Р E Ш
Е Н И Е
№ ………., 05.01.2017
година, град С.,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-20 състав,
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и
шестнадесета година,
в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ : Валентина Ангелова
При секретаря Е.К.,
след като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15552 по описа на
съда за 2014 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 365 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на Д.И.Д. срещу ЗАД „А.” АД, с която са
предявени обективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и по чл. 86
във връзка с вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът Д.И.Д. твърди в исковата
си молба, че пострадал при ПТП на 14.04.2014 г. в гр. Б.. Той управлявал
мотоциклет „Хонда ФХС 400Д” с рег. № ******** по ул. ********”, когато срещу №
15 бил ударен от лек автомобил „Ауди А6” с рег. № ********, управляван от С.И.П.,
който се движел в неговата посока, но предприел маневра „обратен завой”, отнел
предимството на ищеца и станал причина за ПТП.
Ищецът твърди, че при ПТП получил следните телесни увреждания – фрактура на
лявата глезенна става и скъсване на връзките на ляво коляно. Фрактурата била
коригиране оперативно чрез поставяне на метална остеосинтеза.
Сочи, че към момента на ПТП отговорността на С.П. била застрахована при
ответника по полица № 11113002315022 със срок на валидност от 25.09.2013 г. до
24.09.2014 г.
Иска да бъде осъден застрахователя „А.” АД да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва за периода от 14.04.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, поддържа
предявените искове и пледира за уважаването им. Претендира сторените по водене
на делото разноски по представен списък. Окончателното си становище по делото
излага в писмена защита, вх. № 142674/08.11.2016 г.
Ответникът ЗАД „А.” АД е депозирал отговор на исковата
молба, в който заявява, че не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение с него, покриващо отговорността на водача С.П. към датата на
ПТП, но оспорва отговорността на водача за неимуществени вреди и настъпването
на твърдените вреди. Оспорва представеното от ищеца разчитане на МРТ да се
отнася за ищеца, както и да се отнася за травми, настъпили на 14.04.2014 г.-,
предвид датата на разчитането – 01.09.2014 г. Евентуално оспорва размера на
претенцията като завишен и прави евентуално възражение за съпричиняване от
страна на ищеца, който нямал правоспособност да управлява мотоциклет и
управлявал същия в нарушение на чл. 20 ЗДВП – не контролирал постоянно ППС и
шофирал с несъобразена скорост. Мори искът да бъде отхвърлен, а евентуално
присъденото обезщетение да бъде в по-нисък размер.
В допълнителния отговор на исковата молба ответникът допълва оспорването на
виновно противоправно поведение на водача С.П. при ПТП, като сочи, че според
Информационния бюлетин на ОД при МВР – Б. ищецът е самокатастрофирал поради
шофиране с несъобразена скорост.
В хода на съдебното дирене, чрез процесуалния си представител, ответникът
поддържа заявеното становище. Пледира за отхвърляне на така предявените искове,
а при алтернативност за наличието на съпричиняване от ищеца на вредоносния
резултат. Претендира сторените по водене на делото разноски по представен
списък, както и присъждането на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, изслушани са заключенията на
съдебно – медицинска и автотехническа експертизи.
Съдът, след анализ на
събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и становищата на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
Между страните не е спорно настъпването на ПТП и наличието на валидно
застрахователно правоотношение с ответника, покриващо отговорността на
процесния автомобил към датата на ПТП.
Едновременно с това, фактът на настъпване на ПТП и наличието на валидно
правоотношение на ответника с виновния водач се установява и от представения по
делото констативен протокол за ПТП, № РК-9262/22.05.2014 г. Видно от същия, мястото на ПТП било посетено от инспектор
З.Х. Ж., разследващ полицай при Сектор „ПП“ ОДП МВР Б. на 22.05.2014 г. ПТП
станало на 14.04.2014 г. в гр. Б., около 11.30 часа, на ул. „********“ до дом №
15. Участници в ПТП според протокола са лек автомобил марка Ауди”, модел „А6”, с рег. № ********, собственост и управляван от С.И.П., с ЕГН **********,
притежаващ застраховка Гражданска отговорност при ответника по полица № 11113002315022,
валидна от 25.09.2013 г. до 24.09.2014 г. и мотоциклет, марка „Хонда“, модел
„ФЖС 400Д“, с рег. № ********, собственост и управляван от ищеца Д.И.Д., с ЕГН **********,
притежаващ застраховка Гражданска отговорност при ответника по полица №
11114001032144, валидна от 05.04.2014 г. до 04.04.2015 г., който получил
фрактура на ляв глезен. Причините и обстоятелствата при които настъпило ПТП не
се сочат, поради това, че същите били в процес на изясняване. И двамата водачи
били тествани за употреба на алкохол, като такава не била установена при който
и да е от тях.
С оглед горното ПТП било образувано и водено досъдебно производство № 01-2095/2014
г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Б., за престъпление по чл. 343, ал.1, б.
„б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 14.04.2014 г. в гр. Б.,
на ул. „********“, в участъка между ул. „Фердинандова“ и ул. „Сливница“, при
управление на МПС-л.а. „Ауди А6“, с рег. № ********, допуснал ПТП с мотоциклет
„Хонда“, с рег. № ********, собственост и управляван от Д.И.Д., с ЕГН **********,
като по непредпазливост му причинил телесна повреда, изразяваща се във фрактура
на ляв глезен. В хода на това производство били извършени необходимите
процесуално следствени действия, като бил извършен оглед на
местопроизшествието, разпитани били свидетели, допуснати били медицинска и
автотехнически експертизи. В това производство С.И.П. бил разпитан като
свидетел, като при своя разпит на 16.04.2014 г. заявил, че на процесната дата,
управлявал собствения си лек автомобил по ул. „********“, в посока към
кръстовището й с ул. „Сливница“, като се движел в дясната лента за движение. В
участъка между заведение за бързо хранене „Балканче“ и светофара на ул.
„Сливница“ видял, че светнал индикатор за маслото, при което включил аварийни
светлини и спрял. Почти бил спрял, когато чул свирене на спирачки отляво и
отзад, а когато погледвал видял, че тъмен на цвят мотоциклет се „сурнал“ с
лявата си страна по лявата лента и спрял почти успоредно на автомобила му. П.
разказал, че слязъл от автомобила и отишъл до мотоциклета, като видял, че
водачът му лежал на асфалта, затиснат от мотоциклета. Събрали се хора, дошла и
полиция. П. видял, че зад мотоциклета имало спирачни следи, както и следи от
издраскване по асфалта. Свидетелят бил помолен да премести автомобила си зад
мотоциклета, за да не пречи на движението, като преди това било очертано
мястото, където същия се намирал, както и че предните гуми били завити надясно,
по посока на движението му. Показанията на Д.Д. Горното производство приключило
със заключително постановление с мнение за прекратяване. В приобщените към
доказателствения материал писмени доказателства, липсва протокол за разпита на
свидетеля Г., макар в допусната допълнителна АТЕ вещото лице да коментира
такива и да прави извод за обективна невъзможност, за осъществяване на
описаните от този свидетел събития като механизъм на възникване на ПТП.
С постановление за прекратяване на досъдебното наказателно производство от
05.05.2015 г., на прокурор при Районна прокуратура, гр. Б., било прекратено
досъдебното производство № 01-2095/2014 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Б.,
ДП пор.№ 1070/2014 г. по описа на Б.ка районна прокуратура. За да прекрати
досъдебното производство прокуратурата приела за установена следната фактическа
обстановка : Д.Д. бил правоспособен водач, като притежавал мотоциклет „Хонда“,
с рег. № ********, закупен около 10 дни преди инцидента. На 14.04.2014 г., Д.
управлявал посочения мотоциклет в гр. Б., по ул. „********“ в посока към
кръстовището й с ул. „Сливница“, движейки се със скорост от около 38 км/ч, по лявата пътна лента, при сух
асфалтов път, при светло време и с добра видимост. В дясната лента се движел
л.а. „Ауди А6“, с рег. № ********, управляван от С.П.. В един момент Д.
„полегнал“ наляво с мотоциклета, при което се нарушил общия масов център на
движещото се МПС и се намалило сцеплението между гумите му с пътната настилка. Д.
задействал рязко спирачната система, мотоциклетът се наклонил и паднал на
лявата си страна, като притиснал левия крак на водача, приплъзнал се по лявата
пътна летна, оставяйки драскотини по нея, след което окончателно спрял. П.,
виждайки падането на мотоциклета спрял окончателно автомобила си в дясната
пътна летна, като предните му гуми били насочени надясно към тротоара.
Мотоциклета паднал на около 5-10 метра преди мястото на спиране на автомобила,
но при приплъзването си по пътната настилка до окончателното си спиране, се
установил почти успоредно до него, но в лявата лента. За да достигне до тези
изводи, прокурорът възприел изводите на допуснатата автотехническа експертиза,
според която десетте дни, през които пострадалият притежавал посочения
мотоциклет били недостатъчни за опознаване на неговите особенности, в частност
на спирачната му система, като загубата на устойчивост показвала липсата на
синхрон в блокирането на предното и задното колело, причинена от неефективните
действия на водача при аварийно спиране. Според вещото лице спирачната следа
била оставена от задното колело на мотоциклета, което осигурявало едва 50 %
спирачна ефективност. Нестабилната позиция на водача в момента на спирането, с
наклонено наляво тяло, нарушила баланса на инерционните сили и направила
падането на мотоциклета неизбежно. Вещото лице било категорично в извода си, че
ПТП било причинено от субективните действия на свидетеля Д., като липсвали
доказателства и обективни находки движението на лекия автомобил, управляван от П.,
да е създало опасност за движението и
това да има причинна връзка с последвалото ПТП и причинените при него телесни
увреждания на свидетелят Д..
Видно от представената епикриза, издадена на ищеца от МБАЛ Б. АД, ищецът
бил приет на лечение на 14.04.2014 г. в посоченото медицинско заведение, с
окончателна диагноза „Фрактура билмалеоларис крурис синистра“. Според
анамнезата, снета от пострадалия, същият пострадал при ПТП, паднал от мотор,
като се оплаквал от болки в областта на глезенната става на левия крак.
Обективното били направени констатации за мъж, на видима възраст, отговаряща на
действителната, в добро общо състояние, ориентиран за време и място. Локално
-левия глезен бил оточен и деформиран с данни за патологична подвижност и
костни крепитации, болезнени и ограничени активни и пасивни движения. При
рентгеново изследване се установило „фрактура бималеоларис крурис синистра“.
Проведено било оперативно лечение, отразено в оперативен протокол №
420/14.04.2014 г.-репозиция сангвинея. Остеосинтезис металика. Лигаменторафия.
Под спинална анестезия и под рьо.контрол се извършила кръвна репозиция като се
фиксирала фрактурата с метална остеосинтеза. Поставена била стерилна превръзка.
Проведено било медикаментозно лечение, като на 22.04.2014 г. ищецът бил изписан
в добро общо състояние с препоръки да прави превръзки през три дни, на 12 ден
да се свалят конците, да се продължи антикоагулантната терапия с клексан 0,6 за
още 20 дена, да носи гипс 30 дни, да се движи с патерици 2 месеца. В кориците
на делото се намира резултат от рьо-графско изследване от 14.04.2014 г., както
и препратено съобщение до ищеца и пълномощника му по делото, касаещо МР
изследване на ляво коляно от 01.09.2014 г., съгласно което са установени
патологични изменения.
Видно от епикриза, издадена на ищеца от Военно медицинска академия МБАЛ
Софиа, Клиника Артроскопска травматология, ищецът бил хоспитализиран за времето
от 29.01.2015 г. до 02.02.2015 г. с диагноза „Лезио мен. мед. ет хондропатия ІV
кондили мед. феморис син. ген. син. ст. п. остеохондропластикам кондили мед.
феморис син ет резекцио парциалис мен. медиалис генус синистра КП 217 S83.7“.
Анамнезата била снета по данни на пациента, който постъпвал в клиниката за
първи път. Оплаквал се от болка и нестабилност в лявата колянна става с
едноседмична давност, появила се след торзионна травма при каране на ски. От
МРТ изследване руптура на ПКВ и увреда на двата мениска. Бил приет за
оперативно лечение. Обективно бил установен умерен вътреставен излив в лявата
колянна става. Проведените лабораторни изследвания били в референтни стойност,
като ищецът след консултация с анестезиолог, бил опериран на 30.01.2015 г.
Операция : „Резекцио парциалис менисци медиалис ет остеохондропластика кондили
мед. фем. син. генус синистра. При огледа на лявата колянна става се установила
малка езиковидна лезия на медиалния мениск в областта на задния рог, хондропатия
ІІІ-ІV ст. на мед. бедрен кондил в носещата зона, умерен към силно изразен
синовит, парциална увреда на ПКВ. Извършила се парциална резекция на увредения
мениск и остеохондропластика на мед. бедрен кондил. Дрен, шев, стерилна
превръзка. Следоперативния период протекъл спокойно, ищецът бил в добро общо
състояние, афебрилен, оперативните достъпи били без данни за възпалителен
процес. Свален бил дрена, направен тоалет и превръзка с йодасепт. Проведено
било медикаментозно лечение. Пациента бил изписан с препоръки крайника да не се
натоварва за срок от 30 дни, както и за прием на противовъзпалителна терапия с
НСПВ-при нужда; антитромботична профилактика за 15 дни; сваляне на конците на
12-я следоперативен ден;щадене на крайника за 30 дни, както и за консултация с
кардиолог в амбулаторни условия.
В доказателствената съвкупност са включени също и договори за покупко
продажба на МПС, установяващи, че през 2012 г. и през 2014 г. ищецът е
придобивал мотоциклети, свидетелство за регистрация на процесния мотоциклет,
както и свидетелство за управление № *********, издадено на 10.10.2012 г. и
валидно до 10.10.2022 г., удостоверяващо правоспособност на ищеца да управлява
МПС, категория А, В, С, ВЕ, Ткт, М, удостоверяваща правоспособността на ищеца
да управлява МПС от съответните категории.
По делото са събрани гласни доказателства с разпита на свидетелите С.И.П., Й.Г.Г.
и К. Щ. А..
Свидетелят Й.Г. установява, че през месец април 2014 г. в гр. Б. станал неволен
свидетел на ПТП, станало на главната улица. Разказва, че вървял по тротоара,
било около обяд и видял падането на моторист, станало, след като той бил
засечен от л.а. „Ауди”. Самият свидетел се движел по тротоара на ул. „********”
в посока към центъра. В ляво от свидетеля, в същата посока се движели
посочените моторни превозни средства, като мотоциклетиста бил след лекия
автомобил. Лекия автомобил се движел в най-дясната лента, като предприел
маневра „обратен завой”, при което засякъл моториста. Нямало удар между двете
превозни средства, но в следствие на засичането мотоциклетът паднал. След това
автомобилът се върнал в лентата си и спрял. Лекия автомобил не се движел с
висока скорост, а за скоростта на мотоциклета свидетелят нямал впечатления, тъй
като го видял след като паднал. Самия мотоциклетист бил облечен в специални
дрехи за мотоциклетисти и имал каска.
На свой ред свидетелят С.П. разказва, че на процесната дата управлявал л.а.
„Ауди”, като станал инцидент с моторист. Уточнява, че се движел по ул. „********”
в гр. Б., в посока от автогарата към билковата аптека. Движел се със скорост от
около 40 км/ч., първоначално в лявата лента, а след като се огледал в
огледалата за обратно виждане, се престроил в дясно и спрял. Преди да предприеме
маневрата пуснал аварийни светлини. В момента, в който спрял в дясната лента,
видял как моториста от лявата му страна се плъзнал и паднал. Отрича да е правил
при спирането си маневра за успоредно паркиране с подход на колата напред, а
след това назад, както и да е правил обратен завой, а директно спрял до
тротоара. Доста зад него имало тролейбус, но не видял мотоциклестта, не можел
да определи и скоростта на последния, както и на коя страна паднал, но е
категоричен, че той останал в лявото платно и спрял на около два метра от
колата му. Не помнел с какво облекло бил облечен мотоциклетиста, но мислел, че
носел каска, макар да не бил сигурен за последното. Уточнява също, че улица „********”
в района на ПТП, била с по две ленти за движение във всяка посока, разделени
помежду си с двойна непрекъсната линия, нямало пресечки в района, както и
ограничителни знаци.
Свидетелят К.А. разказва, че на процесната дата, бил в района на ПТП, на
тротоара, било оживено, самият той говорел по телефона. Чул шума от падане на
мотора и се обърнал. Видял на пътното платно падналия мотоциклетист и мотор,
както и паркирал автомобил с включени аварийни светлини, в близост, но на
разстояние от тях. А. бил минал обучение за спешна помощ, като настоял пострадалият
да не се мести и се обадил на 112, след което изчакал на място до идването на
помощ. Мястото на ПТП било двупосочно, с по две ленти за движение във всяка
посока. Моториста имал каска и бил паднал в лявата лента, а лекия автомобил бил
в дясната лента, като водачът вътре говорел по телефона и помежду им имало
разстояние от поне метър. Свидетелят не видял падането на мотоциклетиста, както
и не видял л.а. „Ауди” да прави някакви маневри преди това. Уточнява, че
разговарял по телефона и едва след като чул шума се обърнал към пътното платно.
Съдът преценява показанията на свидетелите по реда на чл. 172 от ГПК, и
кредитира показанията на свидетелите А. и Г. в цялост, а показанията на
свидетелят П. само по отношение относно мястото на инцидента, както и
местоположението на превозните средства и пострадалия след него. Съдът не
кредитира показанията на този свидетел по отношение на собствените му действия
при управлението на л.а. „Ауди”, като преценява евентуалната му
заинтересованост от изхода на спора, както и драстичното противоречие на
показанията му с тези дадени в хода на досъдебното производство, като приема,
че се касае за явни колебания във възприетата от този свидетел защитна версия.
Видно от заключението на допуснатата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, което съдът приема като дадено обективно,
компетентно и безпристрастно, поради което го кредитира в цялост, при
процесното ПТП ищецът получил следните увреждания – двуглезенно счупване на
лявата глезенна става и мекотъканни увреди на лява колянна става, изразяващи се
в увреди на задните рога на двата мениска и частична такава на предна кръстна
връзка. Било приложено оперативно лечение на глезенната става (кръвна репозиция
и метална остеосинтеза), с последващо полагане на гипсова имобилизация.
Счупените глезени зараснали с остатъчна контрактура в глезенната става.
Пострадалият не можел да извърши напълно движението дорзифлексия (повдигане на
стъпалото нагоре), като възможното движение било само 5о. Вещото
лице сочи, че по отношение на колянната става не може да се прецизира доколко
наличната нестабилност се дължи само на увредите от злополуката и в каква
степен тя е допридадена от последвалата
травма на ски. Според вещото лице болките и страданията на ищеца са били за
периода на възстановяване от около 4 месеца, като са били по-интензивни в
първата част на периода, с постепенно затихване към края на периода. Сочи също,
че за няколко години занапред при рязка промяна на времето, висока влажност или
претоварване на левия долен крайник
ищецът ще има неприятно усещане до явна болка в местата на счупване.
Продължителността във времето и интензивността на този неприятен феномен
зависят от множество фактори, основен от които е типа нервна система на ищеца,
определящ инвидуалния му праг на болка.
В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното писмено заключение.
Уточнява, че според представената епикриза на ищеца от Военна болница
последният около осем месеца след инцидента паднал при каране на ски, като
тогава се засилили уврежданията, получени от предишната травма. Сочи, че са
констатирани увреди на задните рога на двата мениска, предната кръстна връзка
била частично скъсана, като тези наранявания били получени при пътния инцидент
и установени при последващата травма на ищеца, осем месеца по-късно. Увредените
на коляното не били включени в първата епикриза на ищеца от 14.04.2014 г.
Вещото лице приема, че посочените травми са от ПТП, до което заключение стигнал
въз основа на ядрено-магнитен резонанс, направен пет месеца след ПТП и дал
основание за извършване на операцията на ищеца през месец януари 2015 г.
С оглед установяване механизма на ПТП, по делото е допусната и изслушата
съдебно автотехническа експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и
се кредитира от съда като безпристрастно и компетентно дадено. Съгласно същото
ПТП настъпило по следния механизъм : лекият автомобил „Ауди А6” сие движел по ул. „********” в гр. Б.,
в посока към ул. „Сливница” в дясната пътна лента, като в района на № 15
предприел завой наляво, с цел да извърши обратен завой, според свидетеля Г..
Мотоциклетът „Хонда” се движел по същата улица и в същата посока, в лявата
пътна лента и предприел аварийно спиране, като оставил ясна спирачна следа в
лявата пътна лента с дължина 8,5 м., като двамата, разпитани към момента на
изготвяне на писменото заключение свидетели, сочели различни посоки на движение
на двете МПС. Наличната пътна маркировка е отразена от вещото лице в схема,
фиг. 1, представляваща част от заключението му. Нямало данни за налични пътни
знаци преди кръстовището кръстовището с ул. „Александър Велики” за движещите се
в посоката на огледа, която е посока и за двамата участници. За движещите се в
обратна посока преди кръстовището имало знак В3 „Път с предимство”. С оглед
наличните материали от досъдебното производство, както и съдържащата се в него
скица, вещото лице изготвило и скица на местопроизшествието, като сочи, че
разположението на спирачната следа и следите от надиране са най-вероятно
неточни, като не е логично следите от надиране, предизвикани от плъзгащият се
на лявата си страна мотоциклет и спирачната следа да са на едно и също място,
като е логично първо да се появи спирачната следа, а след това и следите от
надиране. Вещото лице сочи, че скоростта на мотоциклета преди ПТП е била около
40 км/ч (39,91 км/ч). Тъй като не е имало удар между мотоциклета и автомобила,
не е възможно да се синхронизира движението им и да се изследва
предотвратимостта на произшествието. Вещото лице е категорично обаче, че никой
водач не предприема аварийно спиране, без да има външна причина за това, още
повече да предприеме завиване в процес на спиране, като наклони мотоциклета.
Вещото лице преценява този факт да е в съответствие с показанията на свидетеля Г.,
според които причина за предприетото от ищеца аварийно спиране от страна на
мотоциклетиста се дължи на засичане от страна на водача на л.а. „Ауди”,
предприел ляв завой и вероятно частично навлязъл в лявата лента, в която се е
движел мотоциклетиста и целяло да избегне удар между двете МПС. С оглед
указанията на съда, при наличните противоречия в показанията на свидетелите,
експерта обсъжда два варианта за механизма на ПТП, обсъждайки в първия вариант
показанията на свидетеля Г., а във втория вариант – показанията на свидетеля П..
Сочи, че в първия вариант, причина за създаване на опасната ситуация са
субективните действия на водача на л.а. „Ауди”, който предприел завиване на
ляво и/или в обратна посока в опасна близост на мотоциклета зад него. Причина
за падането на мотоциклета и мотоциклетиста е в субективните действия на
последния, предприел аварийно спиране с оставяне на спирачна следа и
едновременно наклоняване на мотоциклета на ляво с цел да завие наляво.
Доколкото не кредитира показанията на свидетелят П. в частта им относно
собственото му поведение непосредствено преди и по време на ПТП, съдът не
обсъжда предложения от вещото лице втори вариант. По отношение на
предотвратимостта на ПТП вещото лице сочи, че преди настъпването му и двамата
водачи се движели със скорост от около 40 км/ч., като при предприетата маневра
от водача на л.а. „Ауди” маневра с частично навлизане в лявата лента за
движение, в която се движел мотоциклетиста, последният не е имал възможност да
предотврати настъпването на евентуален удар чрез спиране, ако автомобилът е
продължил да завива. Удар в случая не настъпил, поради това, че водачът на л.а.
преустановил завивавено си и се върнал в дясната си лента. Наличието на
спирачна следа от мотоциклета доказва, че същият предприел аварийно спиране, за
да не допусне удар с автомобила. Вещото лице сочи, че категорията на процесния
мотоциклет „Хонда” е L3, МПС с две колела и
двигател с работен обем 50 см3.
В съдебно заседание, вещото лице поддържа депозираното писмено заключение.
Счита за полезно в показанията на свидетелят А. изнесеното от него
обстоятелство, че видял водача на л.а. да говори по телефона, като допуска да е
правил това и преди да спре, тъй като за краткото време след падането на
мотоциклетиста същият не би имал време да набере номер и да започне разговор.
Според вещото лице, освен показанията на свидетеля Г. за поведението на водача
на л.а., предприел завой на ляво, са в преприетото от ищеца аварийно спиране с
оставяне на спирачна следа и падане на мотоциклета на пътното платно.
Съдът не приема тези изводи на вещото лице, основани на показанията на
свидетелят А., като същите са по-скоро от областта на психологията, в която
област това вещо лице не притежава специална компетентност. Следва да се
отбележи, че ползваните понастоящем телефони разполагат с опцията за бързо
набиране, позволяваща с натискането на един бутон да се инициира разговор.
Освен това, свидетелят П. би могъл да симулира провеждането разговор, за да
създане убеждение у околните, че е спрял с цел провеждането му. Самият свидетел се нуждаел от време за
реакция, като не е спорно, че същият не е наблюдал пътното платно, а едва след
като чул шума от падане на мотоциклета, се обърнал към него. Времето,
необходимо на А. за реакция и обръщане към пътното платно, е достатъчно за
предприемане на съответни действия от страна на П., насочени към спешна
консултация относно инцидента или създаване на убеждение у околните за липсата
на собствено участие в ПТП.
Други относими доказателства не са ангажирани от страните.
При тази
фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :
За основателността на прекия иск, в тежест на ищеца е да докаже, че в
причинна връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял
вреди, както и какъв е техният размер. Едновременно с това, в тежест на
ответника е да докаже съпричиняване на вредоностния резултат, на което се
позовава, доколкото установяването на последното е основание за намаляването на
отговорността на ответника, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Със задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователя поема да носи риска от настъпване в правната сфера на
застрахованите лица на гражданска отговорност за причинени при управлението или
по повод притежаването на МПС на трети лица имуществени или неимуществени
вреди. Съобразно чл. 257, ал. 2 КЗ застраховани лица по договора за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите са собственикът на МПС, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание. В този смисъл ответникът,
по силата на сключения с водача С.П. договор за застраховка “Гражданска
отговорност” за процесния период и МПС, носи отговорност за причинените от него
при управлението на същия автомобил вреди на трети лица.
В случая, съдът намира, предявения иск за доказан по своето основание. Установено
е наличието на сочените в исковата молба травматични увреждания на ищеца и
причинна им връзка с ПТП. Установената причина за настъпването ПТП са
субективните действия на водача на л.а., който в нарушение на чл. 25 от ЗДвП задължаваща
водача на МПС, при предприемане на каквато и да е маневра, да се убеди, че няма
да създаде опасност за другите участници в движението, а в случай, че маневрата
е свързана с навлизане изцяло или отчасти в съседна пътна лента, е длъжен да
пропусне ППС, които се движат по нея. Несъмнено е в случая, че свидетелят П.,
като водач на л.а. Ауди, преприел маневра, с навлизане в съседната пътна лента,
която вече била заета от управляваното от ищеца МПС. В следствие на това
последният предприел аварийно спиране, съчетано с отклоняване на МПС наляво,
при което мотоциклетът загубил устойчивост паднал на пътното платно на лявата
си страна, частично притискайки ищеца към асфалта, като се приплъзнал напред и
наляво по пътното платно, установявайки се на 16,05 м от приетия при огледа
ориентир (електрически железен стълб). Междувременно, П. се отказал да довърши
маневрата, върнал се в дясната пътна лента, и спрял на 12,20 м. от приетия
ориентир, с предни гуми, насочени надясно, към тротоара, спирайки окончателно
на 0,8 м. от него, с включени аварийни светлини. В случай, че П. беше довършил
маневрата си, ударът между двете МПС би бил непредотвратим, независимо от
предприетите от ищеца аварийно спиране и отклоняване на мотициклета на ляво.
Тези действия на ищеца, заедно с промяната на намеренията на П., предотвратили
настъпването на по-тежки вреди. Несъмнено е също, че установените при ищеца
травми са в резултат от полодената от действията на свидетеля П. необходимост
да предприеме аварийно спиране. В този смисъл същите са в пряка причинно
следствена връзка с провоправното поведение на П. и подлежат на обезщетяване в
настоящето производство. С оглед изложеното съдът приема за неоснователни
възраженията на ответника, че ищецът е самокатастрофирал.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” се определя от реално причинените от
делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна сума. Съобразно
нормата на чл. 266 КЗ, във връзка с § 27 от ПЗР на КЗ застрахователната сума по
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
при едно пострадало лице е 1 000 000 лв.
Решаващия състав на съда при определяне обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди във връзка с нормата на чл. 52 ЗЗД отчете търпените от него
физически болки и страдания, както и броя, вида и тежестта на причинените му
телесни увреждания, периода през който той е била хоспитализаран и търпял
неудобства от това, обстоятелствата, свързани с двукратно проведеното оперативно
лечение, както и непълното му възстановяване, с остатъчни явления и ограничение
на движението на лявото стъпало и предвид прогнозата за болки страдания и в
бъдеще при промяна на времето или преумора. Съдът отчита и притесненията на ищеца,
както и преживения страх, които също са в пряка причинна връзка с търпяното
увреждане и следва да бъдат взети в предвид при определяне размера на
обезщетението по чл. 52 ЗЗД. При горните доводи съдът намира, че адекватния
размер на обезщетението за претърпените от ищеца в резултат на процесното ПТП
болки и страдания следва да бъде определен на 40 000 лева, като водещи за
извода на съда са болките и страданията в следствие на травмите, останалия
стрес във връзка с настъпилото ПТП, наличието на остатъчни явления.
Ответникът
навежда доводи за съпричиняване от страна на ищеца на вредоностния
резултат, като сочи, че същият няма правоспособност да управлява мотоциклет,
както и че управлявал същото в нарушение на чл. 20 от ЗДвП, като не контролирал
постоянно ППС и управлявал с несъобразена с конкретните пътни условия скорост.
Съпричиняване е
налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалия като участник в
движението по пътищата и в нарушение на правилата за движение е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на
вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото
лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите
/Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В настоящия случай, от
анализа на доказателствената съвкупност, не се установява ищецът да управлявал
процесното МПС без съответната правоспособност за това, както и да е допуснал
сочените нарушения по чл. 20 от ЗДвП. Според неоспореното заключение на вещото
лице по допусната САТЕ, управляваният от ищеца мотоциклет е категория L3. Съобразно
представеното свидетелство за управление на МПС, № *********, ищецът притежава
категории А, В, С, ВЕ, Ткт, М. Съобразно разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 4
от ЗДвП, категория „А“, дава възможност на водача да управлява мотоциклети и
триколесни превозни средства с мощност над 15 kW: срес които
попадат мотоциклети - двуколесни превозни средства без
кош (категория L3e) или с кош (категория L4e), с двигател с работен обем над 50
cm3, ако е с вътрешно горене, и/или с конструктивна максимална
скорост, по-висока от 45 km/h, както са определени съответно в чл. 149, ал. 1,
т. 1, букви "е" и "з"; сред които попада и процесния
мотоциклет, както и триколесни моторни средства - превозни средства с три
симетрично разположени колела (категория L5e), с двигател с работен обем на
цилиндъра над 50 cm3, ако е с вътрешно горене, и/или с конструктивна
максимална скорост, по-висока от 45 km/h, както са определени в чл. 149, ал. 1,
т. 1, буква "к". Неоснователни са и възраженията на ответника за
нарушение на чл. 20 от ЗДвП от ищец, като същият контролирал
постоянно ППС и управлявал с несъобразена с конкретните пътни условия скорост. Установените
действия на ищеца, касаещи предприетото аварийно спиране, са в резултат на
допуснато нарушение от свидетеля П., като не могат да бъдат квалифицирани като
нарушение на сочената от ответника норма.
Следователно, в конкретният
случай не се установи да е налице противоправно поведение от страна на ищеца,
разбирано като нарушение на посочените от ответника нормативни правила, което
да е довело до вредоносен резултат, поради което не е налице съпричиняване на
този резултат и обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъде
намалявано на това основание.
С оглед на така изложеното, искът по чл. 226,
ал.1 от КЗ следва да бъде уважен за сумата от 40 000 лв. и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв.
По предявения акцесорен иск за законната лихва върху присъденото обeзщетение от датата на настъпване на ПТП до окончателното изплащане на
сумата, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./, системно разположена
в Глава 20 „Застраховане на гражданска отговорност” и съдържаща общите правни
норми, приложими към всички видове застрахователни договори, покриващи риска от
възникване на отговорност на застрахования за обезщетяване на причинени вреди,
което включва и застраховката „гражданска отговорност на автомобилисти”
застрахователят заплаща обезщетение за вреди, които са пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане, както и за лихви за забава, когато
застрахования отговаря за тяхното плащане. В настоящия случай застрахованото
при ответника лице – деликвент отговаря за мораторни лихви върху обезщетението
за причинени вреди от деликт от момента на увреждането, на основание чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД. В подкрепа на посочения извод е разпоредбата на чл. 268, т. 10 от КЗ, системно разположена в Глава 24 „Задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти” и уреждаща правния режим на този вид
застрахователен договор, която предвижда изрично, че застрахователят не заплаща
обезщетение за лихви, освен в случаите на чл. 223, ал. 2 от КЗ, т.е. освен в
случаите, когато застрахованото лице – деликвент отговаря за тяхното плащане,
която отговорност, както беше посочено, възниква от датата на деликта с оглед
изричната разпоредба на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Израз на обективираната в
посочените разпоредби изрична воля на законодателя застрахователят да отговаря
за обезщетението за забава от момента, от който отговаря и деликвента в
настоящия случай е и разпоредбата на чл. 227, т. 2 от КЗ /отм./, която
предвижда, че застрахователят по застраховки за гражданска отговорност има
право на регрес срещу застрахования за платените лихви за забава, съответстващи
на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на
съобщаването за събитието по чл. 224, ал.1 от КЗ /отм./ или до датата на
предявяване на иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Предвид горното и с оглед системното тълкуване на разпоредбите на чл. 268,
т. 10, чл. 223, ал. 2 и чл. 227, т. 2 от КЗ съдът намира, че отговорността на
застрахователя по застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти” като
функционално обусловена от отговорността на деликвента обхваща и мораторната
лихва за забава, дължима от датата на застрахователното събитие – в случая от
датата на увреждането.
По разноските :
Право на разноски имат и двете страни във връзка с нормата на чл. 78 ГПК
съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска, като и двете страни са
направили своевременно искания за присъждането им.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, съразмерно уважената част на иска. Съдът отчита факта, че с
разпореждане от 13.10.2014 г. ищецът е освободен от внасяне на държавна такса
по делото над сумата от 300 лева , като
с вносна бележка от 30.10.2014 г. ищецът удостоверил внасянето на държавна
такса по делото в размер на 300 лева. Видно от вносна бележка от 22.05.2015 г.
ищецът сторил деловодни разноски по допуснатите СМЕ и САТЕ в размер на общо 350
лева. Според представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът претендира присъждане на деловодни разноски в размер на общо 2650
лева, от които 300 лева държавна такса, 350 лева депозити за вещи лица и 2000
лева за адвокатско възнаграждение. Към представения списък е приложена и
разписка, удостоверяваща заплащане на сумата от 1000 лева от ищеца на
26.05.2016 г., представляваща довнасяне на уговореното адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева за процесуално представителство по делото.
Съобразно представения договор за защита и съдействие, сключен между ищеца и
адвокат В.А. от АК Благоевград на 28.08.2014 г., едновременно било договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева, както и безплатното
представителство на ищеца по реда на чл. 38 от ЗА. Допълнително е представен
договор за правна помощ и съдействие, сключен на 12.05.2016 г. между ищеца и
адвокат С.К. ***, било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2000
лева, от които 1000 лева били платени при подписване на договора, в брой. С
оглед представената разписка и доколкото вторият представен по делото договор
за правна защита и съдействие има характера на разписка и удостоверява
заплащане на посочената в него сума, съдът намира, че доказаните от последния
разноски за процесуалното му представителство са в размер на 2000 лева. Липсват
доказателства за други сторени от ищеца разноски, като съдът намира, че същият
е сторил разноски в претендирания размер
от 2650 лева, като съобразно уважената част на иска в тежест на ответника
следва да бъде възложена сумата от 2120 лева.
В полза на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 331,2 лева (сторени са разноски в общ размер
на 1756 лева, от които 150 лева по допуснатата САТЕ, 70 лева депозит за разпит
на допуснат свидетел, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1536 лева,
договорено и платено по банков път.
Ответникът следва да бъде осъден,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на съда сумата 1600 лв.,
представляваща държавна такса, дължима по уважените срещу ответника искове.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., Район „*****“, ул. „*****“,
№*, на основание чл. 226 КЗ да заплати на ищеца Д.И.Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
офис № *, чрез адвокат С.К. ***, сумата
от 40000 (четиридесет хиляди) лева – застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” полица № 11113002315022,
валидна от 25.09.2013 г. до 24.09.2014 г. за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, резултат от ПТП на 14.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.04.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ за разликата до пълния предявен размер от 50
000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ ЗАД „А.”
АД, с ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца Д.И.Д., с ЕГН **********, сумата
от 2120 (хиляда сто и двадесет) лева – разноски по
делото, съразмерно на уважената част на иска.
ОСЪЖДА ищеца Д.И.Д.,
с ЕГН **********,да заплати „ ЗАД „А.”
АД, с ЕИК ********, сумата от 331,20
(триста тридесет и един лева двадесет стотинки) лева – разноски по делото,
включително адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на
исковете.
ОСЪЖДА „ ЗАД „А.”
АД, с ЕИК ********, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПКТ, сумата от общо 1600 (хиляда шестстотин) лева, представляваща
дължима държавна такса.
НЕЗАВЕРЕН
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :