Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   633            Година  2019, 21.03          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 11.03.2019 година

 

в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                     

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 3113 по описа за 2018 година и като обсъди :  

 

                                     Производството пред първа инстанция.

Образувано е по жалба на „ЖПС-БГ“ЕООД със седалище село Златитрап, обл.Пловдивска против Акт за дерегистрация по ЗДДС № ********* 326448/26.06.18г. на орган по приходите, потвърден с Решение № 545/17.09. 2018г. на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/Д „ОДОП“/ - Пловдив при ЦУ на НАП.

            Жалбоподателят твърди, че актът е незаконосъобразен, тъй като е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че не са изложени мотиви за прилагане на разпоредбата на чл.176 т.3 ЗДДС, което представлява съществено процесуално нарушение. На второ място се твърди, че липсват каквито и да е доказателства за наличието на публични задължения за дължими задължения, установени с РА. Сочи се и съдебна практика в тази насока. Излага, че разпоредбата на чл.176 от ЗДДС предвижда само възможност, но не и задължение за органа по приходите да прекрати регистрацията и, доколкото санкцията  е свързана с тежки последици, същият е длъжен да изложи мотиви за прилагането и, което в случая не е сторено. На изложените основания претендира отмяна на акта.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В постъпилото писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателят се иска от съда да отмени акта и да се присъдят разноски по делото.

            Ответникът – Директор Дирекция „ОДОП” – Пловдив, чрез процесуален представител – юриск. **, оспорва жалбата по мотивите, изложени в представената по делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като извърши проверка на оспореният акт по чл.160 от ДОПК, съобрази оплакванията в жалбата, изявленията на представителите на страните, разпределението на доказателствената тежест между тях, прецени по отделно и в съвкупност доказателствата и установи следното.

            Жалбата срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС /АДЗДДС/,  потвърден с Решение на Директор на Д „ОДОП” – Пловдив, е подадена пред надлежния съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл.156 ал.1 от ДОПК срок, отговаря на изискванията на чл.145 и чл.149 от ДОПК, като е налице и правен интерес от обжалването, поради което е допустима за разглеждане.

            На основание чл.226 ал.2 във връзка с чл.50 от ДОПК е извършена проверка от публичен изпълнител относно наличието на основания за дерегистрация, чл.106 ал.2, т.2 б.“б“ от ЗДДС във връзка с чл.176 т.3 от ЗДДС, обективирана в Протокол изх. № С180016-26-0012804/15.05.2018 г. (л.89). 

Оспореният АДЗДДС (л.61) е издаден след извършена проверка, възложена с Резолюция № 162691801084824/23.05.2018 г. от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив(л.90). Съобразно изложените в акта констатации, в хода на проверката е установено, че по данни от данъчно-осигурителната сметка на дружеството, същото към 20.06.2018 г. има общи задължения по ЗДДС в размер на 527 665,73 лв.

Установено е, че невнесените задължения по ЗДДС, възникнали по подадени СД по реда на чл.125 от ЗДДС са на стойност: 803,78 лв. главница ДДС, 110,93 лв. лихви за просрочие и за данъчни периоди: м.10.2017 г., м.11.2017 г., м.03.2018г. и м.04.2018г.Съгласно справка за задълженията към дата 03.09. 2018г., дружеството има общо задължения в размер на 150  949,64 лв., от които главница 35 801,23 лв. и лихви 115 148,41 лв., произтичащи от задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ, професионален пенсионен фонд, здравно осигуряване и РА № Р-16001616005674-091-001/14.08.2017 г.

За да потвърди АДЗДДС, решаващият орган е изложил подробно фактическата обстановка, а именно: проверката, назначена с посочената по-горе резолюция, е завършила с Протокол № **********/2006.2018  (л.69), при която е установено, че от „ЖПС-БГ“ ЕООД не е внесен дължимият от фирмата данък по ЗДДС, който към 20.06.2018 г. е в размер на 527 665.73 лв. (главница и лихви), от които СД по ЗДДС общо в размер на 803.78 лв. главница и 110.93 лв. лихви. Останалите задължения са по РА № Р-16001616005674-091-001/14.08.2017 г. влязъл в сила и по РА № Р-16001617000237-091-001/27.11.2017 г., невлязъл в сила. Задълженията по ЗДДС са за четирите посочени в акта данъчни периоди. Решаващият орган е възприел изцяло мотивите на органа по приходите, издал АДЗДДС, като е посочил, че междувременно с Решение № 1611/13.07.2018 г. Административен съд – Пловдив е отменил РА № Р-16001617000237-091-001/ 27.11.2017г., с който на дружеството е отказан данъчен кредит в размер на 366 877.79 лв., с прилежащи лихви в размер на 39 727.05 лв., и решението е влязло в сила на 14.08.2018г. По тази причина, задълженията на дружеството са намалени до 150 949,64 лв., в т. ч. по ЗДДС – спрямо тези, посочени в обжалвания акт за дерегистрация – 527 665,73 лв.

В решението е посочено още, че задълженията по РА № Р-160016160056 74-091-001/14.08.2017г. са лихви по ЗДДС и същите са начислени поради факта, че през ревизираните периоди м.04., м.12.2015 г. и м.06.2016 г. „ЖПС$БГ“ ЕООД е приспаднало ДК общо в размер на 535 780 лв. по фактури, издадени от „Мавимекс“АД, за които органите по приходите установяват, че са издадени без основание поради липса на доставка. Наред с това е установено, че през редица отчетни  периоди „ЖПС-БГ“ ЕООД  е ползвало неправомерно ДК общо в размер на 165 000 лв. по фактури, издадени от различни доставчици, които неоснователно са отразявани в дневника за покупки със завишени стойности, а оттам и неоснователно е приспаднат ДК в по-голям размер от действително отразения от доставчиците.

В решението се сочи също така, че по данни от справката сумата на задълженията на „ЖПС-БГ“ ЕООД към 03.09.2018 г. по РА № Р-16001616005674-091-001/14.08.2017 г. са в размер на 111 857,40 лв. – лихви по ЗДДС.

С жалбата до Директор на Дирекция са представени три броя платежни нареждания – от 17.05.2018 г. за сумата от 10 000 лв., от 21.06.2018 г. за сумата от 10 000 лв. и от 10.07.2018 г. за сумата от 950 лв., като в платежното нареждане от 10.07.2018 г., като основание за плащането са посочени ДДС главница и лихви за м.10. и м.11.2017г., м.03. и м.04.2018 г. – посочените в акта за дерегистрация периоди.

В хода на административното обжалване е извършена допълнителна проверка, при която е установено, че чрез системата за управление на приходите/СУП/  със сумата от 950 лв. са погасени задълженията на жалбоподателя по СД по ЗДДС за м.06. и м.07.2018 г. (60.59 лв.) и ДОД за м.05., м.06. и м.07. 2018г.(889.41 лв.), като погасяването е извършено по реда на чл.169 от ДОПК.

В  решението си, решаващият орган е посочил, че разбирането за системността, като явление, предполага наличието на поне три елемента, съществуващи в еднородна среда. Неизпълнението от жалбоподателя на задължението за внасяне на ДДС за 4 данъчни периода, както и лихви по ЗДДС за 20 данъчни периода, сочи за системност и осъществява пораждащия правомощието на органа по приходите да разпореди дерегистрация юридически факт по чл.176 т.3 от ЗДДС. Посочил е също така, че разпоредбата е императивна и доколкото в чл.176 т.3 от ЗДДС не са изброени конкретни нарушения, които влизат в състава на нормата, следва да се приеме, че всяко системно неизпълнение на задължения по ЗДДС, в т. ч. невнасянето на данъка и лихви за три или повече данъчни периоди, може да послужи за основание за дерегистрация по ЗДДС, тъй като се квалифицира като системно неизпълнение на задължения по ЗДДС.

Посочено е също така, че от констатациите в РД № Р-16001616005674-092-001/29.05.2017 г. е установено, че лицето през м.04.,м.12.2015 г.им.06.16 г. дружеството е приспаднало ДК по фиктивни доставки в особено големи размери – 536 000 лв. Наред с това, в хода на ревизията е установено, че фактури, издадени от 16 доставчици, са отразени от „ЖПС-БГ“ ЕООД в дневника му за покупки със завишени стойности, което е довело до неправомерно ползване на ДК общо в размер на 165 000 лв. през множество периоди от м.12.2014г. до м.06.2016 г. сочи се също така, че извършените от ревизираното дружество последващи действия, довели до корекция на неправомерно приспаднатия ДК по гореописаните доставки на обща стойност 710 000 лв.,са извършени едва след издаване на РД, което според Директора, навежда на извод, че „ЖПС-БГ“ ЕООД е склонно да извършва данъчни измами и нарушения, водещи до нанасянето на значителни щети на бюджета. Посочено е също така, че нормата на чл.176 т.3 ЗДДС се намира в глава двадесет и пета „Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами; Отказ или прекратяване на регистрация във връзка с данъчни нарушения. Предвид на това, решаващият орган е приел, че законосъобразно е приложена от органа по приходите разпоредбата на чл.176 т.3 от ЗДДС и е прекратил регистрацията по ЗДДС на дружествотос обжалвания АДЗДДС № 160991801326448/26.06.2018 г.

В съдебно заседание на 11.03.2019 г. е изслушана и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по делото документи, както и е извършило проверка в ИС на НАП – „Справки за извършени плащания, преведени по сметки на НАП и погасени задължения с тях“. Вещото лице е проследило хронологията на различни плащания по РА № 16001616005674-091-001/14.08.17г.  и РА №16001617000237-091-001/27.11.2017г., обсъдило е подробно прихванатите суми по АПВ № П-16001618159359-004-001/02.10.2018г. и е извършило анализ по дължимите суми  по ИД № 16150005099/2015 г.

Крайният извод на експертизата е, че след проследяване хронологично на задълженията на жалбоподателя за периода и след отчитане на всички настъпили факти, касаещи разчитане на ЗЛ с бюджета с всички преки и косвени данъци, експертизата е установила, че процесните суми – неплатени задължения по СД  с деклариран ДДС за внасяне, цитирани в АДЗДДС са погасени, както следва: за м.10.2017г. – 47,28 лв. с АПВ № П-16001618159359-004-001/ 02.10.2018 г.; за м.11.2017 г. – 742,46 лв. с АПВ № П-16001618159359-004-001/ 02.10.2018 г.; за м.03.2018 г. – 13,67 лв. са погасени с платена сума в размер на 4 425,95 лв. на 28.11.2018 г. и за м.04.2018 г. – 0.37 лв. са погасени с платена сума в размер на 4 425,95 лв.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи.

            Проверката е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Актът за дерегистрация е издаден от компетентен орган съгласно 162691801084824/23.05.2018 г. от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, поради което не се установяват пороци водещи до неговата нищожност.

            Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения.

Макар и по преписката да липсват документи за уведомяване за началото на това производство, очевидно е, че дружеството е било уведомено по надлежния ред, като е дадена възможност да се ангажират доказателства и да се депозират писмени обяснения. Наред с това, съдът намира, че на жалбоподателя не е ограничена възможността за защита, предвид образуването на настоящото съдебно производство.

На следващо място, оспореният акт е постановен  в писмена форма. Тук следва да се посочи, че, когато прилага санкцията, предвидена в чл.176 от ЗДДС, публичният орган не действа при условията на обвързана компетентност. Указаният в разпоредбата израз (съставно глаголно сказуемо) "може да откаже" означава, че публичният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, което, от своя страна, изисква във всеки конкретен случай, да бъде извършвана преценка и анализ на всички релевантни факти и обстоятелства. Само въз основа на данните от тази преценка, съдът може да прецени, доколко с актът на органа по приходите е спазен баланса между интереса на фиска и частния интерес.

В конкретния случай, от акта за дерегистрация и протокол № 1600046 785/20.06.2018 г., подписан от старши инспектор по приходите, извършващ проверката, липсват данни да е извършена такава конкретна преценка, която да почива на анализ на всички документи и данни по случая. Такъв анализ е извършен от Директор на Дирекция "ОДОП "-Пловдив в решението му, в резултат на който е прието, че е осъществен фактическият състав, визиран в т.3 от чл.176 ЗДДС. В това решение са посочени и съображенията на органа по приходите, мотивирали го да приеме, че при тези обстоятелства проверяваният данъчен субект е потенциален източник на данъчни измами, каквато е превантивна цел на дерегистрацията видно от наименованието на главата - "Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами", в която се намира разпоредбата. Правното основание е посочено изрично в акта – чл.106 ал.2, т.2 б.“б“ от ЗДДС във връзка с чл.176 т.3 от ЗДДС и същото съответства на изложените фактически основания – системно неизпълнение на задължението за внасяне на дължим ДДС.

В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на мотиви в обжалвания акта за дерегистрация.

От доказателствата и изявленията на страните е видно, че между последните не е налице спор по фактите и обстоятелствата, свързани с размера на дължимите и неизплатени задължения, данъчните периоди за които са установени и за размера на лихвите за тях.

Гореизложеното води до извода, че административното производство е проведено при спазване на процесуалните правила и АДЗДДС е издаден, след като са установени фактите и обстоятелствата от значение за случая.

            Спорът между страните е за правилността на преценката на органа по приходите, че към датата на постановяване на АДЗДДС са налице предпоставките на чл.106 ал.2, т.2 б.„б” от ЗДДС във връзка с чл.176 т.3 от ЗДДС за дерегистрация по ЗДДС на „ЖПС-БГ” ООД.

С разпоредбата на чл.176 т.3 от ЗДДС е дадена възможност на органа по приходите служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, който системно не изпълнява задълженията си по закон. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби и това води до злоупотреби с ДДС. В конкретния случай, органът по приходите е приел, че е налице горецитираното основание предвид обстоятелството, че дружеството не е внасяло декларирания от него ДДС по СД, съгласно изискванията на чл.89 ал.1 от ЗДДС. Цитираната норма регламентира, че, когато има резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. Разпоредбата е императивна и доколкото в чл.176 т.3 от ЗДДС не са изброени конкретни съставомерни нарушения, противно на твърденията в жалбата, следва да се приеме, че всяко системно неизпълнение на задължение по ЗДДС, в т.ч. и неподаването на СД, може да послужи за основание за дерегистрация по преценка на администрацията.

В случая по делото не е спорно и се констатира, че не е внесен дължим косвен данък за 4 данъчни периода, което свидетелства за системност на неправомерно поведение на лицето, свързано с неизпълнение на законови задължения, регламентирани в ЗДДС и е основание за налагане на мярката дерегистрация по чл.176 т.3 от ЗДДС. Липсва легално определение на понятието „системност“, но съобразно трайната съдебна практика същото предполага наличието на поне три елемента, съществуващи в еднородна среда, т.е. поведението на данъчния субект следва да сочи на повтаряемост и регулярност, без това да е случайно или ad hoc.Поради това, фактът на неизпълнение от дружеството на задължението за внасяне на ДДС за 4 данъчни периода, описани подробно в Протокол № **********/20.06.2018 г. и послужили за издаване на оспорения акт, съставлява системност на нарушението, което е предпоставка за дерегистрация на това дружество от органите по приходите на основание чл.176 т.3 от ЗДДС.

Безспорно се установи в настоящото съдебно производство, че задълженията по ЗДДС за м.10. и м.11 2017 г. са погасени на 02.10.2018 с АПВ № П-16001618159359-004-001/02.10.2018 г. (след датата на издаване на АДЗЗЗДС – 20.06.2018г.), а тези за м.03. и м.04.2018 г. – на 28.11.2018г.(също след датата на издаване на АДЗДДС). Не са погасени  обаче задълженията за лихви за различни данъчни периоди, произтичащи от РА №Р-16001616005674-091-001/ 14.08.2017 г.

При направените констатации за системно неплащане на задълженията по ЗДДС, което продължава във времето, макар задълженията да са в неголеми размери, безспорно в случая са били налице предпоставките за прилагане на мярката по чл.176 т.3 от ДОПК. Следва да се отбележи също така, че видно от изготвените в хода на проверката справка, дружеството има и още непогасени по давност задължения към бюджета, за които няма данни дали са обезпечени или не. Това що се отнася до внасянето на ДДС.

Що се отнася до наличието на лихви по посочения РА, произтичащ от несвоевременно внесеният ДДС, съдът намира за необходимо да отбележи следното. Каза се, разпоредбата на чл.176 т.3 ЗДДС регламентира възможността на приходния орган служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, системно неизпълняващ законовите си задължения. Доколкото в цитираната норма не са изброени конкретни нарушения, които влизат в състава и, следва да се приеме, че всяко системно неизпълнение на задължение по ЗДДС, в т.ч. и невнасянето на данъка, може да послужи за основание за дерегистрация по ЗДДС. Невнасянето на дължимия ДДС в указания от закона срок за три или повече последователни данъчни периода може да се квалифицира като системно неизпълнение на задължения по ЗДДС. В случая невнасяне на дължим ДДС по СД своевременно е за повече от три данъчни периода (м.12.2014 г., м.04., 10.,11.,12.2015 г., 01.,02.,03.,04.,05.,06.,07.2016 г.), като поведението на ЗЛ с основание е квалифицирано на трайно и системно неизпълнение.

Безспорно, както сочи и оспорващия, тази възможност има санкционен характер и прилагането и е свързано с тежки последици за данъчния субект, с оглед на чл.100 ал.4 ЗДДС, поради което, акт за дерегистрация следва да се издава след преценка и изводи за наличие на предпоставките за прилагането й, с излагане на тези съображения и мотиви за това.

Всичко гореизложено води до извода, че в конкретния случай прилагането на тази тежка мярка – дерегистрация по ЗДДС, е оправдано.

Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби и това води до злоупотреби с ДДС/Решение № 16327/13 г., ВАС/. Именно, нееднократно нарушение е установено в случая и следва да бъде прието, че неизпълнението от жалбоподателя на задължение за внасяне на ДДС за 4 данъчни периода сочи на системност и осъществява фактическия състав, при който органа по приходите да разпореди дерегистрация на основание по чл.176 т.3 ЗДДС. Преценката е обективна и няма спор, че към момента на издаване на акта ДДС не е внесен за процесните четири данъчни периода.

Настоящият състав също прави преценка за законосъобразността на акта към момента на издаването му, а към този момент, безспорно липсват доказателства за погасяване на задълженията, потвърдено и от приетата без възражения от страните ССчЕ, поради което, не би могло да бъде отречено съответствие на мярката с целта на закона. Липсват доказателства и към момента на издаване на настоящия съдебен акт да са платени, дори частично лихви по РА №Р-16001616005674-091-001/14.08.2017г., начислени в резултат на несвоевременното внасяне на данък в бюджета.

Тук е мястото да се отбележи, че съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ, като коректно и безпристрастно изготвено, но същото по никакъв начин не променя изводите на приходната администрация.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореният АДЗДДС е постановен и в съответствие с материалния закон. С оглед системното невнасяне на данък от страна на задълженото лице, макар и в незначителен размер, органът по приходите правилно е дерегистрирал „ЖПС-БГ“ ЕООД по ЗДДС. С тази мярка ще се постигне целта, за която административният орган е оправомощен от закона/чл.4 ал.2 АПК/. В настоящия случай са спазени изискванията за съразмерност по чл.6 от АПК, защото поведението на данъчнозадълженото лице е проявявано в продължение на дълъг период – 4 данъчни периода, а несвоевременното внасяне на ДДС по РА – за много по-голям период,  което обосновава налагането на забрана на търговското дружество да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит, след датата на прекратяване на регистрацията му.

Предвид изхода на спора и предвид претенциите на ответника за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват и същите се констатираха в размер на 500 лева съгласно чл.8 ал.3 от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЖПС-БГ“ЕООД със със седалище село Златитрап, обл.Пловдивска против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 16099180132 6448/26.06.18г. на орган по приходите, потвърден с Решение № 545/17.09.18г. на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“– Пловдив при ЦУ на НАП, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

            ОСЪЖДА „ЖПС-БГ“ ЕООД със седалище село Златитрап, обл.Пловдивска, ул.“6-та“ №10, да заплати в полза на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :