Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр. С., 28.11.2016 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на първи юни през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при
секретаря П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5440 по описа за
2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Л.В.Б., с която е предявен срещу З.Б.И. АД иск
с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 60000 лв.,
представляваща обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени
вреди от произшествие, осъществено на 05.04.2015 г. Претендира законната лихва
от деликта, както и направените по делото разноски.
Ищцата
твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 05.04.2015 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
Установява
се от представените писмени доказателства – констативен протокол за ПТП №K-281 от 05.04.2015 г. (л.6-7), Протокол за оглед на местопроизшествие
от 05.04.2015 г. (л.71-74), Фото албум (л.75-76) и авто-техническата експертиза
(л.94-98), че на 05.04.2015 г. около 20,00 ч. в гр.С., на бул. ****** е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Опел“ с рег. № *******, управляван
от С.М. със следния механизъм: лекият автомобил „Опел“ при движение по бул. *****
ударил пресичащата на пешеходна пътека като пешеходец Л.В.Б.. От
авто-техническата експертиза се установява, че лекият автомобил се е движел със
скорост от 50 км/ч, която не е променил с приближаването си към пешеходната
пътека, обозначена със знак и хоризонтална пътна маркировка. От показанията на свидетеля
К. – очевидец на произшествието се установява, че пострадалата е пресичала с
нормален ход, без да бяга, преминала е едната лента за движение и във втората
лента е ударена от автомобила на С.М.. Видно от заключението на вещото лице –
автоинжинер, ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил, тъй като е
могъл да възприеме пешеходката на разстояние 50,48 м., а опасната му зона за
спиране е 41,20 м. Съдът приема, че причина за произшествието са действията на
водача на автомобила, който се е движел в район с пешеходна пътека без да
намали скоростта си и не е изпълнил задължението си да пропусне стъпилата на
пешеходната пътека и преминаваща по нея пешеходка. При така установените факти
съдът намира, че водачът е извършил виновно нарушение на чл.119 ЗДвП, а именно:
при приближаване към пешеходна пътека не е пропуснал стъпилата на пешеходната
пътека или преминаваща по нея пешеходка, като намали скоростта или спре.
От съдебно-медицИ.ката
експертиза и писмените доказателства, представляващи медицИ.ки документи, се
установява, че пострадалата е получила следните увреждания: счупване на костите на дясната подбедрица в
средната им част. Увредата е в причинна връзка с произшествието. Извършена
е операция, болничното лечение е продължило десет дни, последвано от домашно
лечение. В период от около 5 месеца ищцата се е придвижвала с патерици, без да
стъпва на увредения крайник. Проведена е рехабилитация. Болките са били най-интензивни
непосредствено след произшествието и след извършената операция, както и в
периода на рехабилитацията. Към момента на експертизата лечението не е
завършено, като се налагат допълнително рехабилитация, физиолечение и
балнеолечение, евентуално предстои и изваждане на остеосинтезата, което налага
допълнителна операция, след която ищцата ще се придвижва с патерици около 25-30
дни. Прогнозите на вещото лице – медик са за пълно възстановяване без трайни
последици за здравето на пострадалата.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на чл.119 ЗДвП – не е изпълнил задължението си да
пропусне стъпилата на пешеходната пътека и преминаваща по нея пешеходка. От
писмените доказателства, съставени от органите на досъдебното производство, от
медицИ.ките документи, медицинската експертиза и свидетелските показания се
установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищцата. Поради това следва
да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача С.М. при управление на лек
автомобил марка „Опел“ с рег. № *******.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за процесния автомобил е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата
на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи
физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – вида на уврежданията, интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване, липсата на трайни
последици за здравето на пострадалата и как уврежданията са й се отразили с
оглед нейната възраст, начин на живот и среда. Състоянието на ищцата в периода
на възстановяване, изпитваните от нея болки и необходимостта от чужда помощ се
установяват от показанията на свидетеля К.. Съдът съобрази и обстоятелството,
че до пълното възстановяване на ищцата предстоят още лечебни процедури,
включително операция за отстраняване на остеозинтеза, която ще доведе до
допълнително обездвижване на крака и придвижване с помощни средства за период
от около месец. При така установените факти и преценявайки вида и характера на
травматичните увреждания, отнасяйки ги към възрастта и начина на живот на
пострадалата и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо
настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 60000 лв.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване. По делото се установи, че ищцата е пресичала на
пешеходна пътека с умерен ход и е била
ударена след като е пресякла едната лента за движение и е преминавала през
втората. Всичко това води до извод за неправилна преценка на обстановката от
страна на водача на автомобила, а не от страна на пешеходката. Ищцата е
положила дължимата грижа, като правомерно е предприела пресичане на
предвиденото за това място. Няма данни да е бягала или внезапно да е изскочила
на пътното платно, в който случай поведението й би се характеризирало като
непредвидимо от гледна точка на водача. Поради това съдът намира, че не са
налице предпоставките за намаляване на определеното обезщетение поради
съпричиняване.
По
изложените съображения предявеният иск следва да се уважи в пълния предявен
размер.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят
направените разноски за депозит за експертиза в размер на 180 лв.
На процесуалния представител на
ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 2330 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса – в размер на 2400 лв. и
разноските за експертиза – в размер на 200 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********,
да заплати на Л.В.Б., ЕГН:**********,
адрес: ***, както следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.)
сумата от 60000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 05.04.2015 г., заедно със законната лихва от 05.04.2015 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 180 лв., представляваща съдебни
разноски.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, да заплати на Адвокатско
дружество „Г.И П.“, адрес: гр. С., ул. К. №**, офис 2А, на основание чл.38,
ал.2 ЗА, сумата от 2330 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********,
да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 2400 лв., представляваща
дължима държавна такса и сумата от 200
лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: