Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В. Търново, 23.04.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд,
гражданска колегия, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и
трети април две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Й.Г.
при
участието на секретаря Д. Г. и в присъствието на прокурора ………….., като
разгледа докладваното от съдия Г. *** по описа на ВТРС за 2009г.
На основание чл. 15, ал. 1
вр. чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита срещу домашно насилие, съдът
Р Е
Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ мярка за закрила срещу домашно насилие спрямо Р.Ц.Н, с ЕГН **********,***, и
малолетното дете Я.А.Т. с ЕГН **********,
както следва:
ЗАДЪЛЖАВА Ц.Н.Ц., с ЕГН **********,***,
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р.Ц.Н и Я.А.Т.
ЗАБРАНЯВА на Ц.Н.Ц., с ЕГН **********,***.
Гайтанжията, №50 А, да приближава обитаваните от Р.Ц.Н
и Я.А.Т. помещения в жилището, находящо се в ******, с изключение на общо
ползваните сервизни помещения, коридори и стълбища на жилищната сграда, за срок от шест месеца, считано от
постановяване на настоящото решение – 23.04.2009г.
ЗАБРАНЯВА на Ц.Н.Ц., с ЕГН **********,***,
да приближава местоработата и местата за социални контакти и отдих на Р.Ц.Н и Я.А.Т., за срок от шест месеца, считано от
постановяване на настоящото решение – 23.04.2009г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която да се връчи на
страните и служебно да се изпрати до РУ на МВР - В. Търново.
ОСЪЖДА Ц.Н.Ц., с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на
Великотърновския районен съд глоба в размер на 200 /двеста/ лева и държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, както и 5 /пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в едноседмичен срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ
към решение №308 от 23.04.2009г. по гр.д. №1022/2009г. на ВТРС
Производството
по делото е образувано по молба с правно основание чл.8, ал.1 от ЗЗДН на Р.Ц. ***
Търново, която твърди, че баща й Ц.Н.Ц., с когото живее в едно домакинство,
оказва психически, а понякога и физически тормоз спрямо нея и малолетния й син Я.А.Т..
Твърди, че баща й злоупотребява с алкохол, поради което е склонен към агресивни
прояви. Твърди, че й крещи без причина, чупи чинии, хвърля по нея и детето
дърва за огрев, нарича я “мърша”, “мърда”, “курва”, а детето “мръсно копеле
турско”, заплашва нея и детето, че ще запали къщата и ще ги убие. Твърди, че поредният
скандал, при който баща й хвърлял дърва за огрев срещу нея и детето, и
заплашвал, че ще ги убие, е бил на 22.03.2009г. Същото се случило и на
26.03.2009г. Към молбата е приложена и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. В
съдебно заседание молителката лично и чрез процесуалния си представител адв. Д.С.
поддържа подадената молба. Сочи, че баща й живее в стая на първия етаж на
къщата, а тя на втория етаж на къщата, където имало четири стаи, но ползват
общо баня и маза. Сочи, че след издаването на заповедта за незабавна защита
баща й започнал да се държи добре с нея, не я псувал и обиждал, но все пак се качвал
на втория етаж на къщата. Процесуалният представител на молителката моли да бъдат
определени мерки за закрила по отношение на молителката и малолетния й син,
както следва: отстраняване на ответника от обитаваното жилище, задължаване на
същия да се въздържа от домашно насилие, забрана да приближава жилището,
местоработата и местата за социални контакти на молителката, и задължаване да
посещава специализирана програма.
Ответникът се
явява лично в съдебно заседание и заявява, че е имало скандали между него и
дъщеря му, и понякога я е обиждал, но не е вярно, че не й е помагал. Счита, че не
трябва да бъде отстраняван от жилището.
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира следното:
От ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА съдът приема за установено следното:
Не се спори между страните
по делото, че молителката и ответникът обитават жилищна сграда, находяща се в ******, като ответникът ползва стая на първия етаж на къщата, а ищцата ползва втория етаж
на къщата, където има четири стаи, но ползват общо баня и маза. От нотариален
акт за дарение на недвижим имот №106, том 9, дело №2597/1993г. на нотариус при
ВТРС се установява, че горепосочената жилищна сграда е дарена на молителката от
Ц.Е.Л. и М.Л.Ц..
От експертно
решение №2314/03.10.2006г. на ТЕЛК гр. Добрич се установява, че на молителката
е призната 71% неработоспособност със срок на инвалидността до 01.11.2009г.
От приложения
по делото социален доклад, изготвен от Дирекция “Социално подпомагане”, гр. В.
Търново, се установява, че работата на Отдел “Закрила на детето” гр. В. Търново
с малолетния Я.А.Т. е от 09.10.2008г., когато е получена информация от Център
за обществена подкрепа гр. Велико Търново за дете в риск. Работата с майката и
детето е във връзка със срещани трудности от страна на молителката при
отглеждането и възпитанието на детето, конфликти и кризи във взаимоотношенията
между родител и дете. Установява се, че за период от една седмица Я. е
пребивавал в Дом за деца, гр. В. Търново, като по време на пребиваването си не
спазвал установения ред в институцията и действията му се контролирали трудно. В
социалния доклад се сочи също така, че майката няма трайни и последователни
действия, които да изразяват отговорно отношение при възпитанието на детето.
Установява се от социалния доклад и не се спори между страните по делото, че
понастоящем малолетният Я.А.Т. е настанен в Социално-педагогически интернат в
с. Драгоданово, общ. Сливен. При изслушване на
социалния работник К. при Д “СП”, гр. Велико Търново, изготвила социалния
доклад, същата заявява, че детето отказало да й предостави информация за
отношенията между молителката и ответника.
Приложена е по
делото преписка вх.№4489/2009г. по описа на РУ на МВР В. Търново, по която е
съставен от инсп. Х.Н.К. – ПИ при РУ на МВР – гр.
Велико Търново протокол за предупреждение от 30.03.2009г., с който на основание
чл.56 от ЗМВР е бил предупреден ответникът Ц.Н.Ц. да не обижда и заплашва Р.Ц.Н.
и Я.А.Т. и да не осъществява домашно насилие спрямо същите.
По делото са
разпитани в качеството на свидетели А.С.С., К.Й.Т. и Г.П.Х.. Свидетелката С.
сочи, че между молителката и ответника постоянно имало скандали, тъй като
последният злоупотребявал с алкохол. Твърди, че молителката се страхувала от
баща си и не смеела да се прибере вкъщи. Свидетелката сочи, че не е била пряк
свидетел на конфликтите и говори за събития отпреди няколко месеца. Св. Т.
сочи, че при посещение в дома на молителката в края на м.март 2009г. видяла, че
ответникът обижда и псува дъщеря си, и я блъска и плюе. Нарекъл я “курва”. Св. Х.
твърди, че след употреба на алкохол, ответникът посягал на детето, биел го и го
псувал. Случвало се да се скара с молителката, като й казвал, че ще я изгони.
Съдът намира, че показанията на разпитаните по делото свидетели са незаинтересовани,
последователни и непротиворечиви, поради което същите следва да бъдат
кредитирани.
При така установените факти
от значение за спора съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Подадена е молба с правно
основание чл.8, т.1 от ЗЗДН за налагане на мерки за защита срещу домашното
насилие.
Молбата е процесуално
допустима, тъй като молителката и ответникът се намират в родствена връзка по
права линия, и молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл.2 от ЗЗДН
домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били
в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или,
които обитават едно жилище. В случая не се установи по делото да е осъществено твърдяното
от молителката физическо насилие от страна на ответника спрямо нея и малолетния
й син. Установява се обаче по несъмнен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства, които кореспондират с твърденията на молителката, че
ответникът е нанасял обиди на дъщеря си и внука си, като това обстоятелство не
се оспорва и от самия ответник. От показанията на свидетелката С. се
установява, че описаното от молителката поведение на ответника на 22.03.2009г.
и 26.03.2009г. не е изолиран случай, като скандалите между двамата са често
явление. По този начин ответникът е осъществил целенасочено неправомерно
посегателство върху психиката на дъщеря си и внука си, поради което съдът
приема, че е осъществено домашно насилие от страна на ответника спрямо последните
по смисъла на чл.2 от ЗЗДН и следва да бъдат наложени мерки за защита срещу
домашното насилие, съгласно чл.5 от ЗЗДН. С оглед установените по делото
фактически обстоятелства съдът счита, че най-подходящи са мерките, визирани в
чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, а именно задължаване на извършителя да се
въздържа от извършване на домашно насилие и забрана да приближава обитаваните
от молителката и малолетния й син помещения в жилището в гр. В. Търново, ул.
“К. Гайтанджията” №50А, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
молителката и малолетния й син, за срок от шест месеца, считано от
постановяване на настоящото решение, като забраната не важи за общо ползваните
сервизни помещения, коридори и стълбища на жилищната сграда, предвид
обстоятелството, че страните живеят в една къща, но на различни етажи. При
определянето на мерките за закрила съдът взе предвид обстоятелството, че
ответникът е на 66 години и няма данни да притежава друго жилище, където да
живее при евентуално налагане на поисканата от молителката мярка за закрила по чл.5,
ал.1, т.2 от ЗЗДН. Следва да се има предвид и обстоятелството, че молителката и
ответникът живеят в една и съща жилищна сграда, но на различни етажи, като
ползват съвместно сервизните помещения, коридорите и стълбищата на къщата,
поради което ответникът би могъл да продължи да живее на първия етаж на къщата,
без да безпокои молителката и сина й в обитаваните от тях помещения. Съдът
счита, че отношенията между молителката и ответника не са нетърпими, което да
налага отстраняване на ответника от жилищната сграда. Нещо повече евентуалното
налагане на тази мярка би усложнило допълнително отношенията между страните,
които са баща и дъщеря, и следва да полагат взаимни усилия за предотвратяване
на конфликтите помежду си. Освен това не се установи по делото да е осъществено
твърдяното от молителката физическо насилие от страна на ответника спрямо нея и
малолетния й син, което да налага извод за наличие на пряка последваща опасност
за живота и здравето на последните в случай, че ответникът продължи да живее на
първия етаж на къщата и да ползва съвместно с тях сервизните помещения,
коридорите и стълбищата на жилищната сграда. Следва да се има предвид и
изявлението на молителката, че след издаването на заповедта за незабавна
защита, с която са наложени същите мерки, които са наложени и с настоящото
решение, ответникът започнал да се държи добре с нея и не я псувал и обиждал. Съдът
намира, че определеният срок на наложените мерки за закрила, а именно шест
месеца, съответства в най-голяма степен на установените по делото обстоятелства
относно взаимоотношенията между страните и ще даде възможност на ответника да преосмисли поведението си спрямо дъщеря си и внука си.
При този изход на делото,
на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН ответникът следва да заплати глоба в размер на
200 лв. и съгласно чл.11, ал.2 ЗЗДН да бъде осъден да заплати държавна такса по
настоящото производство в полза на ВТРС в размер на 25 лв.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: