Р Е Ш Е Н И
Е № 1104
гр. Пловдив, 29.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на 01.03.2018 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12550 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Правната квалификация на
предявения иск е по чл. 432 във вр. с чл. 477 от КЗ.
Предявен е иск от Г.М.И., ЕГН: **********,*** в *** на С.К.И.,
ЕГН: ********** ***“ АД, ЕИК: ***, за осъждане на ответника да заплати на Г.М.И. сумата
от 16000 лв. – главница, и на С.К.И. сумата от 3000 лв.- главница,
представляващи застрахователни обезщетения
за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени
вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, в резултат
на ПТП, ведно със законната лихва от датата на уведомяването – *** до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
В исковата молба е посочено, че
на ***около *** часа на регулирано кръстовище на *** и *** в *** възниква пътнотранспортно
произшествие с участниц лек автомобил марка *** с per. № ***, управляван от Б.К.С. и лек автомобил марка *** с per. ***, управляван от К. С. И.. Водачът на ***не пропуска движещия се по път с предимство
автомобил ***, нарушавайки правилата за
движение по пътищата и по
непредпазливост причинява средна телесна повреда на возещите
се в лекия автомобил *** Г.М.И., изразяваща се в
открита рана в областта на лявото коляно - напречно и под капачката с дължина 10см., със засегнато
сухожилие и лека телесна повреда надетето й С.И. ***. Сочи се, че видно от епикризата на *** Г.М. е постьпила на
16.08.2016г. със силни болки в коляното. Окончателната диагноза е открита рана
на коляното, ***.
Пострадалата е нзписана на 19.08.2016г. с препоръки и назначени два контролнн
прегледа в рамките на 30 дни. Гипсът и превръзката са свалени на 13.09.2016г., след което предстояла рехабилитация и раздвижване. От удара в коляното и претьрпяната
операция се
сочи, че останал
голям белег с размери около 10 см., който загрозява ищата и й причинява неудобства. Твърди се, че при така установената
фактическа обстановка вина за настьпилото ПТП, в пряка причинна врьзка има
водачът С.,
за което е
образувано административнонаказателно производство като на 16.08.2016г. му е съставен АУАН № ***, а впоследствие за
нарушението по чл. 50 ал. 1 от Закона за движение по пътищата е издадено наказателно постановление
№ ***. На 23.12.2016г.
постановлението е било връчено на виновния,
който същият ден платил глобата. Наказателното постановление се сочи, че е
влязло в сила на 02.01.2017 г.
Твърди се, че в резултат на пътнотранспортното произшествие на молителите, са нанесени
непоправими неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
възникването на същото Вредите се изразяват в болки, неудобства, страх и
страдания. Посочва се, че към момента на настьпване на пътнотранспортното
произшествие за процесния лек автомобил марка *** с per. № *** е била налице валидна застраховка "Гражданска
отговор ноет" на автомобилистите в ЗД "Булинс" АД по
Застрахователна полица № ***
валидна от 10.03.2016г. до 09.03.2017г. На
14.09.2016г. по административен ред ищецът отправил претенция до ответника за
изплащане на обезщетения за нанесени неимуществени вреди, но с писмо изх. №№ *** по заведената щета № *** по щета № ***било
отказано заплащане на застрахователно обезщетение. Сочи се, че предвид
настьпването на застрахователното събитие - описаното по-горе пътнотранспортно произшествие,
причинено от водача на автомобила, при което ищците са пострадали и преживените
болки и страдания, за тях възниква правен интерес да предяват осъдителни искове за изплащане на обезщетение
за претърпените неимуществени вреди срещу ответното застрахователно дружество.
Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен срок
е постъпил отговор от ответника, който оспорва предявените искове по основание
и по размер, като се сочи, че претендираните размери не отговарят на тежестта
на нараняванията. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на л.а. *** с per. № ***. Оспорва да е налице виновно поведение от страна на
водача на застрахования автомобил, както и наличието на причинно- следствена
връзка между ПТП-то и уврежданията на ищците. При условията на евентуалност
твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача на другия лек автомобил –
участник в ПТП-то. Твърди, че пътуващата в автомобила ищца Г.И. е била без
предпазен колан, а ищецът С.И. не е бил в детско столче, с което не само са нарушени законови
разпоредби, но и ищците са се поставили в значителен риск спрямо нормалния.
Твърди, че вредоносният резултат е съпричинен от пострадалите поне в степен 90
%. С оглед изложеното се моли исковете да се отхвърлят. Претендират се
разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа страна:
Ищецът представя
доказателства за отправено до застрахователя искане за заплащане на причинените
на нея и детето неимуществени вреди и отговора на застрахователя, което
обуславя допустимост на настоящото производство.
От приетото по делото
удостоверение за раждане на С.К.И. се установява, че негова майка е ищцата Г.М.И.,
а негов баща е свидетелят К. С. И..
Видно от приетия по
делото, като доказателство, констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***
около *** на регулирано кръстовище на *** и *** възниква пътнотранспортно произшествие с участници лек автомобил марка *** с per. № ***, управляван от Б.К.С. и лек
автомобил марка *** с per. № ***, управляван от К. С. И.. Като причини за ПТП-то се
сочи, че водачът
на *** – участник 1 не пропуска движещия се по път с предимство
автомобил ***
участник 2. Нарисувана е и схема на ПТП-то. Отразено е, че са пострадали лицата
Г.М.И. – контузия подбедрица долен ляв крайник, С.К.И. – повърхностна рана на
главата и А.М. Я. от гр. С. – болки в гърдите.
Консататирани са и щети по МПС-то. В протокола е отразено, че е издаден
АУАН с № ***, а впоследствие
за нарушението по чл. 50 ал. 1 от Закона за движение по пътищата е издадено наказателно постановление
№ *** с дата *** на водача на мпс – *** – Б.К.С.,
влязло в сила на ***.
На *** е издаден и фиш за
спешна медицинска помощ, в който е отразено, че С.К.И. е в добро състояние,
глава – ***. На същата дата на детето са назначени консултации със специалист
детска хирургия и неврохирургия.
На датата на ПТП –то ***
ищцата Г.М. е приета в *** с открита рана на коляното. В обективното й
състояние е отразено, че в задоволително общо състояние, ***. Отразено е, че
лявото й коляно е с голяма разкъсно – контузна рана, напречно и под капачката с
дължина около 10 см., като се вижда засегната собственото сухожилие на
коляното.
От разпита на св. К. И.,
управлявал л.а. *** , *** на ищцата Г.И. и *** С.И., се потвърждава
установеното с Протокола за ПТП, относно мястото и часа на ПТП-то, както и че
водачът на лек автомобил *** е отнел предимството му и това е било причина за
ПТП-то. Св. И. сочи, че детето е било на *** и е било със столче, като се е
возил отзад заедно със *** му. Посочва, че веднага след сблъсъка, жена му
излязла от колата грабнала детето и започнали да плачат. Свидетелят слязъл от
колата и се обадил на полицията. Минувачи посъветвали свидетеля да се обади и
на линейка, тъй като лявото коляно на жена му било разкъсано около 10 см. С.
имал синина на челото, вследствие на удара. ***та му се уплашила. Синината на
детето изчезнала. *** му твърди, че още не е възстановена, защото зимата я
болял крака, имала видими белези на лявото коляно около 10 см. Било я страх да
управлява МПС и не си ползвала шофьорската книжка.
От приетото по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза се установява, че скоростта
на движение на лек автомобил ***, управляван от К. С. И. в момента на удара е
била 35,27 км/ч, като преди задействане на спирачната система скоростта на
движение на лекия автомобил е била 45 км/ч. Установява се, че водачът К. С. И.
е нямал техническа възможност да предотврати ПТП-то, тъй като в момента на
навлизане на л.а. *** в кръстовището – момента на появяване на опасността,
мястото на удара е попадало в опасната зона на спиране на л.а. *** при движение
със скорост 45 км./ч. Водачът И. е могъл да забележи л.а. *** спрял на линията
на пътен знак ***, но в този момент управляваният от него л.а. се е намирал на
разстояние от мястото на удара по – малко от дължината на пълния спирачен път
при скорост на движение 45 км./ч, поради
което е нямал техническата възможност да предотврати ПТП чрез безопасно
екстрено спиране. При разпита в съдебно заседание вещото лице заявява с
категоричност, че не е имало как да се предотврати удара. Посочва, че не може
да се установи дали пострадалите са имали предпазни колани, както и дали детето
С. е било в детско столче.
От приетото по делото
заключение на комплексната медицинска и
съдебно – психиатрична експертиза се установява, че при процесното ПТП на И. е
било причинено: голяма разкъсно – контузна рана на лявото коляно с частично
разкъсване на сухожилието на капачката на И. е било причинено оток и
кръвонасядане на челото. И. е пролежала три дни в ортопедична клиника,
извършено е оперативно лечение. Пострадалият И. не се е нуждаел от лечение. На И.
било извършено оперативно лечение – шев на сухожилие и шев на раната на
коляното, като тези действия били необходими и задължителни. Вещите лица
посочват, че впоследствие не се очаква да настъпят допълнителни усложнения като
последици от травмите, както и че такива не са констатирани. Пълно
възстановяване на И. се сочи, че
настъпва за 2 месеца, а по отношение на И. -10-15 дни. Първите няколко
дни при И. до 1-2 седмици се установява, че е изпитвала болки, в началото по –
силни отслабващи постепенно. На лявото й
коляно се сочи, че ще остане белег от нараняването причинено при ПТП, който
няма да й пречи и постепенно ще се заличава, но ще остане видим. На етапа на експертизата се сочи, че не се
установяват данни за наличие на постравматично стресово разстройство, както и
че подекспертната И. няма оплаквания, както и детето С.. Непосредствено след ПТП И. е изпитала остър
стрес, който е бил свързан с ПТП-то, както и с последвалата оперативна
интервенция. Посочва се, че ищцата се справила със стреса сама и с помощта на
семейството си в рамките на близо 2 месеца, като това е бил процес на нарушена
адаптация. Симптомите на неспокойствие при детето С. също отзвучали за дни,
като и при двамата не е прилагано специфично лечение, нито контакти с психолог.
Към датата на изготвяне на заключението
се установява, че ищцата и детето й С. са психично здрави, като детето
няма телесни нарушение.
В експертизата се съдържа
и извънсъдебно признание на неизгодни за ищцата факти, а именно: фактът, че по
време на удара детето е било в ръцете на майка си, тъй като се разплакало и тя
го взела от столчето и го сложила на крака си. Когато усетила, че ги удря
колата скрила главичката на детето, като при удара детето от ръцете й, изкочило
лекичко напред и си ударило главичката.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Не се спори между страните по делото, поради което е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по
отношение на л.а. *** между ответника и собственика на лекия автомобил към
датата на застрахователното събитие.
Между ответника и собственика
на л.а. *** е възникнало валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, по силата на който
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. В
рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие - възникнала е отговорност на водача на застрахованото ППС за вреди в
резултат от причинено от същия инцидент.
Елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен
начин от събраните доказателства – установява
се настъпването на пътнотранспортното произшествие на
сочената дата, причинено виновно от водача на
застрахования автомобил, настъпването на вреди на ищците, както
и причинно- следствена връзка между виновното поведение на водача и вредоносния
резултат.
Механизмът на пътнотранспортното произшествие е установен от приетия констативен протокол, ползващ
се с обвързваща съда
доказателствена сила относно удостоверените
от органите
на МВР действия и изявления, както ѝ от приетата по
делото автотехническа експертиза, която
съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена
от страните. По отношение на оспорването на механизма на ПТП от страна
на ответника следва да се посочи, че по въпроса дали протоколът за ПТП като
официален свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и
установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този
протокол, е формирана съдебна практика, материализирана в решение №
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение № 85/28.05.2009
г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. №
423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на
ВКС, II ТО и решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I ТО.
Даденото правно разрешение на въпроса е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими за механизма на ПТП.
Установява се настъпването на
вреди за ищците, както и причинно-следствената
връзка между виновното поведение на водача и вредоносния резултат. От приетото
по делото заключение на комплексната съдебно медицинска и съдебно психиатрична
експертиза, от медицинската документация и от показанията на свидетеля се установява,
че в резултат от инцидента ищцата и детето С. са претърпели болки, страдания
и неудобства, окачествени
от съдебната практика като неимуществени вреди. Същите са в причинна връзка с
произшествието и поведението на водача на застрахования при ответника лек автомобил, тъй като се
установи, че ищците са пострадали
именно при посочения инцидент. Осъществени са следователно предпоставките,
ангажиращи отговорността на застрахователя, според която разпоредба увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне
размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на
извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС № 4/1968
г.).
Въпреки родствените и фактически
отношения, съдът прецени показанията на свидетеля, съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счете, че същите следва да бъдат кредитирани, тъй като са ясни,
последователни, непосредствени и кореспондират на другите събрани
доказателства. Хората от най-близкото обкръжение имат най-пълна представа за
физическото и психическо състояние на човека, за когото полагат грижи. Макар
възприятията им да са плод и на емоционална привързаност, възпроизведените
данни се приемат от съда, предвид личното им възприемане, естеството на
травмите и житейски обяснимите психически последици от подобен инцидент.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и от приетото заключение на допусната комплексна
експертиза се установява, че оздравителния процес по отношение на ищцата Г.И. е
траел 2 месеца, като по – голям интензитет на болките и страданията е бил
налице първите 1-2 седмици и към настоящия момент не се установява наличие на
посттравматично разстройство. Установява се, че на коляното й ще остане белег,
който ще се заличава, но ще остане видим. С оглед така установеното съдът
счита, че справедлив размер на обезщетението е сумата от 3000 лв. При
определяне на размера съдът съобрази постановената съдебна практика по отношение
на идентични случаи.
По отношение на детето С.И.,
което към датата на ПТП-то е бил на няколко месечна възраст и установеното от
приетото заключение, че пълното възстановяване при него настъпва за 10-15 дни,
като към момента няма оплаквания, както и обстоятелството, че симптомите за неспокойствие
са отзвучали за дни, съдът определя размер на обезщетението за неимуществени
вреди сумата от 1000 лв.
По отношение на възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, не се събраха достатъчно
доказателства за основателността на същото. Съгласно съдебната практика
приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен и несъмнен начин
от страната, която го сочи в своя полза. В случая не само, че не се установява
ищцата да е била без колан, нито се твърди и устоновява лекият автомобил да е
разполагал с обезопасителни колани на задните седалки, но и дори да се установи
това обстоятелство, то не може да се направи категоричен извод, че не би
получила същото увреждане или би получила по – леки такива. Доколкото е налице
наряване единствено на лявото коляно на ищцата, но не и на други части на
тялото й, то не може да се направи категоричен извод, че нараняването й се
дължи единствено и само на липсата на колан, доколкото в идентични случаи се
приема, че дори при поставяне на колан е възможно тялото да се приплъзне надолу
от удара и да бъдат наранени долните крайници на лицето.
Не се доказа и съпричиняване от
страна на детето С.. Безспорно се устонява по делото от изявлението на ищцата Г.И.
пред вещите лица, че при удара, детето не е било в столче за кола, а е било в
краката й. Това обстоятелство
представлява нарушение на Закона за движение по пътищата, но не се дължи
на действия на малолетното дете, а на неговия родител. Съгласно т. 7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на
ВС обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина.
Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на
резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва да се приложат
разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД независимо
от това, че такова лице не може да действа виновно. В случая не се установява
причинна връзка между поведението на постралия и настъпилия вредоносен
резултат. В този смисъл е и по – новата практика, в която се приема, че когато
към датата на увреждането, ищецът е бил малолетен
и не е могъл да формира правно-валидна воля не
може да се приеме, че то е имало, установеното от закона – чл. 137а, ал. 1 и чл. 137в,
ал. 1 от ЗДвП, задължение да пътува в детско столче или кошница; респ. – не може да се приеме, че те е
съпричинило увреждането си чрез бездействие –
неизпълнявайки такова задължение. Анализът на разпоредбите на чл. 137а - чл.
137д от ЗДвП сочи, че задължението за това е на родителя, поради което не може да се
приеме, че е налице съпричиняване от страна на малолетния пострадал. (В този
смисъл т. Решение по т. д. № 50177/2016 г., IV г. о., ГК.)
Предвид
така изложеното предявеният от ищцата в
лично качество иск следва да уважи до размера от 3000 лв. и да се отхвърли за
разликата над този размер до претендирания такъв от 16 000 лв., а
предявеният иск от ищцата в качеството й на законен представител на детето С.И.
следва да се уважи до размера от 1000 лв. и да се отхвърли до пълния предявен
размер от 3000 лв.
По
отношение на претенцията за законна лихва, то същата следва да се уважи, считано от датата на
уведомяване на застрахователя – 13.09.2016 г., доколкото тази дата не се
оспорва от ответника.
С
оглед обстоятелството, че ищците са освободени от заплащане на държавна такса и
предвид изхода на делото, то ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в
полза на съда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса върху уважените
размери на предявените искове в общ размер от 170 лв.
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат в полза на ищците на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Видно от представеното пълномощно
процесуалният представител е осъществявал защита по делото при условията
на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата и не е получил
адвокатски хонорар.
В чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата е предвидено право на адвоката да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. В ал. 2 на същата разпоредба
е предвидено, че ако в съответното производство насрещната страна бъде осъдена
за разноски, адвокатът оказал безплатно адвокатска помощ има право на
адвокатско възнаграждение в размер не по – нисък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в настоящия случай по
иска предявен от ищцата в лично качество е 528 лв. с включен ДДС, а по отношение на иска от ищцата в
качеството на законен представител на детето С.И. е 360 лв. с включен ДДС. Съгласно § 2а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2010 г., изм. -
ДВ, бр. 28 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за нерегистрираните по Закона
за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на
възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност,
а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. С оглед на представените от процесуалния представител доказателства, че е
регистриран по ЗДДС, то върху определените минимални размери е начислен
допълнително данък добавена стойност. Общият размер на разноските, които
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищците е 888 лв.
С оглед изложените
мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. Джеймс Баучер 87 да заплати на Г.М.И.,
ЕГН: **********,*** в *** С.К.И., ЕГН: **********, сумите, както следва: сумата
от 3000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, препърпени от Г.М.И. и сумата от 1000 лв. – неимуществени вреди, претърпени от С.К.И.,
изразяващи се претърпени от двамата физически и психически болки и страдания, в
резултат на ПТП, настъпило на *** на
регулирано кръстовище на ул. *** и бул. *** с участници лек автомобил марка *** с per. № ***,
управляван от Б.К.С. и лек автомобил марка ***, управляван от К. С. И., ведно със законната лихва от
датата на уведомяването – 13.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумите,
като ОТХВЪРЛЯ предявените Г.М.И., ЕГН: **********,*** в лично качество и като
законен представител на С.К.И., ЕГН: ********** ***“ АД, ЕИК: ***, за осъждане
на ответника да заплати на Г.М.И.
сумата от 13 000 лв. – главница (разликата между
уважения размер от 3000 лв. и претендирания размер от 16 000 лв.), и на С.К.И.
сумата от 2000 лв.- главница (разликата между уважения размер от 1000 лв. и
претендирания размер от 3 000 лв.),, представляващи застрахователни
обезщетения за претърпените от
възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания, в резултат на ПТП, ведно със
законната лихва от датата на уведомяването – 13.09.2016 г. до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:
*********, гр. София, бул. Джеймс Баучер 87 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 170 лв. – дължима държавна такса върху уважената част
от предявените искове.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:
*********, гр. София, бул. Джеймс Баучер 87 да заплати на ***, ЕГН: **********,***
сумата от 888 лв.- общо адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, определено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