Мотиви по НЧХД 173/2018г. по
описа на Провадийски районен съд
Т.И.А., ЕГН ********** ***, в
качеството си на частен тъжител е повдигнал обвинение срещу Н.В.П., ЕГН **********
затова, че на 30.01.2018 г. около 14.30 часа в гр. П., област ***, в кабинет в
„Център за социална рехабилитация и интеграция“ гр. П., с административен адрес
ул. „***“ № 5, на публично място и в качеството му на длъжностно лице – управител
на „Център за социална рехабилитация и интеграция“ гр. П., нанесла обида на Т.И.А.,
ЕГН **********, отправяйки му думите „некадърник“, „бюрократ“ и „ненормалник“, с което е уронила честта и достойнството
му-престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т.3, вр. с
чл.146, ал.1 от НК
За причинените му
неимуществени вреди, в резултат на инкриминираното деяние А. е предявил
граждански иск срещу подсъдимата в размер на 1500,00/ хиляда и петстотин/ лева.
В проведеното съдебно
заседание тъжителят, чрез процесуалния си представител адв.Я.С.
*** поддържа повдигнатото обвинение, като твърди, че същото е доказано от
обективна и субективна страна и моли съдът да наложи справедливо наказание на
подсъдимата и да уважи размера на гражданския иск.
Подсъдимата П. се явява в
съдебното заседание с адв.Г.А. ***. Същата не се
признава за виновна и моли за оправдателна присъда.
В тъжбата си тъжителят
разказва, че от 20.06.2016 г., въз основа на трудов
договор № 136 от 17.06.2016 г. се намирал в трудово правоотношение с Община П.,
представлявана от кмета Филчо Филев, на длъжността управител на „Център за
социална рехабилитация и интеграция“-гр.П..
На 30.01.2018 г. около 14.30 ч. кабинета му в центъра на
гр.П. бил посетен от г-жа Н.В.П., ЕГН **********, с пост. адрес ***, майка на
детето Й.Й.Ф. - потребител на ЦСРИ по силата на
Договор № 8 от 31.01.2017 г. и със срок на действие - 31.01.2018 г.
Целта на посещението й била свързана с желанието
ползваната услуга да продължи. Обяснил й, че за целта следва да подаде до ДСП П.
заявление, придружено с удостоверение за раждане на детето и експертно решение
на ТЕЛК за желание детето Й. да се ползва от услугите на ЦСРИ, ръководен от
него, и че това е процедурата която следва да се спази. Обяснил й също, че
сроковете на ДСП П. в тези случаи за издаване на направление е от 10 до 20 дни
и че същото ще бъде придружено със социален доклад и план за грижа. Докато
разяснявал това на г-жа В. забелязал, че тя се изнервя, видно от това, че на
няколко пъти го прекъсвала, но й по изражението й и зачервеното й лице. А.
запазил спокойствие, защото това разяснение което дал на подс.
П. не само че било в неин интерес, но е било и негово задължение, да разяснява
предхождащата предоставянето на услугата задължителна процедура.
Подсъдимата заявила, че това
са формалности и не се налага да се съобразява с тях и че ще занимае кмета на
Община П. и той ще подпишел всичко без тях, като същевременно на няколко пъти
накъсвала речта си и с много висок тон, крещейки му отправяла обидни думи,
наричайки го „некадърник”, „бюрократ”, „ненормалник”
и че такива са и всички останали работещи в центъра. В същото време в центъра
имало и други потребители, както и служители на центъра.
Поведението на подсъдимата П.
приел, като по-вече от укоримо, на първо място, че тя
си позволила такова в една институция която предоставяла специализирани грижи
на нуждаещи се деца каквото е и нейното дете, почувствал се лично засегнат от
отправените ми обиди, които засегнали честта и достойнството му, злепоставили
го пред персонала на центъра и присъстващите в момента други потребители на предоставяни
от ръководения от него център услуги.
В заключение изтъква, че не се
касаело за инцидент и изолирана проява на подсъдимата. Същата при всяко свое
посещение в центъра преди посочената по-горе дата редовно инициирала скандали,
отправяла позорни квалификации по адрес на персонала и не на последно място
лично и към частния тъжител. Същият не желаел с бездействието си да толерира
едно такова поведение и чувство за безнаказаност у подс.
П., още повече, че той като управител бил длъжен да работи за издигане
авторитета и престижа на ръководената от него институция.
А. е предявил граждански иск
срещу подсъдимата в размер на 1500,00 лева с правно основание чл.52 от ЗЗД и
същият бе конституиран, като граждански ищец в наказателното производство.
Процесуалният му представител
пледира за справедливо наказание, като подсъдимата да бъде освободена от
наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказание, а по
отношение на гражданския иск, да бъде уважен в пълен размер.
Защитникът на подсъдимата
пледира за оправдаването й, а по отношение на предявения граждански иск, счита
същия за неоснователен и недоказан и моли същият да бъде отхвърлен.
В хода на делото до разпит от
страна на частния тъжител бяха допуснати свидетелите Ж. Б. С. и С. Б. Х., а от страна на подсъдимата бяха
допуснати до разпит свидетелите Р.А.А. и Й.К.Ф..
Видно от разпита на св. Ж. Б. С., същата към датата на инцидент и към
днешна дата работела, като рехабилитатор в ЦСРИ-гр.П..
Същата познавала частния тъжител А., след като е
назначен като управител в нашия център. Познавала и подсъдимата Н.П. и нейното
дете. То било едно от първите потребители на центъра. От тогава познавала и
майката. От тогава до сега те били потребители в ЦСРИ-гр.П.. В края на месец
януари 2018 г. г-жа П. дошла в центъра, като в този момент там били св.С. и св.С.
Б. и И.Й.. Работили групово. В един момент св.С. чула пререкания между
подсъдимата и частния тъжител А.. Разпознала гласът й, тъй като тя говорела на
висок глас. Според св.С., тя нарекла г-н А. некомпетентен, бюрократ и ненормалник. При тях в този момент имало три деца от
Центъра от семеен тип. Спора бил в кабинета на А., а тяхната сесия била в стая
която са намирала на един-два метра от неговия кабинет. Понеже имало локално
порно и вратите били отворени. Ставало въпрос за това, че г-н А. няма желание
да удължи договора на детето на подсъдимата. Договора бил изтекъл и тя трябвало
да подаде заявление до ДСП П., и след това те следвало да подадат направление
към ЦСРИ-гр.П..
Според свидетеля С., нямало как А. директно да
разпише договора, без да мине през тази институция. Като цяло според нея, това
не било първи случай и други колеги са имали пререкания с Н.П., изразяващи се в
клевети и обиди. Твърди, че нямало колега който да не е обиждан от нея. Имали
дори един колега, който напуснал заради нея. Имало изготвена докладна до
Общината и той напуснал Центъра. Центъра предлагал тази услуга, да ходят по
домовете на децата. С. ходила веднъж седмично при нейното дете.
В съдебно заседание св. С. заявява, че Договора
се сключвал в ЦСРИ-гр.П., но след като дойде направление от ДСП П.. Когато
наближало времето договора да изтече, потребителя отивал в ДСП П. да подаде
заявление. Центъра нямали задължение да се обаждат на потребителите на
услугата, че договора изтича. С. била в дома на подсъдимата и след като
приключила сесията й съобщила, че договора изтича.
В съдебно заседание проведено
на 14.06.2018г. бе разпитана и св.С. Б. Х., която също заявява, че работела в
ЦСРИ гр. П. от месец декември 2011 г. А. познавала от месец юни 2016 г., когато
го назначили, като управител на дома. Подсъдимата познавала от месец януари
2012 г., когато Центъра започнал работа с потребители. Тя била един от първите
им потребители.
Според св.Х. в края на месец
януари 2018 г. следобед около 2.00 -2.30
ч. П. дошла в центъра, като по това време първата била в един от кабинетите и
провеждали сесия с деца от Центъра. Вратите на кабинетите били отворени. Чули
се думи на висок тон. Думите били: „Ставай да отиваме в Общината“, „Некадърник,
бюрократ, ще подпишеш“. Въпреки шума тя не излязла в коридора за да види какво
става.В този момент в центъра имало деца на 14-16 годишна възраст, които
започнали да се споглеждат. Св. Х. заявява, че А. бил засегнат от случилото се.
По отношение на подсъдимата заявява, че не било за нея изненада тази проява
на П.. Чувала била думи като некадърник, неспособни, неспециалисти от нея по
адрес на колеги. До този момент не се била сблъсквала с друга такава ситуация.
По отношение на детето на подсъдимата заявява, че с него се работело много
трудно, защото то било с мозъчна изостаналост. Нещата се случвали с много
усилия и работа. То знаело много от нещата, от обкръжаващата действителност, но
трудно било да се работи с детето, защото те задавали въпроси, а то не
отговаряло. Освен това Н.П. променяла задачите или упражненията на детето,
които те поставили, а когато му задавали въпроси, тя отговаряла вместо него с
което се препятствала тяхната работа.
Съдът не кредитира показанията на тези две
свидетелки единствено поради тази причина, че същите се намирал в служебна
зависимост от частния тъжител. Обстоятелството, че и двете са избрани с конкурс
в ЦСРИ-гр.П. и прекият им работодател се явява Кмета на Община-гр.П., не
изключва тяхната служебна зависимост, от Т.А., явяващ се Управител на „Център за социална рехабилитация и интеграция“-гр.П..
Действително и двете свидетелки дават много подробни показания за инцидента и
същите напълно се припокриват, но именно служебната им зависимост кара съда да
не ги кредитира.
Факт е и споделеното и от
двете свидетелки, че детето на подсъдимата е с тежка диагноза и процедурите с
него били доста трудни. Отделно от това и двете свидетелки споделят проблеми с
подсъдимата в работата си с детето, което дава на съда основание да не
кредитира техните показания.
В хода на делото до разпит
бяха допуснати и свидетелите Р.А.А. и Й.К.Ф., които
не са били свидетели на инцидента, а са придобили впечатления непосредствено
след него.
Св.Р.А.А.
завел подсъдимата с автомобила си в ЦСРИ-гр.П., където я оставил и
седнал на една пейка извън сградата за да я изчака. Тогава започнали да се
чуват викове от които се разбирало, че се говори за някаква лебедка.Чували се
мъжки викове, че трябва да се постави лебедка, да се пуска дете. Тези викове
идвали от сградата, където подсъдимата влязла. След това се тряснала
врата и подсъдимата П. излязла и казала на св.Асенов да я закара в Общината.
Същата била видимо изнервена. Не споделила какво се е случило, но после
свидетеля разбрал, че ставало въпрос П. да монтира лебедка и с кошница да
сваляли детето й от терасата.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел,
тъй като същият не е бил пряк свидетел на инцидента а по отношение на случилото
се е разбрал в последствие от подсъдимата и евентуално съпруга й.
Отделно от това същият се е намирал в близки
отношения със семейството й, което дава основание на съда да смята, че същият е
предубеден.
Съдът не кредитира и показанията на св.Й.К.Ф.-съпруг
на подсъдимата, тъй като счита, че същият също е предубеден. Поради тази
причина и съдът не счита, че следва да ги коментира.
В хода на делото подсъдимата даде обяснения,
като изложи фактическа обстановка според която на въпросната дата, а и никога
не била обиждала Т.А. въпреки, че той й давал много поводи да го направи.
Заявява, че има болно дете, което е със сто процента с ТЕЛК, с вродена вътрешна
хидроцефалия в следствие на което направило луксация на пателата, с две луксации, две неуспешни операции. Дълго време било
неподвижно, за което общината и „Закрила на детето“ й предоставили услугата
детето й да бъде посещавано вкъщи. Проблемът според подсъдимата бил, че
колегите на г-на А. не желаели да
посещават детето в дома й, което било в голям ущърб за нормалното му развитие,
доколкото може. За ползването на услугата сключвали договор. Документите се
подавали към АСП „Закрила на детето“, които отпускали услугата за една година и
на следващата година се подновявал договора. За изтичането на договора, до този
момент винаги я уведомявал социалния работник на институцията, но януари месец,
на тридесети януари, била уведомена, че на следващия ден й изтича договора, а
не предварително. Сутринта, дошла на сесия св. Ж. С. и я попита: „Н., ти няма
ли да подновяваш договора“. Подсъдимата отговорила, че ще го подновява, а С. й
отговорила, че договорът изтичал утре. Казала, че ще отиде в Закрила на детето
и ще подаде документите, но С. й отговорила, че трябва да отиде при А., за да
попълни някаква декларация. П. отишла в центъра, почукала на вратата и влязла в
кабинета му. Тогава той й казал: „Ще ти подпиша договора, ако спазиш моите
условия“. Попитала какви са му условията, а той отговорил, че сега е студено
времето, но като се стопли ще спре колегите си да не идват и трябва да водят
детето в центъра. Тя съответно отговорила, че няма възможността да го води в
центъра, понеже детето не може да слиза стъпалата и й трябва помощ, за да го
сваля. Тогава той й казал да си монтирам лебедка на терасата и да пуска детето
в кошница. Тя съответно реагирала остро и заявила, че повече няма как да се
разбере с него и отивала в общината.А. блъснал вратата зад гърба й, а в
коридора нямало никой по това време.Отишла в общината при старши инспектора
Зюмбюл Иванова и разказала какво се е случило. Тя съответно веднага й уредила
среща с г-жа Полизанова, която била зам.кмет по
социалните въпроси. Разказала и на нея какво се е случило и тя я посъветвала да
пусна жалба за това, че А. й отказал да подпише договора. П. твърди, че отишла
при него, защото св. Ж. С. й казала, че трябва при него да попълни някаква
декларация.
Подс.П.
твърди, че при едно посещение на А. в дома й станало въпрос, че тя е със средно
образование и тогава той казал, че имал две висши и я нарекъл: „проста“.
В заключение заявява, че откакто детето й се е
родило, животът й станал нейна кауза и тя се борела с всякакви средства, за да
предостави най-доброто, за да отгледа едно дете и макар и със занижен потенциал
тя имала възможност за малко по-добър живот и тя не искала да й отказва
образование, но А. я спирал. Отрича да е наричала Т.А. „некадърник, бюрократ, ненормалник“.
По отношение на услугата заявява, че я ползва от
2010 г., януари месец. Тогава детето вървяло и тогава ходили с количка до, там
тъй като била по-малка и можело да я носи по стълбите, но сега не можела да я
нося, тъй като тежала около 70 кг. След поставяне на клапата имали определени
условия, които трябвало да спазват. Не трябвало да се излага на пряка слънчева
светлина, защото се отпускала клапата. Тази клапа била в центъра на мозъка,
която изхвърляла ликворна течност, която се събирала.
Не трябвало да има пряк контакт с много хора, пазили я от определени миризми,
защото имунната й система била занижена. От услугата определено била много
доволна.
По отношение на частния тъжител заявява, че го
познавала още когато бил зам.кмет. и той помогнал да съберат сумата за
поставяне на клапата на детето й и тя имала респект към него. Сумата за
осигуряване на клапата й била дадена от г-жа Златева, директор в дома в с. Бързица.
Т.А. поел инициативата за което му била изключително благодарна, защото спасили
детето и. Не можела да си обясня защо отношението на г-н А. се променило така,
и о отдава на това, че може би служителите не искали да идват в тях, като
просто не искали да излизат от центъра. Твърди, че е била уведомявана от г-н А.,
че неговите служители не искали да идват, когато възникнал този проблем.
Миналата година възникнал конфликт, че неговите колеги не желаят да идват.
Социалните работници не отказвали, те не желаят да посещават детето й.
Затова уведомила устно общината и
„Закрила на детето“, като отговора винаги е бил устен, че са били длъжни да
работят с нейното дете. След предното съдебно заседание на 14.06.2018г. св. Ж. С.
и С. Х. посетили дома й. Тогава стана конфликт, тъй като подсъдимата ги
попитала, защо излъгали в залата. С. Х. избягала навън. Ж. С. останала и се
опитвала да отговори нещо, като говорела несвързани неща, които нямали връзка с
това.
Съдът в голяма степен приема обясненията на
подсъдимата. Същите напълно се потвърждава от доказателствата по делото по
отношение на състоянието на болното й дете.
Изразеното становище от страна на св.Х., че детето на подсъдимата е с тежка диагноза и процедурите с
него били доста трудни, както и, че имали проблеми с подсъдимата в работата си
с детето, дава основание на съда да смята, че действително подсъдимата е
останала с впечатление, че служителите на ЦСРИ-гр.П. с неохота посещават
дома й, което според ней е и причината да срещне тези трудности по
подновяването на договора.
Няма категорични доказателства, че по отношение
на детето й са били отправен твърдените от нея думи от страна на А., да си
направят лебедка и с нея да спускат детето.
Няма и категорични доказателства, че подсъдимата
е нанесла сочените в тъжбата обидни думи спрямо частния тъжител.
Преценявайки
повдигнатото и поддържано от частния тъжител обвинение по чл.147, ал.1, т.1 и
т.3, вр. с чл.146, ал.1 от НК, във връзка със
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът стигна до извода, че
подсъдимата Н.В.П. не е реализирала от обективна и субективна страна състава на
инкриминираното деяние. В подкрепа на това са събраните по делото, както
писмени така и гласни доказателства.
По силата на чл.103 ал.1 от НПК, тежестта да се докаже обвинението по дела образувани по тъжба на
пострадалия лежи върху частния тъжител.Независимо от позицията изразена от
подсъдимия, независимо от съдържанието на неговите обяснения, независимо от
невъзможността да подкрепи с доказателства свое искане, бележка или
възражение-тежестта да се докаже обвинението по дела от частен характер се носи
от тъжителя.Следователно, ако в резултат на своята процесуална активност
частният тъжител не съумее да докаже, че подсъдимият е виновен, съдът следва да
постанови оправдателна присъда.
В случая твърдяното от тъжителя е подплатено единствено със свидетелските
показания на Ж. С. и С. Х., които доказателства вече съдът посочи поради каква
причина не кредитира.
Съдът счита, че не е осъществен състава на чл.148, ал.1 т.1 и т.3 от НК,
тъй като обидата не е нанесена публично. Видно от доказателствата по делото,
ако е имало изричане на обидни думи, това е станало в канцеларията на частния
тъжител. Затова, че е имало множество свидетели на инцидента свидетелстват
единствено свидетелите С. и Х., чийто показания съдът не кредитира.
Съобразявайки се с всичко
изложено и на основание чл.304 от НПК, съдът прецени, че подсъдимата Н.В.П.
следва да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 и т.3, вр.
с чл.146, ал.1 от НК.
Предвид постановяването на оправдателна присъда, съдът отхвърли предявеният
граждански иск от страна на Т.И.А. срещу подсъдимата, като неоснователен и
недоказан и го осъди да заплати направените от нея разноски по делото в размер
на 500,00 лева.
Водим от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: