Решение по дело №10142/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260365
Дата: 18 януари 2021 г. (в сила от 18 януари 2021 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20201100510142
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 18.01.2021 год.

 
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А състав в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                            

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                              Мл. с.  МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА ч. гр.д. № 10142 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебното производство е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба от Столична община срещу Постановление за разноски от 21.07.2020 г. по изпълнително дело № 20207900401125 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал намаляването на приетите по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 420 лв. на 100 лв., както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

В жалбата се излага, че единственото действие, извършено от процесуалния представител на взискателя е подаването на молба за образуване на изпълнително производство, в която е посочен и способът за изпълнение, за което съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се следва възнаграждение в размер на 100 лв. Сочи се, че в срока за доброволно изпълнение задължението е било изцяло заплатено, като други действия по процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № № 1 от 9 юли 2004 г. не са извършвани, които да обосновават претендиране възнаграждение над 100 лв. Поддържа се, че посоченото изпълнителното дело не се отличава и с фактическа или правна сложност, което да обосновава претендиране на адвокатско възнаграждение от 420 лв., поради което счита, че адвокатският хонорар е прекомерен и следва да бъде намален.

В жалбата се излага, че определените в ПДИ такси по ТТР към ЗЧСИ в размер на 321,71 лв. са изчислени в противоречие със закона и съдебната практика. В тази връзка се сочи, че в постановлението за разноски на ЧСИ, в материалния интерес, върху който е изчислен размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР, освен вземането по изпълнителния лист е включено и адвокатско възнаграждение, поради което счита, че таксата е незаконосъобразно определена.

Във връзка с изложеното, моли съда да отмени постановлението за разноски на ЧСИ Р.М., като присъди единствено разноски за образуване на изпълнително дело в размер на 100 лв., както и да намали пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ съобразно намаления материален интерес. Претендира разноски.

На взискателя по изпълнителното дело ЗАД „Б.В.И.Г.“ е изпратен препис от частната жалба, който в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирал отговор на частната жалба, в който е изложено становище за недопустимост и неоснователност на същата.

Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните доказателства, доводите на страните и изложените от ЧСИ мотиви, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20207900401125 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ е образувано по молба от 14.07.2020 г. на взискателя ЗАД „Б.В.И.Г.“ за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 64519/2019 г. на СРС, ГО, 126 с-в, както следва: 362,91 лв. – главница, ведно със законна лихва от 08.11.2019 г. до погасяване на задължението, както и за сумата от 730 лв. – разноски по делото.

В молбата, взискателят е възложил на ЧСИ да образува изпълнително дело, да наложи запор по сметките на длъжника, както и да събере всички такси и разноски, включително адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв. с ДДС.

На 14.07.2020г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на същата дата, в която наред със вземането по изпълнителния лист е инкорпорирано и постановление за разноските по изпълнителното дело в размер на 420 лв. – разноски по изпълнителното дело и 321,71 лв. – такси по ТТР към ЗЧСИ. Видно от преводно нареждане от 17.07.2020 г. в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е превел изцяло дължимите суми в размер на 1859,25 лв.

На 17.07.2020 г. е постъпило възражение от Столична община срещу присъденото адвокатско възнаграждение, с искане за намаляването му до 100 лв., както и за намаляване на дължимите такси по т. 26 от ТТР.

С Постановление за приети по делото разноски от 20.07.2020 г., съдебният изпълнител е отказал да редуцира приетите по изпълнителното дело разноски.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима.

По основателността на жалбата:

По общите правила за възлагане на разноските както в исковото съдебно производство, така и в изпълнителното производство, заплатените от ищеца, респ. взискателя такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, респ. длъжника - чл.78, ал.1 ГПК. В случая от страна на длъжника Столична община, заплатил целия дълг по приложения изпълнителен лист непосредствено след образуване на изпълнителното дело, в срока за доброволно изпълнение е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК- за прекомерност на претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, което по преценка на настоящия съд е основателно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице процесуални усложнения по отношение на страните или по движението на процесното изпълнително дело, а също така по същото не са прилагани и различни изпълнителни способи, то следва да се приеме, че посоченото изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. В тази връзка съдът намира, че определянето на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания по делото размер е необосновано, в този смисъл същият се явява прекомерен като несъответстващ на осъщественото процесуално представителство. При това положение, съдът намира, че направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение като основателно следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 420 лв. следва да бъдат намалени до предвидения минимален размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В конкретния случай се установи, че в рамките на изпълнителното производство, от адвоката на взискателя е депозирана единствено молба за образуване на изпълнителното дело, в която е бил посочен конкретен изпълнителен способ - налагане на запор по сметките на длъжника.

Настоящият състав намира, че посоченият изпълнителен способ - запор на банкова сметка ***о процесуално представителство по изпълнителното дело, изразяващо се в извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Това е така, тъй като посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело представлява задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 ГПК. Следователно за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, което е дължимо за образуване на изпълнително дело.

Поради изложеното, съдът намира, че взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата към датата на сключване на договора за адвокатска защита и съдействие редакция на нормата. В тази връзка, следва да се посочи, че към молбата за образуване на изпълнителното дело не е представен договор за правна помощ, от чиято дата да се установи коя наредба е приложима към датата на договора, но предвид датата, на която е издадена фактурата - 09.03.2020 г. за осъщественото адвокатско представителство и представеното доказателство за неговото плащане - преводно нареждане от 10.03.2020 г., съдът приема, че към тези дати е приложима Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн. в ДВ, бр. 28 от 2014г.; преди изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020г./, съгласно която минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а след 15.05.2020 г. е в сила редакцията на тази разпоредба /изм. и обн. в ДВ. бр. 45 от 15 Май 2020 г./, съгласно която минималният размер е 100 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая възнаграждението по чл. 10, т. 1 от Наредбата не се дължи кумулативно с възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., съгласно която разпоредба за защита по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи възнаграждение в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

В конкретния случай разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата не намира приложение, тъй като в разглежданото изпълнително производство, след връчване на поканата за доброволно изпълнение не са предприети други действия от процесуалния представител на взискателя във връзка с водене на изпълнителното производство с цел удовлетворяване на паричното вземане, доколкото по делото са налице данни, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът е заплатил изцяло дължимите суми. Ето защо, съдът намира, че взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително делото дело по см. на чл. 10, т. 1 от Наредбата в размер на 200 лв. и не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение над този размер.

По тези съображения се налага извод, че определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева се явява прекомерно, поради което и при съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. В тази връзка определеното от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева като прекомерно следва да бъде намалено до размер на сумата 200 лв., а не както се претендира от жалбоподателя в размер на 100 лв.

Поради изложеното, обжалваното постановление за разноски на ЧСИ Р.М., с което на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв., следва да бъде отменено като неправилно в частта за горницата над сумата 200 лв.

Относно пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ:

Съгласно т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, съобразно материалния интерес.

Според настоящата инстанция, при определяне на „парично вземане“ и „събрана сума“, въз основа на която са начислява размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, не следва да се включват разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение в рамките на изпълнителното производство. Под употребения в т. 26 от Тарифата израз „парично вземане“ следва да се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист – именно това е материалният интерес по изпълнителното дело, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не представляват част от материалния интерес – от вземането, подлежащо на изпълнение, поради което макар и да се събира за взискателя, то не представлява „събрана сума“ по см. на т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и върху него не следва да се начислява пропорционална такса.

По процесното изпълнително дело дължимите от длъжника и неоспорени от него обикновени такси, начислени по т. 1, т. 5 и т. 9 от ТТР към ЗЧСИ са в размер на 66 лв. с ДДС /видно от изготвената сметка от ЧСИ на л. 7 от изп. дело/.

Определените от ЧСИ такси по ТТР към ЗЧСИ в постановлението за разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение са в общ размер на 321,71 лв., от което следва, че пропорционална такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ е в размер на 255,71 лв.

В случая паричното вземане, което ЧСИ е следвало да събере от длъжника Столична община е в общ размер на 1118,65 лв. /362,19 лв. - главница; 26,46 лв.- законна лихва върху главницата от 08.11.2019 г. до 28.07.2020 г.; и 730 лв.- съдебни разноски/. Следователно, дължимата от длъжника пропорционална такса, определена по реда на т. 26, б.“в“ ТТРЗЧСИ възлиза на 109,46 лв., която следва да бъде заплатена на ЧСИ, а за разликата до начислената от съдебния изпълнител пропорционална такса до размер на сумата от 255,71 лв. /или за сумата 146,25 лв./ постановлението за разноски следва да бъде отменено, тъй като начисляването й се явява незаконосъобразно.

Поради изложеното, съдът намира, че общият размер на дължимите такси по ТТР към ЗЧСИ е в размер на 175,45 лв. с ДДС /вкл. 66 лв. – обикновени такси по т. 1, т. 5 и т. 9 от ТТР към ЗЧСИ и 109,46 лв. – такси по т. 26 от ТТР/, а не както са приети в постановлението за разноски такси по ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 321,71 лв.

В тази връзка, настоящият състав намира, че постановлението за разноски на ЧСИ Р.М., досежно дължимите от длъжника такси по ТТР към ЗЧСИ следва да бъде отменено като неправилно в частта за разликата над сумата от 175,45 лв. с ДДС до определените такси по ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 321,71 лв.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноските в настоящото производство, които възлизат общо на 123 лв. / от които 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, определени от съда съгласно чл. 25а, ал. 2 и чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ, 25 лв. за държавна такса и 48 лв. на съдебния изпълнител за администриране на жалбата. Тъй като жалбата е частично основателна, разноските следва да се определят на 61 лв.

 

      По изложените съображения, Софийски градски съд

                                                        

Р   Е   Ш    И :

 

ОТМЕНЯ по частна жалба на Столична община Постановление за разноски от 21.07.2020 г. по изпълнително дело № 20207900401125 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 420 лв. на 100 лв., както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените в постановлението за разноски по изпълнително дело № 20207900401125 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя ЗАД „Б.В.И.Г.“ от 420 лв. на 200 лв., както и дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ от 255,71 лв. на 109,46 лв., поради което НАМАЛЯВА общият размер на определените такси по ТТР към ЗЧСИ в постановлението за разноски от 321,71 лв. на 175,45 лв.

ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „********да заплати на Столична община, БУЛСТАТ ********, гр. София, ул. „********на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 61 лв. - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

               

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                            

 

                                                                                                                             2.