Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Варна, ………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори касационен
състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Пенка Михайлова, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 2644/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. №
15119/02.12.2020г. на Ж.С.Т., ЕГН **********,***, чрез адвокат М.Х. срещу
Решение № 260292/23.10.2020г., постановено по н.а.х.д. № 2854/2020г. по описа
на Районен съд гр. Варна, четиридесет и пети състав, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 2716243
от 02.05.2019г. на Областна дирекция на МВР гр. Варна.
Жалбоподателят счита, че въззивния съд неправилно е
преценил представените по делото доказателства, както и че не е отчел факта
относно наличието на нарушение на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно липсата на
категорични данни за точното място на извършване на нарушението. Формулирано е
искане за отмяна на въззивното решение и потвърдения с него електронен фиш.
Ответникът чрез процесуалния си
представител К. Л. – А. – старши
юрисконсулт, с депозирани писмени бележки с.д. № 4447/24.03.2021г. оспорва
жалбата, считайки същата за неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр.Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
С обжалваното решение районният съд е
потвърдил електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2716243 от
02.05.2019г. на Областна дирекция на МВР гр. Варна, с който на Ж.С.Т. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева. Позовавайки се на
събраните по делото доказателства съдът е приел за установено от фактическа
страна, че на 02.05.2019г. в 20.24 часа в гр.Варна, по бул. „Владислав
Варненчик“ до автобусна спирка „Вамо“ в посока „изход“ на града с АТСС / АRH CAM S1/№ 11743с9 е установено нарушение за скорост с МПС
„Пежо 508“ с рег. № В **** НН, собственост на Т., като при разрешена скорост от
50 км/ч е установена скорост на движение на посоченото МПС – 74 км/ч и
превишение от 24 км/ч. Приетата от съда фактическа обстановка се установява от
събраните писмени доказателства, ведно с фотоснимка, справка за собственост на
МПС, в т.ч. и доказателства, удостоверяващи годността на използваното
техническо средство, с което е измерена скоростта на управляваното от жалбоподателя МПС, както и самата скорост от
74 км/ч. Въззивният съд е изложил аргументи защо счита, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен, като анализирайки събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност е направил обоснован извод, че извършеното
нарушение е установено по категоричен начин и правилно е било квалифицирано
като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и правилно е било наложено
съответстващото административно наказание на основание чл. 189, ал.4, във
връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Така постановеното решение е правилно.
Неоснователни са изложените в
касационната жалба възражения. Настоящият съдебен състав споделя изцяло съображенията
на районния съд, с които е приел за неоснователни наведените от жалбоподателя
възражения. Правилен е извода на въззивния съд, че оспорваният електронен фиш е
издаден при спазване на процесуалните правила, по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата и точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика на когото е регистрирано, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата. За да постанови съдебния си акт,
районния съд е спазил служебното начало, като за изясняване на фактическата
обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Предвид събраните доказателства е била
изяснена обективната истина, а постановеното решение не почива на
предположения. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на
непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички
доказателства, свързани с предпоставките за възникване на отговорността на
нарушителя. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са
направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да
се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи
извода в смисъл, че решението е незаконосъобразно и постановено при неизяснена
фактическа обстановка. Категорично установено е спазването на предвидените
специални нормативни изисквания за установяване на нарушенията санкционирани по
реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което решението на районния съд се явява
постановено при съобразяване на приложимия материален и процесуален закон. Установените
данни от страна на районния съд законосъобразно са го мотивирали да приеме, че
жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение, в резултат на което
законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната
му отговорност.
Законът за движение по пътищата урежда преди всичко
правилата за движение по пътищата, чиято основна цел е да се опази живота и
здравето на участниците в движението по пътищата. С превишението на скоростта
водачът на моторно превозно средство освен, че поставя в риск себе си, поставя
в риск и другите граждани. Именно превишението на скоростта е една от основните
причини за тежки пътно-транспортни произшествия. С оглед на това, извършеното
нарушение не би могло да се характеризира като такова с ниска степен на
обществена опасност.
Предвид горното, съдът при извършената проверка по
чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено
без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което
същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, основателно и своевременно
направено се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. На осн. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на
80.00 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл.
221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260292 от 23.10.2020г.
на Районен съд гр.Варна, четиридесет и пети състав, постановено по н.а.х.д. №
2854/2020г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: