Решение по дело №8723/2015 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 25.04.2016 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

съдия: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8723 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от Б.П.Б. АД, с която са предявени установителни искове срещу солидарните длъжници М.Л. АД и Р.М.К. по чл.422 ГПК за съществуването на вземане с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 400000 евро, представляваща част от непогасена главница по Договор за банков кредит № 456/05.06.2008 г. Претендира разноски.

            Ищецът твърди, че по силата на Договор за банков кредит се е задължил да предостави на ответника М.Л. АД кредит в размер до 3852000 евро, а кредитополучателят и поръчителят Р.М.К.  – солидарни длъжници, са се задължили да върнат заема в срок до 30.07.2014 г. От усвоената сума от 3082720,07 евро са погасени 1489988,85 евро, а непогасеният остатък възлиза на 1592731,22 евро. Поради неизпълнение на задължението в цялост на падежа, ищецът е подал заявление по чл.417 ГПК за част от непогасената главница – до размера на 400000 евро. Претендира законна лихва от завеждане на иска – 22.01.2015 г. до окончателното плащане и направените по делото разноски.

Ответниците не са депозирали отговор на исковата молба и не са взели становище.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По исковете по чл.422, ал.1 ГПК:

Установява се от представените писмени доказателства – Договор за кредит от 05.06.2008 г. (л.20 - 35) и 18 бр. анекси към него, че между страните валидно е възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника М.Л. АД кредит в размер до 3852000 евро, а кредитополучателят и поръчителите – Е. ЕООД и Р.М.К. солидарно са се задължили да върнат кредита, като първоначално уговореният срок – 30.05.2014 г. е удължен до 30.07.2014 г., видно от т.3 на анекс от 26.10.2009 г.

Договорът е в изискуемата от закона писмена форма (чл.430, ал.3 ТЗ). Усвояването на сума в общ размер 3082720,07 евро се установява от приетата счетоводна експертиза, в която се констатира, че сумата е усвоена на части по 2 бр. разплащателни сметки на кредитополучателя.

С подписаните анекси са изменяни различни условия по договора, в т.ч. е предоговарян размерът му, като са отчитани извършените плащания и към остатъка от редовната главница е начислявана просрочената такава. С последния анекс, подписан между страните на 28.10.2013 г., същите се съгласяват, че към тази дата общата сума на просрочените задължения на кредитополучателя е в размер на 707812,14 евро, в т.ч. – главница, лихви и наказателни лихви.

Установява се от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (л.129 - 136), че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК и датата на предявяване на установителния иск неплатеното задължение за главница по Договор за банков кредит № 456/05.06.2008 г. е в размер на 1489988,85 евро, а неиздълженият остатък възлиза на 1592731,22 евро.

Процесното вземане е възникнало и е изискуемо – настъпил е уговореният между страните падеж. Ответникът Р.М.К. отговаря солидарно, наред с кредитополучателя, за процесното вземане. Макар първоначално да е встъпил по кредитното правоотношение в качеството си на поръчител, с Анекс А8-456/2011 от 20.12.2011 г. е изменен видът на личното обезпечение, като ответникът К. се е задължил да отговаря в качеството си на солидарен длъжник. Поради това съдът приема, че и за солидарния длъжник претендираното вземане е изискуемо.

При така установените факти съдът приема, че претендираното в настоящото производство вземане е възникнало на претендираното основание и в потвърдения от счетоводната експертиза размер. Предвид изложеното исковете следва да се уважат в пълния предявен размер.

По разноските:

С оглед искането по чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото на ищеца следва да се присъдят разноските: 1). за исковото производство – за сумата от 16426,64 лв. и 2). за заповедното производство – за сумата от 16246,64 лв.

      

       По изложените съображения Софийският градски съд

      

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че М.Л. АД, ЕИК: ********, адрес: ***, и Р.М.К., ЕГН:**********, адрес: ***, дължат солидарно на Б.П.Б. АД, ***, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ сумата от 400000 евро, представляваща част от непогасена главница по Договор за банков кредит № 456/05.06.2008 г., заедно със законната лихва от 22.01.2015 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА М.Л. АД, ЕИК: ********, адрес: ***, и Р.М.К., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплатят на Б.П.Б. АД, ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 16426,64 лв., представляваща разноски в исковото производство и сумата от 16246,64 лв., представляваща разноски за заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: