Решение по дело №39/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 1
Дата: 2 януари 2020 г.
Съдия: Росица Иванова Маркова
Дело: 20191400900039
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   1

                                      гр.Враца, 02.01.2020г.

 

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 13.12.2019г., в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА И.

 

         при участието на секретаря МИГЛЕНА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдия И. т.д.№39 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявени са обективно съединени осъдителни искове от Н.М.А., ЕГН ********** чрез адв.Й.И.Н. от САК със съдебен адрес *** срещу ЗАД"Булстад Виена Иншурънс Груп"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район ***.

         В исковата молба се твърди, че на 15.01.2016г. около 18:20ч. ищцата е пътувала заедно със С.А.Д. и А.Д.А. в лек автомобил "Опел", модел "Астра" с рег.№А **** КМ, собственост на К.Г.Ж., управляван от А.Д.А., по път ІІ-11 с посока на движение гр.Оряхово. В същото време по същия път с посока на движение гр.Мизия се движил лек автомобил "Рено", модел "Еспейс" с рег.№ЕН **** ВХ, собственост на Ж.И.Д.-Д., управляван от Г.Б.Д.. При движение с несъобразена с пътните условия скорост, при мокра настилка и след употреба на алкохол водачът на л.а. "Рено" навлязъл в насрещната лента и блъснал л.а."Опел".

         Местопроизшествието било посетено от М.С.И. - младши автоконтрольор при РУ-гр.Оряхово и бил съставен Констативен протокол за ПТП №3090-509/19.012016г. На водача Д. бил съставен АУАН №695916 и било образувано ДП №19/15.01.2016г. по описа на РУ-Оряхово.

         С определение по НОХД №21/2016г. по описа на РС-Оряхово било одобрено постигнато между прокуратурата и виновния водач Д. споразумение, като на последния било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 4 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 от НК.

         Ищцата твърди, че непосредствено след произшествието била транспортирана в МБАЛ-Козлодуй, било установено, че е получила разкъсно-контузна рана на главата и комоцио, след което била транспортирана до "МБАЛ-Христо Ботев"-Враца, където на 15.01.2016г. била приета в Хирургично отделение и на 20.01.2016г. изписана с диагноза "Комоцио церебри В.Л.К. Регио фронталис ет фациеи/скалп/".

         Нататък в исковата молба се твърди, че след изписването си от болницата ищцата продължила да получава световъртежи, главоболие в дясната половина на главата с дразнене от шум и светлина. Това наложило приемането й за лечение в отделение Нервни болести в "Пета МБАЛ"-София за времето от 25.03.2016г. до 29.03.2016г., когато била изписана с диагноза "Световъртеж от централен произход. Вестибулопатия от съдов характер. Придружаващи заболявания: състояние след комоцио церебри. Церебрастенен синдром". Поради продължаващи оплаквания и след консултация с невролог в МБАЛ "Св.Иван Рилски", София ищцата била насочена за извършване на отоневрологично изследване, при което е поставено заключение "световъртеж от централен произход с посттравматичен характер".

         Твърдението на ищцата е, че след консултация с невролог д-р В. и по нейна препоръка е провела лечение с медикаментите Кавинтон, Вестибо и Герипакс за период от два месеца. След ПТП в поведението на ищцата настъпила промяна - същата получавала сърцебиене, изпотяване, пристъпи на задух и затруднено гълтане. Редуцирала съня си, като споменът за катастрофата се връщал непрекъснато като на лента и това състояние било придружено обикновено с посочените оплаквания. Ищцата станала затворена, ограничила социалните си контакти, чувствала постоянен страх от смъртта. В тази връзка извършила консултация с д-р П. от МЦ"Св. Иван Рилски", Враца, който поставил диагноза "посттравматично стресово разстройство". Във връзка с получените увреждания и след проведеното лечение ищцата била насочена за консултация със съдебен лекар д-р Л., който изготвил писмено становище, чието съдържание е цитирано в исковата молба.

         В заключение ищцата твърди, че в резултат от получените увреждания била поставена в невъзможност да изпълнява обичайните си задължения, съпругът й поел изцяло домакинството и помагал в обслужването й. Ищцата изпитвала неудобство от това, че не може да бъде полезна у дома, отказвала да излиза без съпруга си навън, тъй като изпитвала постоянен страх и безпокойство, каквито изпитва и към момента.

         Следващото твърдение на ищцата е, че в резултат от ПТП е претърпяла и имуществени вреди в размер на 143.92лв. за извършени от нея разходи за лечение по представените фактури и фискални бонове.

         В исковата молба се твърди, че към датата на ПТП л.а."Рено Еспейс" е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" в ответното дружество по полица №03115001403875, валидна от 28.05.2015г. до 27.05.2016г.

         По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на осъдителни искове за сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, и за сумата 145.92лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2016г. до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.

         Исковете са с правно основание чл.493, ал.1, т.1, вр. чл. 432, ал.1 и чл.480, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.

         Чрез пълномощника си юрисконсулт А.Б. ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е оспорил исковете по основание и размер.

         Ответникът признава наличието на застрахователно правоотношение за МПС с рег.№ЕН **** ВХ по полица №BG/03/115001403875, но според него представените с исковата молба доказателства не разкриват в достатъчна степен механизма на ПТП и обстоятелствата, при което е настъпило, а предпоставките за деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД трябва да бъдат доказани пред гражданския съд.

         Ответникът твърди, че е налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, каквото е изискването на чл.137а./1/ от ЗДвП, поради прави искане обезщетението да бъде намалено. Оспорва се и размера на претърпените от ищцата неимуществени вреди, както и претенцията за имуществени такива и извършването на разходи по представените касови бележки.

         Ответникът оспорва и претенцията за лихва, като поддържа, че не е уведомен за застрахователното събитие съобразно чл.224, ал.1 от КЗ. Прави и възражение за погасяване на тази претенция по давност.

         Чрез пълномощника си ищцата е подала допълнителна искова молба, в която поддържа, че представените доказателства доказват вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил.

         Оспорено е твърдението на ответника, че при произшествието ищцата е била без предпазен колан, поради което не е налице съпричиняване от нейна страна. Отделно се твърди, че настъпилите вреди се дължат единствено на неправомерните действия на Г. Д..

         Във връзка с оспорването на твърдението за извършени от ищцата разходи се внасят допълнителни подробни уточнения.

         По отношение на оспорването на претенцията за лихва в допълнителната искова молба се развиват правни съображения във връзка с началната дата, от която такава се дължи. Оспорва се и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на акцесорната претенция за лихва.

         Ответникът е представил допълнителен отговор, в който поддържа първоначалните си твърдения и възражения.

         След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:

         От приложеното НОХД №21/2016г. по описа на Районен съд-Оряхово се установява, че с протоколно определение от 22.01.2016г. е одобрено постигнатото между Районна прокуратура-Оряхово и Г.Б.Д., ЕГН ********** споразумение, с което обвиняемият се е признал за виновен в това, че на 15.01.2016г. около 18:20ч., на път ІІ-11 от гр.Оряхово за гр.Мизия, при км.111.771, в м."Липов дол" е управлявал лек автомобил, марка "Рено", модел "Еспейс" с рег.№ЕН **** ВХ, собственост на Ж.И.Д.-Д., с концентрация на алкохол в кръвта 1.3 на хиляда, а именно 1.83 на хиляда - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

         С исковата молба е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №3090/19.01.2016г., от който е видно, че при процесното произшествие е пострадала ищцата Н.М.А., която е транспортирана в МБАЛ-Козлодуй и е установено, че е получила  разкъсно-контузна рана на главата и комоцио, обслужена е и е транспортирана в МБАЛ-Враца.

         Представена е епикриза, издадена от Хирургично отделение при МБАЛ "Христо Ботев"-гр.Враца, от която се установява, че ищцата е приета в отделението на 15.01.2016г. с окончателна диагноза "Комоцио церебри. В.Л.К. Регио фронталис ЕТ фациеи /скалп/" и е изписана на 20.01.2016г. Представена е и епикриза, издадена от "V МБАЛ София"ЕАД, от която е видно, че ищцата е постъпила в болничното заведение на 25.03.2016г. с окончателна диагноза "Световъртеж от централен произход. Вестибулопатия от съдов характер" и придружаващо заболяване "Състояние след комоцио церебри/15.01.2016г./. Церебрастенен с-м" и е изписана на 29.03.2016г. Представено е отоневрологично изследване и етапна епикриза от "МЦ.Медиком"ЕООД със заключение за  наличие на централен отоневрологичен синдром декомпенсиран стадий и персистиращ изразен дискоординационен синдром, както и етапна епикриза от МЦ"Св. Иван Рилски"-гр.Враца за поставена диагноза "Посттравматично стресово разстройство". Представено е съдебномедицинско удостоверение №272/06.10.2016г., издадено от д-р И.Л. - специалист съдебен лекар, от което се установява, че при ПТП на 15.01.2016г. ищцата е получила сътресение на мозъка и разкъсно-контузна рана в челната област на главата - тип Скалп, причинили временно разстройство на здравено, неопасно за живота.

         За доказване на твърдението си за претърпени имуществени вреди ищцата е представила фактури и касови бонове от периода м.януари-м. май 2016г. за закупени медикаменти Ноотропил, Вестибо, Тебокан, Паратрамол, Кавинтон, Сероксат и Флуанксол на обща стойност 145.92лв., както и рецептурни бланки и амбулаторен лист от същия период.

         С исковата молба е представена покана за доброволно плащане на сумата 30 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди и на сумата 145.92лв. - обезщетение за имуществени вреди, получена от ответника на 11.12.2018г., видно от известието за доставяне.

         Ответникът признава, че л.а. "Рено Еспейс" с рег.№ЕН **** ВХ има при него валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по застрахователна полица №BG/03115001403875.

         По искане на ищцата по делото е допусната и изслушана специализирана съдебно-медицинска експертиза с вещо лице невролог. Вещото лице се произнася, че в резултат от ПТП ищцата е получила сътресение на мозъка и разкъсно-контузна рана в областта на главата, световъртеж от централен произход, централен отоневрологичен синдром и посттравматично стресово разстройство, които са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Заключението на вещото лице е, че е налице причинно-следствена връзка между получените травми и ПТП. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че симптоматиката на централния отоневрологичен синдром е главоболие и световъртеж и при леко комоцио оплакванията отзвучават след 2-3 месеца, поради което становището на експертизата е, че ищцата е възстановена, а оплакванията й  към настоящия момент са субективни и е възможно да се дължат на други причини. Вещото лице се произнася, че закупените от ищцата медикаменти по представените фактури са предписани правилно и са били необходими за лечението й.

         По делото е допусната и изслушана съдебна автотехническа експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда. Вещото лице се произнася, че процесното ПТП е настъпило на прав хоризонтален участък при нормална видимост и мокро пътно платно. Лекият автомобил "Опел Астра" се е движил в полагащата му се лента за движение, водачът му е възприел неправомерно движещия се срещу него л.а."Рено Еспейс" в движение по синусоида, който е навлязъл в другата лента за движение. Първият от водачите е намалил скоростта си на движение в полагаща му се лента и при достигане на мястото на удара се е движил със скорост 25км/ч, но автомобилът е бил ударен челно от насрещно движения се л.а. "Рено". В резултат от удара л.а."Опел" е завъртян леко в посока на часовниковата стрелка, продължил е движението си около 2-3 метра и се е установил в покой. Скоростта на движение на л.а."Рено Еспейс" е била около 55км/ч и в момента на удара се е движил по траектория на синусоида /зиг-заг/ с навлизане от едната лента за движение в другата. При навлизането си в лентата за насрещно движение водачът на л.а."Рено" е възприел насрещно движещия се в полагаща му се лента л.а."Опел Астра", навил е волана наляво и при достигане на мястото на удара с предна челна част в областта на предна броня е ударил челно л.а."Опел" и го е завъртял частично. Експертизата се произнася, че причина за настъпилото ПТП е внезапното навлизане на л.а."Рено Еспейс" в лентата за насрещно движение.

         Заключението на вещото лице е, че л.а."Опел Астра" е оборудван с предпазни триточкови колани на предните и задна седалки. Този вид колани са средство за пасивна защита с предназначение да задържат тялото на пътника в случай на внезапно спиране на автомобила в областта на таза и долните крайници към седалката и горната част на тялото при инерционна сила и направление, действащи върху тялото в посока отзад-напред спрямо надлъжната ос на автомобила. Инерционната сила, действаща върху тялото на ищцата, която е седяла на задната дясна седалка, е била с направление отпред-назад, при което реализираният удар води до стремеж на тялото са се придвижи напред с леко накланяне в дясно. Като сочи, че ефективността на колите е максимална при скорост до 60-65км/ч, и предвид сумарната скорост на челно ударилите се автомобили от около 80км/ч и вида на нараняванията /предимно в областта на главата/, вещото лице приема, че ищцата е била с поставен предпазен колан. Становището на вещото лице е, че предвид механизма на произшествието, уврежданията в областта на главата на ищцата могат да настъпят и при поставен предпазен колан.

         В подкрепа на твърденията си за претърпени от ПТП неимуществени вреди ищцата е ангажирала гласни доказателства.

         Св.А.А., съпруг на ищцата, е управлявал л.а."Опел Астра" при произшествието и заявява, че съпругата му е пътувала на задната дясна седалка и е била с поставен предпазен колан. А. установява, че след удара главата и лицето на ищцата били целите в кръв, била транспортирана в болницата в гр.Козлодуй, е веднага след това - в тази във Враца. А. видял съпругата си в деня след катастрофата, главата й била бинтована, казала му, че не се чувства добре и лекарите го предупредили, че състоянието й не позволява да говори дълго. При посещенията на съпруга си в болницата, където престояла около седмица, ищцата се оплаквала от главоболие и силен световъртеж и след като се прибрала вкъщи по предписание на лекарите избягвала силната светлина и шум, не гледала телевизия, не се чувствала добре и не можела да домакинства близо месец. След като започнала да се движи, ищцата продължила да се оплаква от главоболие и световъртеж, поради което посетила специалисти в Пета градска болница в София, където останала за кратко лечение. Според св.А. преди произшествието ищцата работила епизодично по линия на трудовата заетост, но след това не е работила. Една година след катастрофата същата започнала да се справя с домакинството, но оплакванията й от главоболие е световъртеж продължили. А. твърди, че след ПТП съпругата му станала по-затворена и притеснителна, в нея има голяма уплаха и се наложило да се консултира с психиатър.

         Св.М.И., позната на ищцата и работеща като медицинска сестра в болницата в гр.Козлодуй, е помагала при постъпването й в Спешна помощ след катастрофата. Ищцата била с голям оток на челото, с кървящи рана и лява ноздра, периодично идвала с съзнание, в други моменти била неадекватна, крещяла, била в шок, викала съпруга си и сина си, въпреки че последният бил до нея. След завръщането на ищцата от болницата във Враца И. я посещавала, за да й прави превръзки. Свидетелката съобщава, че познава ищцата от 25 години като активна млада жена, майка, съпруга и домакиня, но твърди, че след катастрофата тя станала затворена, свита и страхлива, продължава два или три пъти в месеца да се оплаква от главоболие и световъртеж, превърнала се в "къщно пиле", страхува се да излиза, избягва компании, не пътува в автомобил, освен ако се налага. Според И. в продължение на месеци ищцата не могла да изпълнява домакинските си задължения.

         Св.М.Ц. дава показания, че след катастрофата ищцата била с белези по лицето, с оплакване от главоболие и световъртеж, не можела да върши елементарни неща в домакинството, да сготви и да почисти, заради което Ц. й помагала, а по-късно помощ й оказвала майката. Свидетелката не уточнява колко е продължил този период, но споделя, че ищцата често страда от главоболие, пие лекарства, вече не е същия човек и не контактува с никой.

         При така изяснената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

         С одобрено от наказателния съд споразумение водачът Г.Б.Д. е признат за виновен в това, че на процесната дата, на която според твърдението на ищцата е настъпило ПТП, от което е претърпяла подлежащите на обезщетяване вреди, е извършил престъпление по чл.343б, ал.1 от НК - управлявал е моторно превозно средство - лек автомобил марка "Рено, модел "Еспейс" с рег.№ЕН **** ВХ с концентрация на алкохол в кръвта 1.83 на хиляда. Одобреното от съда споразумение има силата на присъда, която на основание чл.300 от ГПК следва да бъде зачетена в настоящия спор единствено по въпроса за извършването на виновно противоправно деяние, а именно управление на МПС след употреба на алкохол с посочената по-горе концентрация в кръвта на дееца.

         От неоспореното заключение на изслушаната по делото автотехническа експертиза се установява, че причината за настъпването на процесното ПТП е внезапното навлизане на л.а. "Рено Еспейс"  лентата за насрещно движение, в която правомерно се е движил лекият автомобил "Опел Астра".

         Изложеното дава основание на съда да приема, че вина за настъпването на произшествието, при което е пострадала ищцата, има водачът на лекия автомобил "Рено Еспейс", който противоправно, след употреба на алкохол и в нарушение на правилата за движение е причинил удара между автомобилите.

         По делото е безспорно обстоятелството, че лекият автомобил "Рено Еспейс" е имал при ответника валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

         От представените от ищцата писмени доказателства и от заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза се установява, че при процесното ПТП ищцата е претърпяла сътресение на мозъка и разкъсно-контузна рана в челната област на главата, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В резултат от това увреждане ищцата е получила световъртеж от централен произход с травматична генеза и централен посттравматичен отоневрологичен синдром. Същата е постъпвала на лечение в различни болнични заведения заради оплаквания от световъртеж и главоболие до средата на 2016г., имала е затруднения в бита и в общуването. Произшествието е оставило траен отпечатък в психиката и съзнанието й, налице са данни за продължаващи негативни изживявания и страх. Предвид заключението на съдебно-медицинската експертиза и ангажираните доказателства съдът намира за недоказано твърдението на ищцата, че и към настоящия момент продължава да страда от главоболие и световъртеж, които са в причинна връзка с произшествието и претърпяната травма.

         Ангажираните от ищцата доказателства дават основание за извода за доказаност на твърдението й за претърпени от нея имуществени вреди от извършването на разходи за закупуване на лекарства.

         Ищцата е изпълнила задължението си по чл.380, ал.1 от КЗ да отправи до ответника писмено искане за изплащане на застрахователно обезщетение в исковия размер и е посочила за целта банкова сметка, ***о.

         С оглед на изложеното съдът приема, че по делото е доказано по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищцата за справедливо обезщетяване на претърпените от нея болки и страдания и такова за претърпените имуществени вреди.

         При определяне размера на претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът взе предвид това, че критерият на справедливостта, заложен в нормата на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактен, а е обусловен от общественото възприемане на справедливостта на дадения етап от развитие на обществото и от съществуващата икономическа конюнктура в страната. Независимо от функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на прекия причинител на вредите, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетението би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.

         Като взе предвид изложеното в предходния абзац и събраните по делото доказателства, съдът приема за справедливо за претърпените от нея болки и страдания ищцата да бъде обезщетена със сумата 20 000лв., в който размер предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен.

         Като основателен и доказан следва да бъде уважен в пълен размер и предявеният иск за претърпените от ищцата имуществени вреди.

         Обезщетенията следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва, считано от 09.01.2019г., когато е изтекъл срокът за тяхното определяне и изплащане по чл.497, ал.1 от КЗ.

         Съдът приема за недоказано възражението на ответника за принос на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат. Заключението на изслушаната автотехническа експертиза е категорично, че при произшествието ищцата е била с поставен предпазен колан, но дори да не е било така, предвид неговия механизъм, увреждането отново би настъпило

         При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 805.84лв., както и направените за сметка на бюджета на съда разноски за СМЕ в размер на 250лв.

         В полза на адвокат Е.Г. от САК ответникът следва да бъде осъден да заплати възнаграждение за адвокатска защита по чл.38, ал.1 от ЗА в размер на 1 134.40лв.

         Съразмерно с отхвърлената част на първия от обективно съединените искове ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски по компенсация в размер на 650лв., в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

         Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

 

                                               Р   Е   Ш   И  :

 

         ОСЪЖДА ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район *** да заплати на Н.М.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата 20 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата 145.92лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.01.2016г., ведно със законната лихва, считано от 09.01.2019г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата част като неоснователен и недоказан.

         ОСЪЖДА ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район *** да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 805.84лв., както и направени за сметка на бюджета на съда разноски за експертиза в размер на 250лв.

         ОСЪЖДА ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район *** да заплати на адвокат Е.Г. от САК с адрес гр.София, бул.*** адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1 от ЗА в размер на 1 134.40лв.

         ОСЪЖДА Н.М.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район *** разноски по компенсация в размер на 650лв.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: