№ 16386
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20251110100112 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу Прокуратурата на
Република България с искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С
определение № 3269/21.01.2025 г. към настоящото дело е присъединено гр.д. № 129/2025 г. и
гр.д. № 403/2025 г.
От служебна справка в ЕИСС съдът констатира, че от началото на годината до
08.04.2025 г. ищецът е завел в Софийски районен съд 347 дела с различни ответници
(Прокуратурата, СГС, САС, ВКС, АССГ, ВАС, ГРБОП, ГДНИ и др.), по повече от 99% от
делата са с един и същ предмет - иска се обезщетение за неимуществени вреди поради
осъждане по непредявено обвинение (или косвено свързани с това твърдения като:
противозаконно задържане, непроизнасяне по молба за възобновяване, незаконно
предпазени от наказателна отговорност други лица, спрямо които не били повдигнати
обвинения и др.), претърпени в различни периоди на увреждане. Само на 02.01.2025 г. са
образувани 82 броя дела от Е. М., а на 06.01.2025 г. са образувани други 50 броя дела от Е.
М.. Гражданско дело № 112/2025 г. е образувано срещу Прокуратурата на Република
България с твърдения за незаконното задържане на ищеца по н.ч.д. № 413/2015 г. по описа
на Специализирания наказателен съд, като се претендира обезщетение в размер на 24 999
лв. за периода от 23.04.2015 г. до 23.12.2024 г. По идентична искова молба въз основа на
същото правопораждащо твърдение, срещу същия ответник, за същия период и за
присъждане на обезщетение в посочения размер е подадена с вх. № 52/01.01.2025 г. и в
образувано гр.д. № 129/2025 г., присъединено към настоящото. Подадена е и искова молба с
вх. № 1752/03.01.2025 г. срещу Софийски градски съд като правоприемник на
Специализирания накзателен съд, с твърдения за противозаконно задържане и нансяне на
немуществени вреди в пердиоа от 23.04.2015 г. до 27.12.2024 г., образуваното гр.д. №
403/2025 г. е присъединено към настоящото дело.
Съдът приема, че е налице очевидна злоупотреба с право, доколкото генерирането на
огромен брой дела с едно и също твърдение не преследва легитимна цел за търсена на
защита, а е израз на кверулантно поведение, търсещо защита на очевидно неоснователни
претенции. Съдът намира, че с предявяването на настоящия иск ищецът Е. М. не преследва
легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал.1
КРБ, чл. 17 ЕКЗПЧ /по аналогия от чл. 35, т. 3, б. “а“ от конвенцията/ и само на това
основание искът се явява недопустим. Съгласно член 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от
ЕКЗПЧ съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание чл.
34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба. Понятието
„злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение според
общата правна теория, а именно като зловредно упражняване на едно право за цели,
1
различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на жалбоподател,
което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от
Конвенцията и Рег.№ 3144 / 21.01.2025 г., което спъва правилното функциониране на съда и
точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на
жалба /в този смисъл Miroļubovs and Others v.Latvia/. Приема се, че жалбоподателят
злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава досаждащи и явно
неоснователни жалби до съда, подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за
недопустима /в т този смисъл M. v. the United Kingdom и Philis v. Greece - и двете решения на
Комисията/. Не може да бъде ангажимент на съда да разглежда поредица от необосновани и
дразнещи оплаквания или други явно неправомерни действия на жалбоподателите или
техните упълномощени представители, които създават неоправдана работа на съда,
несъвместима с реалните му функции в съответствие с Конвенцията /в този смисъл Bekauri
v. Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy; Simitzi-Papachristou
and Others v. Greece/.
Съдът отчита правото на всяка страна да търси защита на твърдени накърнени права
и законни интереси по най-добрия за нейните интереси начин. На страните е гарантирано
правото по чл. 6 от ЕКЗПЧ – право на всяко лице, което се обръща към съд от държава,
ратифицирала ЕКЗПЧ, на което се позовава и ищецът Е. М., на справедливо и публично
гледане на делото на в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в
съответствие със закона. Това право се разглежда в контекста на задълженията на всяка
страна да упражнява правата си с цел задоволяване на собствените интереси, без обаче тези
интереси да надхвърлят и препятстват нормалното функциониране на обществото, в
частност на съдебната система на държавата чрез адресирането с огромен брой сигнали,
искания, жалби, които водят до ангажиране на ресурс от съдилищата, при която същите са
препятствани да изпълняват възложените им Конституцията на Република България и Закона
за съдебна власт функция – да защитават правата и законните интереси на гражданите – чл.
117 от КРБ. По аргументите в практиката на практиката на ЕСПЧ (Съд и Комисия) - жалба
28970/1995 Nicolas Philis срещу Гръция; жалба 14102/02 Bekauri срещу Грузия и др.,
адресирането на съда в рамките на ограничен отрязък от време със стотици искове, жалби,
голяма част от които са свързани с наложено с необжалваем съдебен наказания „лишаване от
свобода“, или други задържания, в рамките на висящи наказателни производства, при което
се подават идентични искови молби (при което се вписват ръкописно само различни периоди
на твърдените претърпени вреди), което води до прекратяване в голяма част от исковете,
тогава когато съдебните състави на СРС и СГС са в състояние да идентифицират сред
хилядите дела конкретните дела, по които е налице единствено разлика в периодите. Така е
и в случая по две от цитираните искови молби няма разлика в претенциите. Следва да се
отбележи, че видно и от исковите молби, по което са образувани присъединените дела пред
СРС – касае се за принтирани документи, с оставени свободни за попълване само период на
увреждането, както и номер на делото, във връзка с което се търси увреждането. Посоченото
процесуално поведение на страната сочи на основателни съмнения дали същият има
валидно защитим правен интерес, който да се нуждае от санкцията на съда за да бъде
реализирани.
На 11.04.2024 г. е приета Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на Съвета. Същата има за
цел да предостави защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в публично
участие спрямо съдебни производства, с които се злоупотребява - било то чрез съдебни
тактики, предприети от ищеца и използвани недобросъвестно като тактики, отнасящи се до
избора на юрисдикция, предявяване на един или повече изцяло или частично неоснователни
иска или на прекомерни искове, използване на тактики за забавяне на производството или
искания за прекратяване на делото на късен етап от производството, започване на
множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на непропорционални разноски
за ответника по производството. Директивата се прилага само относно граждански и
търговски дела с трансгранично значение и установява минимални правила, като по този
начин дава възможност на държавите членки да приемат или запазят разпоредби, които са
по-благоприятни за лицата, ангажирани в публично участие, включително национални
2
разпоредби, с които се установяват по-ефективни процесуални гаранции.
Принципно предявяването на един иск за цели, различни от разрешаването на
гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, следва да бъде третирано като
недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват
Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на Съвета предлага следните индикации за производства,
с които се злоупотребява: а) непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на
иска или на част от него, включително прекомерната стойност на спора; б) наличието на
множество производства, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни
въпроси; в) сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители
преди или по време на производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или
паралелни дела; г) недобросъвестното използване на процесуални тактики, като например
забавяне на производството, търсене на юрисдикция чрез злоупотреба или измама или
недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от производството.
Неизчерпателно посочените индикации не са чужди за националната съдебна практика.
Например в разпореждане № 321 от 04.12.2018 г. по ч. гр. д. № 3772 / 2018 г. на ВКС е
посочено, че многократното сезиране на съда с едни и същи жалби, когато те са процесуално
недопустими, не води до упражняване на предоставените от законодателя процесуални
права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение. В
практиката си ВКС нееднократно /например в определения № 761 от 30.11.2012 г. по ч.т.д.
№ 497/2012 г. и № 376 от 10.05.2010 г. по ч.т.д. № 350/2010 г./ е посочвал, че
последователно създаваната верига от частни жалби съставлява злоупотреба с право по
смисъла на чл. 3 ГПК. Законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които
могат да бъдат подадени срещу акт на съда за връщане на недопустима жалба. Липсата на
подобно ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай. Нормите се
създават при презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона
изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой
нередовни или недопустими жалби. Когато превратно се упражняват права, увреденият
може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно
приетото в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр.д. №
1149/2009 г. на ВКС превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед
обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от
естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият
може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата
злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса
между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване,
разглеждане и произнасяне. В този смисъл съдът е длъжен да вземе мерки да организира
адекватно своевременното разглеждане на делото в разумен срок, вкл. да преустановява
действия, съставляващи злоупотреба с право.
В процесният случай следва да се посочи, че ищецът е един от т.н. „масови ищци“,
който със завеждането на съдебни искове не преследва разрешаване на гражданскоправен
спор. Настоящият съдебен състав третира процесния съдебния спор като „frivolous
litigation“, в който са въведени несериозни и изначално необосновани фактически и правни
аргументи, като ищецът като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“, отказва
да се съобрази със силата на пресъдено нещо на вляза в сила присъда, с която е осъден на
наказание лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление и чрез завеждането на
множество сходни съдебни производства не само не съобразява поведението си с влезлия в
сила съдебен акт, но и постоянно възобновява правния спор.
Допълнително, тъй като ищецът от началото на годината е завел множество
гражданскоправни производства, насочени срещу органи на съдебната власт и
Прокуратурата на Република България и с оглед изявяваното от него желание за лично
участие в откритите съдебни заседания поради постоянното му конвоиране до съдебните
сгради, реално се стига до неизпълнение на определения му режим на изтърпяване на
наложено наказание от български съд.
3
Поради гореизложеното на основание чл. 130 ГПК исковата молба подлежи на
връщане.
В хипотезата на предявен по същността си недопустим иск, основан на ненадлежни
твърдения, от които претендираното право е принципно невъзможно да бъде породено, в
полза на ищеца е неоправдано да бъде допусната правна помощ, съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП,
тъй като претенцията е очевидно недопустима, поради което следва да се остави без
уважение това искане на ищеца.
Искането за освобождаване от държавна такса е основателно, защото от служебно
известните дела образувани от въпросния ищец пред СРС, а и пред настоящия състав, по
които същият е освободен от държавна такса, доколкото считано от 24.11.2013 г. молителят е
в затвора и няма доходи, липсва и друго негово имущество, което да обезпечи възможността
му да заплати държавна такса.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА Е. Д. М., ЕГН: **********, от заплащането на дължимата
държавна такса по делото.
ОТКАЗВА предоставяне на правна помощ на Е. Д. М..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 112/2025 г. по описа на СРС, 88 състав,
като образувано по недопустим иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от съобщението му.
ПРИЛАГА по делото справка в ЕИСС за образувани дела.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4