№ 15898
гр. София, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20211110163621 по
описа за 2021 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД за признаване за установено, че М. С. ***- *** дължи на „****“ ЕАД (с предишно
наименование „Т****“ ЕАД) сумата от 380.35 лева, представляваща цена на месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 01.02.2019г. до
31.05.2019г. по сключен между страните договор за далекосъобщителни услуги за ползване
на мобилен номер ++359********* и допълнително споразумение от 27.03.2018г. към него,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.12.2020г. до окончателно
изплащане на задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело № 65600/2020г. по
описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Ищецът „****“ ЕАД твърди, че между него и ответника е съществувало облигационно
правоотношение въз основа на договор за далекосъобщителни услуги за ползване на
мобилен номер ++359********* и допълнително споразумение от 27.03.2018г. към него, по
силата на което предоставил на ответника в качеството му на клиент уговорените мобилни
услуги на стойност от общо 457.62 лева за периода от 01.02.2019г. до 31.05.2019г., за която
сума били издадени фактури от 01.03.2019г., 01.04.2019г., 01.05.2019г. и от 01.06.2019г.,
платими в указания във фактурите срок, но не по- късно от 18 дни след датата на издаването
им, от която сума съобразно извършеното в хода на заповедното производство признание на
част от задължението, възлизаща на сумата от 77.27 лева, в настоящия процес се претендира
сумата от 380.35 лева, ведно със законната лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който предявеният иск за сумите по фактурите от 01.04, 01.05 и 01.06.2019г. в
общ размер на 77.27 лева, представляващи месечни и еднократни такси (абонаменти и
допълнителни пакети), се оспорва като недопустим, доколкото съобразно изричните
изявления на длъжника във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК същите били признати. В
останалата му част- за сумата от 380.35 лева, искът се оспорва като неоснователен, като се
оспорва наличието на валидно облигационно отношение между страните, реалната доставка
1
на фактурираните за периода услуги, а в условията на евентуалност- в случай че тази сума
включва и задължения за по- стари периоди, задълженията се оспорват и като погасени по
давност. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
На първо място следва да се изясни, че производството по делото не е недопустмо, вкл.
частично, доколкото ищецът е съобразил обективните предели на претенцията си както с
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, така и със
заявеното с възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорване, в което вземането е оспорено
като общ размер, без посочване на конкретен вид вземания и период на формирането им,
които се признават, респ. оспорват. Независимо от това, следва да се има предвид, че
източник на процесните вземания- оспорени или не, е соченият от ищеца договор за
електронни съобщителни услуги, а не издаваните въз основа на него фактури. Поради това
неоснователно е заявеното от името на ответника искане за частично прекратяване на
настоящото производство, в какъвто смисъл са и изводите на съда в постановеното по реда
на чл. 140 ГПК определение.
Наред с това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че и в хода на заповедното
производство, и в хода на настоящото исково производство ищецът основава вземанията си
на договор за мобилни услуги, касаещ конкретен мобилен номер, а именно ++359*********,
като претендира цена на предоставени мобилни услуги. В тази връзка начинът на формиране
на тази цена- единствено от месечни абонаментни такси или от месечни абонаментни такси
във фиксиран размер и цена на допълнително предоставени услуги, чиято стойност не е
отнапред включена в цената на абонамента, не би могъл да обоснове извод за разлика в
претенициите в заповедното и в исковото производство, доколкото същият не е част от
основанието на претенцията, включващо правопораждащия източник, периода на
формиране на вземанията, както и вида им. В случая предмет и на заповедното, и на
исковото производство са вземания за цена на предоствени в периода от 01.02.2015г. до
31.05.2019г. електронни съобщителни услуги въз основа на сключен между страните договор
за предоставяне на такива за мобилен номер ++359*********.
По така предявения иск процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и
главно доказване да установи съществуването между страните през исковия период на
облигационно отношение по валиден договор за доставка на електронни съобщителни
услуги, в изпълнение на задълженията си по който да е предоставил сочените от него
далекосъобщителни услуги на претендираната стойност, както и настъпването на
изискуемостта на тези вземания.
Установява се от представеното в първото по делото открито съдебно заседание от
името на ищеца и неоспорено от ответника допълнително споразумение от 27.03.2018г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер +359*********, че страните по
делото са били обвързани от сключен помежду им писмен договор за мобилни услуги,
предоставяни във връзка с посочения мобилен номер, по силата на който ищецът се е
задължил да предостави на ответницата достъп до мобилната си мрежа, както и всяка от
предлаганите от него допълнителни телекомуникационни услуги, срещу което М. С. ***-
*** се е задължила да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 24.99 лева с ДДС,
както и стойността на невключените в абонаментната цена електронни съобщителни услуги
съобразно цената им по приложената към допълнителното споразумение и носеща подпис за
клиент ценова листа за абонамнетни планове за частни и корпоративни клиенти.
От надлежно приобщените като писмени доказателства фактура №
**********/01.03.2019г., фактура № ****/01.04.2019г., фактура № **********/01.05.2019г. и
фактура № ****/01.06.2019г. се установява, че за периода от 01.02.2019г. до 31.05.2019г. на
2
ответницата е начислена сумата от общо 457.62 лева, включваща цена на разговори, данни и
съобщения, както и месечни абонаменти такси, като във всяка от посочените фактури е
посочен срокът за заплащане на задълженията по нея съобразно клаузата на чл. 27 от
представените от ищеца в приложимата им към исковия период редакция негови общи
условия за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, в сила от
10.09.2010г.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в неоспореното заключение на
съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за
компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
възложените задачи, в информационната система на „****“ ЕАД има запис с имената на М.
С. ***- ***, като на нейно име са били открити две партиди, едната от които- с номер
**********, е със записан процесният мобилен номер: +359*********, с услуга Total 24.99,
включваща стандартна/базова услуга за телефония и мобилен интернет, с месечна
абонаментна такса от 24.99 лева с вкл. ДДС, като тази услуга е активирана на 27.11.2015г.
Въз основа на данните в информационната система на ищеца експертът е установил, че за
SIM- карта с № ***, асоциирана към процесния мобилен номер, на 27.11.2015г. са
активирани всички договорни услуги, като услугата е била активна, вкл. в периода от
20.01.2017г. до 16.02.2019г., когато поради достигане на дневен лимит в резултат от
използване на роуминг в Турция системата автоматично е ограничила всички изходящи
разговори, както и ползването на мобилен интернет, като това частично ограничение е било
активно до 21.05.2019г., когато е наложено пълно ограничение на всички услуги, вкл. на
възможността за получаване на входящи повиквания. Към този момент съгласно
констатираното от вещото лице абонатът все още е имал възможност да възстанови услугите
чрез заплащенто им, което, след като не сторил, довело до автоматично декативиране на
предоставяната услуга, считано от 25.06.2019г. Въз основа на тези констатации, както и при
запознаване с процесните фактури, приложени по делото и на подробните справки към тях в
ищцовото дружество, експертът е достигнал до извод, че услугите, за които се претендират
сумите в настоящия процес, са потребени, вярно регистрирани от информационните системи
на „****“ ЕАД и правилно отразени в приложените фактури, като сумата извън стойността
на фискираните месечни абонаментни такси, възлизаща на 405.25 лева, е формирана
вследствие на използван на 16.02.2019г. роуминг в чужбина.
Въз основа на така възпроизведената доказателствена съвкупност следва да се приеме
за установено, че през процесния период ищецът действително е предоставил на
ответницата възможност да ползва мобилната му мрежа, вкл. включените в абонамента
конкретни услуги- телефония и мобилен интернет, както и че в рамките на същия този
период- на 16.02.2019г., М. ***- *** е потребила допълнителни мобилни услуги, чиято
стойност не е отнапред включена в цената на абонамента- мобилен интернет в условията на
роуминг, в резултат от което се е формирало общо задължение за исковия период- от
01.02.2019г. до 31.05.2019г., в размер на 457.62 лева, за която сума са издадени процесните
фактури.
Противно на поддържаното от името на ответницата в отговора на исковата молба,
сумите, фактурирани в първия издаден за периода счетоводен документ от 01.03.2019г., не
включват задължения за предходен период, поради което и доколкото от падежа на най-
старите включени в процесния период месечни задължения- тези за м. 02.2019г., до датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение-
09.12.2020г., са изминали по- малко от три години, каквато е продължителността на
приложимия по отношение на процесните периодични вземания давностен срок- арг. от
нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, релевираното в условията на евентуалност възражение за
погасяване на задълженията по давност е неоснователно.
По изложените фактически и правни съображения и при съобразяване на частта от
3
общото задължение, чиято дължимост не е оспорена, а е изрично призната от длъжника в
заповедното производство с подаденото възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, предявеният иск
следва да бъде уважен в цялост.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора разноски се следват единствено на ищеца, комуто на
основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 205.00 лева-
разноски за заповедното производство, както и сумата от 425.00 лева- разноски за исковото
производство, включващи държавни такси за разглеждане на претенциите, депозит за
възнаграждение на вещото лице, както и адвокатски хонорар за заповедното производство,
за които са представени доказателства да са реално заплатени.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата, респ. на процесуалните й
представители разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, че М. С. ***- ***, ЕГН **********, дължи
на „****“ ЕАД (с предишно наименование „Т****“ ЕАД), ЕИК ****, сумата от 380.35 лева,
представляваща цена на месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за
периода от 01.02.2019г. до 31.05.2019г. по сключен между страните договор за
далекосъобщителни услуги за ползване на мобилен номер ++359********* и допълнително
споразумение от 27.03.2018г. към него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 09.12.2020г. до окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по
ч. гр. дело № 65600/2020г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА М. С. ***- ***, ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на „****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 205.00 лева- разноски за заповедното производство,
както и сумата от 425.00 лева- разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4