Р Е Ш
Е Н И Е №
Гр. Нова Загора, 27. 09. 2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
НОВОЗАГОРСКИЯТ
районен съд колегия в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря Д.Д. и в присъствието на прокурора като разгледа
докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гражданско
дело № 657 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното:
Постъпила е искова молба от Т.М.Д., с
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** чрез адв.В.Х.М. против Д.Е.Д., с ЕГН-********** *** за развод по чл. 49, ал. 1 от СК, като
дълбоко и непоправимо разстроен.
Ищцата
твърди, че гражданският и брак с ответника датира от 25.03.1984г. От брака си
имали една дъщеря, която към момента била вече пълнолетна.
В
исковата молба се твърди още, че бракът между страните бил сключен по
настояване на ответника, след кратка връзка, която завършила с бременност.
Макар че ищцата се опасявала, че действат прибързано, заради бременността се
решила с ответника да станат семейство, но за съжаление опасенията и се били
оказали основателни. Още от първите месеци и още по време на бременността ми,
ответникът започнал да се държи грубо с нея. Ищцата се надявала, че раждането
на детето ще го промени, но надеждата и се оказала илюзорна, но въпреки това
решила да търпи, тъй като не исках дъщеря им да расте без баща, но сгрешила. С
годините отношенията им съвсем охладнели и от 2003г контактите им станали
съвсем формални. Макар и да живеехме под един покрив, престанали да имат общ семеен живот, общ
семеен бюджет и практически оформили две домакинства, като започнали да обитават
отделни стаи и всеки се грижел за себе си, преживявайки със собствените си
средства. Дъщерята им навършила пълнолетие и се отделила от тях, но в
отношенията им нищо не се променило към по-добро. .С годините ищцата се била примирила
с този начин на живот и вероятно така и щели да си продължат живота, ако от
септември 2014г поведението на ответника не било станало просто нетърпимо.
Ищцата предполагала, че агресивността на ответника, освен на характера и
възпитанието му, се дължала и на злоупотребата му със силни антидепресанти,
каквито вземал в продължение на повече от 20 години, тъй като се оплакваше, че
не можел да заспи. С времето преминавал към увеличени дози, после към по-силни
антидепресанти, на които също увеличаваше дозите. И за съжаление си позволяваше
да пие, въпреки че пиенето му било противопоказно заради вземането на
лекарствата и тази злоупотреба го докара до болница, където бил принуден да
влезе през м. септември 2014г, тъй като състоянието му се влошило. След болницата
по настояване на ищцата и на дъщеря им започнали да ходят на изследвания в
Стара Загора и София, и в продължение на половин година го гледали като малко
дете. Лекарите давали различни мнения – от наличие на аневризъм в мозъка, до
това, че му нямало нищо. Последно му открили хематом в главата и му предложиха
операция, но ответникът отказал. Покрай изследванията лекарите категорично му
заявили, че следва да спре с антидепресантите, но той отказал след кратък опит,
тъй като бил много привикнал с тях и ако не давали антидепресанти, започвал да
буйства. За съжаление лекарствата започнали да влияят много зле на ответника и поведението му рязко се променило в много злобно и агресивно, а ищцата започнала да
живея в постоянен стрес. Проявите на грубост започнали да зачестяват и ищцата ежедневно
била подложена на психически и физически тормоз. Ответникът я унижавал и гонел
буквално всеки ден. Когато той почивал, ищцата нямала право да влиза в неговата стая без
специално разрешение. Казвал, че ищцата го дразни с това, че присъства в
апартамента, и като се ядосал от присъствието и, ответникът започвал да я бие,
като я биел по съвсем незначителни поводи – например единият побой бе заради
това, че била сложила зеленото си горнище в пералнята, и че то според ответника
можело да пусне и да боядиса другите дрехи, а другият побой бил заради това, че
му се изгубил някакъв чорап от прането, като през последните 2 години по
незначителни поводи ищцата била бита от ответника поне десетина пъти. Ищцата
била в постоянен стрес и напрежение,
защото не знаела в какво настроение ще бъде и какво да очаква. Последният побой
на ищцата бил нанесен от ответника също поради незначителна причина. На
10.06.2017г ответникът се прибрал в дома им и останал недоволен, като видял
ищцата че е там, обвинил я, че нарочно била останала, за да го дразни и започнал
пак да я заплашва, че ще я изрита от жилището, ищцата му обясних, че ще обядва
и ще си отиде в стаята да поспи. Вечерта ищцата била решила да ходи на семейно
тържество при брат си и била купила цвете за подарък, но цветето явно подразнило
ответника и той започна да нагрубява и
обижда ищцата. Тя нищо не му отговорила и отишла да си легне и в един момент
когато ищцата била вече полузаспала, когато ответникът влезнал в нейната стая и
без каквато и да е причина я ударил с юмрук в лицето, после я съборил на земята,
ищцата се обърнала по очи, за да се предпазя и
започнала да плачи, и да го моля да престане, но той се озлобил още
повече и започнал да и нанася удари с юмруци във врата и по главата и като се
наситил да я бие, се облякъл и излязъл. Ищцата се обадила на брат си да му каже, че няма да
може да отиде на тържеството, и му признала, че ответникът пак я е бил,.казала
му, че вече не издържа и иска да се махне от жилището им. .Брат и и казал да си
събира багажа и обещал, че ще дойде да я вземе. Тя започнала да си събира
нещата, но ответникът се прибрал, и като я видял какво прави, се ядосал още
повече, но тя му се помолила да не я бие, като му казала, че брат и идва да я
вземе. Междувременно брат и дошъл и тримата седнали да поговорят, но ответникът
започнал да обижда брат и, какъв бил той, какво правел тук, заявил му, че никой
не го е викал. Започна да го псува и посегнал да го удари със стъклената
бутилка, която стояла на масата пред него. Брат и вдигнал ръка да се предпази и
избил бутилката, като двамата се сбили и ищцата започнала да се моли да
престанат и те се спрели. Ответникът се обади в полицията да се оплаче и дошли
полицаи и ги разпитали. През това време дошла и линейката и прегледали
ответника и ищцата.Оказало се, че ищцата е с много високо кръвно – 180/100 и сложили
инжекция за нормализиране на кръвното. После си ищцата и брат и си тръгнали. В
следващите дни ищцата не била в състояние да ходя на работа, цялата треперела и двамата с брат и имали наранявания от
ответника, за които получили съдебномедицински удостоверения. Ищцата твърди, че
именно този последен побой я убедил, че съвместният и живот с ответника е
нетърпим и невъзможен. Между тях всичко било приключено отдавна и само формално
били семейство. Ищцата нямала никаква надежда, че нещо може да се оправи, след
като над 30 години положението само се влошавало. Ищцата считала, че продължаването на този брак е безсмислено и
безнадеждно, тъй като е дълбоко и непоправимо разстроен, без какъвто и да е
шанс това разстройство да бъде отстранено, счита, че брачната им връзка е
изпразнена от съдържание и няма никакви реални шансове за възраждането и. Бракът
им съществувал съвсем формално, като от
такова съществуване нямало полза нито за страните, нито за обществото, поради
което ищцата счита че най-добре бракът им да бъде прекратен официално, поради
което ищцата моли съда да постанови
решение, с което да прекратите гражданския брак между страните, сключен на 25.03.1984г, като дълбоко и непоправимо разстроен, като
постанови след прекратяването на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно
име Н.. Ищцата няма претенции за ползване на семейното жилище находящо се в *****.
Моли съда да и присъди направените по делото разноски.
В
предоставения от съда срок по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба от ответника, чрез процесуалния си представител, заявява че иска
е допустим, но изложените в исковата молба обстоятелства били едностранни с
оглед само интереса на ищцата, като изложеното не отговаряло на истината за
настъпилите брачни недоразумения, но с оглед на това, че ответника желаел
прекрати брака си с ищцата с развод по взаимно съгласие, не излагал факти
обстоятелства относно укоримото поведение на съпругата си спрямо него. Заявява,
че след проведени разговори между пълномощниците им, с оглед на разумно
прекратяване на брачните им отношения, тъй като имали принципно съгласие по
всички задължителни условия за уреждане с развод по взаимно съгласие на
брачните им отношения съобразно изискванията в исковата молба, ответника
заявява че с ищцата били постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за развод
по взаимно съгласие, уредили били ползването на семейното жилище, фамилното име
на жената след развода, както и че не се нуждаели от издръжка помежду си, а
разноските оставали за страните така, както са ги направили съобразно закона.
В съдебно заседание страните лично се
явяват и заявяват че са постигнали споразумение по отношение на прекратяване на
сключения помежду им граждански брак, в следния смисъл: семейното жилище
находящо се в **** се ползва от Д.Е.Д. с
ЕГН **********; Страните нямат претенции за издръжка един към друг; След
прекратяването на брака жената Т.М.Д., с ЕГН ********** ще носи предбрачното си
фамилно име Н.; След приключването на делото Т.М.Д., с ЕГН ********** ще
прибере личните си вещи от семейното жилище
находящо се в **** в едноседмичен срок от 26.09.2017г.; Разноските по
делото остават така, както са направени от страните, а присъдените от съда
разноски ще бъдат платени по равно. Страните молят съда да одобри постигнатото
споразумение и да прекрати брака им поради дълбокото му и непоправимо
разстройство, без да се произнася по въпроса за вината.
От представените и приети в съдебно заседание
доказателства: Удостоверение за сключен граждански брак издаден въз основа на
акт за сключен граждански брак № 0042 от 25.03.1984г. издадено от Община Нова
Загора,, удостоверение с изх. № 104/15.06.2017г. издадено от „Синтерама
България”ЕООД, съдебно-медицинско
удостоверение № 256/2017г. издадено на Т.М.Д.,
съдът прие за установено следното:
Страните са съпрузи от 1944 година и са сключили
граждански брак с Акт за сключен
граждански брак № 0042/25.03.1984г. в гр. Нова Загора, обл. Сливен. Към момента
на подаване на исковата молба нямат непълнолетни деца.
Бракът между страните бил сключен по настояване на
ответника, след кратка връзка с ищцата, която връзка завършила с бременност.
Още в началото след сключване на брака отношенията между
съпрузите не потръгнали нормално, ответника започнал да се държи грубо с ищцата
още по време на бременността. Ищцата се надявала, че след раждането на детето
нещата ще се променят и отношението на ответника към нея също, но това не се случило. Ищцата търпяла години наред
грубото отношение на ответника към нея в името на това детето им, то да не
расте без баща, но с годините отношенията помежду им съвсем охладнели и от
2003г. контактите им станали съвсем формални, макар и да живеели под един
покрив, престанали да имат общ семеен живот, общ семеен бюджет и практически
оформили две домакинства, като започнали да обитават отделни стаи и всеки да се
грижи за себе си, преживявайки със собствените си средства. Дъщеря им навършила
пълнолетие и се отделила от тях, но отношенията им не се променили към
по-добро. Ответника продължавал да се държи агресивно към ищцата, вероятно
заради употребата на силни антидепресанти, като нанасял физически и психически
тормоз на ищцата по незначителни поводи, като след последният случайна
10.06.2017г. когато ответника отново проявил агресия против ищцата и и нанесъл
побой. След този случай ищцата се изнесла от семейното жилище и от тогава са
във фактическа раздяла. Между съпрузите липсвали чувствата на общност, взаимност,
доверие и уважение. Прекъснати били всякакви контакти между тях, което правело
брачната им връзка формална. Бракът им нямал съдържането и смисъла, което
закона и морала влагали в това понятие, поради което следвало бракът им да бъде
прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.
В съдебно заседание страните представят споразумение с
което са уредили всички въпроси касаещи прекратяването на брака и молят съда да
го одобри и да прекрати сключения помежду им граждански брак по взаимно
съгласие без да се произнася по въпроса за вината.
От така установеното, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Бракът между страните е дълбоко разстроен. Между
съпрузите са изчезнали взаимното уважение и обич. Тяхното място е заето от
безразличие и незаинтересованост един от друг. Доказателство за това е, че
повече от 10 години макари и да живеят под един покрив, не поддържат семейни
отношения и контакти и на практика са във фактическа раздяла, а официално от
месец юни 2017г. са във фактическа раздяла. Следователно, брачната връзка
съществува само формално и не е в интерес, както на страните, така и на
обществото. От момента на фактическата раздяла до настоящия момент страните не
са правили опити да се съберат и да заживеят заедно, което изключва възможността за заздравяване на
разрушената връзка и прави тези отношения непоправими. В този смисъл е и
правният извод на съда.
С оглед на постигнатото в съдебно заседание
споразумение между страните за прекратяване на брака и уреждане на отношенията
им след брака, съдът счита че следва да го одобри, тъй като същото напълно съответства на закона и добрите
нрави. В него са уредени всички въпроси по които следва да имат съгласие за
уреждане на отношенията им след прекратяването на брака. Запазени са интересите
на страните, затова то следва да се утвърди и съдът да прекрати сключения между
страните граждансик брак, като: предостави ползването на семейното жилище
находящо се в **** на Д.Е.Д.; страните нямат претенции
за издръжка един към друг след прекратяването на брака; след прекратяването на
брака жената Т.М.Д. ще носи предбрачното си фамилно име Н., след приключването
на делото Т.М.Д., с ЕГН ********** ще прибере личните си вещи от семейното
жилище находящо се в ****** в
едноседмичен срок от 26.09.2017г., разноските по делото остават така, както са
направени от страните, а присъдените от съда разноски ще бъдат платени по
равно.
Съдът определя окончателна държавна такса за водене на
делото в размер на 50.00лв., от които ищцата е внесла 25.00 лева в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Нова Загора при подаване на исковата
молба и ответника до произнасянето на съда с решение ответника е внесъл в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Нова Загора, поради което съдът не следва да се
произнася.
На горните основания съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С
РАЗВОД ПОРАДИ ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО сключеният
граждански брак между Т.М.Д., с ЕГН **********
***, Сливенска област, ул.”Атанас
Димитров” № 45Б И Д.Е.Д., с ЕГН **********
*** с Акт за сключен граждански брак №
0042/25.03.1984г. на Община Нова Загора, обл. Сливен БЕЗ ДА
СЕ ПРОИЗНАСЯ ЗА ВИНАТА
УТВЪРЖДАВА
постигнатото споразумение, като:
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо с в **** на
Д.Е.Д., с ЕГН ********** ***.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака ЖЕНАТА Т.М.Д. с ЕГН **********,
ще носи предбрачното си фамилно име Н..
След прекратяване на брака страните не си дължат
издръжка един на друг.
Ищцата Т.М. с ЕГН ********** ще прибере личните си
вещи от семейното жилище находящо се в
гр. Нова Загора, обл. Сливен, ж.к.”Загоре”, бл. 13, вх. В, ет.3, ап.8 в едноседмичен
срок от 26.09.2017г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от съобщаването на страните пред
СлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: