№ 5362
гр. София, 02.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110136936 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № ..../28.12.2023 г., подадена от Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, за изменение на решението от 12.12.2023 г. по гр. д. №
36936/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските.
С цитираното решение съдът е споделил практиката на ВКС, съгласно която,
когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в
обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да
се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената
на всички искове. В конкретния случай сборът от цената на всички искове е в размер
под 1000 лв., поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., възлиза в размер на 480 лв.
с ДДС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „Профи кредит България“ ЕООД е
депозирал отговор на молбата за изменение на решението в частта му за разноските, в
който е изложил твърдения за неоснователност на същата.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 36 състав, след като
обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща
право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Както е посочено в решението, по делото се претендира адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2, т. 1 ЗАдв. в размер на общо 1440 лв.
съгласно договор за правна защита и съдействие. Съдът е преценил своевременно
1
релевираното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за
основателно. Споделил е практиката, че когато с една искова молба са предявени от
един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми
искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е
определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС, II т. о.,
поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 480 лв. с ДДС. В този смисъл и при съобразяване цената на
предявените искове (под 1000 лева), свързания им предмет, липсата на фактическа и
правна сложност на делото, срочното му разглеждане пред първоинстанционния съд
без участие на процесуални представители на страните, настоящият съдебен състав
приел, че в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ следва д а се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. Съдът приема, че този вид съдебни
производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни
разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, като следва да се
съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК.
Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след
съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да
ревизира възприетото в цитираното решение, че в случая интересът, върху който
следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът
от цената на всички искове – в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК.
Допълнителен аргумент, че в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани
разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер е обстоятелството, че
от служебна справка в деловодната система на съда се установява, че ищецът Т. Х. М. е
предявил над 10 (десет) на брой идентични претенции. Предвид цената на исковете по
всяко едно от образуваните дела би се достигнало до присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение многократно надвишаващи размера на исковата сума,
поради което и съобразно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 174 от
26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. на III г.о., може да се приеме, че представлява
злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават
установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на
гражданския процес. С цитираното определение на ВКС е прието още, че съдът не е
длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което
разноските не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно
производство. В този смисъл е и Определение № 5356 от 28.04.2023 г. по в.ч.гр.д. №
4277/2023 г. по описа на СГС ЧЖ-I-Д състав и Определение № 8441 от 11.07.23 г.,
2
постановно по в.ч.г.д.№ 7344-23 СГС, ЧЖ, 1-К. С оглед изложеното молбата за
изменение в тази част следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК, обективирано в молба с
вх. № ..../28.12.2023 г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, за
изменение на решение от 12.12.2023 г. по гр. д. № 36936/2023 г. по описа на СРС, ГО,
36 състав, в частта му за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3