№ 77
гр. Велико Търново, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. С.А
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000030 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 119/29.10.2021 година по т. д. № 122/2019 година на Окръжен съд
Велико Търново е отхвърлен иск на И. Р. Р. чрез нейния баща и законен представител Р. И.
Р. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ по
чл. 511, ал. 3, предложение първо, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 513, ал. 1 от Кодекса за
застраховането за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
от смъртта на нейния родственик – И. Р. Й., настъпила при пътнотранспортно произшествие
на 1.12.2017 година, в размер на 100 000 лева, предявен като частичен от 200 000 лева, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 1.12.2017 година, до окончателното
изплащане, като неоснователен и недоказан.
Със същото решение е отхвърлен иск на Р. Р. Р. чрез нейния баща и законен
представител Р. И. Р. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ по чл. 511, ал. 3, предложение първо, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 513,
ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от смъртта на нейния родственик – И. Р. Й., настъпила при
пътнотранспортно произшествие на 1.12.2017 година, в размер на 100 000 лева, предявен
като частичен от 200 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
1
1.12.2017 година, до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
С посоченото решение И. Р. Р. и Р. Р. Р. чрез техния баща и законен представител
Р. И. Р. са осъдени да заплатят поравно на Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ направените по делото разноски в размер на 9 632 лева, от
които: по 4 236 лева с включен данък върху добавената стойност за заплатено адвокатско
възнаграждение, 360 лева с включен данък върху добавената стойност на основание чл. 7,
ал. 9 от Наредба № 1/2004 година за осъществено процесуално представителство, 800 лева за
заплатен депозит за вещи лица.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат С.С. („Адвокатско
дружество „Георгиева и партньори“) – пълномощник на И. Р. Р., Р. Р. Р., действащи чрез
своя баща и законен представител Р. И. Р., против Решение № 119/29.10.2021 година по т. д.
№ 122/2019 година на Окръжен съд Велико Търново. Във въззивната жалба се излага, че
решението е неправилно – постановено е в противоречие с материалния закон, практиката
на Върховен касационен съд, при допуснато съществено процесуално нарушение, и
необосновано. Развиват се подробни аргументи за правото на жалбоподателите (ищци пред
първостепенния съд) да получат обезщетение за претърпените от тях страдания и мъка
вследствие смъртта на техния дядо, погрешност на изводите на състава на Окръжен съд
Велико Търново за недължимост на такова. Изтъква се, че първостепенният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение – не е указал на ищците, че не сочат доказателства за
претърпени съществени, трайни психични травми, не е назначил служебно експерт с
нужната специалност за изясняване на това обстоятелство.
Направено е искане да се отмени Решение № 119/29.10.2021 година по т. д. №
122/2019 година на Окръжен съд Велико Търново и да се постанови друго такова, с което да
бъде осъдено Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“
да заплати на И. Р. Р., Р. Р. Р., действащи чрез техния баща и законен представител Р. И. Р.,
обезщетение в размер на по 100 000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат от
смъртта на техния дядо И. Р. Й., настъпила при пътнотранспортно произшествие на
1.12.2017 година, ведно със законната лихва от 1.12.2017 година до окончателното
изплащане на сумите; направените разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Т.Я. – процесуален представител на Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, в който са развити съображения за нейната неоснователност.
С писмена молба адвокат Т.Я. – пълномощник на Сдружение „Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“, оспорва въззивната жалба и поддържа
подадения отговор на същата.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
2
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по търговско дело № 122/2019 година на Окръжен съд Велико
Търново е образувано въз основа на предявени от адвокат С.С. – пълномощник на И. Р. Р., Р.
