РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер           3406                  19.08.2019   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Пловдив                                                         I брачен състав

На деветнадесети август две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание на шести август две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  3602                                                   по описа за   2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на М.М., чрез нейния законен представител Ф.М. против Н.М.. Ищцата твърди, че ответникът е неин баща, като по гр. д. № 1836/2008г. по описа на Районен съд - Пловдив бил осъден да заплаща издръжка от 50,00 лв. месечно. Твърди се, че потребностите на детето от били нараснали. М. била на ***г., ученичка в *** клас в *** „*** ***“ в *** ***. При определяне на предходния размер на издръжката била на ***г. През изминалите десет години се изменила икономическата обстановка в страната. Били необходими средства за транспорт, обрекло, учебни пособия, както и за храна и джобни. Бащата не полагал грижи, не осигурявал средства. Прави се искане да бъде увеличен размера на дължимата от ответника издръжка на 200лв. месечно.

В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника. Твърди се, от н. о. п., че исканото увеличение на издръжката е прекомерно. Поддържа се искане издръжката да бъде определена като се съобразят възможностите на ответника.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

М.М. е дете на Ф.М. и Н.М.. С решение по гр.д. № 1836/08г. на Районен съд – Пловдив ответникът е осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 50лв.

От показанията на с. Д. М., б. н. и., се установи, че с. живее в едно домакинство с момичето, подпомага я финансово. М. ходи на училище. За детето се купуват обувки, учебници, дрехи. За дните, когато детето е на училище й се дават 5-10лв. на ден според възможностите. Месечно около 350-400лв. се разходвали за М.. Бащата не издържал други лица. Не давал пари на дъщеря си. Живеел в непосредствена близост. К. т..

Съдът дава вяра на показанията на с. при спазване правилото на чл.172 от ГПК, като ги счита изнесените факти за достоверни и непосредствени.

Относно доходите и притежаваните от родителите имущества се установи следното: Двамата родители са б.. Ответникът притежава н. и. в *** ***.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката относно нуждите на детето или в размера на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Съдът намира, че действително е налице изменение в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. При определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка детето е имало нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му нужди. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем то е пораснало. Нуждите са се увеличили, като са нараснали разходите за облекло, храна, образование, допълнителни занимания и други. Увеличен е и законовия минимум на дължимата издръжка за едно дете в размер на ¼ от минималната работна заплата. М. е в *** клас. Изминал е продължителен период от време. Предвид гореизложеното съдът е на становище, че понастоящем нуждите на детето от издръжка действително са нараснали и е необходимо увеличение размера на дължимата от ответника издръжка.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 350,00 лева, от които минимум 150лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката и тя полага ежедневни грижи за него. Съдът приема, че поради това и следва бащата да поеме по-голям дял в издръжката. Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2019г. на детето, а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото му отглеждане.

Съдът счита, че ответникът е във възможност да заплаща издръжка в посочения размер. Законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Също така издръжката, определена от съда, която ответникът трябва да осигури на детето си, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът би могъл да осигурява същата. Издръжката на детето му следва да е приоритет за всеки един баща.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 200 лв. месечно за детето, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

Ищецът претендира присъждане на разноски по делото. Разноските по делото за а. в. следва да се възложат върху ответника. Възнаграждението на а. е в размер на 300лв. Ответникът не е направил разноски.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 216.00 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и възнаграждението за н. м. о. п..

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да бъде постановено предварително  изпълнение на  решението.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр.д. № 1836/08г. по описа на Районен съд - Пловдив месечна издръжка, дължима от Н.Й.М., ЕГН ********** с адрес: *** на М.Н.М. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Ф.М.М. ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 50 лв. на 200 лв. /двеста лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА Н.Й.М., ЕГН ********** да заплати на М.Н.М. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Ф.М.М. ЕГН ********** сумата от 300 лева /триста лева/, представляващи разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА Н.Й.М., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 216,00 лева /двеста и шестнадесет лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство, както и 150 лева /сто и петдесет лева/ в. н. н. о. п..

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Т. Маслинкова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.