парично обезщетение за вредите следва да съответства на необходимостта за
преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на
конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този
достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно
претърпените неимуществени вреди и да води до неоснователно обогатяване на
лицето.
Справедливо,
разумно и напълно кореспондиращо със събраните по делото доказателства се явява
обезщетение за сума в размер на 20 000 лева. Съдът счита, че това обезщетение
би репарирало понесените от ищеца страдания от психическо, физическо и морално
естество и е адекватно обезщетение за претърпените вреди.
За горната
сума искът ще бъде уважен и съответно – отхвърлен за разликата над нея до
претендирания размер от 26 000 лева.
Върху
присъдената сума се дължи заплащане и на законната лихва, така, както е
поискана, т.е. от 01.11.2016г. до окончателното изплащане.
На ищеца се
следва заплащане от страна на ответника, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на
съдебните разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил
разноски в размер на 10.00 лева за държавна такса. Според уважената част от
иска, ответникът дължи на ищеца заплащане на разноски в размер на 7.69 лева.
Съдът
намира, че са налице предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, при съобразяване частичното уважаване на
исковата претенция и съобразно нейния размер. Когато е поискано присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена при условията на чл.38 от
ЗАдв. адвокатска услуга, за да бъде същото основателно и доказано, е достатъчно
в договора за правна защита и съдействие да е записана /посочена/ конкретната
хипотеза на чл.38 ал.1 т.т.1-3 от Закона,
при която помощта се предоставя и този договор да е представен по делото.
Страната, ползваща безплатно адвокатска помощ, не следва да ангажира
доказателства, нито съдът може да преценява дали тя попада в категориите лица,
визирани в нормата и в коя от тях. В този смисъл е и практиката на ВКС /напр. определение №365 от
17.07.2017г. на ВКС, I-во т.о. по ч.т.д.№894/2017г., определение №616 от
05.06.2017г. на ВКС, IV-то г.о., по гр.д.№5089/2016г., определение №515 от
02.10.2015г. на ВКС, I-во т.о., по ч.т.д.№2340/2015г., определение №163 от
13.06.2016г. на ВКС, I-во г.о., по ч.гр.д.№2266/2016г./. От
представения в конкретния случай договор за правна защита и съдействие е видно,
че е налице отразяване на конкретната хипотеза по чл.38 ал. 1 от ЗАдв.,
наложила осъществяването на безплатна правна помощ, следователно, искането за
присъждане на разноски се явява мотивирано и следва да бъде уважавано.
При
уважаване на иска за сумата от 20 000 лева, дължимото възнаграждение е
определимо по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно – 1 130 лева.
На основание
чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
направените от бюджета разноски за вещо лице, съразмерно с уважената част от
иска, а именно – 753.85 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, гр.София бул.“Витоша” №2 да заплати
на П.В.М., с
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от ****** лева (******), представляваща обезщетение за претърпените от М.
неимуществени вреди – душевни болки и страдания, изразяващи се в
притеснения, срам, страх от осъждане, опетняване на доброто му име сред познати
и съграждани, нарушения в съня и промяна в начина на живот, настъпили, в
следствие на повдигнато и поддържано срещу него обвинение в извършване на
престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, по
което М. е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №85/2015г. по описа на
ОС-Кюстендил, ВНОХД №841/2016г. по описа на САС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.11.2016г. до
окончателното изплащане, както и
сумата от 7.69 лева (седем лева и
шестдесет и девет стотинки), представляваща сторени по делото разноски за
държавна такса, като иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над присъдените ******* лева до претендираните 26 000
лева и за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на
здравословното състояние на ищеца, ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, гр.София бул.“Витоша” №2 да заплати
на Адвокатско дружество „Д. и Д.“, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.„Цар Освободител“ №64, ет.2 сумата от ***** лева (хиляда сто
и тридесет лева), представляваща дължими възнаграждение за предоставена
безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, гр.София бул.“Витоша” №2 да заплати
по сметка на ОС-Кюстендил сумата от 753.85
лева (седемстотин петдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки),
представляваща сторени от бюджета на съда разноски за вещи лица.
Решението
може да се обжалва или протестира с въззивна жалба или въззивен протест пред
Апелативен съд-София в 2-седмичен срок от датата на връчването му в препис на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: