№ 16
гр. Кула , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на осемнадесети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Дияна И. Дамянова Цанкова
Секретар:Петя С. Симеонова
като разгледа докладваното от Дияна И. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20201330200110 по описа за 2020
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е жалба от Б. Н. Б., ЕГН ********** от гр. Кула, общ. Кула, обл.
Видин, ул. „ ........... срещу Наказателно постановление № 20-0291-000312 от
04.09.2020г. на началника на РУП към ОД на МВР- Видин, РУ - Кула, с което
му е наложено административно наказание по Кодекса за застраховането, а
именно: глоба в размер на 250 лева на основание чл.638, ал.1 от КЗ за
извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, за това, че на 13.08.2020г.
около 14.30 часа на път трети клас № 141, с посока на движение гр. Кула – гр.
Грамада, управлява лек автомобил марка “ Форд“, модел „ Ц МАКС“ с рег.
№ ........... лична собственост, във връзка с чието използване притежание няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка” Гражданска
отговорност” на автомобилистите към момента на проверката.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, като се посочва, че връченият му акт за установяване на
нарушение, въз основа, на който е издадено атакуваното наказателно
постановление е напълно нечетлив, както и че жалбоподателят е притежавал
валидно сключена застраховка „ Гражданска отговорност на
1
автомобилистите“ към момента на проверката.
В съдебното заседаниe жалбоподателят редовно призован се явява лично.
Поддържа жалбата си и моли съда да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно на посочените в жалбата основания. Въззиваемата
страна– началника на РУ"Полиция" към ОД на МВР Видин, Районно
управление Кула не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е
основателна, макар и не на посочените в жалбата основания. Независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна
проверка атакувания административнонаказателен акт, при което намира
същата за неосноватилна поради следното:
От фактическа страна се установи следното: На 13.08.2020г., около 14.30
часа, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил марка “
Форд“, модел „ Ц МАКС“ с рег. № ........... на път трети клас № 141 с посока на
движение гр. Кула – гр. Грамада, когато бил спрян за проверка от свидетелите
Е. М. С. и И. Г. И.. При извършената проверка, чрез средство за отдалечен
достъп – таблет свидетелите установили, че към момента на проверката
посоченият автомобил няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите. За
констатираното, свидетелката Станева съставила на жалбоподателя АУАН
318/14.08.2020г. за това, че на 13.08.2020г. около 14.30 часа на път трети клас
№ 141, с посока на движение гр. Кула – гр. Грамада, управлява лек
автомобил марка “ Форд“, модел „ Ц МАКС“ с рег. № ........... лична
собственост, във връзка с чието използване притежание няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка” Гражданска отговорност” на
автомобилистите към момента на проверката, което деяние квалифицирал
като нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, предявил същия на жалбоподателя,
който го подписал и му връчила срещу подпис препис от същия. При
съставянето на акта, жалбоподателят направил възражение, че има сключен
2
договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на
автомобилистите В законоустановения тридневен срок, жалбоподателят не е
депозирал писмено възражение. Въз основа на така съставения акт, началника
на РУП към ОД на МВР, РУ - Кула издал атакуваното наказателно
постановление срещу жалбоподателя, като възприел изцяло фактическата
обстановка, посочена в цитирания АУАН и наложил на жалбоподателя
административно наказание "глоба" в размер на 250 лева н основание чл. 638,
ал.1, т.1 от КЗ за нарушение на чл.483 , ал.1,т.1 от КЗ. Също така на
07.07.2020г. е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за посочения лек автомобил със срок на договора от
07.07.2020г. до 06.07.2020г. вкл., по който е платена първа вноска, а втората
вноска е с падеж 07.01.2020г., действието на който договор обаче е
прекратено на 08.07.2020г. , тъй като в едномесечен срок от сключване на
договора застрахования не е уведомил застрахователя за българските
регистрационни номера на автомобила.На 13.08.2020г. жалбоподателят е
сключил нов договор за задължителна застраховка“ ГО“ на автомобилистите с
начален час на действие 15.53 часа.
Горната фактическа обстановка, която в по-голямата част не се оспорва и
от жалбоподателя, се установява по несъмнен начин от доказателствата по
делото, а именно: свидетелските показания на разпитанте в съдебното
заседание свидетели Е. М. С. и И. Г. И., както и писмените доказателства,
съдържащи се в претата от съда административнонаказателна преписка и
изисканите служебно от съда, а именно: атакуваното наказателно
постановление, АУАН 318/14.08.2020г., Комбинирана застрахователна
полица № BG/06/120002279467 и Застрахователна полица
BG/30/120001865110, справка от базата данни на Информационен център към
ГФ, Писмо изх. № 4297/26.10.2020г. от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
От свидетелските показания на разпитаните свидетели, което не се оспорва
и от жалбоподателя се установява, че посоченият лек автомобил е
собственост на жалбоподателя към момента на проверката – 13.08.2020г.. От
свидетелските показания на посочените свидетели, както и от съставения
АУАН по категоричен начин се установява, на 13.08.2020г., около 14.30 часа
на път трети клас № 141, с посока на движение гр. Кула – гр. Грамада,
жалбоподателят управлява посочения автомобил, лична собственост. Това
обстоятелство също не се оспорва от жалбоподателя. От разпита на
3
свидетелите, както и от справката от Гаранционен фонд и от справка от „ ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД към момента на проверката посочения
автомобил не е имал сключен и действащ договор за задължителна
застраховка” Гражданска отговорност” на автомобилистите.От посочените
справки се установява, че действието на сключената застраховка на
07.07.2020г. е прекратено на 08.08.2020г. Съдът кредитира изцяло като
пълни, точни и непротиворечиви свидетелските показания на разпитаните
свидетели, още повече, че същите са били очевидци и лично са констатирали
нарушението. Същите потвърждават изложеното в акта, поради което
съдържащата се в АУАН информация следва да бъде ценена като част от
показанията му. Доколкото от доказателствената съвкупност по делото се
установяват всички правно-релевантни факти, този съдебен състав приема за
безспорно установена посочената в акта и в НП фактическа обстановка, част
от която не се оспорва и от жалбоподателя.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
- арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира- чл.
13, чл. 107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и
съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съгласно чл. 647, ал.2 от Кодекса за
застраховането” Наказателното постановление се издава от заместник-
председателя, а за нарушенията по чл. 638, ал. 1 - 3 и 5 и чл. 639 - от
директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи,
в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него
длъжностно лице. Видно от Заповед № 368з-1432/23.08.2016г. на директора
на ОДМВР – Видин, началникът на РУ Кула е оправомощен да издава
наказателни постановление по Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 647,
ал.1 от КЗ, „Актовете за установяване на административно нарушение се
съставят от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а в
случаите по чл. 638, ал. 1 - 3 и 5 и чл. 639 - от длъжностните лица на службите
за контрол по Закона за движението по пътищата”, а съгласно Заповед №
4
3683-1879/24.10.2019г. на директора на ОДМВР – Видин, свидетелката Е. М.
С., която е съставила процесния АУАН, е оправомощена да осъществява
контролна дейност и да съставя актове за установяване на нарушения по
Закона за движение по пътищата и Кодекса за застраховането. В проведеното
срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени
сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по
връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП. Нарушението е
описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение
относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени
във фактическото описание, поради което правото на защита на
жалбоподателя е гарантирано. В АУАН и атакуваното наказателното
постановление нарушената разпоредба е индивидуализирана коректно, както
словесно, така и цифрово – чл. 483, ал.1,т.1 от КЗ. Съгласно чл. 57, ал.1, т.6 и
т.7 от ЗАНН НП следва да съдържа законните разпоредби, които са били
нарушени виновно и вида и размера на наказанието. В случая процесното
наказателно постановление съдържа посочените реквизити. Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено
процесуално нарушение чрез връчването му на нечетлив препис от акта за
установяване на административното нарушение. От материалите по делото се
установява, че процесният АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя в съответствие с изискването на чл. 40, ал. 1 ЗАНН и му е
предявен за запознаване, с което е обезпечена възможността му да започне да
упражнява правото си на защита. Актосъставителят има задължение да връчи
препис от акта, но в случай, че нарушителят намира същия за нечетлив, той
следа да прояви активност като възрази и поиска да му бъде осигурен друг,
четлив екземпляр. Това той би могъл да стори не само на място – при
съставянето на акта, но и в един по-късен момент предвид регламентираната
възможност възражения срещу акта да се правят и в допълнителен срок. В
случая жалбоподателят не е сторил това, с което да покаже, че има
възражения, които желае да бъдат съобщени на наказващия орган или да
сигнализира, че има затруднения пред това да организира защитата си. В
бланката на последния се съдържа нарочно обособена графа за обяснения и
възражения на лицето, срещу което се съставя акта. В процесния случай
жалбоподателят се е възползвал от правото си на обяснения, като е записал
текста: „имам застраховка валидна до 06.01.2021г.“, след което се е подписал
5
под това си изявление. Именно отразените в тази графа на акта обстоятелства,
които нарушителят сам попълва, представляват доказателство за дадените
обяснения и направените възражения от последния при съставянето на акта,
което показва също, че същият е наясно със съдържанието му. Съдът не
споделя и доводите, че жалбоподателят е бил лишен от възможност да
разбере какво нарушение се твърди да е извършил и да се запознае с
отразените в акта фактически обстоятелства. По делото няма спор, че първият
екземпляр от АУАН е четлив, а същият е бил надлежно предявен на
жалбоподателя, което последният е удостоверил с полагането на подписа си.
Следователно изначално - още при съставянето на акта, е била обезпечена
възможността на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му, с
фактическите твърдения на актосъставителя и с правните норми, под които те
са подведени. Жалбоподателят е подписал така съставения АУАН, като е
положил подписа си непосредствено под декларацията „запознах се със
съдържанието на акта“. Същият е вписал обясненията си в първия екземпляр
именно, след като е декларирал, че се е запознал със съдържанието на АУАН,
от които възражения ясно личи, че е наясно за какво е санкциониран.
Жалбоподателят е подписал и разписката за връчване на препис, с което е бил
надлежно уведомен и за възможността да направи допълнителни обяснения и
възражения. Следователно законовата процедура по съставянето на АУАН е
била спазена от актосъставителя, а на жалбоподателя още изначално – при
съставянето на акта, е била осигурена възможност да се запознае с
констатациите в него. По тези съображения съдът намери разгледаното
възражение за допуснато съществено процесуално нарушение за
неоснователно. В процесния случай видно е, че жалбоподателят е бездействал
и се е дезинтересовал от хода на производството до момента на връчването
му на наказателното постановление, с което е разбрал за наложеното му
наказание и едва тогава е решил да предприеме действия по защита като
приведе насрещни възражения. Тъй като обаче са били спазени всички
процесуални гаранции за обезпечаване на възможността му да упражнява
това си право на защита още от момента на съставянето на АУАН, то
следователно нарушение на процедурата не е допуснато.За да е налице
основание за отмяна, то не просто следва да е налице допуснато процесуално
нарушение, но същото следва да е от категорията на съществените и да е
довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, какъвто
6
не е настоящия случай, дори да се приеме, че нечетливият екземпляр се
приравнява на невръчване на екземпляр от АУАН.
От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и
категорично установено нарушение от страна на Б. Н. Б. на разпоредбата на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, която вменява на всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, регистрирано на територията на Република България и не
е спряно от движение, задължението да сключи договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Безспорно установен е
фактът, че към момента на установяване на нарушението за процесния
автомобил не е имало сключена действаща задължителна застраховка
“Гражданска отговорност”, поради което съдът намира, че състава на
нарушението е реализиран, а извършването му именно от Боев е установено
по несъмнен начин. Доколкото на процесната дата и място жалбоподателят е
управлявал посочения в акта и НП лек автомобил, негова собственост, който е
регистриран на територията на Република България и не е спрян от движение,
без сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, същият е осъществил от обективна страна нарушение на
горецитираната разпоредба от КЗ.
Въпреки горното, при получаване на съставения акт, ведно с преписката
към него, както и запознаване със събраните доказателства и направените от
нарушителя възражения, наказващият орган е длъжен на първо място на
основание чл.53, ал.1 ЗАНН, да извърши проверка дали не са налице
условията за прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, и едва след това, ако
те не са налице, да издаде наказателното постановление. В конкретния случай
установеното в чл.53, ал.1 ЗАНН изискване не е спазено. Съгласно
Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на НК на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за “маловажност” на случая по чл.28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. При
това положение, съдът намира, че макар в настоящия казус формално да е
осъществен съставът на административното нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от
КЗ, с оглед ниската степен на обществена опасност на извършеното
административно нарушение и на нарушителя, случаят се явява маловажен.
Този извод следва от обстоятелството, че реално жалбоподателят е сключил
застраховка за процесния автомобил на 07.07.2020г. и е заплатил част от
премията в размер на 124,90 лв., като следващата вноска по полицата е
7
дължима чак на 07.01.2021г. , но не е спазил специфичното изискване на
застрахователя да предостави данни за регистрационните номера на
автомобила в указан от него срок от 1 месец, който е изтекъл само няколко
дни преди датата на деянието. Действително това негово задължение е
отразено в полицата, която му е предоставена от застрахователя, както вече
съда посочи по-горе, но напълно възможно е това да не е прочетено от
жалбоподателя, което разбира се не го оневинява напълно, тъй като същият е
имал възможност да го стори. Както и посочените свидетели заявиха, същият
е носил полицата при проверката и талона към нея, бил е видимо учуден,
когато са го уведомили, че полицата е невалидна, за което същият веднага се
е обадил на застрахователя. Също така, разпитаният свидетел, по искане на
жалбоподателя - Владимир Велков, който е присъствал при сключването на
посочения договор за застраховка, свидетелства, че изискването да представи
информация за регистрационните номера в едномесечен срок, което ако не
бъде изпълнено, действието на договора се прекратява, не е било разяснено
на жалбоподателя при сключването на договора. Следва да се отбележи и че
още на същия ден, само няколко часа след проверката, видно от
представеното по делото копие на застрахователна полица №
BG/06/120002279467 от 13.08.2020г., жалбоподателят е сключил договор за
изискуемата и задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, който
договор е действал от 15:53часа, само няколко часа след проверката. Отделно
от това, по делото няма каквито и да било данни жалбоподателят да има
установявани нарушения и налагани наказания по ЗДвП, които могат да се
възприемат като индиции за склонност на водача да не спазва правилата за
движение по пътищата, с оглед, на което би могло да се приеме, че
нарушението се явява първо такова, което е изолирано и инцидентно за
жалбоподателя. Ето защо, настоящата инстанция намира, че със започването
на административнонаказателното производство чрез съставяне на АУАН е
бил постигнат целения от закона ефект да се въздейства върху нарушителя
предупредително в насока спазване императивните изисквания на закона.
Жалбоподателят веднага е отстранил нарушението, не са настъпили други
вредни последици, поради което и административната санкция в случая не е
необходима. Съдът е на становище, че в конкретния казус много по-
ефективно за индивидуалната превенция спрямо санкционирания водач, би
било именно приложението на чл.28 от ЗАНН. В нарушение на
8
процесуалните правила, без да бъдат съобразени горепосочените
обстоятелства, наказващият орган, е издал на практика един
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
По тези съображения наказателното постановление, следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0291-000312 от 04.09.2020г. на
началника на РУП към ОД на МВР- Видин, РУ - Кула, с което на Б. Н. Б., ЕГН
********** от гр. Кула, общ. Кула, обл. Видин, ул. „ ........... е наложено
административно наказание по Кодекса за застраховането, а именно: глоба в
размер на 250 лева на основание чл.638, ал.1 от КЗ за извършено нарушение
на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, за това, че на 13.08.2020г. около 14.30 часа на път
трети клас № 141, с посока на движение гр. Кула – гр. Грамада, управлява
лек автомобил марка “ Форд“, модел „ Ц МАКС“ с рег. № ........... лична
собственост, във връзка с чието използване притежание няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка” Гражданска отговорност” на
автомобилистите към момента на проверката.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
9