Р. Р., действащи чрез своя баща и законен представител Р. И. Р., против Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ частични искове за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от по 50 000 лева с посочено правно
основание чл. 513, ал. 1, във връзка с чл. 511, ал. 3, предложение първо, чл. 511, ал. 1, точка
1 от Кодекса за застраховането. В исковата молба се твърди, че на 1.12.2017 година около
15.00 часа на път ПП I-5 (Велико Търново-Русе), при километър 74+400, община Полски
Тръмбеш, настъпва пътнотранспортно произшествие между моторно превозно средство
марка „Мерцедес“, модел „Аксор“, с унгарски рег. № NA***1, с прикачено ремарке с турски
рег. № 34JA7***, управлявано от O. A.; моторно превозно средство марка „УАЗ“, модел
„452А“, с рег. № ВТ 90 ****, управлявано от И. Р. Й.; моторно превозно средство марка
„Фиат“, модел „Браво“, с рег. № ВТ 22 ****, управлявано от Т. Д. Я.; моторно превозно
средство марка „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“, с рег. № ЕВ 93 ****, управлявано от Н. Д.
К.. Вследствие на инцидента е починал И. Р. Й.. Пътнотранспортното произшествие е
причинено по вина на водача на моторно превозно средство марка „Мерцедес“, модел
„Аксор“, с унгарски рег. № NA***1, с прикачено ремарке с турски рег. № 34JA7***.
И. Р. Р. и Р. Р. Р. са внучки на починалия при инцидента И. Р. Й.. Те са живели в
едно домакинство, отношенията им били много топли и близки, основани на привързаност,
разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Съществувала трайна и дълбока
емоционална връзка между ищците и техния дядо, поради което те преживяват
изключително тежко загубата на своя близък – депресирани са, затворени и неконтакти,
постоянно плачат за липсващия член на сплотеното им семейство.
Официалният кореспондент за Република България на унгарския застраховател
„Waberer Hungaria Biztosito Zrt.“ е „Маринс интернешънъл“ ЕООД. На 13.09.2018 година е
предявена застрахователна претенция спрямо последното, но в срока от три месеца за
произнасяне дружеството-кореспондент изпратило единствено неофициален имейл, без
конкретно произнасяне по заявената щета. Отправена е претенция спрямо Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, по която също няма
становище.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати на И. Р. Р., Р. Р.
Р., действащи чрез своя баща и законен представител Р. И. Р., обезщетение за претърпените
неимуществени вреди вследствие смъртта на техния родственик И. Р. Й., починал при
пътнотранспортно произшествие на 1.12.2017 година, в размер на по 50 000 лева (частични
от претенции по 200 000 лева), ведно със законната лихва от датата на инцидента до
окончателното плащане.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
3
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“,
представлявано от адвокат Т.Я., с който не се оспорва валидността на застрахователно
правоотношение относно товарен автомобил „Мерцедес Аксор“, с унгарски рег. № NA***1,
ведно с прикаченото към него ремарке с турски рег. № 34JA7*** по силата на
застрахователен договор „Гражданска отговорност“ – зелена карта, сключен с „Waberer“,
валиден към датата на инцидента. Спорят се претенциите за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди по основание и размер – оспорват се отговорността на водача O. A.,
механизма на пътнотранспортното произшествие; изтъква се липса на изключително силна
привързаност, духовна и емоционална близост, представляващи изключение от обичайните
взаимоотношения при роднински връзки от този вид; при условията на евентуалност –
исканите обезщетения не съответстват на вредите и на принципа за справедливост по чл. 52
от Закона за задълженията и договорите; навежда се възражение за съпричиняване от страна
на И. Р. Й.. Оспорват се исканията за присъждане на законна лихва, респ. началният момент
на дължимост на такава.
С протоколно Определение от 15.04.2021 година на основание чл. 214, ал. 1 от
ГПК е допуснато увеличение на исковете – да се считат предявени за по 100 000 лева за
всяка една от ищците – частични от претенции за по 200 000 лева.
Пред първостепенния съд пълномощникът на Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ оспорва исковете.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 119/29.10.2021 година по т. д. № 122/2019 година на Окръжен съд
Велико Търново е валидно и допустимо.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявените от адвокат С.С. – пълномощник на И. Р. Р., Р. Р. Р., действащи
чрез своя баща и законен представител Р. И. Р., против Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ частични искове са с правно основание чл. 511,
ал. 1, точка 2, във връзка с ал. 3, предложение първо и чл. 513, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
С влязла в сила Присъда № 59/8.06.2018 година по НОХД № 35/2018 година на
Окръжен съд Велико Търново, подсъдимият Осман Акйълдъз е признат за виновен в това, че
на 1.12.2017 година около 15.00 часа на ПП 1-5, километър 74+400, при управление на
товарен автомобил – влекач марка „Мерцедес Аксор“, с унгарски рег. № NA***1,
собственост на „Oasunar Logistic Hungary“ – Република Унгария, с прикачено ремарке с
турски рег. № 34JA7***, собственост на „Ozsunar Uluslararasinak Logist“ – Република
Турция, в посока към гр. Велико Търново, нарушил правилата за движение по пътищата –
чл. 42, ал. 1, точка 2; чл. 42, ал. 2, точка 2; чл. 42, ал. 2, точка 3 от Закона за движението по
4
пътищата, в резултат на което допуснал пътнотранспортно произшествие, като ударил с
челна лява част на влекача челна дясна част на насрещно движещ се товарен автомобил
„УАЗ 452“, с рег. № ВТ 90 ****, собственост на „Водоснабдяване и канализация
„Йовковци“ ООД, управляван от И. Р. Й., с возещ се на предната дясна седалка пътник С. А.
Б., и причинил по непредпазливост смъртта на И. Р. Й., средна телесна повреда на С. А. Б.,
подробно описана в присъдата – престъпление по чл. 343, ал. 3, буква „б“, предложение
първо, във връзка с ал. 4, във връзка с ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1,
предложение трето от НК.
На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд няма задължителен характер за гражданския
съд относно съпричиняването на общественоопасните последици от страна на пострадалия
(увредения), освен ако то представлява елемент от състава на престъплението.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че е осъществен фактическият състав
на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
Безспорно е, че относно товарен автомобил „Мерцедес Аксор“, с унгарски рег. №
NA***1, ведно с прикаченото към него ремарке с турски рег. № 34JA7*** към датата на
инцидента e сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ – зелена карта с
„Waberer Hungaria Biztosito Zrt.“.
Отправени са застрахователни претенции от адвокат С.С. – пълномощник на И. Р.
Р., Р. Р. Р., действащи чрез своя баща и законен представител Р. И. Р., първоначално спрямо
„Маринс интернешънъл“ ЕООД – кореспондент за Република България на унгарския
застраховател „Waberer Hungaria Biztosito Zrt.“, а след липсата на произнасяне в
предвидения от закона срок и по отношение на Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“. С Писмо с изх. № 1-1733/11.07.2019 година
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е информирало
адвокат С.С., че претенциите на доверителите му не са доказани.
И. Р. Р., Р. Р. Р. са внучки на И. Р. Й..
С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година, постановено по тълкувателно
дело № 1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република България, е
уточнен кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък с оглед необходимостта от синхронизиране на
българското законодателство с европейското такова. По отношение на най-близкия кръг
увредени е запазено разрешението, дадено с Постановление № 4/1961 година и
Постановление № 5/1969 година на Пленума на ВС – в него попадат лицата, за които
житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия и пряко и
непосредствено търпят болки и страдания от неговата загубата. В този кръг са децата
(включително и отглеждани), родителите, съпругът (включително и фактическият такъв).
5
По изключение право да търси обезщетение има и „всяко друго лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки
и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени” (точка 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година, постановено по тълкувателно дело №
1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд). Обезщетение се присъжда при
доказване по несъмнен начин, че претендиращият такова е изградил приживе с починалия
особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост връзка,
поради което вследствие на смъртта търпи продължителни болки и страдания, подлежащи
на обезщетяване по справедливост в конкретния случай. Съобразно мотивите на
тълкувателното решение в посочената хипотеза попадат само тези отношения, при които
смъртта има пряко и продължително негативно въздействие върху живота на съответното
лице, обременява ежедневието и бъдещето му с продължителни отрицателни емоции поради
липсата на изключително значим близък човек. Степента на родство не е определяща за
преценката и не обуславя основателност на претенцията. Разликата във възрастта също не е
съществен критерий. Връзка с упоменатото съдържание предполага оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие. Отсъствието на такава изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост, регламентиран в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Тълкувателните решения не са нормативни актове, чието действие да е по
правило за в бъдеще. Дадените с тях разрешения се прилагат от съдилищата по съответните
правни спорове, които са висящи. Производството по настоящото дело е инициирано на
29.05.2019 година – след приемането на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 година по
тълкувателно дело № 1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република
България, поради което съдът следва да съобрази даденото с него разрешение относно кръга
на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на
техен близък.
В практиката на Върховен касационен съд на Република България се сочат
примерни житейски ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка
характеристиката на изключителна – продължителното отглеждане и възпитание на внук от
баба/дядо поради заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на
родителя/родителите в чужбина (Решение № 17/16.03.2021 година по т. д. № 291/2020
година, II т.о., ТК; Решение № 97/17.11.2020 година по т. д. № 1275/2019 година, II т.о., ТК).
В Решение № 60070/29.06.2021 година по т. д. № 904/2020 година, I т.о., ТК на
Върховен касационен съд на Република България е прието, че обосноваването на активна
материалноправна легитимация на лица по искове за обезщетяване на неимуществени вреди,
извън кръга, очертан с Постановление № 4/1961 година и Постановление № 5/1969 година
на Пленума на ВС, предпоставя доказване при условията на кумулативност на три групи
обстоятелства: събития, които са от естество да породят създаване на особено близка връзка,
надхвърляща типичното съдържание на традиционната такава за българското семейство, бит
и морал; факти за съдържанието на установилата се вследствие особената житейска
6
ситуация връзка между съответните родственици – с продължителност, интензитет и
проявления, съобразими за значителен период преди и към момента на настъпване на
смъртта, които позволяват нейното квалифициране като необичайна; търпими болки и
страдания от загубата, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно понасяните в
подобна ситуация.
От показанията на разпитаните по делото свидетели е видно, че семействата на
И. Р. Р., Р. Р. Р. и на И. Р. Й. са живеели съвместно. Дядото и неговите внучки контактували
ежедневно, били са привързани един към друг. И. Р. Й. помагал при отглеждането на своите
внучки, разказвал им истории, грижил се за тях при ангажираност на родителите им, вземал
ги със себе си на вилата, където те си играели с отглежданите от семейството животни. Към
момента на кончината на своя дядо И. Р. Р. е била на девет години, а Р. Р. Р. – на пет години.
Между И. Р. Й. и неговите внучки е съществувала емоционална връзка. Внезапната смърт на
дядо им породила негативни преживявания за И. Р. Р., Р. Р. Р.. Не се установява при
условията на главно и пълно доказване ищците (жалбоподатели в настоящото производство)
да са създали със своя дядо особено силна духовна и емоционална връзка, която да се
отличава по съдържание от традиционно съществуващите връзки между дядо и внуци;
интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдалия от загубата на И.
Р. Й. да надвишават нормално понасяните такива. От събраните по делото доказателства не
може да се направи несъмнен извод за едновременната наличност на трите групи факти,
посочени по-горе, които да обосновават активна материалноправна легитимация на И. Р. Р.,
Р. Р. Р.. Няма данни за конкретни житейски обстоятелства, станали причина за създаване на
особено близка духовна и емоционална връзка между дядото и неговите внучки, необичайна
за този вид родствени отношения. Не се доказва в правната сфера на И. Р. Р., Р. Р. Р. да са
настъпили неимуществени вреди, които да надхвърлят по интензитет и продължителност
нормално понасяните такива от внуци при загубата на дядо. Топлите и сърдечни отношения
между дядо и внуци, взаимната им привързаност, удоволствието от общуването са правило в
традиционното българско семейство. Съвместното живеене на семействата на дядото и
внуците, полагането на грижи от дядото при отглеждането на внуците, включително при
отсъствие на техните родители, занимаването им с различни игри са израз на типичното за
българското общество участие на дядото при отглеждането и възпитанието на внуците, но
не сочат на изключителност на съществувалата между И. Р. Й. и неговите внучки родствена
връзка. Първостепенният съд е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, направил е обоснован извод, че И. Р. Р., Р. Р. Р., действащи чрез своя баща и
законен представител Р. И. Р., не са активно материалноправно легитимирани да получат
обезщетение за твърдените неимуществени вреди вследствие смъртта на техния дядо,
изложил е подробни мотиви, които настоящият състав споделя изцяло и на основание чл.
272 от ГПК препраща към тях.
По изложените съображения, съдът приема, че на И. Р. Р., Р. Р. Р., действащи чрез
своя баща и законен представител Р. И. Р., не се дължат обезщетения за неимуществени
вреди, претърпени вследствие смъртта на техния дядо И. Р. Й.. Предявените от адвокат С.С.
7
– пълномощник на И. Р. Р., Р. Р. Р., действащи чрез своя баща и законен представител Р. И.
Р., против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“
частични искове с правно основание чл. 511, ал. 1, точка 2, във връзка с ал. 3, предложение
първо и чл. 513, ал. 1 от Кодекса за застраховането са неоснователни и недоказани.
Доводът на процесуалния представител на И. Р. Р., Р. Р. Р., действащи чрез своя
баща и законен представител Р. И. Р., за допуснато съществено процесуално нарушение от
първостепенния съд е неоснователен. С доклада по делото съставът на Окръжен съд Велико
Търново изрично е указал на ищците, че носят тежестта да докажат претърпените вреди.
Пред първостепенния съд не е правено искане за изслушване на
съдебнопсихологична/психиатрична експертиза. Съдът не е длъжен да дава указания на
страните, че сочените от тях доказателства са недостатъчни за установяване на съответните
твърдения. В исковата молба не са изложени обстоятелства за причинени болки и страдания
над обичайните за такива случаи, конкретно увреждане на психиката на ищците, чието
установяване да изисква специални знания. Изслушването на
съдебнопсихологична/психиатрична експертиза няма да доведе до по-голямо изясняване на
фактическата обстановка по спора. Не е налице хипотезата, визирана в чл. 266, ал. 3 от ГПК.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 119/29.10.2021 година по т. д. № 122/2019 година на Окръжен съд Велико
Търново е правилно – във въззивата жалба не са изтъкнати пороци, които да обуславят
неговата неправилност, не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми
от първостепенния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция И. Р. Р., Р. Р. Р., действащи
чрез своя баща и законен представител Р. И. Р., следва да бъдат осъдени да заплатят на
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ по 4 236 лева с
включен данък върху добавената стойност (общо 8 472 лева) – направени разноски за
адвокатско възнаграждение. Възражението на процесуалния представител на
жалбоподателите по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно. Възнаграждението на
пълномощника на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ е определено в съответствие с разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд
Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 119/29.10.2021 година по т. д. № 122/2019 година
на Окръжен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА И. Р. Р., с ЕГН **********, Р. Р. Р., с ЕГН **********, действащи
чрез своя баща и законен представител Р. И. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр. Свищов,
8
*********, със съдебен адрес: гр. София, район „Слатина“, ***** – адвокат С.С.
(„Адвокатско дружество „Георгиева и партньори“), да заплатят на СДРУЖЕНИЕ
„НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, със
седалище и адрес на управление: гр. София, *********, със съдебен адрес: гр. София,
*******, апартамент дясно – адвокат Т.Я. („Адвокатско дружество „Х., Я. и Ц.“) по 4 236
(четири хиляди двеста тридесет и шест) лева с включен данък върху добавената стойност
(общо 8 472 лева) – направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9