РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Габрово , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ 1 ОТ 01.09.2021 ДО 31.12.2021 в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Валентина Генжова
Полина Пенкова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно
дело № 20214200600137 по описа за 2021 година
Производството е по глава ХХІ от НПК. Образувано е по частна жалба от
частния тъжител Л. В. П., чрез повереника адв. Р.И. от АК – Габрово, против
протоколно определение от 21.04.2021 г. по НЧХД № 9/2021 г. по описа на Районен
съд – Дряново, с което на основание чл. 250, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК е
прекратено производството по делото.
В частната жалба се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на
определението за прекратяване на наказателното производство. Твърди се, че не е
налице идентичност на деянията по развилите се против подсъдимия Б. И. Б.
административно-наказателно производство, в рамките на което е издадено
наказателно постановление за нарушение, квалифицирано по Наредба № 1 за спазване
на обществения ред в Община Дряново, и образуваното по тъжба на пострадалата
наказателно производство. Претендира се за отмяна на определението за прекратяване
на наказателното производство.
По делото е депозирано писмено възражение от адв. И. М. – Г. от ВТАК, в
което се прави искане за потвърждаване на определението за прекратяване на
производство. Заявява се позицията, че съдът правилно е съобразил критериите, дадени
1
с ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС. Прави се искане за присъждане на сторените в
настоящото производство съдебни разноски, за които се прилага списък.
Частният тъжител, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Същият
се представлява от адв. И., който по съществото делото се придържа към
съображенията от жалбата.
Подсъдимият Б., редовно призована, се явява лично. Представлява се от
договорен повереник – адв. М. - Г.. Защитникът оспорва жалбата, като счита, че
определението на районния съд следва да се потвърди.
Настоящият въззивен състав разгледа депозираната въззивна частна жалба и
възражението против нея, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна
служебна проверка на атакувания съдебен акт, при което установи следното:
Частната жалба е депозирана в законоустановения срок и е допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна, макар и по други съображения.
Производството по НЧХД № 9/2021 г. по описа на Районен съд – Дряново е
образувано по частна тъжба от Л. В. П. от гр. Дряново против подсъдимия Б. И. Б. от
гр. Дряново, с която на подсъдимия се повдига обвинение за извършено престъпление
по чл. 146, ал. 1 от НК, за това, че на 19.07.2020 г., вечерта, в гр. Дряново, ул. „А.“, в
нейно присъствие, казал унизителни за честта и достойнството на тъжителката думи
„мръсница, проститутка, курва“.
По делото е открито съдебно следствие и са проведени няколко съдебни
заседания, в които са събирани доказателства. В проведеното на 24.03.2021 г. съдебно
заседание са приети изискани от Община Дряново документи, сред които АУАН от
19.07.2020 г., съставен против подсъдимия Б. и наказателно постановление
**/09.09.2020 г., издадено от кмета на Община Дряново, с което на подсъдимия Б. се
налага административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 2, т.
1 от Наредба № 1 за спазване на обществени ред в общината, за това, че на 19.07.2020
г., около 21:20 часа, в гр. Дряново, ул. „Ал", в частен имот, нарушава общественото
спокойствие, чрез отправяне на обидни думи към Л. В. П., наричайки я „мърша,
проститутка и мръсница“.
С протоколно определение от 21.04.2021 г. съставът на районния съд е
прекратил наказателното производство, на основание чл. 250, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал.
1, т. 6 от НПК. Приел е, че съгласно критериите, дадени с ТР № 3/2015 г. на ОСНК на
ВКС, в случая е налице съвпадение относно времето, мястото, извършителя и
фактическото действие, за което е ангажирана отговорността на подсъдимия по
влязлото в сила наказателно постановление на община Дряново и деянието, за което е
2
повдигнато обвинение с тъжба. Констатирал е, че с образуване на наказателното
производство е допуснато нарушение на правилото non bis in idem, поради което е
счел, че следва да прекрати съдебното, а с това и наказателното производство.
Въззивният съд, за правна прецизност, следва да обърне внимание, че
доколкото основанията за прекратяване на наказателното производство решаващият
съд е приел за установени в рамките на провежданото съдебно следствие, е следвало да
основе съдебния си акт на чл. 289 от НПК, а не на чл. 250 от НПК.
На следващо място, настоящият състав констатира, че от документите,
изпратени от Община Дряново (л.63-67 от първоинстанционното производство), не е
възможно да се установи датата на влизане в сила на издаденото наказателно
постановление – не е положена съответна заверка върху самото наказателно
постановление и датата на влизане в сила не е посочена в придружителното писмо. В
самото писмо от общината се твърди, че след получаване на НП, от наказаното лице е
постъпила жалба, която не е уважена. Видно е обаче, че документ с наименование
„Жалба“ е депозиран пред издаване на НП и същият по-скоро има характер на
възражение против съставения АУАН. В случая обстоятелствата, свързани с влизане в
сила на обсъжданото НП са от съществено значение, поради което следва да се
установят по несъмнен начин от състава на районния съд.
Въззиввият съд намира, че съставът на районния съд е извел принципно
правилни изводи по въпроса за идентичност на предмета на развилите се против
подсъдимия Б.Б. административно-наказателно и наказателно производство. Тук
следва да се направи уговорката, че следва да се изчисти въпроса за влизането в сила на
наказателното постановление, тъй като е от съществено значение за начина на развитие
на наказателното производство.
Във връзка с оплакванията в частната жалба, настоящият съд следва да посочи,
че развилото се против Б.Б. административно-наказателно производство е с характер
на наказателно производство по смисъла на КЗПЧ, независимо от различната му
квалификация по вътрешното ни право. Признаците за преценка дали едно
производство е наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от
Протокол № 7, които са изведени в цитираното тълкувателно решение и съответни на
практиката на Съда по правата на човека, са известни като тест „Енгел” или критерии
„Енгел”: 1. квалификация на деянието по националното право; 2. характер и естество
на нарушението; 3. вид и тежест на предвиденото наказание („суровост на възможното
наказание”). Производството може да се класифицира като наказателно и тогава,
когато не е квалифицирано като такова по вътрешното право, ако изследването на
втория и/или третия критерий доведе до извод за наказателен характер на обвинението
и/или на предвидената санкция. В конкретния случай, нормата от наредбата за
3
спазване на обществения ред на територията на община Дряново защитава
обществените отношения, свързани с реда, сигурността и общественото спокойствие
на територията на общината. Същата е насочена към неограничен кръг от адресати.
Нарушаването на въведените правила е скрепено със съответни неблагоприятни
последици, изразяващи се в налагане на наказание. Следователно, започналото против
Б. производство по издаване на наказателното постановление (влизането в сила на
което следва да се изясни) е с наказателен характер, независимо че по смисъла на
ЗАНН се определя като административно-наказателно. На следващо място,
свързващият елемент (idem) между двете производства следва да се определи на база
фактическото обвинение. Данните по делото сочат, че е налице пълна идентичност на
фактическите обстоятелства по двете производства - същите се отнасят до един и същи
извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и в пространството. При
преценка на идентичността не следва да се отдава значение на правната квалификация
на деянието в едното и в другото производство. Що се отнася до тезата в частната
жалба, че в случая са извършени две отделни деяния с различни обекти, същата намира
своя категоричен отговор в посоченото тълкувателно решение, където в т. 3.1. се
приема следното: „Деецът не следва да носи едновременно наказателна и
административнонаказателна отговорност в случаите, когато с извършеното от него
деяние са нарушени едновременно наказателна и административнонаказателна норма с
различни обекти на защита“, а в съобразителната част на решението са развити
пространни мотиви за незаконосъобразност на идеята за своеобразна „идеална
съвкупност” от различни по вид правонарушения (престъпление и административно
нарушение), защото такъв институт не е установен нито от нормите на НК, нито от
разпоредбите на ЗАНН.
При така изведени правилни правни изводи за идентичност на
административно-наказателното и наказателното производство, обаче, съставът на
районния съд незаконосъобразно и преждевременно е постановил определение за
прекратяване на наказателното производство. След постановяване на цитираното
тълкувателно решение, е налице промяна в процесуалния закон, като е предвидено в
такава хипотеза наказателното производство да се спре на основание чл. 25, ал. 1, т. 5
от НПК. Прекратяването на наказателното производство е допустимо, но само ако в
едномесечен срок от спирането му, не е направено предложение за възобновяване на
административнонаказателното производство или пък същото предложение не е
уважено чл. 24, ал. 4 от НПК). Следователно, съставът на Районен съд – Дряново, след
като е приел идентичност на деянията, предмет на наказателното и
административнонаказателното производство, е следвало да спре, а не да прекратява
наказателното производство.
Допуснатото нарушение е неотстранимо от въззивния съд, поради следва
4
обжалваното протоколно определение да бъде отменено и делото да се върне на
Районен съд – Дряново за продължаване на съдопроизводството по делото, съгласно
дадените указания в настоящото решение.
Съдът намира искането на подсъдимия Б. за присъждане на разноски пред
въззивния съд за недопустимо, поради което следва да се остави без разглеждане. С
настоящият съдебен акт не се слага край на производството, поради което не подлежи
на разглеждане въпроса за разноските.
По изложените съображения, Окръжен съд – Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.04.2021 г. по НЧХД № 9/2021 г. по
описа на Районен съд – Дряново, с което е прекратено наказателното производство.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Дряново за продължаване на
съдопроизводството при съобразяване на указанията, дадените в настоящото решение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на подсъдимия Б. И. Б., чрез
защитника адв. И. М. – Г., за присъждане на разноски, като процесуално недопустимо.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5