Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 03.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

 ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 1199 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 36039 от 25.06.2018 г., постановено по гр. д. № 22880/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 165-ти състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК е признато за установено, че ответницата А.А.П. дължи на ищеца сумата от 2 562,88 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м. 01.2012 – м. 04.2014 г., ведно със законната лихва от 06.02.2015 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 460,90 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 29.02.2012 г. до 27.01.2015 г., като искът за главница и искът за обезщетението за забава за отхвърлени за разликата над уважения до пълния претендиран размер. С решението ответницата е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 937,92 лева – разноски в исковото и заповедното производство.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.с.“ ЕООД.

Срещу решението в частта, в която исковете са уважени, е подадена въззивна жалба от ответницата А.А.П., в която са изложени подробни съображения за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивницата поддържа, че по делото не е установено да е налице валидно облигационно правоотношение между нея и ищеца за доставяне и потребление на топлинна енергия, както и че не е проведено дължимото пълно и главно доказване на претенцията на ищеца. Предвид изложеното моли за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени в цялост.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач „Т.с.“ ЕООД не изразяват становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 165-ти състав, решение за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от „Т.С.“ ЕАД иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в обжалваната част /чл. 272 от ГПК/. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

За уважаване на предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.

Основният спорен по делото въпрос е дали между страните е съществувало валидно договорно отношение за продажба на топлинна енергия, респ. обема и стойността на доставената такава.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие.

В разглеждания случай от представените по делото писмени доказателства /молба от ответницата до ищцовото дружество за откриване на партида на нейно име за процесния имот, както и решение от 10.07.1991 г., постановено по гр. дело № 354/1990 г. на СРС, с което процесното жилище е предоставено за ползване на въззивницата/,  се установява че между А.А.П. и „Т.С.“ ЕАД е налице облигационна връзка, респ. че въззивницата П. има качеството „клиент на топлинна енергия“. Освен това, от представения пред районната съдебна инстанция списък на етажните собственици /лист 19 от първоинстанционното дело/ се установява, че в същия ответницата се е подписала в качеството й на етажен собственик в ЕС, находяща се адрес гр. София, жк. „******.

Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на други законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства, установяващи ответницата да е отчуждила процесния имот, се налага извод, че районният съд в правилно приложение на закона е приел наличието на договорна връзка между страните и при формирането на този извод не е допуснато нарушение на материалния закон.

Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответницата дори и без да ги е приела изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответницата да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно договорно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответницата дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в жилището на ответницата, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 от ГПК.

Установено е въз основа на заключението на вещото по допуснатата и приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, че делът на ответницата за отопление на имота, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки за техническа годност. Посочено е, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16-334, ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия. Съгласно заключението за процесния период ТЕ за отопление на имот е отчитана за 4 броя радиатори, начислена е топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация и за БГВ въз основа на реален отчет на показанията на монтиран в имота един брой водомер за топла вода. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на ИРРО и водомера и главните отчети от 05.05.2012 г., 21.05.2013 г. и 21.05.2014 г. са подписани. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, била разпределена между всички абонати пропорционално на отопляемите обеми на имотите им и в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334. Съгласно заключението стойността на потребената за исковия период топлинна енергия възлиза на 2 562,88 лева.

Доколкото няма доказателства да е заплатена претендираната за исковия период главница /напротив, събрани са данни за обратното съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза/, то следва да се приеме, че за процесния период м. 01.2012 г. – м. 04.2014 г ответницата дължи на ищцовото дружество заплащане на присъдената с решението на СРС сума за главница в размер на 2 562,88 лева, както и сума в размер на 460,90 лева - обезщетение за забава върху главницата за исковия период, съобразени със заключенията на приетите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

По останалите възражения на жалбоподателката срещу основателността на иска съдът намира следното:

Възражението, че не е установено реалното потребление на топлинна енергия се опровергава от доказателствата по делото /заключението на съдебно-техническата експертиза, което следва да се кредитира като обективно и компетентно /, съобразно което стойността на потребената топлинна енергия е изчислена в съответствие с действащата за процесния период нормативна уредба и въз основа на извършен отчет на уредите за дялово разпределение, съответно съобразно показанията на монтирания в имота водомер за отчитане на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 от ГПК. Както бе отбелязано, в случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който според извършените от вещото лице проверки на предоставените му при изготвяне на заключението документи, отговаря на метрологичните изисквания. От същото се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните изисквания. Следва да бъде отбелязано, че след като назначаването на вещо лице е предпоставено от липса на специални знания у съда, експертът по правило не може да бъде ограничаван в източниците, въз основа на които изготвя специализираното си заключение, независимо дали са били приобщени по делото или не - наличието на специални знания по въпроса, предмет на изследване, логически включва притежаването на такива и за използваните от експерта източници и методи. При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се стига до извод за основателност на претенцията на ищеца в уважената от СРС част. Ответницата не е представила никакви доказателства, които да оборят извода за дължимост на сумата за доставена и потребена топлинна енергия.

Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част.

При този изход на спора направените от ищеца и своевременно поискани разноски за заповедното и исковото производство пред районния съд правилно са възложени в тежест на ответниците.

По отношение на разноските:

С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има ищецът – въззиваем, който е претендирал присъждането на такива с депозирана по делото молба, която обаче не носи подпис на подателя й, поради което съдът не дължи произнасяне по направената в последната искане за присъждане на сторените по делото разноски.  

Воден от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 36039 от 25.06.2018 г., постановено по гр. д. № 22880/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 165-ти състав, в обжалваната част.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.с.“ ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.