РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 03.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание двадесет и
шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар М.Д,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1549 по описа на съда
за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99,
ал. 1 вр. чл. 92, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 ЗЗД, предявен от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********, представляван от Н.Т.С, М.Д.Д, с адрес
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, против Н.М.Г., ЕГН **********,***, с които се иска да бъде
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 1913,70 лв. (хиляда деветстотин и
тринадесет лева и седемдесет стотинки), представляваща неизплатена
главница по Договор за паричен заем № 2518549 от 21.03.2016 г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата от датата подаване на заявлението
31.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 104,55
лв. (сто и четири лева и петдесет и пет стотинки), представляваща
възнаградителна лихва, за периода от 25.05.2016 г. до 17.08.2016 г., сумата от 931,40
лв. (деветстотин тридесет и един лева и четиридесет стотинки), представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за периода от 25.05.2016 г.
до 17.08.2016 г, сумата от 405,15 лв. (четиристотин и пет лева и петнадесет стотинки),
представляваща обезщетение за забава, за периода от 26.05.2016 г. до 31.08.2018
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №
683 от 03.09.2018г., по ч.гр.д. № 1172, по описа ВРС за 2018 г.
Ищцовото дружество излага, че подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение от № 683 от
03.09.2018г., по ч.гр.д. № 1172, по описа ВРС за 2018 г., като в срока по чл.
415 ГПК се предявява настоящия установителен иск във връзка с указания на съда
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди, че по силата на сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“АД и ответника Договор
за паричен заем № 2518549/21.03.2016 г., на последния е предоставена сума в
размер на 3000,00лв., като била договорена лихва в размер на 260,25 лв. или
задължението на ответника е в общ размер на 3260,25 лв. Поддържа се, че
съгласно уговореното ответникът следвало да погаси заема на 21 равни седмични
вноски от по 155,25 лв. всяка, като падежът на първата вноска бил на 30.03.2016
г.. Сочи, че съгласно клаузите на
договора Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването му да
предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията по договора, а предвид
неизпълнението на това задължение е начислена неустойка в размер на 1562,40
лева, която страните са постигнали предварително споразумение да бъде
разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 74,40 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем, поради
което погасителната вноска, която е следвало да заплаща Заемателят била в
размер на 229,65 лева. Поддържа се, че съгласно уговореното при забава на
заплащането на падеж на погасителна
вноска с повече от 30 календарни дни, ответникът дължал такса за разходи в
размер на 9,00 лева и предвид забавата на длъжника му била начислена такса в
размер на 45,00 лева. Твърди се, че ответникът е платил по договора сумата от 1918,00 лв., с която били погасени както следва:
неустойка за неизпълнение: 631,00 лв., такса разходи: 45,00 лв., договорна
лихва: 155,70 лв. и главница: 1086,30 лв.. Излага се, че
срокът на договора изтекъл на 17.08.2016 г., поради което кредитът е
станал изцяло изискуем. Твърди, че на 01.08.2017 г., между ищцовото дружество и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е подписано
Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.11.2010 г., съгласно което е прехвърлено процесното вземане, ведно с
всички привилегии и обезпечения, като ответникът бил уведомен за това. Предвид
изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените
искове. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК особения представител на ответницата Н.Г., адв.И.М.-Г.
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
основание и по размер. Поддържа, че цесията не е породила действие, тъй като не
е съобщена на длъжника. Твърди, че уговорената клауза за неустойка е нищожна
като противоречаща на добрите нрави и явно несправедлива. Поддържа, че
сключеният договор попада в приложното поле на ЗПК, поради което следва да бъде
съобразена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и а и на разпоредбата на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, поради което оспорва по основание и размер уговорката за заплащане на
такси за забава като противоречаща й. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за
установено следното от правна и фактическа страна:
По
иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл. 92 и
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между
цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е налице валидно
облигационно отношение, по договор за кредит, по силата на което е предоставило
на ответника процесната сума, а за него е
възникнало задължение за връщане на заетата
сума и за плащане на възнаградителна лихва в претендираните размери, както и наличието на неустоечно съглашение,
размера на неустойката, обстоятелството, че е индивидуално уговорена,
алтернативно, че не е прекомерна и не противоречи на разпоредбите на ЗЗП и ЗПК,
както и настъпилата изискуемост на претендираните вземанията.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване
на паричното си задължение.
По делото са приети и неоспорени заверени преписи на: подписан договор за паричен заем № 2518549/21.03.2016
г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и ответника, рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., извлечение
от Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010 г., потвърждение за извършена цесия на основание 99, ал.
3 ЗЗД, пълномощно по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, уведомление
за извършено прехвърляне на вземания.
От представения като писмено доказателство договор за паричен заем № 2518549/21.03.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника се установява, че Н.М.Г. е
изявила воля за сключване на договор за заем с цедента, по силата на който да
получи сумата от 3000 лв., като била
договорена възнаградителна лихва в размер на общо 260,25 лв. или задължението
й, съгласно уговореното е в общ размер на 3260,25 лв., което следвало да погаси
на 21 равни седмични вноски до 17.08.2016 г.. Видно от договора страните са
уговорили при забава на заплащането на падеж на погасителна вноска заемателят да
дължи обезщетение за забава върху нея в размер на законната лихва за забава.
В договора е посочено, че с полагане на подписа си върху него заемополучателят
удостоверява, че е получил заемната сума, която остава след прихващане на задължението
му по Договор за паричен заем № 2420742, в размер на 449,19 лв.. Предвид
обстоятелството, че процесния договор представлява частен удостоверителен
документ, съдържащ неизгодни за издателя му факти и доколкото не е оспорен от
страната, то съдът се намира обвързан от материалната му доказателствена сила. Доколкото
ответницата не оспорва да е получила
процесната сума, нито твърди или установява между нея и цедента да са
съществували други договорни правоотношения, извън това по процесния договор, съдът
намира, че по делото се установява възникването на заемно правоотношение
и пораждането в тежест на ответника на парично задължение за връщане на
получената сума.
От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че ответницата е изплатила осем броя погасителни вноски по сключения договор в общ
размер на 1918 лв.. Вещото лице сочи, че за целия срок на договора задълженията
на ответницата са в размер на: сумата от 1913,70 лв.- главница, сумата от 104,55
лв.- възнаградителна лихва, сумата от 931, 40 лв.- неустойка, сумата от 443,46
лв.- лихва за забава, за периода от 26.05.2016
г. до 31.08.2018 г., които се формират при съобразяване начисленото на
ответницата вземане за неустойка в общ размер на 1562,40 лв. за целия срок на
договора, както и сумата от 45 лв.- такса разходи.
Съдът предвид правото да извърши служебна
проверка относно наличието на неравноправни клаузи в договора, намира че
уговорената в чл. 4, ал. 2 от договора неустойка, както и начислените такси,
съобразно уговореното в чл. 9, ал. 2 от него представляват неравноправни клаузи.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК,
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксите за извънсъдебно
събиране на просрочени вземания не попадат в приложното поле на чл. 10а ЗПК.
Срещу тези такси не се дължи никакво поведение, а изискуемостта им следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект тези
вземания нямат характер на такса, тъй като не се дължат заради извършени
разходи, нито заради определени действия, предприети от кредитора – арг. чл.
10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК, а по същество служат като обезщетение за вреди от
забавата. Наименованието им прикрива истинската цел на клаузата да служи за
увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем, което от
своя страна води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно
императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно,
в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само
обезщетение в размер на законната лихва. Процесните клаузи преследват забранена
от закона цел – потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в
този смисъл са нищожни поради противоречието им с императивните разпоредби на
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
По изложените съображения договорната клауза,
предвиждаща задължение за плащане на неустойка при неизпълнение в по-висок
размер (35 % върху неплатената част от главницата, какъвто е и настоящия случай
– над 50%), влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК, поради което е нищожна. Същата излиза извън допустимите законови
рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от
насрещната страна в определен размер, без обаче да се престира от негова
страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Кредиторът не
търпи никакви допълнителни вреди от неучредяване в негова полза на уговореното
обезпечение, доколкото продължава да е титуляр на вземанията за главница и
възнаградителна лихва по договора, а вредата му от забавеното изпълнение
подлежи на обезщетяване с допустимата от закона санкция – законната лихва.
Несъмнено целта на така регламентираната неустойка за обезщетяване на вреди
поради неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечение в полза на
заемодателя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което на още едно основание
прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г.
на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи
служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на
съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл.
143, т. 5 от ЗЗП неравноправна и респективно нищожна е клаузата, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая уговорената неустойка е
именно такава, тъй като за обезпечаването на дълг в общ размер на 3260,25 лв. е
предвидено учредяване на поръчителство от двама поръчители или предоставяне на банкова
гаранция с бенефициер заемодателя, като при неизпълнение на това задължения на
заемополучателят се начислява неустойка в размер на 1562,40 лв., която представлява над 50% от
отпуснатия заем, ведно с уговорената върху него възнаградителна лихва.
Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл.
143, т. 12 от ЗЗП, съществената промяна в крайната стойност на стоката е
самостоятелно основание, водещо до неравноправност на клаузите на договора,
които го допускат. Цената на стоката „пари” е лихвата. Тази цена е договорена
при сключването на договора и към този момент потребителят преценява дали
лихвата (цената, на която получава кредита) е изгодна за него или не, което в
крайна сметка обуславя решението му дали да сключи договора. Впоследствие,
използвайки посочената по-горе клауза (4, ал. 2), създаваща значителна неравнопоставеност
между страните, заемодателят налага на потребителя промяна на цената на
кредита. В резултат на тази промяна първоначално уговорената погасителна вноска
се завишава значително, като предвид
периода на процесния договор се налага изводът, че в края му стойността на
кредита значително ще надхвърли първоначално уговорената цена (от 3260,25 лв. на 4867,65 лв.). Неблагоприятните последици на цитираната
разпоредба на чл. 143, т. 12 ЗЗП биха могли да бъдат избегнати от търговеца
само в случай на предвидена в договора възможност потребителят да се откаже от
договора (т.е. право да го прекрати), но отново без насрещни неблагоприятни
последици, каквото право в процесния договор обаче не е предвидено.
Предвид изложеното при съобразяване общия
размер на първоначалната цена на кредита от 3260,25 лв., която е безспорна
между страните, общия размер на погасените седмични вноски от ответницата- 1918
лв., нищожността на клаузите за
неустойка и такса разходи по процесния договор, както и разпоредбата на чл. 76 ЗЗД и т. 1 от ТР № 3/2017 от 27 март 2019, на
ОСГТК, и доколкото към онзи момент не е била в забава, съдът намира, че ответницата
е погасила вземането на цедента за главница и възнаградителна лихва, както
следва: със сумата от 260,25 лв.,
уговорената между страните възнаградителна лихва за срока на договора, а със
сумата от 1 657, 75 лв. част от падежиралите вноски по главницата до сума
в размер от 1 342,25 лв. (1918-260.25=1 657,75; 3000-1657,75=1 342,25). Предвид установената по делото забава за
заплащане на остатъка от заема, съгласно уговорените падежи върху неизплатената
част от главницата (1 342,25
лв.)
и за периода от 26.05.2016 г. до
31.08.2018 г., при съобразяване
правомощието на съда по чл. 162 ГПК съдът изчисли, че ответницата дължи и
обезщетение за забава в размер на 308.74 лв.. Следователно предявените искове
следва да бъдат уважени до посочените размери, а за разликата над тях и в
частта по отношение претендираната неустойка отхвърлени. Претендираните в
настоящото производство суми формирани след начисляване към първоначалната цена
на кредита неустойка и такси на основание неравноправните, респективно нищожни
клаузи от процесния договор са недължими, независимо от начина, по който
цедента е отнасял плащанията на ответницата по погасителните вноски, които тя е
правила във връзка с процесния договор.
Само за пълнота следва да се посочи, че
възражението на ответницата, че извършената цесия няма действие по отношение на
нея е неоснователно, тъй като в настоящия случай се установява, че с договор за цесия от 07.02.2017 г. ищцовото дружество е придобило вземания на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, произтичащи от
договори за предоставяне на кредит, сключени с физически лица, посочени в
Приложение № 1. От представено приложение към договора се установява, че в
предметния обхват на процесния договор за цесия се включва вземането на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД към ответницата.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за
цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.
е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и цедента,
напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор. Само
това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла
на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. От друга страна, няма пречка това правно действие да бъде
извършено от новия кредитор по силата на изрично упълномощаване от цедента (чл.
36, ал. 1 ЗЗД). След като длъжникът бъде уведомен за учредената в полза на
цесионера представителна власт, съобщението, изпратено от новия кредитор, е
достатъчно, за да обвърже длъжника с последиците на прехвърлянето.
Получаването на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е факт от значение за спорното право (завършва фактическия състав на
придобиването на вземането от страна на цесионера срещу длъжника), поради което
настъпването му в хода на процеса следва да бъде съобразено при решаването на
делото с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Доколкото законът
не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, като в този
смисъл е и постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика – Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. №
1711/2013 г. на ВКС, I т.о.
От представеното по делото пълномощно от 09.09.2015 г се установява, че цедентът е упълномощил
цесионерът сам да извърши съобщаването от негово име на длъжниците за
извършената цесия по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗ. Договорът за цесия, заедно с
писменото пълномощно и извлечението от стария кредитор, установяващи
прехвърлянето на процесното вземане и правото на цесионера – ищец по делото да
съобщи за него на длъжника, са връчени на ответника като приложения към
исковата молба, поради което следва да се приеме, че последният е бил уведомен
надлежно в хода на процеса за цедирането на вземането срещу него. Следователно,
сключеният договор за цесия има действие спрямо длъжника – ответник и той дължи
на цесионера – ищец плащане на прехвърлените процесните вземания, независимо от
обстоятелството, че до получаване на исковата молба цесията не му е била
съобщена. Дори обаче да се приеме, че такова уведомяване не е настъпило, при
липса на твърдения длъжникът да е изпълнил надлежно на стария кредитор, то се
явява ирелевантно, тъй като безспорно се установява в лицето на цесионера да
съществуват цедираните вземания до установения в настоящото производство размер.
По разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.1 ГПК
на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от
исковете или сума в размер на 589,19 лв., представляваща разноски в заповедното
и исковото производство, съгласно доказателствата и списък по чл. 80 ГПК. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата се следват разноски съобразно отхвърлената
част от исковете, но доколкото не се претендират и не са представени
доказателства да са сторени такива съдът не следва да се произнася по
отговорността за тях. На особения представител следва да се изплати
възнаграждение съобразно внесения депозит.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********,
представляван от Н.Т.С, М.Д.Д, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, №
25, ет. 2, оф. 4, против Н.М.Г., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че Н.М.Г., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 1 342,25 лв., представляваща неизплатена
главница по Договор за паричен заем № 2518549 от 21.03.2016 г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата от датата подаване на заявлението
31.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над установения размер от 1342,25 лв. до претендираният от 1913,70
лв., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 683 от 03.09.2018г., по ч.гр.д. № 1172, по
описа ВРС за 2018 г...
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********, представляван от Н.Т.С, М.Д.Д, с адрес
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, против Н.М.Г., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл. 86 ЗЗД, че Н.М.Г., ЕГН ********** дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 308.74 лв., представляващи обезщетение
за забава върху главницата, за периода от 26.05.2016 г. до 31.08.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над установения размер от 308.74 лв. до претендираният от 405,15 лв., за периода от
26.05.2016 г. до 31.08.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
№ 683 от 03.09.2018г., по ч.гр.д. № 1172, по описа ВРС за 2018 г..
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ********, представляван от Н.Т.С, М.Д.Д, с адрес гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, против Н.М.Г., ЕГН **********,***,
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл. 92 и чл. 240,
ал. 2 ЗЗД, с които се иска да бъде установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищцовото дружество сумата от 104,55 лв. (сто и четири лева и
петдесет и пет стотинки), представляваща възнаградителна лихва, за
периода от 25.05.2016 г. до 17.08.2016 г. и за сумата от 931,40 лв. (деветстотин
тридесет и един лева и четиридесет стотинки), представляваща неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, за
които суми е издадена заповед за изпълнение № 683 от 03.09.2018г., по ч.гр.д. №
1172, по описа ВРС за 2018 г...
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.М.Г.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********, представляван от Н.Т.С, М.Д.Д, с
адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, сумата от 589,19лв.,
представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на
особения представител на ответницата Н.М.Г.,
ЕГН **********- адв. И.М.-Г. възнаграждение, съобразно внесения депозит
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА