РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Костинброд, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20231850100604 по описа за 2023 година
Производството е с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Образувано е по предявени осъдителни искове от страна на С. И. М.
против СРС, с който е отправено искане да се осъди ответника да му заплати
сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
н.ч.х.д.№15508/2018 г. по описа на СРС, НО, в разумен срок, ведно със
законната лихва върху сумата от 21.06.23 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 1217, 97 лева, представляваща претърпени имуществени
вреди от ищеца в хода на наказателното производство, от които 1000 лева са
за заплатено адв. възнаграждение, 15 лв. за ДТ, както и сумата от 202, 9 лева
за депозит по ВТЕ.
Претендират се и сторените разноски в настоящото производство.
Ищецът твърди, че на 11.09.2018 г. е подал частна тъжба пред СРС, в
резултат на което е било образувано н.ч.х.д.№15508/2018 г. по описа на СРС,
НО. Впоследствие делото е било прекратено с определение от 24.11.22 г.,
поради изтекла давност. Ищецът счита, че продължителността на
1
производствто е продължила необосновано дълго- 4 г., 2 месеца и 28 дни,
което надхвърля разумната продължителност на производства с идентичен
предмет. Твърди се, че ищецът не е имал никаква вина за тези обстоятелства,
както и това, че в резултат на тези действия ответникът е претърпял
неимуществени вреди- неудобство, дискомфорт, напрегнатост, тревожност,
гняв и чувство на безсилие да защити правата си, безсъние и депресия, в
резултат на което е изгубил вяра в съдебната система.
Ответникът оспорва иска, като счита, че претенцията е
неоснователна, тъй като общата продължителност на производството не
надхвърля обичайната. Оспорва твърденията на ищеца за претърпени
неимуществени вреди, така и за твърдените имуществени вреди, както и за
наличието на причинноследствена връзка между тях и твърдяното от ищеца
нарушение. Намира заявения размер на претендираното обезщетение за
прекомерен. Претендира разонски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощения адв. Б. –
САК, която поддържа исковата молба и излага подробно доводите си.
Ответникът Софийски районен съд не изпраща представител, но е
депозирал становище вх. № 384/22.01.2024 г., с което моли съда да постанови
решение, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани
предявените искове.
Районна прокуратура - гр. Костинброд се представлява от прокурор Я.
Представителят на прокуратурата взема становище, като прави възражение,
че предявените искове са неоснователни и недоказани. Сочи, че срока на
разглеждане на делото не е неразумен, както и това, че ищецът също е
допринесъл за това делото да не бъде приключено в разумен срок.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Делото е било насрочено с постановено разпореждане в закрито съдебно
заседание от 17.09.2018 г. за 23.10.2018 г., като с разпореждане от 27.09.2018
г., отново постановено в закрито съдебно заседание делото е пренасрочено за
30.10.2018 г.
С последващо разпореждане от 29.10.2018 г., постановено в закрито
заседание съдията- докладчик е пренасрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 07.02.2019 г.
С разпореждане от 28.01.2019г., съдията- докладчик отново е
пренасрочил делото за 07.04.2019 г.
На 20.02.2019 г., делото е преразпределено на друг съдия при СРС, който
2
с разпореждане от 04.04.2019 г. е оставил частната тъжба без движение, като е
дал указания на частния тъжител за отстраняване на констатираните
несъответствия.
С разпореждане от 18.06.20 г., съдията- докладчик е насрочил делото за
разглеждане в ОСЗ на 28.07.20 г.
На 28.07.20 г. е проведено открито съдебно заседание, в хода на което е
даден ход на съдебното следствие, допуснати са до разпит свидетели на двете
страни и делото е отложено и насрочено за 15.10.20 г.
На 15.10.20 г. е проведено открито съдебно заседание, в хода на което са
били разпитани двама свидетели/по един на всяка страна/, като делото е
отложено и насрочено за 19.11.20 г.
На 19.11.20. е проведено ОСЗ, в хода на което са били разпитани отново
двама свидетели, включително и Х. М./син на ЧТ/. По искане на ЧТ е
допуснат до разпит един свидетел, поради което делото е отложено и
насрочено за 16.02.21 г.
В проведено ОСЗ на 16.02.21 г., са били разпитани двама свидетели/един
от които е непълнолетния син на ЧТ Й. М./. Делото е отложено за друга дата,
с цел събиране на доказателства по същото за 08.04.21 г.
В проведено ОСЗ на 08.04.21г., съдията- докладчик е отложил делото за
15.06.21 г., като е изискал материали от 05 РУ- СДВР и е предоставил
възможност на страните да ангажират и др. доказателства.
На 15.06.21 г.е проведено ОСЗ по делото, в хода на което е била
допусната и възложена ВТЕ. Делото е било отложено и насрочено за
19.10.21г.
В проведено ОСЗ на 19.10.21 г., е била изслушана и приета допуснатата
ВТЕ, като е допусната допълнителна ВТЕ, с предмет лицева идентификация
на страните по делото, като делото е отложено и насрочено за 14.12.21 г.
На 14.12.21г. не е даден ход на делото, доколкото не е била изготвена
допуснатата ДВТЕ, поради което делото е отложено и насрочено за 03.02.22 г.
С разпореждане от 27.01.22 г., постановено в закрито заседание, съдията-
докладчик е отложил и насрочил делото за 14.04.22 г.
В проведено съдебно заседание на 14.04.22 г., е било заменено
определеното вещо лице с друго, като доколкото не е била изготвена
допуснатата експертиза, делото е било отложено и насрочено за 07.06.22 г.
На 07.06.22 г. е било проведено ОСЗ, като същото е било отложено и
насрочено за 20.10.22 г., доколкото упълномощения защитник на подсъдимия
не се е бил явил.
На 20.10.22 г. е било проведено ОСЗ, в хода на което е била изслушана и
приета изготвената ДВТЕ. Делото е отложено и насрочено за 24.11.2022г.,
като съдът е предоставил възможност на страните да изразят становище по
отношение на разпоредбата на чл.24, ал.2, вр.ал.1, т.3 НПК.
3
В проведено открито съдебно заседание на 24.11.2022г., съдията-
докладчик е прекратил производството по делото, доколкото е било налице
изтичане на абсолютната погасителна давност предвидена в закона.
След окончателното приключване на производството С. И. М. е предявил
претенция за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок пред
ИВСС по реда на Глава трета „а“от ЗСВ.
С писмо изх. № 94-с-62/27.02.23 г. Инспектората към ВСС е уведомял
ищецът, че във връзка с подаденото заявление от негова страна, относно
нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на
приключеното н.ч.х.д. № 15508/2018 г. по описа на СРС, НО, е била
образувана преписка. Била е извършена проверка от проверяващ състав на
ИВСС, за резултатите от която на 14.02.2023 г. е изготвен констативен
протокол, който заедно със заявлението и всички постъпили към него
документи е изпратен незабавно на Министъра на правосъдието. Ищецът е
бил информиран, че правото му за разглеждане и решаване на делото в
разумен срок е било нарушено, с оглед на което му е определено обезщетение
в размер на 1500 лева и е предложено сключване на споразумение, което не е
било прието.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Т. С.- М.а/съпруга на
ищеца/, както и тези на Й. М./син на ищеца/ , тъй като същите не са
противоречиви и от същите се установява, психическото състояние на ищеца,
неговото здравословно състояние, които са свързани с несвоевременното
решаване на делото, както и обстоятелството, че същото е било прекратено и
неговата необоснована продължителност.
От така установеното могат да се направят следните правни изводи:
В Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о.,
ГК, е прието следното: „Фактът, че законодателят възприема липсата на
постигнато между страните споразумение след изчерпването на
административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл. 2б
от ЗОДОВ, дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира
производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо
административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако
пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение.
В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са
две - държавата и пострадалия. В административната държавата се
представлява от министъра на правосъдието /, който определя размера на
обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната - от съда, пред който
иска се предявява и който постановява окончателния акт. Производството е за
присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от
неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи
от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой
е причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат
като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и
4
отговорността се носи от държавата / без значение, кой орган я представлява
/, следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера
на дължимото обезщетение в административната част на производството, я
обвързва в съдебната. В производството по чл. 2б от ЗОДОВ при определяне
размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи обезщетение
под размера, предложен в административното. Предложеният размер на
обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението
на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави
възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да
получи удовлетворение в съда.“
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6,
§ 1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира
правото на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при
определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието
на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от
независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални
субституенти. В случая Държавата и Софийски районен съд се разглеждат
като едно цяло.
Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и
същото следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази
преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо
да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко
лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за
приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и
необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за
цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.
Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи
от примерно заложените критерии в ал. 2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването,
администрирането и приключването на делото като дати и действия на
страните. Безспорни са и доказателства какъв е бил предмета на делото.
Съдът намира, че необосновано делото не е било разгледано в открито
5
съдебно заседание за времето от 17.09.2018 г. до 28.07.20г/почти две години
след подаване на частната тъжба в съда/, като факта, че в следващите две
години са били проведени 12 дванадесет открити съдебни заседание не може
да обоснове извод, че делото е било разгледано и решено в разумен срок.
Общият извод, който може да се направи е, че делото не се е отличавало
с правна и фактическа сложност. Страните по делото не са имали виновно,
недопустимо процесуално поведение, което да е довело до отлагане и
забавяне на делото.
Засегнатият интерес на ищеца, съвместно с установеното нарушение на
принципа за разумен срок, водят до извод, че е осъществен фактическия
състав на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, респективно, че е налице нарушение на чл.
6, ал. 1 от ЕКПЧ.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, на обезщетение подлежат
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като имуществените вреди са
свързани с претърпените загуби и пропуснати ползи, а неимуществените - с
нематериалните блага.
Според настоящия съд справедливото обезщетение за периода на
забавяне от 11.09.2018 г. до 24.11.2022 г., когато е постановено окончателния
акт по делото, е в размер на сумата от 4 500 лева, в какъвто размер следва да
бъде уважена претенцията за обезщетение за неимуществени вреди и да бъде
отхвърлена в останалата част над тази сума до пълния претендиран размер от
10 000 лева.
Съдът намира, че следва да бъде уважена в цялост и претенцията за
претендирани имуществени вреди в размер на 1217, 97 лева, представляваща
претърпени имуществени вреди от ищеца в хода на наказателното
производство, от които 1000 лева са за заплатено адв. възнаграждение, 15 лв.
за ДТ, както и сумата от 202, 9 лева за депозит по ВТЕ.
Предвид изхода от делото е основателно искането на ищеца за
присъждане на разноски – по списък са 1 450 лева за адвокатско
възнаграждение и 10 лева за ДТ, като бъде възложено на ответника да му
заплати сумата от 669,76 лева, определена съразмерно с уважената част от
иска, като възражението на РП- Костинброд и ответника за прекомерност е
неоснователно – възнаграждението е минималното, предвидено в Наредба №
1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Основателно е искането на ответника за присъждане на разноски, като на
ищеца следва бъде възложено да заплати на СРС сумата от 42,02 лева на СРС,
определена съразмерно с отхвърлената част от иска.
Предвид всичко изложено съдът
Водим от горното и на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА Софийски районен съд, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, представляван от административния ръководител А. А. да заплати
на С. И. М., ЕГН**********, от гр. София, сумата от 4500 лева –
неимуществени вреди, както и мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр.
с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, както и имуществени вреди в размер на 1217, 97 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди от ищеца в хода на
наказателното производство, от които 1000 лв. са за заплатено адв.
възнаграждение, 15 лв. за ДТ, както и сумата от 202, 9 лв. за депозит по ВТЕ.
ОСЪЖДА Софийски районен съд, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, представляван от административния ръководител А. А. да заплати
на С. И. М., ЕГН**********, от гр. София на основание чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ направените по делото разноски, а именно: сумата от 669,76 лева,
представляващи сторени разноски в настоящото производство и определени
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА С. И. М., ЕГН**********, от гр. София да заплати на
Софийски районен съд, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
представляван от административния ръководител А. А. да заплати на
основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ направените по делото разноски, а именно:
сумата от 49.02 лева определени съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. София в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
7