Р Е
Ш Е Н
И Е
№897
05.12.2019 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА
ДИМИТРОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар: Дорета Атанасова
Прокурор: Николай Трендафилов
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №983 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63,
ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.Х.Б. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат Ц.К., против Решение №93/01.07.2019 г., постановено
по АНД №375 по описа на Свиленградския районен съд за 2019 година.
С касационната жалба се претендира
обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излагат
се съображения, че фактическата обстановка била установена по делото, но
неправилно от страна на съда бил приложен материалния закон. Обсъждат се
показанията на разпитаните пред районния съд свидетели и се твърди, че те
установявали безпротиворечиво, че цигарите били на пътуващи в автобуса пътници.
Реално спорен въпрос по делото било доколко именно Б. ги държал. Твърди се, че
отговорността се търсела от човек, който нито бил чул, нито бил разбрал какво
се транспортира в сакове, куфари, чанти и т.н. чужд багаж. От събраните по
делото доказателства не се установявало по изискуемия категоричен и безспорен
начин авторството на деянието, и че именно наказаното лице било извършило
твърдяното митническо нарушение. Не било доказано и виновно поведение от негова
страна, в изискуемата форма на пряк умисъл. Налице били достатъчно
доказателства, установяващи факти, относими към обективните признаци на състава
на твърдяното митническо нарушение – контрабанда, но не и за неговото авторство
като обективен елемент. Изводът на съда за наличие на виновно поведение се основавал
единствено на предположение, обусловено от качеството на водач на наказаното
лице, поради което същият бил неправилен. Само и единствено фактът, че в
управляваното от шофьора моторно превозно средство са били установени стоки,
които подлежат на деклариране, не можел да обоснове ангажирането на
административно-наказателна отговорност на същия. Счита се, че Наказателното
постановление е издадено в противоречие с материалния закон и същото подлежи на
отмяна в санкционната си част – по точка 2.
Ответникът, Териториална дирекция Южна
морска към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител по делото,
излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
Становището на Окръжна прокуратура –
Хасково е за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила решението на
районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.
С проверяваното решение Свиленградският
районен съд е потвърдил обжалваната пред него част II от
Наказателно постановление (НП) №2533/2018 от 03.05.2019 г., издадено от Заместник-Директор
на Териториална Дирекция „Южна морска“, с която на П.Х.Б., на основание чл.233,
ал.3, във връзка с ал.1 от Закона за митниците (ЗМ), е наложено административно
наказание глоба в размер на 13 572.00 лева, за осъществяване състава на
нарушението по чл.233, ал.3, във вр. с ал.1 от ЗМ – изразяващо се в това, че на
10.11.2018 г. на МП „К. А.“ П.Х.Б. е превозил акцизни стоки – тютюневи изделия
(цигари) през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите
органи.
С решението си районният съд е приел,
че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и при
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да налагат отмяна на последното. По същество е
преценил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен
начин се доказва извършването на описаното в НП нарушение. Наложеното
административно наказание е приел за правилно определено. Изложил е доводи, че
не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като
маловажен случай, с оглед на което наказателното постановление е потвърдено.
Въззивният съд е установил и
възпроизвел в решението фактическата обстановка, като относимите факти е
възприел въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Приел е за установено, че на 10.11.2018 г., около 21.00
часа, на Митнически пункт „К. А.”, на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси”, на път от Р.Т. (град О.) за Р.Б. е пристигнал автобуса с рег.№РВ ………
СР, собственост на „Пламентранс“ ЕООД и управляван от П.Х.Б., в който автобус
пътували екскурзианти – общо 55 пътника. Преди започване на митническата
проверка, пътниците, както и персоналът на автобуса, включително шофьорът П.Х.Б.,
били поканени устно от митническия служител – свидетеля П. Г. П., да декларират
носените от тях стоки, валутни ценности и лични вещи. Б. не декларирал нищо, а една
част от пътниците декларирали цигари, които били задържани с Разписки. На
основание чл.16, ал.1, т.1 от ЗМ била извършена митническа проверка на автобуса
и на багажа на лицата, пътуващи в него, при която в багажното отделение
(помещение) на автобуса, в пътнически и пазарски чанти са открити укрити и
недекларирани цигари от различни марки, общо 1 330 кутии, всички без български
акцизен бандерол. Никой от пътниците не признавал откритите процесни цигари да
са негови. За другите открити и недекларирани цигари, извън процесните, са били
съставени АУАН за недекларирани акцизни стоки на лицата, които са признали, че
цигарите са техни, а за процесните 1 330 кутии цигари от различни марки е
съставен АУАН на шофьора Б., за това, че ги е превозил през държавната граница
без знанието и разрешението на митническите органи, с което е извършил
нарушение по чл.233, ал.3, във вр. с ал.1 от ЗМ.
Съдът е изложил и подробни мотиви,
според които деянието, извършено от П.Б., е съставомерно и по субективен
признак. Посочил е, че Б. е действал виновно, при съзнаване задължението, че
трябва да чекира багажа на пътниците, който те поставят в багажното отделение
на автобуса, и съзнаване на неизпълнение на това си задължение, произтичащо от
чл.37, ал.2 на ЗАвтП, което, ако не му е било известно, е следвало да знае.
Въззивният съд е приел, че П.Б. е действал като фактически представител на
превозвача „Пламентранс“ ЕООД и като шофьор на автобуса трябвало да чекира
всеки един багаж, поставен в товарното помещение на автобуса, който управлява,
а след като не е изпълнил това си задължение, не бил освободен от отговорност
по отношение на този багаж, поради което имало умисъл при извършване на
деянието, за което е санкциониран.
При така установената от районния съд
фактическа обстановка, настоящата инстанция не приема за обосновани изводите на
същия относно обстоятелството, че в административно-наказателната преписка и по
делото са събрани категорични данни, установяващи по безспорен начин факта на
извършване на вмененото му административното нарушение от лицето П.Х.Б., както
и неговата вина.
Съгласно разпоредбата на чл.233, ал.1
от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит
за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото
извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда
с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките. Според чл.233,
ал.3 от ЗМ, когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки, глобата
е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките при внос или
стойността на стоките при износ, а в случаите на контрабанда на тютюневи
изделия – от 200 до 250 на сто от продажната им цена. За да е осъществен
съставът на това административно (митническо) нарушение, е необходимо да се
пренася или превозва стока през държавната граница, да няма разрешение на
митническите органи – т.е. да е забранено пренасянето или превозването на
такава стока или да няма знание на митническите органи, т.е. стоката да не е
представена, декларирана или обявена пред митническите органи.
От доказателствата по делото е безспорно,
че на посочената от АНО дата и място на извършване на нарушението, в багажника
на автобуса, управляван от водача П.Х.Б., е открита подробно изброената в НП по
видове и количество стока, представляваща тютюневи изделия – цигари от седем
различни марки, в общо количество 1 330 единици (кутии), която не е била
декларирана пред митническите органи нито от шофьора на автобуса, нито от
пътуващите в автобуса пътници.
Същевременно се установява, че цигарите
са открити в багажното отделение на автобуса, в пътнически и пазарски чанти,
които не били чекирани със стикер за собственост, а след поискани лично
обяснения от пътниците, не се установило на кого са цигарите. Административно-наказателната
отговорност на шофьора на автобуса е ангажирана поради това, че той е бил
длъжен да декларира превозваната от него стока, като в НП е посочено, че
съгласно ЗАвтП превозвачът е длъжен да знае какво превозва в автобуса, като
същият носи отговорност както за превоза на пътниците, така и за багажа в салонното
и багажното помещение.
Настоящият съдебен състав не споделя
становището, че само поради това, че е управлявал автобуса, в багажното
отделение на който са натоварени пътнически и пазарски чанти, водачът на
автобуса е имал задължението да обяви и декларира откритите в тези чанти цигари
пред митническите органи. Макар установената стока да е преминала през
държавната граница, натоварена на управлявания от П.Х.Б. автобус, то шофьорът
на автобуса не носи отговорност за превозването и декларирането ѝ в
случай, че същата представлява багаж на пътуващи в автобуса пътници.
Разпитания в съдебно заседание
актосъставител – свид.П. Г. П., дава показания, че „в багажното помещение …
там, където се намира багажа на пътниците … отдолу в автобуса … в личните
багажи на пътниците открихме цигари около хиляда триста и няколко кутии.
Цигарите, които открихме, бяха на всевъзможни места за криене – в баклави, във
вафли, в сокове, на всевъзможни места. Чантите и куфарите на пътниците, които
се намираха в багажното отделение не знаехме на кого са, те нямаха стикери. …
не си спомням някой да си е признал, че една част от цигарите са негови и
затова съставихме Акта на шофьора на автобуса, тъй като трябва да има означение
кой багаж на кого е.“
Свидетелят Й.К. Г., пътник в същия
автобус, разказва пред съда по какъв начин е протекла проверката на багажното
помещение на автобуса, като заявява, че оттам проверяващите „изкараха и доста
други цигари от торбите, от чантите на хората, които бяха в багажното отделение
на автобуса“, като не се установило тези цигари на кого са, защото „Когато
митничарите изкараха цигарите от багажното отделение питаха на кого са тези
чанти, на кого са тези цигари, но всеки се дърпаше.“ Свидетелят разказва и за
жена от гр.Х., чието име споменава, която имала в багажното отделение 2 чанти,
пълни с цигари, но „се дръпна и ги изостави, не каза, че са нейни.“
Съгласно чл.6 от ЗАНН, административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения
ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред, като в чл.7, ал.1
от ЗАНН се сочи, че деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо. Съгласно приложимите субсидиарно
разпоредби на НК, деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал или допускал настъпването на тези последици, а е непредпазливо,
когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на
тези последици, но е мислил да ги предотврати.
Настоящата инстанция намира, че от
събраните писмени и гласни доказателства не може да се направи по несъмнен
начин извода П.Х.Б. да е знаел, или да е предполагал съдържанието и
количеството на стоките, открити като багаж в багажното отделение на
управлявания от него автобус. Данни за това не могат да се извлекат от
доказателствения материал по делото.
Напротив, установява се, че цигарите са били укрити на различни места в багажи –
според АУАН те са се намирали в „пътнически и пазарски чанти“, които не са
описани с достатъчна яснота, за да се възприеме еднозначно извода, че шофьорът
на автобуса е бил наясно със съдържанието на тези чанти. Обвинителната теза на
административно-наказващия орган сериозно е разколебана от доказателствата по
делото, като съдът възприема становището на касатора, че в случая митническата
проверка е извършена непрецизно и административнонаказателната отговорност на П.Б.
е ангажирана въз основа на предположения, а не на несъмнени доказателства за
виновно поведение.
Неизпълнението на обсъденото от АНО и от
въззивния съд задължение на шофьора да чекира багажа на пътниците в автобуса,
може да представлява нарушение на разпоредба от ЗАвтП, но само по себе си не е
достатъчно в случая да докаже знанието и намерението на шофьора да превози през
границата на страната цялото процесно количество цигари, без знанието на
митническите органи. Субективният елемент на изпълнителното деяние и виновното
извършване на административното нарушение, за което е наложена глобата на
шофьора, не се доказват по несъмнен
начин по делото. Най-малко по отношение на две чанти с цигари са събрани гласни
доказателства, че са били поставени в багажното помещение от пътник в автобуса,
който не е признал това пред митническите органи.
В административнонаказателното
производство тежестта на доказване е на наказващия орган, който следва по
безспорен начин да докаже както извършването на административно нарушение, така
и вината на нарушителя, което в случая не е сторено.
При тези съображения, районният съд неправилно
е приложил закона, като е отменил Наказателното постановление в обжалваната
пред него част – по пункт II, с която на П.Х.Б. е наложена глоба в размер на 13
572.00 лева.
Макар да е валидно и допустимо
постановено, обжалваното решение следва да бъде отменено като несъответстващо
на материалния закон, вместо което в потвърдената с него част Наказателното
постановление следва да бъде отменено. В останалата му част, по пункт I и пункт III, Наказателно постановление №2533/2018 от
03.05.2019 г. е влязло в сила като необжалвано.
Водим от изложеното и на основание
чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №93/01.07.2019 г.,
постановено по АНД №375 по описа на Свиленградския районен съд за 2019 година,
вместо което
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №2533/2018
от 03.05.2019 г. на Заместник-Директор на Териториална Дирекция „Южна морска“ в
частта му по точка II, с която на П.Х.Б., на основание чл.233, ал.3, във връзка
с ал.1 от ЗМ, е наложено административно наказание глоба в размер на 13 572.00
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.