РЕШЕНИЕ
№ 8269
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110120336 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК във вр. чл. 439 ГПК.
Ищецът И. С. Ш. твърди, че срещу нея е образувано и се води изпълнително дело №
20177860402042 на ЧСИ М М, което дело е образувано по молба на ответника –
„Топлофикация – София“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу ищцата на
05.09.2017 г. по ч.гр.д. на СРС за заплащане на сумата в размер на 2614,99 лева – главница
за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законната мораторна лихва, считано от 16.05.2017 г. до окончателното плащане на
вземането, както и за сумата в размер на 363,53 лева – мораторна лихва за периода от
15.09.2014 г. до 05.05.2017 г., както и сумата в размер на 109,57 лева – разноски по делото.
В исковата молба ищцата твърди, че притезанието по този дълг е погасен по давност. Сочи,
че въз основа на изпълнителен лист от 05.09.2017 г. е образувано по молба на Взискателя –
„Топлофикация София“ АД от 17.10.2017 г. изпълнително дело № 20177860402042 на ЧСИ
ММ. Посочва, че по делото не било извършено нито едно същинско изпълнително действие,
тъй като нито едно от процесуалните действия не засегнало фактически имуществените
интереси на длъжника.
Поддържа, че през 2019 г. по цитираното изпълнително дело постъпила бланкетна молба от
страна на взискателя, с която са поискани извършването на изпълнителни действия. Твърди,
че съдебният изпълнител не взел становище по молбата, като нито указал на взискателя
дължимите авансови такси, нито предприел действия по принудително изпълнение.
Изтъква, че поради това вземането било погасено с изтичането на петгодишния срок,
считано от датата на образуването – 05.09.2017 г. Ищецът счита, че тази молба не
представлява действие, годно да прекъсне давността. Посочва, че депозираната молба цели
единствено запазване висящността на делото и прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, водещ до прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона.
1
Ищецът твърди, че последното валидно извършено изпълнително действие в рамките на
изпълнително дело № 20177860402042 на ЧСИ М М съставлява образуването на
изпълнителното производство, което е сторено на 17.10.2017 г. Сочи, че поради липсата на
извършени в този момент изпълнителни действия, давностния срок е изтекъл на 22.12.2022
г. и след този момент правото на принудително изпълнение на вземането се явява погасено.
Моли съда да установи погасяването със сила на пресъдено нещо. Претендира и разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с който
заявява, че оспорва предявените искове. Твърди, че давността за процесното вземане била
прекъсната на 17.10.2017 г. с образуване на изпълнително дело срещу ищцата. Сочи, че в
молбата било поискано предприемане на конкретни изпълнителни действия срещу
длъжника и изрично е посочено, че на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ съдебният
изпълнител е овластен да избира начина на изпълнение. Твърди, че следващото прекъсване
на давността настъпило на 10.07.2019 г., когато била депозирана молба за извършване на
справки и конкретни изпълнителни действия – запор върху банковите сметки и други.
Оспорва твърдението на ищцата, че давността настъпила към 22.12.2022 г., тъй като не били
изминали повече от 5 години от датата на последното валидно процесуално действие.
Изтъква, че поради обявеното извънредно положение на територията на Република България
и съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, изменен с
Държавен вестник, бр. 34 от 09.04.2020 г. за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение – 20.05.2020 г., спират да текат определени изрично посочени
срокове, като един от тези законоустановени срокове е срокът на погасителната давност.
Моли съда да постанови решение с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
от фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е приобщен изпълнителен лист от 05.09.2017 г.,
издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от дата
25.05.2017 г., издадена по ч.гр.д. 30651 по описа за 2017 година на СРС, 150 състав, с който
на длъжника е разпоредено да заплати на ответното дружество сумите в размер на 2614,99
лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
16.05.2017 г. до изплащане на вземането , сумата в размер на 363,53 лева, представляваща
лихва за периода от 15.09.2014 г. до 05.05.2017 г., и сумата в размер на 109,57 лева,
представляваща разноски по делото, от които 59,57 лева държавна такса и 50,00 лева
възнаграждение за юрисконсулт.
Представена е молба с вх. № 20863 от 17.10.2017 г. от „Топлофикация София“ ЕАД
адресирана до ЧСИ М. М, рег. № ***, която представлява искане за образуване на
изпълнително производство, като искането е извършено въз основа на издаден изпълнителен
лист от 05.09.2017 г.
По делото е представена покана за доброволно изпълнение от 03.11.2017 г. до ищцата И. С.
Ш., със законен представител В. П. Р., за това, че същата дължи главница в размер на
2614,99 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2017 г. до окончателното плащане,
сумата от 363,53 лева неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), сумата
от 109,57 лева присъдени разноски, 100,00 лева разноски по изпълнителното дело и 452,99
2
лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 03.11.2017 г.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна
до следните правни изводи.
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Съдът намира предявените искове за допустими. Наличието на висящ
изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно
основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 от
ГПК, с който се оспорва изпълнението. С отрицателния установителен иск за недължимост
на суми по изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото
право, като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в
прекратяване на воденото принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с
отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК в тежест
на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание (заповедното производство), са настъпили факти (с
оглед наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до
погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на ответника е при
условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, които
обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както и настъпването на
обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който законът свързва
погасяване на вземането по давност.
Погасителната давност е институт, регламентиран в полза на длъжника, който може да се
позове на погасителна давност, ако в определен период от време кредиторът бездейства.
Законът не регламентира приложимата давност за вземанията, за които е издадена Заповед за
изпълнение. Съдът приема, че приложимата давност за парични суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение е общата петгодишна давност при съобразяване на разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Цитираната разпоредба предвижда, че за парични суми, присъдени с
влязло в сила съдебно решение се прилага общата петгодишна давност. Съдът счита, че и по
отношение на вземания въз основа на Заповеди за изпълнение е приложима петгодишната
давност. Съгласно чл. 414 от ГПК длъжникът може да възрази срещу издадената Заповед за
изпълнение, а с изтичането на срока за депозиране на възражение, Заповедта за изпълнение
се стабилизира и вземането може да бъде оспорено или въз основа на нови писмени
доказателства или въз основа на новоузнати обстоятелства. – чл. 424 от ГПК. Предвид това,
че разпоредбата на чл. 424 от ГПК е идентична с разпоредбата на чл. 303 от ГПК, съдът
приема, че влязлата в сила Заповед за изпълнение има правни последици, идентични с
правните последици на влязлото в сила съдебно решение. Развитите съображения
мотивираха съда да приеме, че вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение има
последици, с каквито се характеризират вземанията, присъдени по влезли в сила съдебни
решения, т.е. приложимата погасителна давност е общата петгодишна давност.
За да бъде уважена исковата претенция на ищцата, необходимо е да бъде доказано дали има
период, по–дълъг от пет години, без да са предприемани изпълнителни действия. Според
приетото Тълкувателно решение от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №
2/2013 г. по време на изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко изпълнително
действие или с всяко действие, което изгражда съответния изпълнителен способ. В същото
Тълкувателното решение от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС, се приема още, че искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. В настоящия случай от представената молба за
образуване на изпълнителното дело, се установява че същата съдържа овластяване на
3
съдебния изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ, поради което тази молба от 17.10.2017 г.
прекъсва давността. Съдът отчитайки обстоятелството, че по делото са представени като
доказателства по делото единствено молбата с която е поискано образуване на
изпълнителното дело и поканата за доброволно изпълнение от 03.11.2017 г. (която не
прекъсва давността), а от друга страна ответникът „Топлофикация София“ ЕАД не се е
ползвал от издаденото му на 23.11.2023 г. съдебно удостоверение, с което да се снабди с
препис от доказателствата за всички поискани и/или извършени изпълнителни действия в
изпълнителното производство, съдът приема, че не е доказано дали и какви изпълнителни
действия са предприемани от страна на взискателя, които по естеството си да прекъсват
давността, поради което и предявеният отрицателен установителен иск подлежи на
уважаване. Съдът не приема становището на ответника, че на 10.07.2019 г. е депозирана
молба за извършване на справки и конкретни изпълнителни действия – запор върху
банковите сметки и други. Както беше посочено в тежест на ответника е да установи
настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който законът
свързва погасяване на вземането по давност. Ответникът по настоящото дело не ангажира
доказателства които да доказват настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи
давностния срок. С оглед на гореизложеното искът по чл. 439 от ГПК подлежи на уважаване
изцяло за предявените суми.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
направените от него разноски в исковото производство. Ищецът претендира разноски в
размер на 126,00 лева за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, в размер на
400,00 лева.
Възражението на ответника за прекомерност на така претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно. Съгласно наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство по
дела с материален интерес от 1000 до 10000 лева е 400 лева, плюс 10 % за горницата над
1000 лева, като в случая по делото материалният интерес е 3088,09 лева. Ищцата е заплатила
400 лева адвокатско възнаграждение, поради което то се явява в минимален размер и
възражението за прекомерност се явява неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, вр. чл.124, ал.1 от
ГПК по отношение на „Топлофикация София“, ЕАД ЕИК *********** със седалище и
адрес на управление гр. София, улица „Ястребец“ № 23 Б, представлявано от Александър
Славчев Александров, че И. С. Ш., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител В. П. Р., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 428, вх. „В“,
ап. 65, не дължи сумите от 2614,99 лева, представляваща главница за потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
16.05.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 363,53 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2014г. до 05.05.2017 г., както и сумата
в размер на 109,57 лева, представляваща разноски по делото за които е издаден
изпълнителен лист по гр. д. № 30651/2017 г. по описа на СРС, 150 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********** със седалище и адрес на
управление гр. София, улица „Ястребец“ № 23 Б, представлявано от Александър Славчев
Александров, да заплати на И. С. Ш., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител В. П. Р., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 428,
вх. „В“, ап. 65, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 526,00 лева – съдебни разноски.
4
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5