Решение по дело №394/2020 на Окръжен съд - Плевен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ………

 

Гр.ПЛЕВЕН 28.07.20 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателна колегия в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ

                                                                            КРИСТИНА ЛАЛЕВА

                                                                          

при секретаря …………….ЕВГЕНИЯ РУСЕВА………...и в присъствието на

прокурора ………ГЕОРГИ ЛАЗАРОВ……  като разгледа докладваното от

……………… съдията Банков …………….. ВЧНД № 394 по описа за 2020 год. и на основание данните по делото е закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение от 14.05.20г., постановено по ЧНД № 424/20г. Плевенски районен съд определил  на основание чл. 25 ал.1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК на осъдения  И.Г.С., с ЕГН: ********** едно общо най-тежко наказание измежду наказанията наложени по НОХД№ 2244/2019г. и НОХД№2439/2019г., и двете по описа на Плевенския районен съд, в размер на  една години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Приспаднал на основание чл.25, ал.2 от НК отчасти фактически изтърпяното към настоящият момента наказание лишаване от свобода, в размер на четири месеца и 28 дни по НОХД № 2439/2019г., видно от приложената по делото справка с изх.№ ИЗ-539/10.03.2020г. от ЗНРНОД при Затвора Плевен.

Приспаднал на основание чл.25, ал.2 от НК отчасти фактически изтърпяното наказание лишаване от свобода по НОХД№ 2244/2019г. /времето през което осъдения С. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“/, считано от 06.04.2019г. до 16.12.2019г., в размер на осем месеца и 10 дни, видно от приложената по делото справка с изх.№ ИЗ-539/10.03.2020г. от ЗНРНОД при Затвора Плевен.

Оставил без уважение искането на РП-Плевен за приложение на чл.24 от НК, като процесуално недопустимо.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал прокурор от ПРП, който го обжалва в частта, с която РС е отказал да увеличи, съгласно искането на прокурора, на осн.чл.24 от НК с ½ определеното общо най-тежко наказание. Моли въззивния съд да постанови определение, с което да измени определението на Районния съд в обжалваната част и да увеличи с ½ определеното общо най-тежко наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен поддържа протеста и моли въззивния съд да го уважи.

Ответникът по протеста,лично и чрез защитника си изразянва становище, че протестът е неоснователен, а определението на РС е правилно.Моли въззивния съд да го потвърди.

Съдът,като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните,констатира следното:

Протестът е подаден в срока по чл.319 от НПК,поради което се явява допустим и следва да бъде разгледан.

Разгледан по същество същият е основателен.

При постановяване на определението, предмет на обжалване в настоящето производство, първоинстанционният съд е съобразил осъжданията на И.С., които не са били предмет на предходни групирания и е кумулирал същите. В тази си част определението е правилно и не се оспорва от страните.

Единственото оплакване на прокурора е относно неприложението на чл.24 от НК и отказа на РС да увеличи с ½ определеното общо най-тежко наказание, въпреки изрично отправеното по време на пренията пред предходната инстанция искане от страна на обвинителната власт.

РС е приел това искане за процесуално недопустимо, защото производството за групиране на наказанията е инициирано по молба на осъдения и в такъв случай не би следвало до се влошава положението на последния. Въззивната инстанция не споделя това мнение. Разпоредбите на НПК не съдържат подробна забрана. Приложението на текста на чл.24 от НК е предоставено изцяло на усмотрението на съда и не зависи от волята на страните. Обратното важи в случаите когато съдът не може по своя преценка да започне определено производство, а е необходимо да бъде сезиран.

Що се отнася до материалноправния аспект касаещ предметът на спора във въззивното производство настоящата инстанция счита,че са налице условията за приложение на разпоредбата на чл.24 от НК в пълния й обем по отношение на осъдения и наложеното му най-тежко наказание трябва да бъде увеличено с ½. От приложеното към делото свидетелство за съдимост е видно, че той е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер, като е започнал престъпната си дейност още в много млада възраст и е градирал отрицателно в развитието си. Видно е, че при голяма част от осъжданията съдилищата са прилагали редица благоприятстващи дееца институти, но той е тълкувал погрешно проявеното снизхождение като безнаказаност. Прави впечатление и обстоятелството, че наказанията които са били групирани с обжалвания съдебен акт са наложени за престъпления осъществяващи по-тежко квалифицирани състави. Повече от очевидно е,че множеството осъждания и изтърпените наказания не са постигнали целите си и не са коригирали поведението на дееца.Напротив-същият е лице което и придобило трайни противообществени навици изразяващо постоянно пренебрежително отношение към установения в страната социален ред.Ето защо е законово и морално оправдано спрямо него да бъде предприета по-интензивна репресия, която да подейства не само поправително-възпитателно,но и предупредително-възспиращо.

Ирелевантно е обстоятелството, че в затвора осъденият спазва правилата и има добро поведение. Престоят в пенитенциарно заведение има за задача именно постигане целите на наказанието, за което рестриктивната среда би трябвало да съдейства. Очевидно обаче продължаващата престъпна дейност на осъдения, въпреки изтърпените наказания показва невъзможността и нежеланието на последния да се поучи от миналия негативен опит.

 Налага се изводът,че в конкретния казус увеличеното наказание е необходимо, за да бъдат гарантирани правата на останалите членове на обществото, които в по-дълъг период от време да бъдат опазени от посегателствата на осъдения, а и същият да коригира поведението си, като има предвид, че за всяко престъпление може да получи и адекватно наказание.

Предвид изложеното по-горе Окръжният съд счита,че протестът на прокурора е основателен,а определението на РС следва да бъде изменено, като бъде увелечено с ½- с десет месеца наложеното на осъдения общо най-тежко наказание измежду наказанията по НОХД№ 2244/2019г. и НОХД№2439/2019г., и двете по описа на Плевенския районен съд, в размер на  една години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.В останалата си част определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

         Водим от горното и на осн.чл.337,ал.2,т.1 от НПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ИЗМЕНЯ определение от 14.05.20г., постановено по ЧНД № 424/20г. по описа на Плевенски районен съд, като УВЕЛИЧАВА наложеното на И.Г.С., с ЕГН: ********** общо най-тежко наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода по НОХД№ 2244/2019г. и НОХД№ 2439/2019г., и двете по описа на Плевенския районен съд с десет месеца или общо по посочените дела осъденият да изтърпи общо най-тежко и увеличено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.

         ПОТВЪРЖДАВА определението на Плевенски районен съд в останалата му част.

         Определението не подлежи на обжалване и протест.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: