Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 18.01.2021 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А състав в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл. с. МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА ч. гр.д. №
10142 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда
на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по подадена жалба от
Столична община срещу Постановление за разноски от 21.07.2020 г. по изпълнително
дело № 20207900401125 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ, с което съдебният
изпълнител е отказал намаляването на приетите по делото разноски за адвокатски
хонорар на взискателя от 420 лв. на 100 лв., както и пропорционалната такса по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
В жалбата се излага, че единственото
действие, извършено от процесуалния представител на взискателя е подаването на
молба за образуване на изпълнително производство, в която е посочен и способът
за изпълнение, за което съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения се следва възнаграждение в
размер на 100 лв. Сочи се, че в срока за доброволно изпълнение задължението е
било изцяло заплатено, като други действия по процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба
№ № 1 от 9 юли 2004 г. не са извършвани, които да обосновават претендиране
възнаграждение над 100 лв. Поддържа се, че посоченото изпълнителното дело не се
отличава и с фактическа или правна сложност, което да обосновава претендиране
на адвокатско възнаграждение от 420 лв., поради което счита, че адвокатският
хонорар е прекомерен и следва да бъде намален.
В жалбата се излага, че
определените в ПДИ такси по ТТР към ЗЧСИ в размер на 321,71 лв. са изчислени в
противоречие със закона и съдебната практика. В тази връзка се сочи, че в постановлението
за разноски на ЧСИ, в материалния интерес, върху който е изчислен размера на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТР, освен вземането по изпълнителния лист е
включено и адвокатско възнаграждение, поради което счита, че таксата е
незаконосъобразно определена.
Във връзка с изложеното, моли
съда да отмени постановлението за разноски на ЧСИ Р.М., като присъди единствено
разноски за образуване на изпълнително дело в размер на 100 лв., както и да
намали пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ съобразно намаления
материален интерес. Претендира разноски.
На взискателя по изпълнителното
дело ЗАД „Б.В.И.Г.“ е изпратен препис от частната жалба, който в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирал отговор на частната
жалба, в който е изложено становище за недопустимост и неоснователност на същата.
Частният съдебен изпълнител е
депозирал мотиви на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които е изложил становище
за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като прецени събраните доказателства, доводите на
страните и изложените от ЧСИ мотиви, намира следното:
Производството по изпълнително
дело № 20207900401125 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ е образувано по
молба от 14.07.2020 г. на взискателя ЗАД „Б.В.И.Г.“ за събиране на сумите по
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 64519/2019 г. на СРС, ГО, 126 с-в, както
следва: 362,91 лв. – главница, ведно със законна лихва от 08.11.2019 г. до
погасяване на задължението, както и за сумата от 730 лв. – разноски по делото.
В молбата, взискателят е възложил
на ЧСИ да образува изпълнително дело, да наложи запор по сметките на длъжника,
както и да събере всички такси и разноски, включително адвокатско възнаграждение
в размер на 420 лв. с ДДС.
На 14.07.2020г. до длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на същата дата, в която
наред със вземането по изпълнителния лист е инкорпорирано и постановление за
разноските по изпълнителното дело в размер на 420 лв. – разноски по
изпълнителното дело и 321,71 лв. – такси по ТТР към ЗЧСИ. Видно от преводно
нареждане от 17.07.2020 г. в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е превел
изцяло дължимите суми в размер на 1859,25 лв.
На 17.07.2020 г. е постъпило
възражение от Столична община срещу присъденото адвокатско възнаграждение, с
искане за намаляването му до 100 лв., както и за намаляване на дължимите такси
по т. 26 от ТТР.
С Постановление за приети по
делото разноски от 20.07.2020 г., съдебният изпълнител е отказал да редуцира
приетите по изпълнителното дело разноски.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен
контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което съдът
намира, че същата е процесуално допустима.
По основателността
на жалбата:
По общите правила за
възлагане на разноските както в исковото съдебно производство, така и в изпълнителното
производство, заплатените от ищеца, респ. взискателя такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника, респ. длъжника - чл.78, ал.1 ГПК. В случая от страна на длъжника
Столична община, заплатил целия дълг по приложения изпълнителен лист
непосредствено след образуване на изпълнителното дело, в срока за доброволно
изпълнение е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК- за прекомерност на
претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, което по
преценка на настоящия съд е основателно.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице процесуални
усложнения по отношение на страните или по движението на процесното
изпълнително дело, а също така по същото не са прилагани и различни
изпълнителни способи, то следва да се приеме, че посоченото изпълнително дело
не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. В тази връзка съдът
намира, че определянето на разноски за адвокатско възнаграждение в
претендирания по делото размер е необосновано, в този смисъл същият се явява прекомерен
като несъответстващ на осъщественото процесуално представителство. При това
положение, съдът намира, че направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение като
основателно следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за
адвокатско възнаграждение от 420 лв. следва да бъдат намалени до предвидения минимален
размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В конкретния случай
се установи, че в рамките на изпълнителното производство, от адвоката на
взискателя е депозирана единствено молба за образуване на изпълнителното дело,
в която е бил посочен конкретен изпълнителен способ - налагане на запор по
сметките на длъжника.
Настоящият състав
намира, че посоченият изпълнителен способ - запор на банкова сметка ***о
процесуално представителство по изпълнителното дело, изразяващо се в извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Това е така, тъй като
посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното
дело представлява задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 ГПК. Следователно
за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване не се дължи
отделно адвокатско възнаграждение от това, което е дължимо за образуване на
изпълнително дело.
Поради изложеното,
съдът намира, че взискателят има право на адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата към датата на
сключване на договора за адвокатска защита и съдействие редакция на нормата. В
тази връзка, следва да се посочи, че към молбата за образуване на
изпълнителното дело не е представен договор за правна помощ, от чиято дата да
се установи коя наредба е приложима към датата на договора, но предвид датата,
на която е издадена фактурата - 09.03.2020 г. за осъщественото адвокатско
представителство и представеното доказателство за неговото плащане - преводно
нареждане от 10.03.2020 г., съдът приема, че към тези дати е приложима Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн. в ДВ,
бр. 28 от 2014г.; преди изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ, бр. 45 от 2020 г.,
в сила от 15.05.2020г./, съгласно която минималният размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а след 15.05.2020
г. е в сила редакцията на тази разпоредба /изм. и обн. в ДВ. бр. 45 от 15 Май
2020 г./, съгласно която минималният размер е 100 лв.
Настоящият съдебен
състав намира, че в случая възнаграждението по чл. 10, т. 1 от Наредбата не се
дължи кумулативно с възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., съгласно
която разпоредба за защита по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания се дължи възнаграждение в размер на 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
В конкретния случай
разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата не намира приложение, тъй като в
разглежданото изпълнително производство, след връчване на поканата за
доброволно изпълнение не са предприети други действия от процесуалния
представител на взискателя във връзка с водене на изпълнителното производство с
цел удовлетворяване на паричното вземане, доколкото по делото са налице данни,
че в срока за доброволно изпълнение длъжникът е заплатил изцяло дължимите суми.
Ето защо, съдът намира, че взискателят има право на адвокатско възнаграждение
за образуване на изпълнително делото дело по см. на чл. 10, т. 1 от Наредбата в
размер на 200 лв. и не е налице основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение над този размер.
По тези съображения
се налага извод, че определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение в размер на 420
лева се явява прекомерно, поради което и при съобразяване с действителната
фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът приема, че възражението
по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. В тази връзка определеното от съдебния
изпълнител адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева като прекомерно
следва да бъде намалено до размер на сумата 200 лв., а не както се претендира
от жалбоподателя в размер на 100 лв.
Поради изложеното,
обжалваното постановление за разноски на ЧСИ Р.М., с което на длъжника са
възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв., следва да
бъде отменено като неправилно в частта за горницата над сумата 200 лв.
Относно
пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ:
Съгласно т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума, съобразно материалния интерес.
Според настоящата
инстанция, при определяне на „парично вземане“ и „събрана сума“, въз основа на
която са начислява размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ,
не следва да се включват разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение
в рамките на изпълнителното производство. Под употребения в т. 26 от Тарифата
израз „парично вземане“ следва да се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист – именно това е материалният интерес по изпълнителното дело,
а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело. Заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство представлява
направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но
същите не представляват част от материалния интерес – от вземането, подлежащо
на изпълнение, поради което макар и да се събира за взискателя, то не
представлява „събрана сума“ по см. на т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и върху него не
следва да се начислява пропорционална такса.
По процесното
изпълнително дело дължимите от длъжника и неоспорени от него обикновени такси,
начислени по т. 1, т. 5 и т. 9 от ТТР към ЗЧСИ са в размер на 66 лв. с ДДС
/видно от изготвената сметка от ЧСИ на л. 7 от изп. дело/.
Определените от ЧСИ такси
по ТТР към ЗЧСИ в постановлението за разноски, обективирано в поканата за доброволно
изпълнение са в общ размер на 321,71 лв., от което следва, че пропорционална
такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ е в размер на 255,71 лв.
В случая паричното
вземане, което ЧСИ е следвало да събере от длъжника Столична община е в общ размер
на 1118,65 лв. /362,19 лв. - главница; 26,46 лв.- законна лихва върху
главницата от 08.11.2019 г. до 28.07.2020 г.; и 730 лв.- съдебни разноски/. Следователно,
дължимата от длъжника пропорционална такса, определена по реда на т. 26, б.“в“
ТТРЗЧСИ възлиза на 109,46 лв., която следва да бъде заплатена на ЧСИ, а за
разликата до начислената от съдебния изпълнител пропорционална такса до размер
на сумата от 255,71 лв. /или за сумата 146,25 лв./ постановлението за разноски
следва да бъде отменено, тъй като начисляването й се явява незаконосъобразно.
Поради изложеното,
съдът намира, че общият размер на дължимите такси по ТТР към ЗЧСИ е в размер на
175,45 лв. с ДДС /вкл. 66 лв. – обикновени такси по т. 1, т. 5 и т. 9 от ТТР
към ЗЧСИ и 109,46 лв. – такси по т. 26 от ТТР/, а не както са приети в
постановлението за разноски такси по ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 321,71 лв.
В тази връзка,
настоящият състав намира, че постановлението за разноски на ЧСИ Р.М., досежно
дължимите от длъжника такси по ТТР към ЗЧСИ следва да бъде отменено като
неправилно в частта за разликата над сумата от 175,45 лв. с ДДС до определените
такси по ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 321,71 лв.
С оглед изхода на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят
разноските в настоящото производство, които възлизат общо на 123 лв. / от които
50 лв. юрисконсултско възнаграждение, определени
от съда съгласно чл. 25а, ал. 2 и чл. 27 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, 25 лв. за държавна такса и 48 лв. на съдебния изпълнител за
администриране на жалбата. Тъй като жалбата е частично основателна, разноските
следва да се определят на 61 лв.
По
изложените съображения, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по частна жалба на Столична община Постановление за разноски от 21.07.2020 г.
по изпълнително дело № 20207900401125 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ,
с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите по делото разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя от 420 лв. на 100 лв., както и
пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в постановлението за разноски по
изпълнително дело № 20207900401125 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ разноски
за адвокатско възнаграждение на взискателя ЗАД „Б.В.И.Г.“ от 420 лв. на 200 лв., както и дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ от
255,71 лв. на 109,46 лв., поради което НАМАЛЯВА
общият размер на определените такси по ТТР към ЗЧСИ в постановлението за
разноски от 321,71 лв. на 175,45 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „********да заплати на Столична община, БУЛСТАТ ********,
гр. София, ул. „********на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 61 лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.