Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 17.07.2017г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет
и седми юни две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №772/2017г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на П.И.Н., в която се
излагат твърдения, че за периода от 15.04.2013г. до 16.04.2015г. се е
намирал в трудово правоотношение с ответника като е заемал длъжностите *и *. Навеждат се доводи, че размерът на трудовото му
възнаграждение към момента на прекратяване на трудовото правоотношение в бил
420 лв. както и че работодателят не е изпълнил задължението си да изплати на
работника обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 40 дни за
горепосочения период в размер на 800 лв. С оглед гореизложеното се отправя
искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца горепосочената сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл.
131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба. В съдебно заседание
заема становище, че докато се е намирал в трудово правоотношение работникът е
ползвал платения си годишен отпуск, за което му е заплатено съответното
възнаграждение. С оглед гореизложеното ответникът счита, че претендираното
обезщетение по чл. 224 , ал. 1 от КТ е недължимо, поради което отправя искане
за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото е иск по чл. 224, ал. 1 от КТ.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 15.04.2013г. между страните възникнало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е назначен на длъжността *с основано
месечно трудово възнаграждение от 330 лв. На 19.04.2013г. същият бил преназначен на длъжността * с
основано месечно трудово възнаграждение от 420 лв. В трудовия договор
страните уговорили размер на основния платен годишен отпуск от 20 дни. На
26.07.2013г., 27.09.2013г., 25.11.2013г., 21.01.2015г. и 19.02.2015г.
работникът подал молби до работодателя за ползване на общо 17 дни платен
годишен отпуск, за които последният издал заповеди за разрешаване ползването на
отпуска. Със Заповед
№8 от 16.04.2015г. трудовото
правоотношение
било прекратено
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ,
считано от 17.04.2015г. От заключението на допуснатата съдебно-икономическа
експертиза се установява, че за периода на съществуване на трудовото
правоотношение ищецът е придобил право да ползва 40 дни платен годишен отпуск
като работодателят е начислил и му е изплатил по банков път възнаграждение за
ползване на 23 дни отпуск от общо 451,01 лв. Вещото лице е констатирало, че за
месец октомври 2013г. работодателят е изплатил възнаграждение за 6 дни платен
отпуск при липса на молба за ползването му от работника както и че след
прекратяване на трудовия договор не му е начислявал или изплащал обезщетение по
чл. 224, ла. 1 от КТ.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.
224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има
право на парично обезщетение, изчислено по реда на чл. 177 от КТ, за
неизползвания платен годишен отпуск, правото за ползване на който не е погасено
по давност. Съгласно чл. 176а,
ал. 1 от КТ погасяването по давност настъпва, когато платеният годишен отпуск
или част от него не е ползван до изтичането на две години от края на годината,
за която се полага независимо от причините за това. В разглеждания случай
правото на ползване на отпуска на ищеца за 2013г. и 2014г. е следвало да се
погаси по давност съответно на 01.01.2016г. и 01.01.2017г., което обстоятелство
не е настъпило с оглед момента на прекратяване на трудовото правоотношение - 16.04.2015г.,
когато за ответника е възникнало задължение да заплати обезщетение по чл. 224,
ал. 1 от КТ при наличие на неизползван платен годишен отпуск. Съгласно чл.
173, ал. 1 от КТ платеният годишен отпуск се ползва от работника по
негово искане и след писмено разрешение от работодателя. По делото са представени доказателства за ползване по
горепосочения ред само на 17 дни платен отпуск. Извършеното от ответника
начисление по чл. 177 от КТ на сумата от 109,57 лв. за ползвани от ищеца 6 дни
платен отпуск през октомври 2013г. е извършено без основание. Приложената
разчетно-платежна ведомост в тази насока не е подписана от ищеца, нито е налице
воля от негова страна за ползване отпуска. При това положение не е доказано по
безспорен начин, че за горепосочения месец на работника е разрешено да ползвана
отпуска и че той реално го е ползвал, за да е налице основание работодателят да
му начислява възнаграждение в тази насока. В тази връзка следва да бъде
посочено, че с разпоредбата на чл. 178 от КТ е въведена забрана за компенсиране
на платения годишен отпуск с парично обезщетение преди прекратяване на
трудовото правоотношение като в случай, че работодателят е платил такива суми
на работника той може да претендира връщането им като платени без основание и
не може да бъде освободен от задължението си по чл. 224, ал. 1 от КТ. При това
положение съдът намира, че на основание чл. 155, ал. 4 от КТ за
периода от 15.04.2013г. до 16.04.2015г. ищецът е придобил право на
40 дни платен годишен отпуск. От тях той е ползвал 17 дни като за останалите 23
дни при
прекратяване на трудовото правоотношение е възникнало задължение за ответника
да заплати на ищеца обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Обезщетението следва
да бъде изчислено по правилата на чл. 177, ал. 1 от КТ и чл. 18 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата на база брутното трудово
възнаграждение, което работникът е следвало да получи през месец март 2015г., когато е
отработил 17 дни. Същото е в размер на
463,68 лв. като поради липсата на доказателства за изплащането му, предявеният
иск в тази част се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до
800 лв. - отхвърлен.
Поради
липсата на изпълнение в срок на паричното задължение на ответника за заплащане
на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, той
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и обезщетение за забавено изпълнение
в размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска
– 09.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Претенцията
на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна тъй като по делото липсват
доказателства за реалното им извършване, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
той следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 105,10 лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Великотърновския
районен съд сумата от 50 лв., представляваща държавна такса за уважения иск.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
**, да
заплати на П.И.Н. с
ЕГН: ********** ***, сумата от 463,68
лв. /четиристотин шестдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ - главница,
представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск за 2013г., 2014г. и 2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Отхвърля като
неоснователен и недоказан, предявения от П.И.Н. с ЕГН: ********** ***, срещу **, иск по чл. 224, ал. 1
от КТ в частта за разликата от 463,68 лв. до 800 лв.
Осъжда П.И.Н. с ЕГН: ********** ***, да заплати на **, сумата
от 105,10
лв. /сто и пет лева и десет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
Осъжда **, да заплати в полза на
Великотърновския районен съд, сумата
от 50
лв. /петдесет лева/, представляваща дължима държавна такса за
уважения иск, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: