Р Е Ш Е Н И Е
№ 355/04.11.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
НЕЛИ КАМЕНСКА |
При участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря СТОЙКА
КОЛЕВА разгледа докладваното от съдия С. Сандева к.адм.д. № 254/2022 год. по
описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба
от Р.Г.Р. *** срещу решение № 30/26.04.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 268/2021
г. по описа на Районен съд - Балчик, с което е потвърдено наказателно
постановление № 21-0240-000214/ 28.10.2021 г. на началника на РУ – Балчик към
ОД на МВР - Добрич, с което на касатора за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания:
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно
като постановено в противоречие с процесуалните правила и материалния закон. Не
се споделят доводите на съда, че касаторът е знаел за служебно прекратената
регистрация на автомобила. Излагат се съображения за несъставомерност на
деянието поради липса на вина за извършеното нарушение. Твърди се, че водачът
не бил уведомен и не му било известно, че автомобилът е дерегистриран, той не
осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по
управление на автомобила и не предвиждал или допускал настъпването на
общественоопасни последици. Излагат се доводи и за малозначителност на деянието
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване
на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по
нея.
Представителят на ДОП дава заключение, че решението на БРС
е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните
съображения :
С процесното наказателно постановление касаторът е бил
наказан за това, че на 03.10.2021 г., в 23, 57 часа, в гр.Б., на ул. “Д.”, до фирма
„Балчик-Строй“, управлява лек автомобил с рег. № …., собственост на трето лице, който не е регистриран по надлежния ред, тъй
като е с прекратена регистрация от 17.09.2021 г. на основание чл. 143, ал. 15
от ЗДвП. АНО е квалифицирал поведението на водача като нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което го е санкционирал на основание по чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП с глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
С обжалваното решение районният съд е потвърдил НП по
съображения, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да го опорочават до степен на незаконосъобразност, както и че от
доказателствата по делото се установява по безспорен и категоричен начин
извършването на нарушението и неговото авторство. Отхвърлил е като
неоснователни възраженията на жалбоподателя за несъставомерност на деянието. Приел
е за установено, че автомобилът е бил предмет на покупко-продажба, по която водачът
е бил купувач. Приобретателят е знаел за прехвърлителната сделка и за
задължението си да пререгистрира автомобила по надлежния ред, поради което е
осъществил от субективна страна състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Счел е, че дори да се изключи наличието на пряк умисъл, е налице
евентуален умисъл като форма на вина по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй
като жалбоподателят е допускал настъпването на общественоопасните последици,
т.е. че е възможно да бъде прекратена служебно регистрацията на автомобила и че
има определен срок, в който може да управлява автомобила без пререгистрация.
Изразил е становище, че не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от другите подобни административни нарушения. Преценил е, че наложените
наказания са правилно определени към законовия минимум, тъй като нарушението е
извършено за първи път. Въз основа на това е стигнал до извода, че НП е
законосъобразно, в резултат на което го е потвърдил.
Обжалваното решение е правилно като краен правен
резултат, но при известна корекция в мотивите на съда.
Неправилно районният съд е приел, че жалбоподателят е
купувач по договора за покупко-продажба и в качеството си на приобретател е
знаел за сделката и за задължението си да пререгистрира автомобила по надлежния
ред.
От данните по делото е видно, че страна по договора за
продажба е бил не жалбоподателят, а неговият брат И. Г.Р., но това не променя
извода за съставомерност на деянието.
По делото няма спор по фактите и правната им квалификация.
Безспорно установено е, че касаторът е управлявал МПС, собственост на трето
лице, което е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15
от ЗДвП, тъй като новият приобретател не е изпълнил задължението си да
регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването му. Неоснователно
е възражението в жалбата, че липсва субективният елемент от състава на
нарушението. Преди да предприеме управлението на автомобила, Р. като водач,
притежаващ СУМПС, е следвало да провери дали той е с действаща регистрация. След
като не го е сторил и се е движил с автомобил, който не е регистриран по
надлежния ред, е длъжен да понесе отговорността за неспазване на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП. Обстоятелството, че автомобилът е бил с поставени регистрационни
табели, не освобождава водача от задължението му да се увери, че няма
законоустановени пречки да управлява МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване. В случая е неприложима хипотезата на чл. 14, ал. 1 от НК, във вр. чл.
11 от ЗАНН, защото незнанието на факта, че управляваният автомобил е със
служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от лицето непредпазливост
под формата на небрежност. Водачът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването
на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като
е управлявал автомобил чужда собственост. С оглед на изложеното правилно и
законосъобразно районният съд е приел, че не са налице обстоятелства, които да
изключват виновното поведение на водача и да правят деянието му несъставомерно
поради липса на субективната страна на нарушението. Разпоредбата на чл. 7, ал.
2 от ЗАНН регламентира обща наказуемост за непредпазливите деяния с изключение
на предвидените в закона случаи. Такова изключение не е предвидено в ЗДвП,
поради което при извършено непредпазливо деяние лицето следва да носи
административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Правилни и законосъобразни са мотивите на съда, че не е
налице маловажност на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Изпълнителното деяние
засяга важни обществени отношения, свързани с правилата за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване. Изискването за управление по
пътищата само на регистрирани МПС има пряко отношение към сигурността на
останалите участници в движението. Правилно и обосновано е становището на
районния съд, че конкретните обстоятелства по извършването на нарушението не
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от този вид, поради което нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима
в случая.
Ето защо, като е потвърдил наказателното постановление,
районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение като краен
резултат, което следва да бъде оставено в сила на основание на чл. 221, ал.
2 от АПК.
Водим от горното, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30/26.04.2022г., постановено по н.а.х.д. № 268/2021г. по описа на Районен съд – Балчик.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: