РЕШЕНИЕ
№2301
гр. Пловдив, 13. 11. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в
открито заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря Таня Костадинова и прокурор ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 822 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 и сл.
от АПК, във вр. чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на „С.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, район Южен, бул. „Цар Борис Трети Обединител“ № 1, представлявано от И.Й.Я.,
чрез адв. Л.К.,*** срещу Агенция
по вписвания гр. София, представлявано от Изпълнителния директор г.к.
Претенцията
е да бъде осъден ответникът да заплати претърпени от ищеца имуществени вреди, в
резултат на отмяната по съдебен ред на отказ № 20160624140208-2 от
31.01.2019 г. на агенцията по вписванията, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване
(по т.д. № 109/2019 по описа на Пловдивския окръжен съд) разноски за
изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и заплатена ДТ в
размер на 10 лв. Претендират се и направените в настоящото производство
разноски. Подробни съображения са изложени в представена по делото писмена
защита.
Ответникът
– Агенция по вписвания София, чрез писмен отговор на процесуалния си
представител юриск.
А. К. изразява становище за неоснователност на иска. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в производството.
Участвалият
в производството прокурор – представител на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив
изразява становище за уважаване на предявената искова молба.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
По заявление
с вх.№20160624140208 от 24.06.2016 г., с което е поискано обявяването в ТР на
представения със заявлението годишен финансов отчет на „С.“ООД-гр.Пловдив е
постановен отказ №20160624140208-2/31.01.2019г. на Агенция по
вписванията-Търговски регистър. Постъпила е жалба от „С.“ЕООД-гр.Пловдив, подадена
чрез пълномощника адв. Л. К., против отказ №20160624140208-2/31.01.2019 г. на
Агенция по вписванията-Търговски регистър, постановен по заявление с вх.№ 20160624140208
от 24.06.2016 г., като с оглед защитата си, ищецът е ангажирал адв. Л. К., за
което е било изготвено и пълномощно, представено към материалите по
образуваното т.д. №109/2019г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив- XVIII състав. С
решение № 142 от 13.03.2019 г., постановено по т.д. №109/2019г. по описа на
Окръжен съд- гр. Пловдив- XVIII състав съдът е отменил като незаконосъобразен
отказ №20160624140208-2/31.01.2019г. на Агенция по вписванията-Търговски
регистър,постановен по заявление с вх.№ 20160624140208 от 24.06.2016 г., с
което е поискано обявяването в ТР на представения със заявлението годишен
финансов отчет на „С.“ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* за 2015 г. Решението е
окончателно. Към материалите по т.д. №109/2019г. на Окръжен съд-Пловдив не е бил приложен
Договор за правна защита и съдействие за договорено и изплатено в брой адвокатско
възнаграждение. Приложено е било само пълномощно от 08.02.2019г. Едва с исковата
молба по настоящото дело е представено заверено копие на Договор за
правна защита и съдействие, сключен на 08.02.2019г. между Иван Янкулов, в качеството му на
представител на „С.“ ЕООД и адв. Л.К., в който е
посочено, че страните договарят като възнаграждение за посочените в
пълномощното действия от 300 лв., платими „днес изцяло и в брой“. Договорът е
подписан от страните по него.
Горната
фактическа обстановка съдът установи от събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства: материали по т.д. №109/2019 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив, копия от договори за правна помощ от 08.02.2019 г. и от
15.03.2019 г.
При така
изяснената фактическа обстановка, като прецени събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира за
установено следното от правна страна:
Искът е
допустим, съгласно дадените задължителни указания с определение №
9277/18.06.2019 година, постановено по адм. дело №
5822 по описа за 2019 г. на Върховен административен съд, а разгледан по
същество неоснователен по
следните съображения :
Приетата с
ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г. нова ал. 2 на чл. 28 от Закона за търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (загл. изм. ДВ бр.
74/2016 г. в сила от 01.01.2018 г.) постановява, че
Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по
регистрацията по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди.
Правната
уредба на отговорността за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на длъжностните лица по регистрация, във вр. с чл.
203, ал. 1 от АПК, води до извод, че исковете за обезщетения на тези вреди се
разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК, следователно искът е предявен
пред родово компетентния административен съд и е допустим.
Искът е
предявен от страна с правен интерес от търсената защита и се основава на
отменен с влязло в сила съдебно решение отказ на длъжностно лице при Агенцията
по вписвания. Незаконосъобразният отказ е издаден от длъжностно лице в
структурата на ответната Агенция по вписванията – гр. София, която е юридическо
лице съгласно чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник
на Агенцията по вписванията, и следователно е пасивно легитимирана да отговаря
по така предявения иск, съгласно чл. 205 от АПК.
Според
разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да
предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Исковата защита е възможна при условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, според която
разпоредба Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. От съдържанието на нормата и от изричното озаглавяване
"Отговорност за дейност на администрацията", може да се заключи, че
определящо за приложимостта, респективно за търсене на отговорността по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, е вредите, които според твърденията на ищеца са причинени в
правната му сфера, да са в резултат от изпълнението на административна дейност,
без значение на нейната проявна форма – правоприлагаща (при издаване на индивидуални или общи
административни актове), нормотворческа (при издаване
на подзаконови нормативни актове), или санкционно-правораздавателна (по
административното наказване, осъществявано с наказателни постановления).
С
разпоредбата на ал. 2 на чл. 28 от ЗТРРЮЛНЦ, в обхвата на отговорността по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ е включена и тази, произтичаща от вреди, причинени на
физически или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на длъжностни лица по регистрацията по ЗТРРЮЛНЦ. В тази връзка без значение е
дали издадените актове, действия или бездействия на посочените лица могат и
следва да се определят като административни актове във формален смисъл. От
съществено значение е, че законът предвижда обезщетяването за вреди от такива
актове, действия или бездействия, да се извършва по реда на ЗОДОВ, т. е. в
приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ попадат и случаите на претендирана имуществена отговорност на Агенцията по вписванията
от незаконосъобразно издадени от органите и отменени по съдебен ред актове,
действия или бездействия.
В настоящия
случай, от данните по делото се установява категорично, че издаденият от
длъжностно лице при Агенцията по вписванията – ТР отказ е отменен с влязло в
сила съдебно решение, което удовлетворява коментираното изискване на цитираната
правна норма. В тази връзка следва да се посочи, че отмяната на отказа винаги
следва да бъде свързана с неговата незаконосъобразност, независимо от това дали
в решението на съда се съдържа такава квалификация.
Според чл. 4
от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение
предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Тоест за да
възникне законовата отговорност, следва да е налице освен отменен по надлежния
ред акт, което в случая е безспорно установено с влязлото в сила Решение № 142/13.03.2019г.,
постановено по т. д. № 109/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е
отменен отказ №20160624140208-2/31.01.2019 г. на Агенция по
вписванията-Търговски регистър, също и реално причинени вреди, произтичащи от
него, както и причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите вреди.
В
конкретната хипотеза, в производството по оспорване на отказа пред Окръжен съд
– Пловдив, ищецът е бил представляван от адвокат – пълномощник. Видно от
представеното по т. д. № 109/2019 г. пълномощно, ищеца е упълномощил адвокат Л.К.
за процесуално представителство по делото. Посочено в пълномощното е, че се
дължи минимално възнаграждение по тарифа № 1 на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно договор, подписан едновременно с пълномощното.
По т.д. №109/2019 г. на Окръжен съд Пловдив обаче не е приложен договор за
уговорено възнаграждение с конкретна сума, нито са представени доказателства,
че сумата е действително платена от
ищеца. Ищецът е представил доказателства само за заплатени държавни такси за
иницииране на съдебното производство в размер на 10,00 лева.
В
случая до приключване на производството по т.д. №109/2019г. по описа на
Пловдивски окръжен съд не е представен договор за правна защита и съдействие,
нито каквито и да е други доказателства за договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение. Едва при образуване на настоящото съдебно производство е бил
представен и процесния Договор за правна защита и съдействие от 08.02.2019г.,
от което се налага извод, че между ищеца и неговия процесуален представител е
съществувала мандатна едностранна сделка, но не и двустранен възмезден договор,
сключен с цел защита срещу незаконосъобразния акт, за осъществяване на която се
дължи и уговореното възнаграждение. Няма пречка доказателствата за плащане на
възнаграждението да бъдат представени в производството по предявения иск за
обезщетение, но е задължително договора за правна защита и съдействие, с
уговорен размер и начин на плащане, да е представен най-късно до приключване на
съдебното заседание пред съответната съдебна инстанция, пред която се е развило
административно наказателното дело.
Настоящия
съдебен състав счита, че последващото представяне на
договора в настоящото производство няма доказателствена сила, тъй като
договорът е частен диспозитивен документ. В
действителност договорът е без достоверна дата. Относно автентичността на
договорите няма спор и съдът приема, че са съставени и подписани от
посочените в него страни. Но следва да се посочи, че документите
могат да бъдат истински или неистински: с оглед истинността на съдържанието им
те са верни или неверни, а с оглед истинността на автора - автентични или
неавтентични. Всеки автентичен подписан документ има формална доказателствена
сила-установява, че материализираното в документа волеизявление е направено от
лицето, подписало документа. Материална доказателствена сила имат само
официалните свидетелстващи документи - обвързват съда да приема, че фактите са
се осъществили така, както удостоверява документа. Частният свидетелстващ
документ, какъвто е и договорът за правна защита и съдействие от 08.02.2019г.
има материална доказателствена сила, но тя не е обвързваща съда. Съдът ги
преценява по вътрешно убеждение, съобразно всички останали данни по делото,
като не е обвързан от тяхната материална доказателствена сила.
С
разпореждане от №1865 от 22.03.2019 г. съдът е указал на ищеца, че носи
доказателствена тежест за установяване на твърденията в исковата молба и за
доказване на исковете по основание и размер. Доказателства в тази насока не са ангажирани от ищеца. Не са ангажирани доказателства, че на
08.02.2019 г. И.Й.Я. е заплатил 300,00 лв. в брой или по банков път на Л.К.,
още повече, че цитирания Договор за правна защита и съдействие не е представен
и приложен по т.д.№109/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд. С оглед установеното настоящия съдебен
състав счита, че договорът за правна защита и съдействие макар и да е с дата 08.02.2019
г., след като не е приложен в охранителното производство пред Окръжен съд
–Пловдив, а едва в последствие при представяне на исковата молба, не е
достатъчно доказателство, от което по категоричен и несъмнен начин да се установява,
че към посочената дата е договорено и платено адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лева в брой. По тази причина исковата претенция за посочената
сума остава недоказана. Представената
в настоящето производство счетоводна справка на „С.“ ЕООД страда от редица
пороци. Така същата не е подкрепена със съответните първични счетоводни
документи /РКО, извлечение от движението на касата на дружеството от счетоводните
му програми/, а също така липсва и дата на изготвянето и, за да се определи към
кой моменти в действителност е бил направен разхода от дружеството- към момента
на сключване на договора за правна помощ и съдействие, преди това или в
последствие, след приключване на съдебното производство по заведеното търг.
дело №109/2019година на ПОС. Тези доказателства са от категорията на
необходимите в конкретният случай, с оглед възможността чрез тях да се извърши
категоричното и несъмнено доказване на заплащането на претендираната
сума. Ето защо в настоящият случай наличието само на отменен отказ на Агенцията
по вписванията не е достатъчно основание, за да се реализира отговорността по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Необходимо е
да е уговорено между страните възмездно престиране на
адвокатска помощ да е несъмнено доказано. Противното тълкуване на закона, в
смисъл, че е достатъчно да бъде представено единствено и само пълномощно за
процесуално представителство, а впоследствие, едва с исковата молба е допустимо
да се представят доказателства за възмездена адвокатска защита, без да е
изяснен въпросът за достоверността на времето на неговото сключване и
действителността на направените разноски за уговореното адвокатско
възнаграждение, би довело до уговаряне на възнаграждения с оглед изхода от
административните производства, което води до заобикаляне на забраната да се
уговаря възнаграждение между адвоката и довереника му само при резултат от
проведеното производство.
Липсата на доказателства за реално претърпени имуществени вреди от
заплатено възнаграждение за един адвокат, които да са в пряка
и непосредствена причинна връзка с отменения отказ, води до
отхвърляне на исковата претенция в тази й част като неоснователна и недоказана.
Настоящият
състав счита,че заплатената по т.д.№109/2019 год. по описа на Окръжен
съд-Пловдив сума от 10 лв. съставляваща д.т. за образуване на делото не може да
се определи като вреда по смисъла на чл.4 във вр. с чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Производството по чл. 25 от Закона
за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е
охранително и в тези случаи е приложима разпоредбата на чл. 541 от ГПК, която
разпорежда, че разноските по охранителните производства са за сметка на
молителя. Недопустимо заобикаляне на закона би било, за тези разноски лицата да
бъдат обезщетявани по реда на чл.1 от ЗОДОВ. В
този смисъл е и постоянната съдебна практика, изразена в Решение
№11516/29.07.2019г. по адм. д. № 11962/2018 г. на ВАС,
III отд..
При този
изход на спора на ищеца не следва да се присъждат и претендираните
по настоящето дело разноски. На ответника също не следва да бъдат присъждани
разноски с оглед на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които
тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите
разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 и чл. 143 АПК. Липсата на изрична
уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, от което следва, че
претенцията на Агенция по вписвания за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна и не следва да бъде уважена. В този смисъл е и
Решение № 11723 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4468/2019 г., III о.;
Решение № 11811 от 9.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12966/2018 г., III о.;
Решение № 11616 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11943/2017 г., III отд..
В предвид на
изложеното и на осн. чл.172 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
иск от „С.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище в гр. Пловдив, район Южен, бул. „Цар
Борис Трети Обединител“ № 1, представлявано от И.Й.Я. срещу Агенция по
вписвания гр. София, представлявано от Изпълнителния директор, с искане да бъде
осъдена Агенция по вписвания гр. София да заплати сумата от 310.00 /триста и
десет/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
сторени съдебни разноски по търг. дело №109/2019 по описа на Окръжен съд
Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за присъждане
на сторените разноски.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: