Решение по дело №2417/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 766
Дата: 9 юли 2018 г. (в сила от 9 юли 2018 г.)
Съдия: Евелина Торос Папазян
Дело: 20181100602417
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 25 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

 

София, .........................

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, IV въззивен състав, в открито заседание на втори юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                            

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН

                             ЧЛЕНОВЕ:                  АТАНАС Н.А.

                                                                             АНДРЕЙ Г.

 

 

При участието на секретаря Силва Абаджиева, като разгледа докладваното от съдия Папазян ВНЧХД № 2417 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI.

С присъда от 30.01.2018г., постановена по нчхд № 19653/2016г. на СРС, НО, 5 състав, подс. И. Сламчев Ф. е признат за невиновен в това, че на 29.10.2016 г. около 10.20 ч. в гр.Нови Искър, ул.“********, чрез нанасяне на удари с метална тръба по тялото и главата да е причинил на Й.Г.С. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.1 НК. С присъдата, на основание чл.189 ал.3 НПК частният тъжител Й.С. е осъден да заплати на подс.И. Фирипов направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Срещу така постановената присъда е депозирана въззивна жалба от частния тъжител Й.С. с искане СГС да постанови присъда, с която да осъди подс.И.Ф. за нанасяне на лека телесна повреда, като в негова тежест бъдат присъдени всички разноски по делото. В жалбата се твърди, че присъдата на първоинстанционния съд не кореспондира със събраните по делото доказателства, както и с желанието на подсъдимия да заплати разноските по делото, направени от тъжителя, както и да му заплати 300 лв., за да прекрати делото.

В разпоредително съдебно заседание от 14.06.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняването на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият редовно призован, не се явява, като се представлява от упълномощени защитници.

Адв.С. – повереник на частния тъжител счита атакуваната присъда за неправилна, незаконосъобразна и постановена със сериозни противоречия в мотивите на същата, поради което моли да бъде отменена и постановена присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.130 ал.1 НК.

Частният тъжител Й.С. поддържа пледоарията на своя повереник.

Защитата на подсъдимия – адв.Г. и адв.И. молят да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Софийски градски съд, като се съобрази с доводите изложени в протеста и тези в съдебно заседание и изцяло провери присъдата и прецени доказателствата по делото, прие следното:

При извършената цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, настоящата инстанция констатира допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на мотивите към постановения съдебен акт, тъй като първоинстанционният съд не е изпълнил стриктно вменените му с разпоредбата на чл. 305, ал.3 от НПК задължения да извърши прецизен и внимателен анализ на всички събрани доказателства, посочвайки аргументирано кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства.

Допуснатото „абсолютно“ процесуално нарушение, следва да се изведе по смисъла на чл. 334, т.1, вр. чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.2 от НПК, а именно като липса на мотиви към така постановената първоинстанционна присъда. Макар и формално към присъдата да са изложени мотиви, по същество същите са противоречиви и неясни до степен, приравняваща ги до липса на такива.

В мотивите, от фактическа страна, съдът е приел за установени факти, които са описани в частната тъжба. Установил е, че на инкриминираната дата между частния тъжител и подсъдимия е възникнал скандал, след което е приел наличието на побой от страна на подсъдимия спрямо тъжителя, по когото имало следи от кръв, както и наличие на заплашване от страна на подс.Ф. спрямо св.С., че „и тя ще бъде набита , ако не се прибере в дома си“. По нататък във фактическите си констатации съдът е приел за доказано, че няколко часа след случилото се, частния тъжител, придружен от снаха си посетил МБАЛСМ Пирогов. Така установените от първоинстанционния съд факти не кореспондират на извършения анализ на събраните по делото доказателства и приетото в мотивите към присъдата от правна страна. Съдът не е кредитирал показанията на св.С., приемайки същите за нелогични  и неискрени. При анализа на доказателствата първостепенният съд, позовавайки се на представената по делото медицинска документация, е установил, че посещението в Пирогов от страна на частния тъжител е осъществено  ден след инкриминираната дата. В мотивите е направен извод за липсата на безспорни доказателства за това, че подсъдимият е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. По този начин изложеното от фактическа страна за наличие на побой от страна на подсъдимия спрямо частния тъжител не кореспондира с формирания от първата инстанция доказателствен анализ, което представлява наличие на съществени противоречия в мотивите към присъдата. Нещо повече, от така изложените мотиви не може да се изясни каква е волята на проверявания съд относно това дали е осъществено престъпно деяние спрямо пострадалия, но не е доказано то да е извършено от подсъдимия, или е приета липса на престъпен състав.

 Констатираните вътрешни противоречия в мотивите към присъдата ограничава възможността на страните и съответно втората инстанция да прецени какво всъщност приема за установено районният съд, компрометира вътрешното убеждение на съда по доказателствените изводи, а същевременно води и до противоречиви и неубедителни изводи за наказателната отговорност на оправданото лице. Противоречията и неяснота в мотивите към присъдата не позволява да се разбере действителната воля на съда за установеност и доказаност на фактите, приети от него за установени.

Обсъдените недостатъци в съдебния акт на първоинстанционния съд, поради противоречивите и неясни мотиви на съда, обуславят извод, че присъдата е изготвена при несъответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като осезаемо са засегнати правата на страните да разберат как е формирано вътрешното убеждение на съда при решаване на спора. Констатираните нарушения в работата на контролираната съдебна инстанция водят до невъзможност настоящият състав да извърши проверка на работата на съда по същество. Процесуалните нарушения, допуснати от първата инстанция, изразяващи се в липсата на надлежни мотиви към присъдата представляват основание за отмяна на съдебния акт от въззивната инстанция и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Водим от горното и на основание чл. 335, ал.2 вр. чл. 348, ал.3, т.2 вр. чл. 334, т.1 НПК, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ присъда от 30.01.2018г. на СРС, НО, 5 състав, постановена по НЧХД № 19653/2016г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

                                                                                     2.