Р Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.В.Търново,
10.06.2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ….., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 2863 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК.
Ищецът Д.П.Ц. ***,
излага твърдения в ИМ, че с ответницата са живели в условията на фактическо
съпружеско съжителство, от което имат родено дете П. Д. Ц.. Твърди, че през м.
юни
Ответницата С.С.К. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. В СЗ, редовно призована, не се явява, не се представлява и не взема становище по иска. Не сезира съда с претенция за разноски.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните са живели в условията на фактическо съпружеско съжителство, от което имат родено малолетно дете П. Д. Ц., роден на ***г., на 8г. Установи се, че детето от м.юни 2014г. се отглежда в семейната среда на баща си - ищец по делото, подпомаган от родителите му. От свидетелските показания на Ст.Ц. майка на ищеца, преценени от съда по реда на чл.172 от ГПК, но които съдът кредитира, доколкото се подкрепят и от показанията на втория свидетел Ш., както и от констатациите в соц. доклад, когато малолетния П.е бил на 2г. и 4м. майката е напуснала дома на бащата с постоянни бягства, оставяла е детето само и е изчезвала, като окончателно избягала и напуснала обитаваното с ищеца жилище през м.юни 2014г., оставяйки грижите за детето на бащата, който от тогава до настоящем, подкрепян от майка си полага за П.преките грижи по неговото отглеждане и възпитание. Разпитаните по делото свидетели установиха, че бащата притежава родителски качества, че той, подпомаган от родителите си, изцяло са поели отговорността за детето, че П. е привързан към баща си, както и че майката не е правила никакви опити да се свърже с детето и не е идвала в дома на бащата, макар и да има телефонният му номер, не му е плащала издръжка.
Установи се, че ответницата живее в с.*, общ.*, на който адрес е редовно призована, има родено малолетно дете Валентин Силвиев Карамфилов, едноутробен брат на Петър.
Видно от соц. доклад за положението на детето, изготвен от ДСП - *, след м.юни 2014г., когато майката внезапно е напуснала семейството и е изоставила П., той от 28.11.2014г. до 02.03.2018г. е бил настанен за отглеждане в семейната среда на бабата по бащина линия С. Ц. по реда на ЗЗДетето. Видно от соц. доклад, бащата, детето и бабата живеят в собствено жилище в *, общ.*. видно от соц. доклад, бащата се занимава с овцевъдство и е регистриран като ЗП и получава финансиране по схеми и мерки, администрирани от ДФ "Земеделие". П.е ученик през уч.2018/2019г. във ІІ кл. в СУ "*" гр.*. Видно от соц. доклад, П.не поддържа контакт със своята майка и по-малкия си брат, между родителите му не съществува комуникация и желание за партньорство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Липсата на комуникация между страните по делото обуславя наличието на спор помежду им, в качеството им на родители на малолетното дете П., относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права спрямо него, личните отношения с детето и издръжката му, съгласно чл.142, чл.143 от СК, който следва да бъде разрешен от сезирания съд по настоящия адрес на детето на основание чл.127 ал.2 от СК, поради което предявеният от ищеца иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес от предявяването му.
Съдът при произнасяне по иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК следва да постанови при кого от двамата родители ще живее ненавършилото пълнолетие дете, като предостави упражняването на родителските права спрямо детето на родителя, при когото постанови то да живее, и определи на другия родител подходящ режим на лични отношения с детето, както и определи издръжката на детето занапред, съгласно чл.142, чл.143 от СК.
При решаване на въпроса при кого от родителите да живее детето водещ критерий, съобразяван от съда, е интереса на детето, преценен, с оглед на следните обстоятелства: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, желание на родителя за отглеждане и възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение, жилищно- битови и други материални условия на живот, възраст и пол на детето, привързаност между дете и родители, помощ на трети лица и др. /Постановление №1/12.11.1974г. по гр.д. №3/1974г., Пленум на ВС/.
В процесният случай, безспорно по делото се установи, че родителите на малолетния П.са живели заедно на съпружески начала до м.юни 2014г., когато майката е напуснала внезапно семейството и е изоставила сина си, от когато не го е потърсила, не се е интересувала от съдбата му и не му е плащала издръжка. Установи се, че от раздялата на родителите, детето се отглежда в семейната среда на баща си, подпомаган активно в грижите за него от бабата по бащина линия и майка на ищеца С. Ц., в чието семейство П.е бил настанен по реда на чл.28 от ЗЗДетето за периода от 28.11.2014г. до 02.03.2018г., поради целодневната трудова ангажираност на бащата. Установи се, че майката напълно се е дезинтересирала от детето, като трайно не полага за него дължимите родителски грижи и не му дава издръжка. Установените по делото факти, че от раздялата между родителите единствено бащата полага за детето преките родителски грижи, подпомаган активно от бабата на детето по бащина линия, осигурил е на сина си подходяща и спокойна среда за отглеждането и възпитанието му, помежду им съществува силна емоционална привързаност, което се установява от соц. доклад, единствено той сезира съда с искане за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето, обуславят основателност на предявеният иск от ищеца, комуто следва да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо детето и при когото следва да бъде определено местоживеенето му. При вземане на решението съдът отчете и наличието на родителски качества у бащата, установено със свидетелските показания, прякото полагане на грижи за малолетния си син П.и наличието на умения за възпитание, изразеното изрично желание на бащата за отглеждане и възпитание на сина му, подпомагане подготовката му за придобиване знания, трудови навици и др., наличието на морални качества, социално обкръжение и подходящи жилищно- битови и други материални условия на живот, възрастта и пола на детето - момче, привързаността между бащата и сина му П.и наличието на изградена силна емоционална връзка помежду им.
Съдът следва да определи подходящ режим на лични отношения между майката и детето П., съобразно трайната съдебна практика, доколкото не се навеждат твърдения и не се установяват обстоятелства за определяне на по-стеснен режим. Съдът не е обвързан от поискания от ищеца режим на лични отношения на майката с детето, определя същия, изхождайки от интереса на детето да общува и с двамата си родители, както следва: право на майката да вижда и взема детето си себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя, един месец през лятото, когато бащата не е в редовен платен годишен отпуск, право да взема детето при себе си през дните на официални празници през първото полугодие на съответната календарна година, както и в деня, следващ личните празници на детето.
На основание чл.127 ал.2 от СК, съдът следва да определи и издръжка на детето П.занапред, съгласно чл.142 от СК, чл.143 от СК. Съдът следва да присъди месечна издръжка на малолетния П., считано от датата на предявяване на ИМ, която следва да възложи в тежест на майката, доколкото родителските права спрямо детето се предоставят на бащата. На основание чл.143 ал.2 от СК, родителите на ненавършили пълнолетие деца дължат издръжка безусловно, като размерът и, съобразно чл.142 ал.1 от СК, се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Съдът при определяне размера на дължимата издръжка следва да съобрази именно нуждите на ненавършилото пълнолетие дете и възможността на родителя, дължащ издръжка, да осигурява такава, която се преценява, съобразно доходите, имуществото и квалификацията му. П.е на 8г., ученик във втори клас през уч.2018/2019г. и безспорно се нуждае от средства за физическото си и духовно развитие. По делото липсват каквито и да било доказателства за възможността на майката да престира издръжка - за имуществото, доходите и квалификацията й, предвид което, при съобразяване, че същата дължи по закон месечна издръжка и на второто си малолетно дете, преценявайки критериите по чл.142 ал.1 от СК, съдът счита, че следва да определи на П.минималният размер месечна издръжка, съгласно чл.142 ал.2 от СК, в размер на 1/4 от МРЗ за страната, която за 2018г. е в размер на 510лв., съответно МРЗ за 2019г. е в размер на 560лв., като считано от датата на предявяване на ИМ 20.09.2018г. до 31.12.2018г. присъди такава в размер на от по 127,50лв. месечно /1/4 от МРЗ от 510лв./, респ. считано от 01.01.2019г. по 140лв. /1/4 от МРЗ за 2019г. от 560лв./ месечно до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта на вземането до окончателното изплащане, като отхвърли иска по чл.143 ал.2 от СК за издръжка за разликата над уважения до пълния предявен размер от 150лв. като неоснователен и недоказан.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъдената издръжка.
Ищецът е освободен по реда на чл.83 ал.2 от ГПК от внасяне на ДТ и разноски за производството, предоставена му е правна помощ по реда на чл.95 от ГПК под формата на процесуално представителство. Същият сезира съда с претенция за разноски, но доколкото по делото липсват доказателства да е направил такива, разноски не следва да му бъдат присъждани.
Ответницата не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС дължимата ДТ върху определената издръжка в размер на 201,91лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.127 ал.2 от СК ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете П.Д Ц., роден на ***г., с ЕГН **********, да бъде при неговия баща Д.П.Ц. с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете П.Д Ц., роден на ***г., с ЕГН **********, на неговия баща Д.П.Ц. с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката С.С.К. с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********, и малолетното й дете П.Д Ц., роден на ***г., с ЕГН **********, както следва: право на майката да вижда и взема детето си себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя, един месец през лятото, когато бащата не е в редовен платен годишен отпуск, право да взема детето при себе си през дните на официални празници през първото полугодие на съответната календарна година, както и в деня, следващ личните празници на детето.
ОСЪЖДА С.С.К. с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на малолетния си син П.Д Ц., роден на ***г., с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Д.П.Ц. с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********, месечна издръжка занапред в размер на 127,50 лв. /сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки/ за периода, считано от датата на предявяване на ИМ 20.09.2018г. до 31.12.2018г., и в размер на 140лв. /сто и четиридесет лева/, считано от 01.01.2019г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта й до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.143 ал.2 от СК за издръжка за разликата над уважения до пълния предявен размер от 150лв. месечна издръжка, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
На основание
чл.242 ал.1 от ГПК ДОПУСКА
предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъдената издръжка.
ОСЪЖДА С.С.К. с
постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, сума в размер на 201,91 лв. /двеста и един лева и
деветдесет и една стотинки/, представляваща дължимата ДТ върху определената
издръжка, ведно с 5 лв. /пет лева/,
в случай на служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………